Този мъж

Тридесет и втора глава

Минавам през входната врата на Кейт и отивам право горе в апартамента като зомбирана.

Кейт не прави опит да изкопчи повече информация от мен, просто ме оставя да се срина на дивана, ревяща с разбито сърце.

Очите ми се разширяват, когато входната врата се хлопва и Кейт изтичва до парапета.

– Това е Сам – уверява ме, когато се връща в дневната.

– Той има ключ? – питам. Кейт свива рамене, но тази малка новина ме кара да се усмихна на себе си. Дали ще си го вземе в светлината на новооткритото знание?

Телефонът ми звъни отново и аз отказвам разговора... отново.

Сам влиза в дневната и изглежда все така нервен, както и в имението. И двете гледаме към него и той прехвърля погледа си от мен към Кейт и обратно няколко пъти като на тенис мач, после отива при Кейт и направо я извлича за лакътя от помещението.

– Трябва да поговорим – казва той напрегнато. Извъртам глава, докато гледам как направо я хвърля в стаята ù и хлопва вратата зад себе си.

Лежа на дивана с чаша чай върху корема ми и затварям очи. Не остават затворени дълго. В ума ми е запечатан образът на Джеси. Никога повече няма да мога да спя.

Телефонът ми започва отново да звъни, аз се пресягам и натискам копчето за отказ, загледана в завихрените шарки на тавана в дневната.

Никога не съм изпитвала такава болка. Мъчителна и непоправима. Той притежава шибан секс клуб? Защо не можеше да е банкер или финансов съветник? Или... собственик на хотел?

Знаех, че има нещо грешно, нещо опасно. Защо не отделих няколко мига, за да се опитам да събера разума си? Знам точно защо – защото не ми беше позволено, не ми беше дадена възможност.

Сядам, когато чувам високия рязък глас на Кейт, последван от омиротворителните нотки в тона на Сам, който се опитва да я успокои. Тя излита от стаята си, Сам тича след нея и се бори да я издърпа обратно.

– Разкарай си шибаните ръце от мен, Самюъл! Тя трябва да знае.

– Чакай малко... Кейт.... Ааа! Защо направи това, мамка му? – Кейт отдръпва коляното си от слабините на Сам и го оставя стенещ и превит на две по средата площадката, преди да връхлети в дневната и да ме прониже със сините си очи.

– Какво? – питам неспокойно. – Какво трябва да знам?

Кейт хвърля на Сам мръсен поглед, когато той се появява на вратата на дневната, стиснал слабините си, а после му сочи един стол и мълчаливо настоява да седне. Сам изкуцуква до стола и сяда с болезнено съскане.

– Ава, той идва насам – казва ми тя спокойно. Не знам защо избира този тон. Няма да ме успокои изобщо.

Ахвам и поглеждам към Сам, който отказва да ме погледне. Нямало е да ми каже? Глупаво си мислех, че Джеси ще направи това лесно.

– Трябва да се махна – проплаквам, когато проклетият ми телефон започва отново да звъни. – Шибай се! – крещя на тъпото нещо.

– Откарай я! – Кейт се обръща към Сам. – Тя не е в състояние да шофира.

– О, не, не и аз. – Той вдига ръце и клати глава. – Това е нещо, което ще ми струва живота. И без това трябва да говоря с теб – той кимва с глава към Кейт.

Всички подскачаме при страшния трясък на вратата. Сърцето ми се качва в гърлото, когато поглеждам към Кейт. Сам стене и то не заради болката, която Кейт му е причинила.

– Ти, мръсен предател! – мърмори тя гневно и пронизва Сам с острите си сини очи.

– Хей, не съм казал и една шибана дума! – Минава в защита той. – Не е нужно да си ядрен физик, за да се сетиш къде е тя.

– Не отваряй, Кейт! – умолявам.

На вратата отново започва да се тропа. Боже, не искам да го виждам. Защитите ми не са достатъчно силни в момента. Подскачам при новата поредица от удари, последвана от хор от клаксони.

