Този мъж

Десета глава

Будя се в съвсем същата позиция, в която заспах, само че сега има завивка върху кръста ми. Ръцете на Джеси все още са обвити около мен, а тежкият аромат на секс изпълва въздуха.

Оглеждам стаята и търся часовник и чувам лекото равномерно дишане на Джеси в ухото си. Нямам желание да се размърдам и да го събудя, но трябва да използвам тоалетната.

Започвам леко да отстранявам ръцете му от лепкавото си тяло. Той изстенва няколко пъти в съня си и аз се усмих­вам, изненадана от липсата на разкаяние. Събудила съм се без никакво чувство на угризение или унижение. Но също така нямам желание да удължавам престоя си. О, не, определено аз ще имам последната дума тук.

Точно когато мисля, че съм напреднала, усещам как ръцете му се стягат около мен като менгеме и ме заставят да остана неподвижна.

– Дори не си го помисляй! – гласът му е дрезгав от съня.

Стискам ръцете му и се опитвам да разхлабя хватката.

– Трябва да използвам банята.

– Не. Стискай! Така ми е удобно.

– Не мога.

– Не те пускам – заявява категорично и отръсква ръката ми от своята.

Пльосвам глава обратно на рамото му раздразнено, устните му се обръщат към бузата ми и ме целуват нежно, а поникналата му брада ме драска. Усещането е хубаво и не е сутрешната реакция, която очаквах.

Усещам, че е отпуснал захвата си леко и е зает да притиска лице във врата ми и се задвижвам, но още щом напрягам мускулите си, за да избягам, той ме превърта, разтваря бедрата ми и приковава китките ми от двете страни на главата ми. Той гледа надолу към мен, очите му са ярки и трептят от удоволствие. О, да, той е истински доволен от себе си и изглежда абсолютно великолепен с разрошената си коса и с тъмната си набола брада.

Тялото ми реагира автоматично и болката в пикочния ми мехур скоро е заменена от отчаяна болка в слабините, а сърцето ми засяда някъде между гръдната кост и гърлото. Утринната му миризма е смес от пот и онзи аромат на чиста вода, който толкова обичам. Оставам без дъх. Сигурно мисли, че съм лесна.

Ами, аз съм... с него.

Потрива нос в моя.

– Добре ли спа?

Сега иска да си бъбрим ли?

– Много. – Размърдвам хълбоци подканващо и веждите му се вдигат, а устните потрепват.

– Аз също.

Чакам го да поведе. Той ме наблюдава внимателно, докато бавно отпуска лице към моето. Когато най-сетне ме целува, аз стена и разтварям устни подканващо. Неволно потрепервам, щом нежно и без да бърза прокарва език по моя. Той бавно прелъстява устните ми и се отдръпва често, да ги целува леко. О, нежният Джеси ми харесва толкова много! Той е на милиони километри от доминиращия секс господар, който ми се представи вчера.

Когато е доволен, че ме е завладял, пуска китките ми и спокойно гали тялото ми отстрани с върха на показалеца си. Това е достатъчно, за да започна да се гърча и да извивам хълбоци, докато напрежението в корема ми се спуска надолу към сърцевината ми.

Докосването му е пристрастяващо. Той е пристрастяващ. Аз съм напълно пристрастена.

Пресягам се и сграбчвам стегнатия му задник. Прилагам малко натиск, умишлено притискайки хълбоците му в моите. И двамата стенем едновременно.

– Напълно губя себе си в теб – прошепва той в устните ми. Отдръпва се и се вглежда в лицето ми, когато започва да навлиза дълбоко и устремено в мен, сантиметър по сантиметър. Ръцете ми отново се впиват в гърба му и очите ми се затварят. Изпълнена съм до край.

Той остава неподвижен, като ми позволява да свикна с него. Тялото му е напрегнато, а дишането му плитко. Знам, че сигурно му е нужна огромна воля, за да остане неподвижен.

– Погледни ме, Ава!

Отварям очи. Виждам как стяга челюстта си, леката бръчка на челото му става по-дълбока от обичайно, а зелените му очи блестят. Размърдвам хълбоци леко, за да покажа, че съм добре. При моята покана той бавно изтегля члена си, докато накрая решавам, че ще го извади, но точно тогава започва малко по малко да влиза обратно до най-дълбоката част от мен, навътре и навън, навътре и навън.

– Ммммм... – изпускам дълъг стон.

