Този мъж

Тридесета глава

Будя се внезапно и сядам в леглото. Чувствам се освежена, оживена и отпочинала. Единственото, което липсва, е Джеси.

Поглеждам под завивките и откривам, че все още съм по бельо, но ризата е свалена. Не си спомням как съм си легнала. Седя тихо няколко минути и слушам постоянния бръмчащ звук, придружен от упорито туп-туп-туп в далечината.

Какво е това?

Поемам на дългото пътешествие до края на леглото и до площадката, където чувам звуците малко по-силно, но те все още са заглушени. Оглеждам пространството долу, но не виждам и следа от Джеси, затова решавам, че трябва да е в кухнята и слизам по стълбите.

Когато приближавам сводестия вход към кухнята, спирам, връщам се назад и поглеждам през стъклената врата на фитнеса, която е под ъгъл точно преди кухнята. Джеси е там в чифт спортни шорти и бяга с бясна скорост по пътечката. Наблюдавам го да тича с гръб към мен, докато гледа спортните новини на окачения пред него телевизор, а кожата му блести от капки пот.

Оставям го там. Вече попречих на едно бягане, така че се отправям към кухнята, за да напълня чайника и да си приготвя кафе.

Познатият звук от звъна на телефона ми изпълва стаята. Оглеждам кухнята и го виждам да се зарежда на плота. Грабвам го и изключвам зарядното. Майка ми е и аз бързо си припомням обаждането ù от вчера, на което още не съм отговорила и никак, никак не искам. Моето свежо и добро настроение мигновено е удавено.

– Здрасти, мамо! – поздравявам весело и кривя лице от мрачно предчувствие. Разпитът започва.

– О, ти си жива! Джоузеф, отмени издирването! Открих я!

Извъртам очи от представата на мама за шега.

– Отбелязах си. Какво искаше Мат?

– Нямам представа. Никога не ни се е обаждал, докато бяхте заедно. Попита как си, поговорихме малко, знаеш. Защо се обажда на нас, Ава?

– Не знам, мамо – въздъхвам уморено.

– Той спомена друг мъж.

– Така ли? – Гласът ми е писклив и издава изненадата ми, а вероятно и вината ми. Проклет да си Джеси Уорд, че вдигна телефона ми! Щеше да е по-лесно да отхвърля казаното от Мат, ако не трябваше да обяснявам за тайнствения мъж, който разговаря с майка ми вчера.

– Да, каза, че се виждаш с друг. Толкова скоро, Ава. Наистина ли?

– Мамо, не се виждам с никой друг. – Бързо хвърлям поглед през рамо, за да съм сигурна, че все още съм сама. Правя повече от това да се виждам с някого. Влюбена съм в него.

– Кой беше мъжът, който вдигна телефона ти?

– Казах ти, просто приятел.

– Добре. Ти си в средата на двайсетте си години, в Лондон си и тъкмо си се отървала от една гадна връзка. Недей да падаш в ръцете на първия мъж, който ти обърне малко внимание!

Изчервявам се до мораво, въпреки че тя не може да ме види. Не мисля, че това, което този мъж ми дава, може да се опише с „малко внимание“. Мама е едва на четиридесет и седем, омъжила се е за татко на осемнадесет, родила ме е на двадесет и една и е пропуснала всички плюсове на това да си млад и да си в Лондон. Знам, че няма да е доволна, ако разбере, че съм погълната от страст.

– Няма, мамо. Просто се забавлявам – уверявам я. Наистина се забавлявам. Въпреки че не го правя по начина, по който тя има предвид. – Как е татко?

– О, знаеш го. Луд по голф, луд по бадминтон, луд по крикет. Ако не води активен живот, ще полудее.

– По-добре е, отколкото да седи по цял ден – казвам. Взимам чаша от шкафа и отивам до хладилника.

– Той вдигна такъв шум, че напускаме града, но знаех, че ще бъде мъртъв след няколко години, ако не го измъкна. Сега не мога да го вържа на едно място за нищо на света. Винаги нещо се случва с него.

Отварям хладилника – няма мляко.

– Това е добре, нали? Поддържа го активен. – Сядам на стола без нужното кафе.

– О, не се оплаквам. Отслабнал е с няколко килограма.

– Колко? – Това е добре. Всички казваха, че татко е ходещ кандидат за инфаркт с неговото тегло, любовта към халбите и стресиращата работа. Както се оказва, били са прави.

– Почти седем килограма.

– Еха, впечатлена съм.

– Не повече от мен, Ава. Е, какво имаш да докладваш?