– За Бога! – крещи Кейт и притичва през стаята, за да погледне през прозореца. – Мамка му! – Тя вдига щората и се залепва за стъклото.

– Какво? – отивам при нея на прозореца. Знам, че е той, но защо е тази врява?

– Виж! – крещи тя и сочи надолу. Принудително поглеждам, като проследявам посоката на ръката ù, и виждам „Астън Мартин“ на Джеси, изоставен насред улицата с широко отворена шофьорска врата. Зад него вече има опашка от коли. Няма достатъчно място, за да могат да минават и това причинява гневни избухвания и свирене на клаксони. Всичко се чува добре от тук.

– Ава! – реве той, а след това тропа на вратата още няколко пъти.

– О, по дяволите, Ава! – мърмори Кейт. – Този мъж е ходещ и говорещ бутон за детонация, а ти току-що го натисна. – Тя тръгва към вратата.

Тичам след нея.

– Не съм натискала нищо, Кейт. Не отваряй! – Навеждам се през парапета и гледам как Кейт се спуска надолу към входа.

– Не мога просто да го оставя да създава анархия на улицата.

Връщам се в дневната паникьосана и подминавам Сам, който все още седи на стола, разтрива болното си място и мърмори неразбираеми думи.

– Защо не каза на Кейт? – питам го рязко по пътя си към прозореца.

– Съжалявам, Ава.

– Трябва да се извиниш на Кейт, не на мен. – Обръщам се и не откривам и следа от забавния, дързък човек, когото толкова харесвах. Вместо това там седи напрегнат, неспокоен и плах мъж.

– Извиних се. И не можех да ù кажа, преди Джеси да каже на теб. Трябва да знаеш, че това го изяждаше отвът­ре, откакто те срещна.

Смея се на опита на Сам да защити приятеля си и отново поглеждам през прозореца. Джеси все още крачи отвън, явно отчаян и натиска бутоните на мобилния си телефон. Знам на кого се обажда. В същия момент телефонът в ръката ми започва да крещи. Гледам втренчено надолу към улицата и ме залива паника, когато някакъв шофьор слиза от една от блокираните коли.

Кейт излиза и маха с ръце към Джеси. Той изобщо не обръща внимание на приближаващия се шофьор и вместо това се обръща към Кейт. Жестовете на ръцете му са настоятелни, докато говорят и след няколко минути Джеси се качва в колата си. Облекчение залива цялото ми тяло, но той само паркира по малко по-разумен начин, за да даде възможност на другите коли да минат.

– Боже, Кейт! Какво направи? – викам към прозореца.

– Какво става? – пита Сам от стола си. Не му отговарям.

Стоя неспособна да помръдна и гледам как Джеси се обляга на колата ми, главата му е отпусната победено и ръцете му висят отстрани. Поглежда към Кейт и дори от тук виждам страданието, засенчило лицето му. Кейт протяга към него ръка и прокарва длан нагоре-надолу. Жестът е успокоителен. Това ме убива.

След като ги гледам цяла вечност на улицата, Кейт най-после се обръща и тръгва обратно към къщата, но за мой най-голям ужас Джеси тръгва след нея, а Кейт не прави никакъв опит да го спре.

– Мамка му, не! – възкликвам и вдигам ръце към главата си от ужас.

– Какво? – пита Сам разтревожено. – Ава, какво?

Обмислям възможностите си, но това не ми отнема много време, защото няма друга, освен да стоя тук и да чакам сблъсъка. Има само един път навътре и навън от този апартамент, а след като Джеси идва насам, всички планове за бягство от неизбежната кавга са напълно провалени.

Кейт влиза в дневната с доста смутен вид. Бясна съм ù и тя го знае. Приковавам я с най-мръснишкия си поглед, а тя ми се усмихва нервно.

– Изслушай го, Ава! Той е объркан. – Тя скръбно клати глава, а после поглежда към Сам и изражението ù се променя моментално. – Ти! В кухнята!

Сам гледа навъсено.

– Не мога да вървя, мамка му! Ужасна жена! – Разтрива се отново и отпуска глава на стола. Кейт пуфти и го издърпва. Сам стене, затваря очи и внимателно изкуцуква от стаята.