– Обичам сънливия секс с теб – шепне той.

Бавните, ритмични тласъци причиняват хаос в самоконтрола ми. Повдигам таз, за да посрещна проникването му и го пращам още по-дълбоко. Усещането е изключително.

– Това хубаво ли е, Ава? – пита той тихо. Знае, че е. Погледът му не се е откъсвал от моя и аз се изненадвам, че го чувствам толкова близък. Сякаш сме създадени, за да бъдем заедно.

– Да – прошепвам.

– По-бързо?

– Не, просто така, моля те, просто продължи така! – Усещането е съвършено. Твърдият мощен и доминиращ Джеси е удивителен, но точно сега това, което прави, е абсолютно съвършено.

Очите му ме изучават, докато поддържа бавните си движения навътре и навън. Искам да ме целуне, но изглежда доволен просто да ме гледа, затова сплитам крака около кръста му и прокарвам длани нагоре и надолу по ръцете му в леки поглаждания.

Оттегля се бавно, спира и изглежда така, сякаш се опит­ва да се овладее, а очите му се впиват в моите.

– Достатъчно сънлив секс! – мърмори той, а след това се устремява напред и нахлува в най-дълбоките недра на тялото ми, без да ми даде и миг за настройване.

Извиква и се оттегля, после повтаря възхитителното движение отново и отново, като бавно излиза от мен, а след това тласка здраво навътре. Удоволствието ми се разраства като буря, пращайки ума ми в орбита. Движенията на Джеси са контролирани и точни. Аз съм на ръба. Свивам юмрук в косата му и придърпвам главата му надолу към моята. Прокарвам език по долната му устна и захапвам леко, а после започвам да се отдръпвам, като задържам плътта му със зъби. Той нахлува напред отново с опънато от напрежение лице, намира устните ми и ме целува страстно.

– Никога няма да те пусна – информира ме, докато ме целува.

– Не искам да го правиш.

Той внезапно замръзва и прекратява ритмичните тласъци, които ме карат да се разпадам в ръцете му. Трепвам при липсата на движение и усещам как оргазмът ми се отдръпва. Джеси още е дълбоко в мен, когато повдига глава и ме поглежда. Изражението на недоволство по лицето му ме изтръгва моментално от обърканите ми мисли.

Казала съм нещо неподходящо. Просто съм се оставила на момента. Извръщам поглед от него. Съсипала съм всичко.

– Гледай ме сега, Ава! – С неохота го поглеждам и откривам, че лицето му се е поотпуснало. – Ще проведем този разговор, когато си със здрав разум, а не полудяла от желание. – Той се отдръпва чак до върха на дебелия си член и се задържа над мен.

Прав е. Напълно лишена съм от здрав разум, когато съм близо до него, особено когато ме държи така. Той ме парализира от удоволствие, а сега ме кара да казвам такива откачени неща.

Езикът му се плъзва по долната му устна. Джеси диша тежко, докато нахлува в мен и отново усещам, че оргазмът е много близо. Кожата ми пламва и той помпа бавно, силно и толкова дълбоко, колкото може да стигне. Придърпвам го надолу към устните си, приглаждам косата му и го притискам, докато той продължава целенасочените си движения.

– На ръба съм – прошепва. – Свърши с мен, Ава! Дай ми това!

След още три удара умът ми се изпразва от всякакво съдържание и в главата ми започват да избухват фойерверки. Експлодирам под него със силен вик.

– Това е, бебче. – Той се напряга, за да изрече думите и се присъединява към моето удоволствие, докато аз се опитвам да заглуша виковете си. Стена продължително, а твърдият му член се уголемява и трепти, след което изстрелва горещото му семе дълбоко в мен. Джеси се срива отгоре ми и ме притиска силно, изцеден до последната капка. Чувствам се разложена на безброй малки парченца, докато двамата лежим със сплетени тела и дишаме тежко.

– Не знам какво да кажа – прошепва той в ухото ми.

Не мога да мисля, но чувам това силно и ясно и не съм съвсем сигурна как да го разбирам. Мисля, че и двамата вече казахме твърде много. Така става, когато се отдадеш на момента. Страстта и желанието поемат управлението и преди да се усетиш, от устата ти излитат нелепи думи.

След няколко минути в мълчание вече се чувствам повече от неудобно, затова се размърдвам под него.

– Може ли вече да използвам банята? – питам.

