Този мъж

Четиринадесета глава

– Дръж си шибаните ръце далеч от нея! – ръмжи Джеси в стреснатото лице на Мат. Откъде се появи той? Само това ми трябва. Излязла съм да се забавлявам и се предполага, че съм се отървала от всички арогантни мъже, а сега имам двама.

– Джеси, пусни го! Той не правеше нищо. – Мат ме поглежда благодарно и знае, че малко послъгвам. Нежно галя ръката на Джеси, в опит да го успокоя, като пренебрегвам топлите твърди мускули. Изглежда сякаш може да избухне от гняв.

– Кой е този, мамка му? – крещи той, от което и двамата с Мат трепваме. Не искам да му казвам. Исусе, той изглежда готов на убийство.

– Какво става? – Кейт пристига до мен, бързо оценява ситуацията и ахва, когато вижда бившия ми приятел прикован. – О...

– Джеси, пусни го!

Той изглежда не ме чува. Какво да правя? Вече се чувствам извън релси, а той още не ме е погледнал. Едва ли мога да си тръгна и да оставя Мат да понесе силата на неоправдания гняв на Джеси, въпреки че мисля, че е пълен идиот.

Чувствам се повече от облекчена, когато на сцената се появява Сам.

– Сам, моля те, оправи се с глупавия си приятел! – обръщам се към Кейт. – Хайде!

Очите на Кейт блясват като Фестивала на светлините в Блакпул при неочакваното пристигане на Сам. Чувам го как спокойно уговаря Джеси да пусне гърлото на Мат, докато дърпам Кейт към дансинга.

– За какво беше всичко това? – пита тя.

– Недей! – изстенвам. Ако кажа на Кейт, какво се случи току-що, тя най-вероятно ще се сбие с Джеси и лично ще удуши Мат. – Какво стана с Грег?

– Той е пълен капут. Ела! – тя поема напред. – Да танцуваме!

Том и Виктория ни посрещат с размахани ръце, когато отиваме при тях на дансинга. От предишното ми отпуснато състояние не е останало нищо, умът ми буквално е удавен в безпокойство. Шашардисана съм от появата на Джеси дори повече, отколкото от появата на Мат.

Минава половин час и поредица от страхотни парчета, без да видя или чуя Джеси. Сам сигурно го е изхвърлил или може би пазачите. Изобщо не ми пука за Мат. Свободна съм да се върна към страхотната нощ – такава, каквато беше, докато Джеси не я съсипа. Всички мъки, които ми причини изчезването му, вече са пометени от неразумното му поведение.

Давам сигнал на Кейт, че отивам на бара и се усмихвам, когато тя поклаща рамене в знак, че е разбрала.

Докато чакам да ме обслужат, безпокойството ми нараства и знам, че е така, защото той още е тук. Всички косъмчета по тила ми настръхват, обръщам се и виждам Джеси, облегнат на същата колона, за която беше приковал Мат преди няма и час. Суровият му поглед ме пронизва, докато Сам и другият мъж от имението – Дрю – разговарят и пият. Но Джеси не се включва в разговора. Не, той стои там и изглежда също толкова ядосан, колкото преди, и пробива дупки в мен.

Барманът побутва ръката ми, за да привлече вниманието ми. Обръщам се и приемам питиетата, които ми подава през бара. Плащам му и се опитвам да се върна при другите, но не мога да помръдна. Усещам очите на Джеси да прогарят гърба ми. Знам, че трябва просто да си тръгна, но магнетичният ефект, който има върху мен, кара тялото ми да се обърне към него вместо това. Мигновено съм погълната от очите му и се чувствам напълно обездвижена. Мога да мисля единствено за гласа му, за миризмата му и за докосването му. Властта, която има върху мен, притъпява интелигентността ми и сърцето ми блъска в див, неравномерен ритъм в ушите ми.

Джеси тръгва към мен и виждам как Сам ме поглежда, докато той напуска групата им. Дрю също ми хвърля поглед. И двамата изглеждат смутени от очевидната цел на Джеси.

Моментално възвръщам разума си, когато Сам грабва ръката на Джеси, за да го дръпне обратно, но бива избутан настрана. Умолявам краката ми да послушат заповедите на мозъка ми и да ме отведат далеч оттук, преди глупавата ми сантименталност да ми позволи отново да стана жертва на физическия му магнетизъм. Зарязвам питието си на бара и хуквам през тълпата, като избутвам хората по пътя си и отчаяно се опитвам да избягам.