Не мога да повярвам. Тя излиза и ме поглежда с очи, пълни със съчувствие. Нямаше да ù се налага да се преструва, че съжалява, ако не го беше пуснала... глупава, глупава жена. Обръщам лице към прозореца, преди той да влезе. Не мога да го погледна. Ще се разрева, ако го направя, а не искам да има извинение да ме утешава или да ме обгърне с големите си топли ръце. Подготвям се за момента, в който гласът му ще ме залее и всеки мой мускул, всяко нервно окончание се напрягат.

Известно време не чувам нищо, но когато всеки косъм на тила ми настръхва, знам, че Джеси е близо. Отговорът на тялото ми на могъщото му присъствие ме кара да затворя очи, да поема дълбоко въздух и да се моля за сила.

– Ава, моля те, погледни ме! – гласът му трепери, пълен с емоции. Преглъщам буцата с размер на топка за тенис, която е заседнала в гърлото ми, и се боря с бента от сълзи, които изпълват очите ми. – Ава, моля те! – Усещам дланта му да се плъзва по задната част на ръката ми.

Трепвам.

– Моля те, не ме докосвай! – Намирам необходимия кураж да се обърна с лице към него.

Главата му е отпусната, раменете му са хлътнали. Изглежда жалко, но не трябва да се поколебавам заради вида му. Твърде много пъти съм била повлиявала от манипулациите му, а това... това е само друга форма на манипулация... в стила на Джеси. Толкова съм била заслепена от страст, че не съм виждала правилно.

Повдига поглед от пода, за да ме погледне в очите.

– Защо изобщо ме отведе там? – питам.

– Защото искам да си с мен през цялото време. Не мога да стоя далеч от теб.

– Е, по-добре свиквай, защото няма да се виждаме повече! – Гласът ми е спокоен и овладян, но болката, прорязала сърцето ми в отговор на собствените ми думи, е достатъчна, за да ме повали на мига.

Очите му търсят моите.

– Нямаш предвид това. Знам, че нямаш предвид това.

– Напротив.

Гърдите му се издуват с всяко дълбоко вдишване, косата му е в безпорядък, а бръчката е като кратер през челото му. Страданието, изписано на лицето му, ме пробожда като ледено копие в сърцето.

– Никога не съм искал да те нараня – прошепва.

– Но го направи. Ти стъпка живота ми и сърцето ми. Опитах се да си тръгна. Знаех, че има нещо повече от това, което се виждаше на повърхността. Защо не ме остави да си ида? – Гласът ми започва да заглъхва, когато буцата заседнала в гърлото ми започва да печели битката и сълзите пълнят очите ми. Проклета да съм, трябваше да послушам инстинктите си.

Той започва да хапе долната си устна.

– Никога не си искала наистина да си тръгнеш – гласът му едва се чува.

– Напротив, исках! – изстрелвам със сумтене. – Борих се с теб. Знаех, че ме очаква беда, но ти беше непреклонен. Какво се случи? Свършиха омъжените жени, които да чукаш ли?

Поклаща глава.

– Не, намерих теб – пристъпва напред, а аз се дръпвам от него.

– Махай се! – казвам спокойно. Тялото ми трепери и дъхът ми излиза накъсан – доказателство, че далеч не съм спокойна. Минавам покрай него и се блъсвам в рамото му.

– Не мога. Нуждая се от теб, Ава – молбата в гласа му ще ме преследва до края на дните ми.

Обръщам се яростно.

– Не се нуждаеш от мен – боря се да запазя гласа си твърд. – Ти ме желаеш. Боже, наистина си доминант, нали? – Проблясъци от всички наши сексуални срещи минават през ума ми с двеста километра в час. Той е истински страстен в леглото и извън него.

– Не!

– Тогава защо са проблемите с контрола? И заповедите?