„Купища неща!“

– Нищо особено. Затрупана съм с работа. Ще работя по следващия проект на предприемачите на „Луссо“. – По-добре да говоря за работа. Няма да ми остане коса, ако започне да ме разпитва за социалния ми живот.

– Страхотно! Показвах на Сю снимки от интернет. А панорамният апартамент... – въздъхва тя.

– Да. – Забрави кафето! Трябва ми вино.

– Можеш ли да си представиш да живееш в такъв лукс? С баща ти сме добре осигурени, но това е изцяло друго ниво на богатство.

– Така е – съгласявам се. Добре, темата за работата не потръгна така добре, както планирах. – По кое време каца Дан утре? – изстрелвам, за да отклоня разговора.

– В девет сутринта. Ще дойдеш ли насам с него?

Пльосвам се напред върху плота. Не ми е останало време да мисля за предстоящото пристигане на Дан с всички откачени неща, които стават.

– Не мисля, мамо. Много съм заета – хленча и се моля да разбере.

– Разочарована съм, но разбирам. С баща ти може да дойдем да те видим, когато се настаниш в своя собствена квартира. – Тя намеква, че трябва да спра да извъртам и да се захвана за действие. Не съм направила нищо в тази посока.

– Това би било много хубаво. – Не подправям ентусиазма си. Много бих се радвала на едно посещение на мама и татко в Лондон.

– Чудесно. Ще говоря с баща ти. По-добре да затварям. Прати поздрави на Кейт!

– Добре. Ще звънна другата седмица, когато Дан пристигне – добавям бързо, преди тя да затвори.

– Много добре. Грижи се за себе си, скъпа!

– Доскоро, мамо! – Плъзвам телефона по плота и отпускам глава в ръцете си.

Само ако знаеше! Татко вероятно щеше да получи още един инфаркт, ако беше разбрал за текущото ми положение, а мама щеше да ме прибере в Нюкий. Татко вероятно щеше да скочи в колата и да тръгне към Лондон, когато научи, че съм се разделила с Мат, ако Кейт не беше успокоила мама в един разговор по телефона с твърдението, че наистина съм добре. Какво ли щяха да си помислят, ако знаеха, че съм се забъркала с невротичен, самоуверен властен маниак, който (по негови собствени думи) ме чука до забрава? Това, че е супер богат и че притежава панорамния апартамент в „Луссо“, не би смекчило удара. Боже, Джеси сигурно е по-близо до възрастта на мама отколкото до моята.

Завъртам се на стола, когато чувам някакъв шум извън кухнята. Ставам, за да проверя какво става, но съм почти отнесена от полуголия Джеси.

„ЕХА!“

– По дяволите, ето те! – Той ме сграбчва и ме вдига до изпотеното си тяло. – Не беше в леглото.

– Бях тук – изломотвам в замаяното си състояние. Той ме стиска толкова силно, че не мога да си поема дъх. – Видях те да тичаш. Не исках да те прекъсвам. – Извивам се леко, за да му покажа, че се задушавам до смърт и той ме пуска отново да стъпя на крака и ме оглежда внимателно. Паниката му се уталожва леко, докато ме държи здраво за ръцете пред себе си. – Просто слязох в кухнята – повтарям. Той изглежда така, сякаш може да се срине всеки момент. Какво му става?

Поклаща леко глава, сякаш се отървава от гадна мисъл, вдига ме, отнася ме до плота и ме поставя на студения мрамор. Настанява се между бедрата ми.

– Добре ли спа?

– Страхотно. – Защо изглежда така, сякаш някой му е сервирал много гадна новина? – Добре ли си?

Той ме дарява с една от неговите спиращи сърцето усмивки. Веднага започвам да се чувствам по-спокойна.

– Събудих се, а ти беше в леглото ми, облечена в дантела. Сега е десет и половина в неделя сутрин и ти си в моята кухня... – Той плъзва очи по мен. – Облечена в дантела. Удивително добре съм.

– Така ли?

– О, да. – Той повдига лицето ми и нежно целува устните ми. Бих могла да се будя така всяка сутрин. – Ти си твърде красива, жено.

– Ти също.

Той отмята косата от лицето ми и ме гледа любящо.

– Целуни ме!

Изпълнявам искането му веднага. Целувам устните му спокойно и следвам бавните и нежни движения на езика му. И двамата мънкаме в хармония, но интимният ни момент е нарушен от силния писък на телефона на Джеси.

Той мърмори и се пресяга покрай мен, без да прекъсва целувката. Поглежда към екрана, докато държи телефона над главата ми.