Излизам с препъване на улицата и не губя време да махам на такси, а вместо това започвам да тичам, когато чувам, че Джеси ме вика. Не стигам далеч. Той ме хваща лесно, вдига ме и ме отнася в една странична уличка, докато аз крещя и удрям с юмруци по гърба му... от което едва ли има някаква полза.

Спусната съм да стоя на краката си и гърбът ми е подпрян на стената. Опитвам се да вкарам въздух в дробовете си. Не мога да погледна Джеси, защото ще отстъпя. Не трябва да съм в тази шибана позиция! Как се озовах в тази ситуация?

– Ава, погледни ме!

Поклащам глава и се опитвам да избягам, но лесно съм прикована на място.

– По дяволите, Ава!

– Върви си, моля те! – проплаквам и избутвам ръцете му.

– Не, мамка му! Ава!

Просто трябва да се махна. Той няма да ме задържи насила на такова обществено място. Трябва да се отдалеча, да блокирам... да блокирам него. Но вторият ми опит за бягство е също толкова безплоден, колкото и първият. Забелязвам учестеното му дишане, а черната му риза се повдига и спуска заедно с гърдите му. После отчаяно свеждам поглед към дънките му, защото знам, че ако погледна към красивото му лице, веднага ще се озова в неизгодно положение.

– Ава, погледни ме! – настоява той сурово. Притискам ръце към ушите си и приклякам. – Ава, защо правиш това?

Започвам да си тананикам наум, докато се взирам в земята, но усещам как дланите му се стягат около китките ми и той издърпва ръцете ми от ушите.

– Не искам да правя това тук, Ава.

– Тогава недей! – опитвам се да освободя ръката си. – Моля те, просто ме остави да си отида!

Той бавно кляка пред мен, като все още държи китките ми.

– Никога – прошепва.

Сълзите в очите ми преливат и се посипват по голите ми колена.

– Защо правиш това с мен?

Той пуска една от китките ми, стиска брадичката ми и я повдига, така че нямам друг избор, освен да го погледна. Очите му са опулени.

– Какво правя?

О, какъв задник! Безсрамието му няма граници. Използвам свободната си ръка, за да избърша грубо влагата от бузите си, внезапно ужасена, че отново плача за него.

– Ти упорито ме преследваше, бомбардираше ме с обаждания и съобщения, чука ме до безсъзнание, а после изчезна за четири дни. Дори не знам защо. – Издърпвам и другата си ръка от него. – Сега се появяваш и преебаваш вечерта ми.

Той е този, който отмества погледа си засрамен.

– Внимавай с езика! – мърмори той. – Ти поиска време.

– Но ти не беше готов да ми го дадеш. Какво се промени така внезапно? – Поглеждам го и той ми се намръщва. Бръчката на челото му е по-дълбока. Не мога да се справя с това.

Изправям се и го оставям клекнал, но той се пресяга и хваща голите ми крака. Страхът от емоционалното му докосване е напълно основателен. Моментално заставам нащрек, когато топлината, излъчваща се от дланите му, плъзва като горски пожар по кръвоносната ми система.

– Пусни ме, Джеси! – изсъсквам с цялото спокойствие, което треперещите ми гласни струни могат да си позволят.

Той ме поглежда.

– Не.

– Изглежда се справи съвсем добре във вторник.

Той се изправя на крака и плъзва длани по задната страна на краката ми. Това праща искри между бедрата ми.

– Бях бесен – казва той тихо и се извисява над мен.

– Все още си бесен.

– Защото току-що открих, че бившият ти приятел се лигави върху теб.

– Той не се лигавеше – отвръщам и благодаря на всичко свято, че не е чул разговора ни. – И как разбра, че е той?

– Изтръгнах истината от него – крещи той. – Повече няма да го виждаш, Ава.

Пренебрегвам глупавото му настояване. Няма никакво право да ми поставя условия. Фактът, че бих направила всичко по силите си, за да избегна Мат, изобщо няма никаква връзка.

– Знаеше ли, че ще бъда тук? – питам. Той се взира в мен, но не отговаря. – Знаел си, че ще бъда тук, нали? – притискам го.