Той измъква члена си и по всичко изглежда, че прави усилие да се пльосне отново на леглото. Нямам представа от какво се чувства безсилен той.

Без да кажа и дума, минавам по белия килим и влизам в банята, като затварям вратата зад себе си. Знам, че е проследил всяка моя стъпка. Усещах очите му върху голия ми гръб. Неизбежната неловкост е отложена, но вече е тук. И то със страшна сила.

Използвам тоалетната, мия ръцете си и отделям няколко мига, за да се съвзема, след това отварям вратата и откривам, че той още е проснат по гръб, напълно гол и взиращ се право в мен. Не знам какво да правя.

– Трябва да вървя. Кейт ще се чуди къде съм.

Той хапе долната си устна свирепо и почти виждам как зъбчатите колелца в главата му се завъртат.

– Може би искам да те задържа тук.

– Тя има нужда от колата ми. – Искам да бъда разумна и да си тръгна, но същевременно и не го искам. – Ще ме закараш ли?

Той буквално ме запраща обратно в банята с усмивката си и ме кара да се чувствам много по-добре. Неловкото усещане изчезва, просто така.

– Какво казваш?

– Моля! – усмихвам се и той скача от леглото.

– Добро момиче. Дай ми пет минути!

Застанала съм на колене и внимателно събирам парчетата стъкло от кухненския под, когато Джеси излиза от спалнята. Поглеждам нагоре и откривам, че е обля­къл бежови шорти за скейтборд, бяла тениска на Ралф Лоран с вдигната яка и сини кецове. Русите косми на мускулестите му крака са изсветлели и лекият му тен ги подчертава. Не се е обръснал, но русата му едва набола брада не скрива красивите му черти. Аз стоя на колене с разтворени устни и изглеждам лишена от нещо жизненоважно. Така се чувствам.

Той спира пред мен и поглежда надолу с усмивка на лицето. Изглежда по-млад. Искам да му скоча, но с ръка, пълна с парчета стъкло и при положение че и двамата сме напълно облечени и закъсняваме, по-добре да устоя.

– Трябва да тръгвам – напомням и се опитвам да не обръщам внимание на тази мъжка красота, извисяваща се над мен.

– Дай тук! – Той протяга двете си ръце към мен, за да поеме стъклата. – Трябваше да го оставиш, Ава. Можеше да се порежеш. – Изсипва парчетата в мивката. – Ще оправя тук по-късно. – Слага слънчевите си очила, събира ключовете си и чантите ми, хваща ръката ми и ме повежда към вратата.

– Ще работиш ли днес? – питам.

– Не, почти нищо интересно не се случва в имението през деня. – Той намига и аз се разтапям. Дяволит е и ми харесва такъв.

Той отваря входната врата и буквално се сблъскваме с двама размъкнато изглеждащи мъже с папки, облечени в сини гащеризони. На избродираните емблеми на униформите им пише „Премествания Б&С“.

– Господин Уорд? – пита този, който прилича на шофьор на камион. Жълтеещите му зъби показват поне петдесет цигари и двайсет чаши кафе на ден.

– Първо кашоните от стаята за гости. Икономката ми ще дойде скоро и ще ви помогне с останалото. – Той ме дърпа по коридора и оставя шофьора и дългурестия му приятел да се заемат с нещата. – Внимавайте с екипировката за ски и с велосипеда! – вика той назад.

– Имаш икономка? – Не знам защо това ме изненадва. Мъжът е купил панорамния апартамент в „Луссо“ за десет милиона. Той е повече от богат.

– Тя е единствената жена, без която не бих могъл да живея – отговаря той насмешливо. – Но заминава за Ирландия следващата седмица на гости на семейството си. Тогава всичко ще се разпадне.

* * *

Стигам до колата си за рекордно време, след като Джеси се гмурка в сутрешния трафик. Другите шофьори изглежда стават по-сговорчиви към един „Астън Мартин“ и няколко жеста с ръка. Той слага чантите ми на задната седалка, докато аз проверявам телефона си. Осем и десет. Изстрелвам бързо съобщение на Кейт, за да ù кажа, че пътувам, после поглеждам нагоре и виждам, че той ме гледа. Дори през слънчевите му очила, с които изглежда страшно, усещам как този мощен зелен поглед прогаря кожата ми.

Отварям шофьорската врата на моето „Мини Купър“, скачам вътре и паля двигателя, а Джеси кляка до мен за едно тупване на сърцето.