– О, стига! – мърмори той. – Бебче, трябва да вдигна. – Джеси прекъсва целувката и отговаря, без да се отдръпва от мястото между бедрата ми, а свободната му ръка обхваща кръста ми. – Какво има, Джон? – Започва да хапе устната си. – Какво прави той там? – пита и целува леко устните ми. – Не, ще дойда... Да... ще се видим след малко. – Затваря и ме изучава замислено няколко секунди. – Трябва да отида в имението. Ти ще дойдеш с мен.

Свивам се.

– Не! – изстрелвам. Няма позволя на онази жена да ме смъкне от седмото небе на Джеси!

Той се мръщи.

– Но аз искам да дойдеш.

В никакъв случай. Неделя е, не работя и няма да отида в имението.

– Ти ще работиш.– Мислено търся приемливо извинение, за да не отида. – Направи каквото трябва да направиш и ще се видим после – убеждавам го вместо това.

– Не, ще дойдеш – настоява той енергично.

– Няма да дойда. – Опитвам се да се освободя от ръцете му, но няма накъде да помръдна.

– Защо?

– Просто така – сопвам се и си спечелвам сериозното му намръщено лице. Няма да започна да хленча заради Сара и да изразявам дребнавата си ревност към него.

Той изучава очите ми.

– Моля те, Ава! Направи това, което ти се казва!

– Не! – подвиквам.

Наблюдавам го как затваря очи, очевидно се опитва да събере малко търпение, но не ми пука. Може да ме принуждава да правя много неща, но няма да отида в имението. Седя на плота и гледам как той се разгневява заради моето неподчинение.

– Ава, защо продължаваш да правиш нещата по-трудни?

– Аз ли правя нещата по-трудни? – Зяпвам към него. Той има нужда да му се начука малко разум.

– Да, ти. Аз наистина се опитвам много силно...

– Какво се опитваш да направиш много силно? Да ме накараш да откача ли? Действай! – Избутвам го настрани и изхвърчам от кухнята. Чувам как ругае, докато ме следва нагоре по стълбите.

– Добре – вика той зад мен. – Ще чакаш тук. Ще се върна възможно най-бързо.

– Ще се прибера – крещя през рамо. Продължавам пътя си и се заключвам в банята, когато стигам там. Няма да чакам тук, докато се върне. Това, че беше разумен и отстъпчив към отказа ми да отида с него, току-що беше стъпкано от последвалото „ще чакаш тук“. НЯМА да направя нищо подобно! Плискам лицето си със студена вода, за да се опитам да успокоя малко гнева си. Защо не е започнал обратното броене? Това прави обикновено, когато не се подчинявам.

Чувам, че говори по телефона в стаята и се чудя с кого, затова отварям вратата.

– Ще се видим след малко. – Той затваря и хвърля телефона си на леглото. Кого ще види след малко? Дълго време стои с гръб към мен с отпусната глава. Той мисли, а аз внезапно се чувствам като натрапник.

Накрая въздиша тежко и се обръща към мен. Гледа ме за малко, а след това се отправя към банята, за да вземе душ и ме оставя да стоя насред стаята и да се чудя какво да правя. Държи се странно. Няма обратно броене, няма груба сила. Какво става? Вчерашният ден беше толкова съвършен, а сега отново съм напълно объркана. Изглежда няма нужда Сара да ми попречи да бъда на седмото небе на Джеси все пак. Успях сама да си попреча.

Десет минути по-късно все още стоя и въртя палци, докато се опитвам да измисля какво да правя. Чувам как душът спира, Джеси излиза от банята и се отправя към гардероба, без да каже и дума. Разтревожена съм от изражението му на победен, в което има и частица тъга. Всъщност предпочитам да избухне или да започне проклетото обратно броене. Нямам представа какво мисли, а това е най-объркващото нещо на света.

Появява се на вратата на гардероба.

– Трябва да тръгвам – изрича, изпълнен със съжаление. Изглежда напълно измъчен. – Кейт идва насам.

Намръщвам се.

– Защо?

– За да останеш тук. – Той се връща към гардероба и аз го следвам плътно.

Поглежда ме за миг, докато обува някакви дънки, но не издава нищо. Грабва черна тениска от закачалка и бързо я нахлузва през главата си, след което обува кецовете си.

– Отивам си вкъщи – уверявам го, но той все още не ме поглежда. Какво му става? Усещам как гневът ми се пали от липсата на възприемчивост у Джеси и като не знам какво друго да правя, започвам да дърпам дрехите си от закачалките и да ги мятам на ръката си.

– Какво правиш? – Той ги взема от ръцете ми и ги окачва обратно. – Няма да си тръгнеш – ръмжи.