– Сам – предлага той.

– Сам?

Лицето му е безизразно като на покерджия.

– Той звънна на Кейт.

Тази подла гъска! Не мога да повярвам, че ми е причинила това. Ще си разменим някои сериозно думи, щом я сгащя.

– Сега ще те целуна. – От тона му разбирам, че съм обречена. – Имаш късмет, защото ако бяхме на друго място, щеше да получаваш напомняне... точно... сега.

Ахвам, когато прави стъпката напред, която е нужна, за да стопи разстоянието между нас, а със стената зад мен няма накъде да отстъпвам.

– Харесвам роклята ти – прошепва той и гали голата ми ръка с върха на пръста си. – Прекалено е къса, но ми харесва. – Той се навежда и се притиска в шията ми със стон. Коленете ми се огъват. Проклет да е! Проклета да съм и аз!

Очите ми се затварят без команда и главата ми се обръща в посока на горещия му дъх върху шията ми. Волята ми се пръска по вятъра просто ей така. Невъзможно е. Той е невъзможен.

Усещам как прикляка, ръката му се плъзва под задника ми и без никакво усилие той ме дръпва, изправя се на крака и ме вдига от земята. Подпирам се на гърдите му и поглеждам надолу към блестящите му зелени очи.

„Край на играта!“

– Имаш ли някаква представа какво ми причиняваш? – дрезгавият му глас се накъсва, когато поглежда нагоре към мен. – Аз съм шибана развалина, Ава.

Той ли е развалина?

Джеси отпуска леко захвата си, тялото ми се плъзва надолу по неговото, устните ни се срещат и той ме подпира на стената. Нямам време да се тревожа от местоположението ни. Твърде обладана съм от желанията си, за да спра целувките му. Езикът му се плъзга по ръба на затворените ми устни, изкушава ги да се отворят и аз съм бясна на себе си, че отвръщам. Но досега трябваше да знам, че това е неизбежно. Отвръщам на страстта му, както правя винаги, посрещам езика му с моя и сплитам ръце в косата му.

Той простенва дълбоко и ниско и сключва свободната си ръка в основата на врата ми, за да ме задържи на място, докато притиска тялото си в моето. Устните ни се сливат и езиците ни започват да се сблъскват, да се въртят и да се нападат един друг. Това е властна, настойчива целувка и аз отново се връщам в първоначална позиция – предавам се само с една целувка. Този мъж ме прави слаба. Безпомощна.

Той се откъсва и ме оставя задъхана. Усещам свирепото надигане на гърдите му, притиснати в моите. Опираме чела и ноздрите ми мигновено са завладени от ментовия му дъх.

– Ето те – въздъхва той сигурно.

– Пак ме хвана.

Той се усмихва леко и прави кръгове с носа си около моя.

– Липсваше ми, бебче.

– Тогава защо си тръгна?

– Нямам представа. – Целува продължително устните ми и ме оставя да се спусна надолу по тялото му. Усещам неоспоримия твърд хълм на възбудата му, докато се плъзгам по слабините му. Поглеждам нагоре и виждам, че в ъгълчетата на устните му трепти мрачна усмивка. – Би трябвало да те принудя да оправиш това. – Той слага ръка на чатала си и очите ми се разширяват от шок. Мамка му, вероятно бих го направила. Той помита всичкия ми разум и стъпква рационалното ми мислене. Плаша се от физическото влияние, което има върху мен. – Но няма да коленичиш пред мен тук. Ще се сприятеляваме по-късно.

Не съм сигурна дали съм разочарована, или облекчена.

Той протяга ръка с усмивка и разбира се, аз я поемам и го оставям да ме поведе назад към заведението.

– Какво искаш за пиене? – пита, като мята ръка над раменете ми и ме придърпва към себе си. Вниманието на бармана е привлечено още с появяването ни на бара.

– „Зинфандел“, моля! – притискам се по-близо до него. Не мога да се доближа достатъчно.

Той ме оглежда набързо с изпитателни очи и свива устни.

– Приятелките ти?

– О, за Кейт вино, водка с тоник за Виктория и пиня колада за Том.

Очите му се разширяват.

– Том?

Усмихвам се.

– Запознахте се в „Луссо“, помниш ли?