– Сексът е просто секс. Не мога да стигна достатъчно близо до теб. Опитвам се да наложа контрол, защото съм уплашен до смърт, че нещо ще ти се случи... че ще ми бъдеш отнета. Чаках те прекалено дълго, Ава. Ще направя всичко, за да си в безопасност. Досега просто не ме е било грижа за някого, не съм имал нужда да контролирам нечие поведение. Повярвай ми, нуждая се от теб... Моля те... моля те, не ме оставяй! – Той тръгва към мен, но аз отстъпвам и се боря с инстинкта да му позволя да ме прегърне. Джеси спира. – Никога няма да се възстановя.

Не! Не мога да повярвам, че е толкова жесток, че да използва емоционално изнудване.

– Мислиш ли, че за мен ще бъде по-лесно? – крещя и сълзите започват да текат.

Малкото цвят, останал на лицето му, се оттича пред очите ми и Джеси отпуска глава. Няма отговор за това. Какво може да каже? Знае какво е направил с мен. Накарал ме е да се нуждая от него.

– Ако можех да променя начина, по който постъпих, щях да го направя – прошепва.

– Но не можеш. Вредата е сторена – тонът ми е изпълнен с презрение.

Джеси ме поглежда.

– Вредата ще бъде още по-тежка, ако ме напуснеш.

„Боже!“

– Махай се!

– Не. – Той неистово клати глава и пристъпва към мен. – Ава, моля те, умолявам те!

Отдръпвам се от него и мобилизирам най-решителното си изражение, като преглъщам непрестанно, за да държа далеч буцата в гърлото ми. Това е толкова невероятно болезнено. Точно заради това не исках да го виждам. Толкова ме е яд на него, но сърцето ми се къса, когато го виждам така съсипан. Трябва да продължа да си напомням, че той ме предаде по най-жестокия начин. Че ме измами и общо взето насила ме вкара в леглото си.

„Ти ме остави да се влюбя в теб!“

Той се взира в мен и болката в зелените му очи е неизмерима. Ще отстъпя, ако продължавам да го гледам, затова извръщам очи от него и тихо се моля Джеси да си тръгне, преди да се разпадна и да приветствам утехата, която винаги ми дава.

– Ава, погледни ме!

Поемам дълбоко въздух и обръщам поглед към него.

– Сбогом, Джеси!

– Моля те! – прошепва.

– Казах сбогом. – Думите носят полъх на безвъзвратност, който не съм вложила наистина.

Джеси дълго изучава лицето ми, но накрая изоставя опита си да открие късче надежда в очите ми. Обръща се и тихо излиза.

Доставям на дробовете си отчаяния приток на въздух, от който се нуждаят, и отивам на нестабилните си крака до прозореца. Предната врата се тръшва и вибрациите отекват в цялата къща. Джеси се появява в полезрението ми и се отмъква до полуизоставената си кола. Трепвам и проплаквам, когато забива юмрук в прозореца на колата, пращайки парчета стъкло по цялата улица, след което се хвърля вътре и започва да блъска волана. Гледам го как изкарва гнева си и това сякаш продължава с години. Накрая двигателят изревава и със свистене на гуми и сред съпровод от клаксони колата потегля.

Излизам от душа и изсушавам косата си, преди да се свия като зародиш на леглото си. Напълно съм вцепенена. Имам чувството, че сърцето ми е изтръгнато, стъпкано и набутано обратно в гърдите ми. Намирам се някъде между скръбта и опустошението и това е най-болезненото нещо, което някога съм изпитвала. Животът ми се е разпаднал. Чувствам се празна, предадена, самотна и изгубена. Единственият, който може да поправи някое от тези неща, е същият, който ги причини. Не мисля, че ще се възстановя от това.

– Ава? – Повдигам пулсиращата си глава от възглавницата и виждам Кейт да стои на вратата. Съчувствието на лицето ù разпалва болката още малко. Кейт кацва на ръба на леглото и гали бузата ми. – Не е нужно да е така – казва меко.

Какво? Как може да е по друг начин? Просто трябва да преживея тази болка и да видя дали имам силите да се справя... да започна всичко отначало. Но в момента съм доволна просто да лежа тук и да се самосъжалявам.

– Напротив – отговарям с шепот.