– Напротив – крещя и ги дръпвам обратно.

– Върни шибаните дрехи, Ава!

Чувам разпаряне на плат, докато се боря с него и след няколко секунди ръцете ми са освободени от дрехите, а аз съм изнесена извън гардеробното. Прикована съм към леглото и се боря предизвикателно с Джеси, но не постигам нищо. Ако се опита да ме чука, ще крещя.

– Успокой се, мамка му! – изревава той, сграбчва брадичката ми и я дръпва, така че да го погледна. Стискам очи, пухтя и дишам тежко като изтощена хрътка. Няма да му позволя да ме манипулира със секс. – Отвори очи, Ава!

– Няма! – звуча детински, но знам, че ако го направя, ще бъда погълната от страст.

– Отвори! – разтърсва брадичката ми леко.

– Няма!

– Добре – крещи, а аз продължавам да се боря. – Слушай ме, жено! Няма да ходиш никъде. Казах ти го многократно, така че започвай да свикваш, по дяволите! – Премества се така, че да ме хване по-здраво. – Отивам в имението и когато се върна, ще седнем и ще си поговорим за нас.

Спирам да се боря. Ще поговорим за нас? Какво? Като истински разговор за това какво става, така ли? Защото отчаяно искам да знам.

– Картите на масата, Ава. Без повече шикалкавене, без повече пиянски признания. Повече няма да криеш нищо от мен. Разбираш ли? – Диша тежко и тонът му е решителен.

От самото начало искам това – яснота и разбиране за нашата връзка. Толкова съм объркана. Трябва да знам какво става и тогава вероятно мога да разбера дали трябва да се измъкна. И какво е това за пиянските признания и криенето?

Отварям очи и срещам зеления му взор, вперен в мен. Той отпуска ръката си върху брадичката ми.

– Ела, имам нужда да си до мен! – казва почти умолително.

– Защо?

– Просто така. Защо не искаш да дойдеш?

Поемам дълбоко въздух.

– Не се чувствам удобно.

– Защо не се чувстваш удобно?

– Просто усещане – сопвам се.

Сбърчва чело и започва да хапе устната си.

– Моля те, Ава!

Клатя глава.

– Няма да дойда.

Той въздъхва.

– Тогава ми обещай, че ще бъдеш тук, когато се прибера! Трябва да оправим тази каша.

– Ще бъда тук – уверявам го. Аз също отчаяно искам да оправим тази каша. Няма да ходя никъде.

– Благодаря ти – прошепва, отпуска чело върху моето и стиска очи. Усещам как в мен разцъфва огромна надежда от неговото решение да оправим тази каша.

Джеси се вдига, без дори да ме целуне, взима телефона си и излиза от стаята.

Оставам на леглото и се опитвам да се възстановя от ненужната физическа битка. Чудя се какво ще решим, след като поставим картите на масата и оправим нещата? Разкъсвам се между това да му призная какво изпитвам или да изчакам да чуя какво има да каже той първо. Какво ли ще каже той? Толкова много неща трябва да се изяснят. Какво има между нас? Всепоглъщаща страстна афера или нещо повече? Сигурно е нещо повече, но аз не мога да понеса неговата неразумност и това, че потъпква правото ми на избор. Изтощаващо е.

Не мога да отрека мъчението, изписано на красивото му лице. Какви ли мисли минават през този сложен негов ум? Защо има нужда от мен? Толкова много въпроси...

Затварям очи и се опитвам да възвърна нормалното си дишане. Усещам, че се отнасям в изтощен унес, но телефонът до леглото започва да звъни и отварям очи.

„Кейт!“ Изпълзявам по леглото и вдигам.

– Прати я горе, Клайв! – Напъхвам се в една тениска и тичам надолу по стълбите. Отварям вратата точно когато Кейт излиза от асансьора. Толкова се радвам да я видя, но не мога да проумея защо Джеси мисли, че ми трябва бавачка. Изтичвам напред и мятам ръце около нея отчаяно.

– Леле! Някой се радва да ме види – отвръща тя на свирепата ми прегръдка, а аз заравям лице в червените ù къдрици. Не бях осъзнала колко много се нуждая от нея. – Ще ме поканиш ли в кулата, или ще останем тук?

Отдръпвам се.

– Съжалявам – издухвам косата от лицето си. – Объркана съм, Кейт. А ти си позволила на някой отново да рови в нещата ми – добавям намръщена.

– Ава, той се появи в шест сутринта и не спря чука на вратата, докато Сам не отвори. Просто го оставих да прави каквото иска. Не че някой може да го спре. Той е като носорог.

– Той е много повече от това.