Споменът просветва на красивото му лице и той поклаща глава ужасен. Пуска ме и се обръща отново към бармана, който търпеливо чака Джеси да поръча питиетата.

Кейт и Том приближават, смеят се и ме оглеждат, но аз отстрелвам Кейт с кръвнишки поглед.

– Джеси ви поръча питиета – информирам ги.

– О... бог и джентълмен – възкликва Том и нагло оглежда задника на Джеси. Не го виня. – Това е един много привлекателен, обут в дънки задник.

Джеси подава напитките на Кейт и на Том и аз гледам зашеметена как Кейт се навежда, за да целуне Джеси по бузата. Какво ù става на тази жена? Шокирана съм дори още повече, когато Джеси се усмихва весело и прошепва нещо в ухото ù. Какво става?

Тя се обръща, намига ми и повежда Том обратно към дансинга, докато Джеси ми подава виното и отваря бутилка с вода за себе си. Плъзга свободната си ръка около кръста ми, за да ме придърпа по-близо и аз го поглеждам въпросително.

– Хей, човече! – Сам пристига бързо с Дрю и двамата поемат бирите, които Джеси им подава. – Ава, къде е любовта? – Той се навежда, за да мога да докосна бузата му и ми показва сладката си трапчинка. Дрю вдига бутилката си за поздрав, винаги вглъбен и резервиран.

Усмихвам се и прошепвам в ухото на Джеси:

– Ще отида при другите. – Той е с приятелите си, а това беше момичешка вечер. Том не се брои. Джеси приближава лице към шията ми и си открадва дръзко сгушване, като се възползва докрай от позицията ми.

– Ще гледам – предупреждава той в ухото ми, гризва месестата му част и ме плясва по задника. Болката е намаляла, но все още има доказателство за търкалянето ми в багажното отделение на „Марго“. Дръпвам се и се цупя игриво, което ми спечелва широка усмивка и намигване.

Оставям го на бара и намирам другите на дансинга. Всички щастливо поглъщат музиката и питиетата. Смея се на Том, който се намира в свой собствен свят. И когато песента на Джъстин Тимбърлейк Love Stoned26 зазвучава от колоните, съм посрещната на дансинга с пъшкания и охкания.

26 Love Stoned – игра на думи от английски. Love – любов и stoned – твърд като камък. Думата обаче се използва и в смисъла на опиянен или дрогиран. Б.пр.

В полупияното ми състояние глупаво обръщам виното си и оставям чашата на предназначената за напитки полица. Ако изобщо има песен, която да ме изтръгне от отчаянието, дори само за няколко минути, това е тази. Моментът е безпогрешен. Всички чанти са захвърлени в средата, Джъстин крещи „Хей!“ и тълпата изпада в делириум.

Щастливо се наслаждавам на някои движения и се смея с Кейт, когато съм сграбчена за кръста и завъртяна. Сам се хили към мен и кимва на някой зад рамото ми.

– Ето го идва. Дано си готова за това – казва.

– Какво? – надвиквам музиката.

Усмивката на Сам се разширява и трапчинката изпък­ва още повече.

– Той си мисли, че е Джей Ти.

Хваща раменете ми, завърта ме и виждам, че Джеси идва към мен. Внезапно съм разтревожена, че ще направи сцена и ще ме извлече от дансинга. Нямам представа каква е причината, но той е печално известен с това, че ме мята на рамото си, когато му се прииска.

Гледам го как скъсява разстоянието с бавни движения и се съсредоточавам върху приближаването му. Не съм сигурна как да разбирам това. Изражението му е мрачно и жадно и аз съм напълно погълната от високото му мускулесто тяло. Когато застава пред мен толкова близо, колкото може, без да ме докосва, аз съм спряла напълно да се движа. Дишам тежко, а той увива ръка около кръста ми и ме придърпва към тялото си, като ме кара да притисна ръце към стегнатите му бицепси. Челото му се подпира в моето.

– Ще накараш много мъже да изпопадат, ако продължиш да танцуваш така. Искаш ли малко от Джей Ти?

– Да – казвам задъхано.

Той се усмихва със своята възхитителна, стопяваща усмивка, запазена само за жени.

– Аз също. – Целува устните ми, а после, за мой истински шок, сграбчва ръката ми и ме завърта, преди да ме дръпне обратно в прегръдката си. Той няма намерение да танцува, нали? – И това е дългата версия на песента.