– Не, не е нужно – този път е по-твърда. – Ти все още го обичаш. Признай, че го обичаш! Каза ли му?

Не мога да отрека. Да. Обичам го... толкова, че боли. Но не трябва да го обичам. Знам, че не трябва.

– Не мога. – Заравям лице във възглавницата.

– Защо?

– Той притежава секс клуб, Кейт.

– Не е знаел как да ти каже. Тревожил се е, че ще си отидеш.

Поглеждам към Кейт.

– Е, той не ми каза и аз въпреки това си отидох. – Настанявам се отново в напоената със сълзи възглавница. – Ти чу онзи мъж. Той унищожава бракове. Чука жени за забавление. Защо не си шокирана? – мърморя във възглавницата. Знам, че Кейт е безгрижна, но това си е шокиращо.

– Шокирана съм... Малко.

– Можеше да ме заблудиш.

– Ава, Джеси е луд по теб. Сам никога не е мислел, че ще види този ден.

– Сам може да каже каквото си иска, Кейт. Това не променя факта, че Джеси притежава клуб, в който хората ходят, за да правят секс и че той понякога се присъединява. – Потрепервам и ми се гади от мисълта.

– Не можеш да го наказваш за миналото му.

– Но това не е миналото му, нали? Той все още притежава мястото.

– Това е неговият бизнес.

– Остави ме на мира, Кейт! – умолявам. Това, че тя го защитава, само ме вбесява. Би трябвало да ме подкрепя, не да оправдава престъпленията му.

Усещам как става от леглото с въздишка.

– Но той е все същият Джеси – казва, докато напуска стаята и ме оставя сама, да оплаквам загубата си.

Лежа в тишината и се опитвам да разкарам всички неизбежни мисли от главата си. Не съм добре. Мозъкът ми е нападнат от картини от последните няколко седмици: спомням си как ме зашемети по време на първата ни среща, спомням си съобщенията и обажданията, преследването... и сексът. Обръщам се по корем и захлупвам лице във възглавницата.

Думите на Кейт подскачат из ума ми. „Той е все същият Джеси.“ Знам ли изобщо кой е Джеси? Знам само че е мъж, който ме помете със своята енергия и ме заслепи с физическото си присъствие.

Още едно парче от пъзела си пада на мястото, когато си спомням как ми каза, че не поддържа контакт с родителите си. Отрекли са се от него, когато чичо му умрял и Джеси отказал да продаде имението. Сега вече всичко добива смисъл. Не е имало нищо общо с наследството или със споделянето на имота, а с това, че двадесет и един годишният им син е бил оставен да управлява супер шикозен секс клуб. Разбира се, че са били загрижени. Неодобрението им от връзката на Джеси с Кармайкъл е абсолютно оправдано. Джеси каза, че си е поживял. Кой млад мъж не би го направил в заведение, в което всичко е позволено? Наистина е имал много практика и вероятно никога да не е чукал жена повече от веднъж, освен мен.

Не е нужно голямо прозрение да разбера защо бях разглеждана толкова внимателно от всички онези жени, когато ходех в имението. Всички те го искаха. Не, всички те го искаха отново.

Беше играл рисковано, като ме беше отвел там, но като си помисля внимателно, никой никога не ме доближи, никога не бях сама, никога не бях свободна да се скитам. Всички ли са знаели, че съм в неведение? Дали са били инструктирани да си мълчат и да стоят настрана? Явно се е постарал доста да ме държи на тъмно. Как е мислел, че може да се измъкне? Коментарът на Сара за кожите... Притискам лице във възглавницата напълно отчаяна.

– Ава?

Поглеждам и виждам Сам да стои на вратата. Изглежда толкова свит, колкото и преди.

– Той всеки ден си блъскаше главата и се опитваше да измисли как да ти каже. Никога не съм го виждал такъв преди.

– Имаш предвид отхвърлен? – казвам саркастично. – Не, не мога да си представя Джеси Уорд да е получавал много откази.

– Не. Имам предвид полудял по жена.

– Той е просто луд, Сам.

Сам се мръщи и клати глава.