– Ще те заведа на обяд.

– Казах ти, имам купища неща, които трябва да свърша. – Не позволявам на дяволития Джеси да ме отклони от пътя, въпреки че е много изкушаващо.

– Тогава на вечеря.

– Ще ти позвъня по-късно. – Прекарах цялата нощ с него, той ме чука до безпаметност и сега се нуждая от малко време за възстановяване.

Раменете му хлътват и той се мръщи силно.

– Отказваш ли ми?

– Не. Ще ти се обадя по-късно.

Той се навежда, поставя длан на бедрото ми и залепва на устните ми прогаряща целувка, която ме оставя без дъх.

– Погрижи се да го направиш! – казва, докато се отдалечава, а аз се наслаждавам на страхотната му походка. Целувката беше от типа „виж какво пропускаш“. И подейства.

– На колко години си, Джеси? – викам след него.

Обръща се и върви назад, а лека усмивка играе на устните му.

– На двадесет и четири.

Двигателят избуботва и той изчезва с рев като тийнейджър на рали. Може би е на двадесет и четири. Определено се държи така понякога.

Влитам през предната врата, тичам нагоре по стълбите и откривам Кейт да суши косата си на площадката. Изглежда нервна, което означава, че закъснява. Щом ме забелязва, изключва сешоара и се ухилва от ухо до ухо.

– Добре ли прекара? – пита тя с извита вежда. Вече изглежда не бърза толкова.

– Бива. – Свивам рамене и по рефлекс сграбчвам кичур коса. Не мога да спра усмивката, която се появява на лицето ми.

– Ха! – вика Кейт. – Разказвай!

– Да, той е бог. Не мога да те лъжа. Той е новият собственик на панорамния апартамент.

– Мамка му! Той е възхитителен и е супербогат?

Усмихвам се в знак на съгласие.

– Съжалявам, ако съм те разтревожила, като не се прибрах. Оставих съобщение на телефона ти.

– Не съм проверявала телефона. Все едно, така, както те гледаше, се тревожех само че няма да можеш да вървиш тази сутрин. – Започва да се смее, докато пуска сешоара на пода и влиза в супер подредената си стая. – И ако не бъркам, накуцваш.

Тръгвам след нея и се пльосвам върху перфектно оправеното ù легло.

– Господи, Кейт! Мъжът има опит. – Тази внезапна мисъл ми напомня за всички многобройни завоевания, които вероятно е имал преди мен. Изкривявам лице от отвращение.

– Искаше забавление без усложнения. Изглежда си го получила. Дай пет! – Тя плясва към мен във въздуха и излиза от стаята. – И няма приятелка, така ли?

Искала ли съм забавление без усложнения? Това дали ще бъде такова?

– Не, но тя го иска. Това поне е ясно.

– Ами, толкова по-зле за нея. Трябва да паля. Ще се върна утре следобед. Какво ще правиш, докато ме няма?

Изтъркулвам се от леглото ù и приглаждам завивките, после излизам от безупречната ù стая и затварям вратата след себе си.

– Ще си подредя нещата. Имаме ли чували за боклук?

– Ура! Под мивката са. – Тя грабва чантата си от върха на стълбището и тръгва надолу към вратата. – Благодаря за колата. Добре дошла си да използваш „Марго“. Довиждане!

* * *

Отново е понеделник сутрин, но необичайното е, че всички са тук. Винаги поне един от нас е извън офиса за посещение на обект или за среща.

След като Кейт се върна от Йоркшир късно снощи, се свихме на дивана и споделихме бутилка вино и голям шоколад, докато аз ù разказвах за моя Господар, а тя за нейната сенилна баба.

Сега съм в кухнята с Патрик и го осведомявам за новата къща на госпожа Кент.

– Може да се мести всяка година до края на живота си, доколкото зависи от мен, стига да наема теб да обзавеждаш новото място.

Мръщя се.

– Не знам. Мисля, че тя обича да има работници около себе си. – Вдигам вежди през смях.

Патрик се смее с мен.

– Старата коза е поне на седемдесет! Може би трябва да си намери мъж-играчка. Бог знае, че господин К. има купчина сладуранки, пръснати по целия свят. Това го знам от много достоверен източник. – Той ми намига и аз му се усмихвам наивно.

Знам, че Патрик говори за жена си като източник. Ако нещо се случва в този град, Айрин знае за него. Тя е призната интригантка, всезнайка и клюкарка. Ако не знае нещо, то явно не си струва да се знае.