Поглеждам към Сам, който извърта очи и свива рамене, после отново към Джеси, който е лепнал най-голямата самоуверена и самодоволна усмивка на лицето си. Явно ще танцува.

Не знам дали е заради това, че съм изпила собственото си тегло във вино, или заради самонадеяното държане на Джеси (вероятно първото), но нещо ме кара да разкърша неприлично рамене към тялото му, докато дланите ми се плъзват непристойно от гърдите чак до хълбоците му. Клекнала съм пред него с длани върху великолепните му бедра и гледам към най-красивия мъж, който някога съм виждала. Роклята ми вероятно се е качила над задника ми по най-грубия начин, но не забелязвам. Цялото ми внимание е насочено към богоподобното същество, което се взира надолу към мен с похотлив обещаващ поглед. Усмихвам се дръзко и прокарвам длани по-близо до слабините му, а после се изправям, като бавно се плъзгам по тялото му така, че да осигуря максимален контакт между нас. Когато лицето ми минава покрай слабините му, прокарвам нос по ципа на дънките му. Усещам как той потреперва, след което посяга надолу, сграбчва ръцете ми и ме издърпва нагоре. Сърцето ми тупти и той вдишва дълго и дълбоко в ухото ми.

– Би трябвало да те наведа и да те чукам тук, докато не закрещиш. Тази рокля е абсурдна.

Нямам време да кажа „да, моля“. Той ме завърта и аз гледам как имитира самия Джей Ти. Напълно съм удивена от това, което се разкрива пред очите ми. Джеси Уорд може да танцува... и то много добре.

Той се движи около мен в безупречен ритъм и привлича вниманието на много възхитени жени. Хвърлям бързи погледи към другите, които споделят удоволствието на Джеси, и се смея. Смея се на неговите сексапилни, уверени и плавни движения, които са такава приятна изненада. Този знае как да се движи не само в спалнята. Дали изобщо прави нещо зле?

Докосва се до мен и закачливо прави кръг с ханша си, а после ме извърта на триста и шейсет градуса под ръката си и ме дърпа обратно към гърдите си. Допира хълбоци в корема ми – ерекцията му все още е явна. Безсрамно посягам надолу, за да погаля обутия му в дънки чатал и вдигам вежди, когато той поклаща глава предупредително.

Започва да се снишава надолу по тялото ми, усмихва се, когато закача хълбоците ми и аз подскачам. Гледам как ме наблюдава, докато се смъква надолу и се приземява на колене, движейки великолепните си хълбоци в такт с ритъма.

Цялото му внимание е насочено към мен и само към мен, за него не съществува нищо друго и никоя друга. Харесва ми това, че няма притеснения и не му пука какво мислят другите. Той е уверен, мъжествен и не се срамува. Това е освежаващо. Влюбвам се много силно в този мъж. И не мисля, че мога да направя нещо, за да се спра... или че искам.

Поглеждам към останалите и виждам Сам да размята Кейт на дансинга, а Дрю се насочва към Виктория. Дрю в елегантната си премяна изглежда прекалено изискан за дръзката и понякога малко тежка по характер Виктория, но пиенето очевидно го е накарало да се отпусне, защото той се смее, а сакото му го няма. Том просто се държи като Том и се разнася наоколо като умопомрачен маниак.

Отново поглеждам към Джеси, когато той сграбчва хълбоците ми и целува бавно корема ми, като гледа право в очите ми, след което скача на крака пред мен и притиска устните ми. Обгръщам врата му с ръце и въздъхвам близо до устните му.

– Изглежда имам конкуренция – прошепва.

– Не, ти спечели.

Той се отдръпва и ми показва дяволитата си усмивка.

– Наистина спечелих. – Той ме пуска, аз отмятам коса през рамото си и оставям Джеси да ме поведе по дансинга. Движим се в пълна хармония. Перфектно е. Той е перфектен и всичките ми противоречиви мисли са забравени, докато той е изцяло отдаден на мен, всеки миг.

Когато енергичният ритъм се забавя и идва ред на гладките трели на цигулките, вече не ми достига въздух и се притискам в тялото на Джеси. Той мушва бедро между краката ми и люлее и двама ни в ехото на удължената версия.