– Да, по теб. Нещо против? – пита, застанал на ръба на леглото.

– Заповядай! – мърморя.

Той сяда на ръба на леглото. Никога не съм го виждала толкова сериозен.

– Ава, познавам Джеси от осем години. Нито веднъж не съм го виждал да се държи така с жена. Никога не е имал връзка освен сексуална, но ти се появи и той сякаш намери цел. С теб той е различен и ти може би си била объркана от неговото покровителство, но като приятел аз бях щастлив да видя, че е загрижен толкова за някого, че се държи по този начин. Моля те, дай му шанс!

– Той не беше просто покровителствен, Сам. – Негоното покровителство е само началото на дълъг списък с неразумни неща.

– Все още е Джеси – Сам повтаря думите на Кейт и ме поглежда умоляващо. – Имението е бизнес. Да, той смесваше бизнеса с удоволствието, но нямаше нищо друго. – Усмихва се и вдига ръката ми. – Ако ми кажеш, че можеш да го изоставиш, без да помислиш отново и без съжаления, тогава ще млъкна и ще си тръгна. Но не мисля, че можеш. Ти си шокирана, осъзнавам го. И да, той има минало, но не можеш да пренебрегнеш факта, че те обожава, Ава. Изписано е на лицето му, изразено е във всичко, което прави. Моля те, дай му шанс! Той го заслужава.

Опитвам се да се справя с нещо, което просто не разбирам и вероятно никога няма да разбера. Джеси притежава секс клуб. Тази драма не се вписва в моята представа за едно нормално „и заживели щастливо“. Загрижен е достатъчно, за да се държи така? Обожава ме? Обожанието равнява ли се на любов? Пренебрегвах всички приказки на Джеси в леглото в началото – всички онези „ти си моя“ и глупостите за това, как никога няма да ме остави да си тръгна. Споменаваше, че обича това и онова, но никога не каза, че обича мен. „Обичам те в дантела“, „обичам сънливия секс с теб“, „обичам да си тук“. Трябваше ли да търся по-дълбок смисъл в тези думи? Дали не ми е казвал това, което исках да чуя, но по колеблив начин? Упорито търсеше от мен уверения, че ще остана. Той се нуждаеше от утеха, че ще остана, и аз му я давах много пъти, нали? Винаги му казвах, че ще остана. Но тогава не знаех за имението. А след като научих, го напуснах.

Винаги ме искаше в дантела, не в кожа. Беше ме обявил за негова. Беше властен до абсолютния максимум. Беше неразумно властен. Искаше да съм покрита, да не се излагам на показ пред никого, освен пред него. Кожени дрехи, смяна на партньори и излагане на женска плът – това сигурно е нещо обикновено в имението. Дали не се опитваше да ме направи пълна противоположност на всичко, което познава? Всичко, с което е свикнал?

Сядам. Трябва да говоря с него. Мисля, че мога да преживея имението, но знам със сигурност, че никога няма да преживея Джеси. Това, че го видях толкова отчаян и загрижен, вероятно означава, че поне изпитва болка. Нямаше да се държи така, ако не означавах нищо за него, нали? Толкова много въпроси. И има само едно място, на което ще намеря отговорите. Дължа на себе си тези отговори.

Поглеждам към Сам и виждам как по дръзкото му лице плъзва лека усмивка.

– Работата ми тук е свършена – имитира той думите на Джеси, докато се изправя с леко трепване. – Злобната змия!

Усмихвам се вътрешно. Тази бомба очевидно не е засегнала Кейт по същия начин, по който засегна мен. Навличам най-близките дрехи, които успявам да намеря и грабвам ключовете от колата. Сълзи наводняват очите ми, а вината пробива огромна дупка в стомаха ми. Той беше този, който искаше да сложи картите на масата. Щеше да ми каже за имението, но дали щеше да ми признае още нещо? Надявам се да е така и съм на път да открия. Предупреждението на Сара за изграждането на мечтите около Джеси се забива с пълна сила отново в ума ми, докато препускам надолу към колата. Може би е права, но не мога да живея, без да знам.