Тя ме поглежда скръбно, хваща ръката ми и ме повежда към вътрешната част на апартамента.

– Не мога да повярвам, че живее тук – мърмори и ме насочва към кухнята. – Седни! – Сочи един стол.

Облягам гръб и гледам как Кейт освежава паметта си за внушителната кухня.

– Не мога да ти направя чай, защото няма мляко. Икономката е в почивка.

– Той има икономка – казва Кейт на себе си. – Разбира се, че има. – Поклаща глава и отива до хладилника, откъдето вади две бутилки вода, после се връща и сяда до мен. – Какво става?

– Какво ще правя, Кейт? – Подпирам глава в ръцете си. – Не мога да повярвам, че той те повика тук само за да не се прибера у дома.

– Това не ти ли говори нещо?

– Да, че е властен маниак. Толкова е краен. – Поглеждам към Кейт, която се усмихва леко. Какво смешно вижда тя тук? Аз съм объркана. – Не знам какво става.

– Каза ли му? – пита тя с извита към мен перфектно изскубана вежда.

– Не. Не мога.

– Защо? – изстрелва тя.

– Кейт, не знам какво представлявам за него. Той може да е толкова нежен и любящ и да казва мили неща, които не мога да проумея докрай, а в следващата минута да освирепее от страст и да се превърне в неразумен властен маниак. Той се опитва да ме контролира! – Отварям водата си и отпивам, за да намокря пресъхналата си уста. – Манипулира ме със секс, когато не скачам по неговата команда и премазва всички по пътя си, включително мен, когато не става това, което той иска. Направо е невъзможен.

Кейт ме гледа със съчувствие в сините си очи.

– Сам ми каза, че никога не е виждал Джеси такъв. Изглежда е известен със сговорчивия си характер.

Смея се. Мога да опиша Джеси с много думи. Сговорчив дори няма да присъства в списъка ми.

– Кейт, той не е сговорчив, повярвай ми!

– Очевидно изтръгваш най-лошото от него. – Тя се усмихва.

– Очевидно – съгласявам се. – И той изтръгва най-лошото от мен. Джеси мрази да ругая, а аз ругая все повече. Не му харесва други мъже да виждат части от тялото ми и аз започвам да нося къси рокли. Забранява ми да пия, затова се напивам. Това не е здравословно, Кейт. В един миг ми казва, че обича да съм близо до него, в следващия съм просто настоящата му курва. Какво се предполага да мисля?

– Но все още си тук – казва Кейт замислено. – Няма да получиш никакви отговори, ако не зададеш проклетите въпроси.

– Аз задавам въпроси.

– Правилните ли?

Какви са правилните въпроси? Поглеждам най-добрата си приятелка и се чудя защо още не ме е отвлякла от кулата и не ме е скрила от Джеси. Виждала го е в действие. Това със сигурност е достатъчно за всяка най-добра приятелка да се намеси.

– Защо не ми казваш да се омитам? – питам подозрително. – Дали е защото той ти купи ван?

– Не бъди глупава, Ава! Щях да му захвърля този ван обратно в лицето, ако беше поискала. Ти си по-важна. Не ти казвам да се омиташ, защото знам, че не искаш. Това, което трябва да направиш, е да му кажеш какво чувстваш и да се разберете как да се отнасяте един с друг. – Ухилва се. – В леглото е добре, нали?

Усмихвам се.

– Каза, че ще се погрижи винаги да имам нужда от него. И го направи. Наистина се нуждая от него, Кейт.

– Говори с него, Ава! – Тя ме побутва по рамото. – Не може да продължаваш така. – Поклаща глава.

Определено не може да продължавам така. Ще вляза в лудница за по-малко от месец. Сърцето и мозъкът ми се лашкат от една страна на друга непрестанно. Ако това означава да шляпна сърцето си на масата, за да може той да го стъпче, тогава така да бъде! Поне ще знам къде се намирам. Ще се възстановя... накрая... мисля.

Изправям се.

– Ще ме откараш ли до имението? – питам. Трябва да го направя, преди да се разколебая. Трябва да му кажа какво чувствам.

Кейт скача от стола.

– Да! – казва ентусиазирано. – Умирам да го видя.

– Това е хотел, Кейт. – Извъртам очи, но я оставям да се вълнува. Колата ми е пред дома ù и аз не мога да отида никъде без нея. – Дай ми пет минути! – Изтичвам горе, за да се преоблека в дънки и да обуя равни обувки. Връщам се при Кейт на входната врата за отрицателно време. Пращам на Джеси бързо съобщение, за да му кажа, че идвам.

Време е да сложа картите на масата.