Поглеждам към красивото му лице, докато той ми пее и преживявам плашещ миг на чисто прозрение. „По дяволите, мисля, че обичам този мъж.“ Не знам почти нищо за него, но въпреки липсата на информация, той ме е превзел напълно. Не мога повече да се боря. Това е.

Повдигам се и го целувам и няколко секунди по-късно, след като той е започнал да стене в устата ми и ме е придърпал плътно, ние сме вплетени в дълбока и страстна прегръдка.

Музиката започва да утихва и преминава в друго парче, а аз започвам да се облягам назад в ръцете му. Той се навежда с мен, подкрепяйки гърба ми и отказва да раздели устни от моите. Накрая стене неодобрително и неохотно прекъсва целувката, но ме задържа да вися. Не ми е удобно. Той поддържа цялата ми тежест, сякаш съм не по-тежка от перце.

Зелените му очи проблясват, докато проникват в сърцето и в душата ми и той свежда лице към моето, за да докосне устните ми леко.

– Твой съм, бебче.

Ами... това изявление просто опустошава пияния ми ум.

Тръгваме от дансинга, а дланта на Джеси на кръста ми ме насочва и той отмества хората от пътя ни със свободната си ръка. Води ме до висока маса, но всичките ù столове са отнесени другаде.

– Чакай тук! – Той ме оставя до масата, подхваща тила ми, за да ме приближи и целува челото ми. – Не мърдай!

Хвърлям чантичката си на масата и го гледам, докато изчезва в тълпата. Нямам много време насаме с мислите си (което вероятно е добре, защото нямам представа какво да правя с тях), когато Кейт и другите идват с блъскане през тълпата, смеят се и се потят. Сам и Дрю са след тях.

Сам ме оглежда.

– Къде е Джеси?

Мръщя се.

– Не знам. – Соча в посоката, в която тръгна Джеси, точно когато той се появява отново през тълпата, носейки стол над главата си.

Поставя го на пода.

– Сядай! – нарежда той и ме вдига на стола. – Питиета? – пита. Всички кимват и дават поръчките си. Джеси изглежда леко изтормозен, когато се навежда да изслуша желанията на всички.

– Ще ти помогна – включва се Сам.

– Да, и аз идвам. – Дрю следва Джеси и Сам до бара. Останалите три чифта очи се вперват в мен.

– Какво? – питам. Знам какво. Главата ми внезапно се оказва плувнала във вино.

Кейт вдига една добре изскубана вежда към мен и скръства ръце на гърдите си.

– Изглежда се чувстваш удобно – изстрелва.

Том гали огромните ревери на кораловата си риза.

– Удобно? Не, не, не. Това не беше удобно. Това беше гаранция за як секс довечера, скъпа. – Той вдига длани, а Кейт и Виктория пляскат по една ръка съучастнически.

Мръщя се леко към Кейт.

– Ще си поговоря с теб по-късно.

Тя вдишва рязко.

– О, свирепа!

– Видяхте ли го как се движи? – чурулика Виктория.

– Не беше зле – цупи се Том и всички се смеем. Някой е засенчил славата на Том на дансинга.

– Е... – изстрелвам към Кейт. – Като говорим за удобство – кимвам към Сам, който си пробива път през тълпата и крепи три питиета в ръцете си.

– Малко забавление – свива рамене тя.

– А ти? – поглеждам към Виктория.

Тя ме гледа шокирана?

– Аз?

– Да, видях как си люлееш нещото към Дрю.

Том вдига ръце във въздуха раздразнено.

– Аз съм сърдитият придружител. Искам да отида в „Руут Сиксти“ – обръща се към Виктория. – Скъпа, моля те!

– Не! – възкликва тя и не я виня. За Виктория е приятно разнообразие да се наслаждава на мъжко внимание, а вероятно и на някакво последствие.

Сам поставя питиетата на масата, а Дрю го следва плътно, като минава подозрително близо до Виктория. Тя се кикоти и оправя косата си.

Сам се усмихва.

– Вино за Кейт – покланя се, докато ù подава чашата. – Водка за Виктория и нямам представа какво е това, но изглежда женско, значи трябва да е твое. – Сам подава на Том пиня колада с намигване.