– О, Ван дер Хаус иска да се срещнете в сряда – продължава Патрик. – Наистина искат теб, цветенце.

– Нима?

Той се смее.

– Ти си прекалено скромна, момичето ми. Проверих бележника ти и уредих срещата за дванайсет и половина. Той е отседнал в „Роял парк“. Това удобно ли е за теб?

– Абсолютно. – Избутвам се от кухненския плот и се отправям към бюрото си. – Ще довърша някои скици и ще пратя имейли на предприемачите.

– Добре, цветенце.

Приземявам се на бюрото си и откривам съобщение от Кейт, която ме моли да ù помогна с някаква доставка след работа. Отговарям бързо да ме вземе от офиса и се заемам със задачите.

Докато се приготвям да изтичам до магазина за някакъв обяд, Том идва на подскоци до бюрото ми.

– Доставка за Ава! – пищи и поставя кутия на бюрото ми.

Какво е това? Не очаквам никакви каталози.

– Благодаря, Том. Добре ли прекара вечерта в петък?

– Забрави моя уикенд! Кажи ми кой беше онзи мъж! – Той слага ръце на бюрото ми и се навежда към мен.

– Кой мъж? – изтърсвам прекалено бързо и оттеглям стола си, за да увелича разстоянието между себе си и любопитния ми приятел.

– Реакцията ти говори много. – Очите му се присвиват към мен, докато лицето ми пламва.

– Той е просто клиент. – Свивам рамене.

Изпитателният поглед на Том се премества към пръс­тите ми, които в момента си играят с кичур от косата ми. Пускам го и бързо хващам молив. Трябва да поработя върху начина, по който лъжа. Наистина не струвам. Езикът му се премества в бузата, докато се изправя и се отдалечава.

Какво ми има? Отварям кутията и намирам една единствена кала върху книга, опакована в мека хартия.

Джузепе Кавали, фотографии, 1936–1961

Отварям корицата и от книгата се изплъзва бележка.

Ава,

Ти си като книга, която не мога да оставя. Трябва да знам повече.

Дж х

Очите ми се местят бавно между цветето и бележката, докато обмислям какво би искал да знае. Би могъл да започне, като ми каже някои неща, например на колко години е. Замечтавам се и преживявам отново всеки ярък момент от петъчната нощ. Опитът да си намеря занимание, като подредя принадлежностите си през уикенда, не ми помогна да се разсея. Отчаяно исках да му се обадя, но миниатюрната част разум, на която разчитах да ме спре, ми казваше, че просто ще се разочаровам. Не искам да се оставя в милостта на мъж, а е прекалено лесно да се предам на Джеси Уорд. Неохотно потискам мислите си за Господаря и помирисвам набързо калата, а после я пускам в чекмеджето и продължавам да работя.

В шест Кейт идва да ме вземе, а „Марго“ съска и трещи на паважа. Преборвам се с ръждивата дръжка и се покатервам, избутвайки десетина списания за торти и празни чаши от „Старбъкс“ на пода, за да мога да се настаня на седалката.

– Трябва ти нов ван за доставки. – Като се има предвид колко откачено подредена е Кейт у дома, в „Марго“ е истински пъкъл.

– Шшшт! Ще засегнеш чувствата ù. – Кейт се хили. – Как мина денят ти? – Оглежда ме внимателно.

Раменете ми се смъкват. Вадя книгата и бележката от чантата и ù ги подавам. Несигурност разваля красивите ù бледи черти, докато отваря корицата и бележката изпада в скута ù. Тя я вдига, преглежда думите и зяпва към мен.

– Леле! Господарят е доста потаен. – Тя ми хвърля обратно книгата и се включва в движението.

– Така е. – Започвам да мисля за интимни разговори, зелени очи и твърда разгорещеност.

– За точно колко добър в леглото мъж говорим? – пита Кейт небрежно, без да откъсва поглед от пътя.

Обръщам рязко глава настрани, за да я погледна, но тя не ме поглежда.

– Много – отговарям. Най-добрият, удивителен и зашеметяващ. Искам да го правя отново и отново, и отново.

– Значи това ще бъде ракетно възстановяване?

Въздъхвам и не отговарям, защото съм уплашена да го призная на глас.

Кейт се пресяга, без да ме поглежда и стиска коляното ми, усмихната замислено. Тя знае какво се случва.