Моят гей приятел се изчервява в ярък оттенък на червеното и махва с мека китка към Сам. Не мога да повярвам. За първи път в живота си Том е засрамен. О, това е прекалено добра възможност, за да я пропусна.

– Том, цветът на лицето ти се бие с ризата! – изломотвам, докато се давя от смях.

Всички се обръщат и зяпват Том, от което изчервяването му се засилва и съответно унижението му. Избухва страшен смях и Том започва да пухти, а после изфучава навън.

– Какво е толкова смешно? – пита Джеси, когато стига до нас и поставя виното ми и бутилка вода на масата. Не мога да говоря. Все още се възстановявам от пристъпите на кикот и трия течащите си очи като луда.

– Току-що открихме ахилесовата пета на Том – отзовава се Кейт, щом вижда, че скоро няма да се успокоя. Джеси изглежда объркан, докато оглежда възстановяващите се хиени, при които се е върнал. Виждам, че Сам свива рамене и гълта бирата си.

– Сам – предлагам през отслабващото кикотене.

– Сам ли? – мръщи се Джеси.

Виктория се включва.

– Том си пада по Сам! – реве тя радостно.

Джеси поклаща глава и посяга за водата си, отвинтва капачката и отпива.

– Ето, пийни! – Той пъха бутилката под носа ми настоятелно и аз я поемам охотно, въпреки суровия му тон. Чувствам, че започвам да се обезводнявам. Но скоро се връщам към виното си, като бързо довършвам цялата чаша.

Седя тихо и слабо долавям разговора около мен, но главата ми внезапно сякаш е пълна с мъгла. Това е питието, което не е трябвало да пия. Гласовете вече заглъхват и започвам да виждам двойно.

Да, мисията е изпълнена... Размазана съм.

Усещам, че Джеси е сложил ръка на тила ми и ме разтрива през косата, докато си бъбри със Сам. Затварям очи, за да попия докосването му, докато той раздвижва мускулите ми сякаш цяла вечност.

Когато отварям очи, той се е навел, гледа пияните ми очи и клати глава.

– Хайде, жено! Ще те отведа у дома.

Не споря. Прекалено съм пияна, за да правя каквото и да било... дори да стоя.

Представена съм на всички подред, всички ме целуват по бузата, докато Джеси ме подпира права. След като е сигурен, че съм си взела довиждане, ме повежда навън от бара и ме е срам да призная, но истината е, че ако ръката му не е около кръста ми, за да ме придържа, ще се пльосна по лице.

Свежият въздух ме удря и ме кара леко да се олюлея, но той ме вдига и скоро усещам познатата утеха на гърдите му до бузата си, докато ме носи към колата си.

– Няма да повърнеш върху мен, нали? – пита.

– Не. – Смея се нацупено.

– Сигурна ли си? – Той се смее и усещам вибрациите от гърдите му да минават през мен.

– Добре съм – мърморя в ризата му. Говори като татко. Дали е достатъчно стар, за да ми бъде баща?

– Добре, но ще е добре да ме предупредиш няколко секунди по-рано. Сега ще те сложа в колата.

– Няма да повърна – настоявам.

Усещам как ме оставя в колата, усещам и студената кожа под бедрата си, когато се отпускам на седалката. Той се навежда над мен и закопчава колана ми, а свежият му аромат на вода и ментовият му дъх нахлуват в ноздрите ми. Разпознавам ги дори в пияно състояние. Когато се отдръпва, все още в зрителното ми поле, вече са двама. Опитвам се да се съсредоточа и накрая погледът ми спира на огромна усмивка.

– Очарователна си дори когато краката не те слушат. – Той се навежда и целува устните ми целомъдрено. – Идваш у дома с мен.

– Ти обичаш да командваш – оплаквам се.

– Свиквай!

Той пали колата и вибрациите от двигателя моментално причиняват бъркотия в пълния ми с вино стомах. Чувам го как се смее.

– Джеси?

– Да, Ава?

– На колко години си?

Определено чувам как въздиша.

– На двадесет и пет.

Наистина съм много пияна и колата започва да се върти, въпреки че очите ми са затворени.

– Няма значение на колко години си – промърморвам.

– Така ли?

– Да, така. Нищо няма значение... Обичам те независимо от всичко.

Чувам остро поемане на въздух, преди да изгубя съзнание.