Този мъж

Двадесета глава

Пътуването ни към „Луссо“ е най-дългото, което съм имала. Сексуалното напрежение в колата е мъчително, а Джеси е способен на насилие, когато се оказва невъзможно да изпревари някакъв муден водач.

Колата занася на завоя пред електронните врати на „Луссо“. Джеси натиска дистанционното за отваряне и барабани нетърпеливо по волана, докато чака.

Усмихвам се.

– Ще получиш удар, ако не се успокоиш.

Той спира барабаненето и ми отправя премрежен поглед.

– Ава, получавам по един шибан удар всеки ден, откакто те срещнах.

– Езикът ти е ужасен – казвам, докато вратите се отварят и той паркира бързо и небрежно.

– А ти ще пищиш много. Вън! – заповядва.

Не се съмнявам, че ще пищя, но наистина ми харесва, когато го докарвам до безумие. Слизам спокойно от колата и когато най-сетне съм в изправено положение, поглеждам нагоре и го намирам пред мен с много смущаващ поглед на лицето.

– Какво правиш? – пита той, удивен от моето спокойствие.

Поглеждам към черното нощно небе и към доковете преди да погледна към него.

– Искаш ли да се разходим?

Устата му зейва.

– Искаш да се разхождаме?

– Да, вечерта е прекрасна. – Не успявам да скрия самодоволната си усмивка.

– Не, Ава, искам да те чукам, докато не започнеш да ме молиш да спра. – Той се навежда, сграбчва бедрата ми и ме прехвърля през рамо, като сритва вратата на невероятно скъпата си кола.

– Джеси. – Стомахът ми внезапно се изстрелва в гърлото. – Ще вървя.

Той решително крачи през фоайето на „Луссо“.

– Недостатъчно бързо. Добър вечер, Клайв!

Обхващам гърба на Джеси с ръце, повдигам глава и виждам, че Клайв ни наблюдава. Какво ли мисли за мен? Последния път, когато влязох в „Луссо“, също бях в ръцете на Джеси.

– Не съм пияна – подвиквам, докато гледам как Клайв изчезва от поглед, когато Джеси ме внася в асансьора и нетърпеливо набира кода. Дръзко приплъзвам ръце под дънките му към неговия фантастичен стегнат задник. Чувствам напрегнатото стягане на мускулите и гладката му топла кожа, докато излизаме от асансьора.

– Никакво бавене. Искам да съм в теб сега. Не се опитвай да се бавиш, защото, кълна се в Бог...

– Толкова си романтичен!

– Имаме цялото време на света за романтика.

Усмихвам се на себе си. Той се втурва в апартамента и затръшва вратата зад себе си. Аз се чувствам объркана, когато стига до кухнята, навежда се и ме оставя да стъпя пред него. Все още съм с ръце на раменете му и се опитвам да се ориентирам.

– Знаеш ли, наистина няма да си в състояние да работиш утре. – Топлият му дъх по лицето ми ме разнежва. – Сега се събличай!

Треперя – видимо треперя. Опитвам се да се стегна, но това е невъзможно, докато той ме гледа по този начин. Той слага ръцете си върху моите, сваля ги от раменете си и ги поставя върху корема ми.

– Започни с блузата! – гласът му е дрезгав, изпълнен с частица отчаяние.

Мога да го направя. Мога да бъда смела.

– Значи аз командвам? – питам, като очаквам неговия присмех.

Такъв няма. Той ме гледа леко изненадан от въпроса ми, но не се смее. Не може винаги той да командва.

– Ако това ще те направи щастлива. – Той сваля своя „Ролекс“ и го плъзва на кухненския плот.

Поемам дълбоко въздух и го поглеждам смело в очите. Вдигам ръцете си към най-горното копче и се надявам пръстите ми да се подчинят. С всяко копче, което откопчавам, лицето му застива все повече, а аз ставам все по-дръзка. Ако това не е бавене, не знам кое е.

Разкопчавам цялата блуза, оставям я отворена и гледам, докато очите му буквално остъргват тялото ми, а езикът му обхожда долната му устна. Тогава вдигам ръце към раменете си и започвам да свалям блузата, като умишлено се бавя, докато ръцете ми се спускат по гърдите и надолу и като някакъв необуздан секс маниак я държа отстрани за няколко секунди, докато очите му обхождат тялото ми. Когато погледите ни се срещат отново, аз драматично разтварям пръсти, пускам блузата да се свлече на пода, оставям ръцете си отворени и се завъртам за няколко секунди. Очите му блестят, а челото му е влажно.

– Обичам те в дантела – прошепва.

Усмихвам се, свалям ръце към колана на панталоните си и мързеливо разкопчавам копчето, докато той гледа. Дишането му става все по-учестено с всяка изминала секунда. Почти лишен от невероятния си самоконтрол, той хапе устната си до кръв.

След като всички копчета са откопчани, панталонът ми зейва отворен, а аз заставам с ръце под колана, готова да го смъкна по краката си, но не го правя. Очарована съм от начина, по който Джеси реагира на моя безсрамен стриптийз.

Той ме поглежда, очите му пламтят в отчаяние.

– Бих могъл да ги сцепя за не повече от две секунди.

– Но няма да го направиш – гласът ми е дрезгав и съблазнителен. Смаяна съм от собствената си дързост. – Ще почакаш. – Изритвам обувките си и те летят на няколко метра през кухнята.

Той ги проследява, а после ме поглежда и повдига вежди.

– Отиваш прекалено далеч, не мислиш ли?

Усмихвам се сладко и малко по малко, сантиметър по сантиметър започвам да плъзгам моите три четвърти панталони надолу по краката си. Накрая ги изритвам и оставам само по кораловото си дантелено бельо пред този великолепен мъж. Всичките ми задръжки са паднали. Това е проглеждане.

Той повдига ръка и погалва гърдата ми.

– Не – произнасям твърдо, а ръката му застива над гръдната ми кост. Не ме докосва, но топлината, която излъчва, ме оставя без въздух. Самообладанието ми се пропуква, но аз наистина харесвам тази сила.

– Да ти го начукам – мънка той, и дърпа ръката си.

– Моля те!

Той ме вдига, отправя се към кухненския плот и ме поставя върху студения мрамор. Разтваря краката ми и се намества между тях с ръце на кръста ми, като ме притегля напред към слабините си, а възбуденият му член ме докосва точно в сърцевината. Стена и поставям ръце около врата му.

– Мислех, че аз командвам.

– Грешиш. – Той се отдръпва, колкото да съблече пуловера си, изритва обувките си и бързо се заема с дънките и боксерките. Седя търпеливо, повече от щастлива да гледам как се съблича. Този мъж е бог. Плъзгам очи надолу по цялата му прелест, за кратко се задържам на белега и се спирам на неговия дебел пулсиращ член.

– Не е възпитано да зяпаш – казва той меко.

Очите ми отскачат към неговите. Не съм сигурна дали има предвид това, че зяпам белега му, или че зяпам прекрасната му мъжественост. Той не ми подсказва. Отново се приближава до мен и се протяга, за да разкопчае сутиена ми, като бавно го смъква по ръцете ми и го захвърля зад себе си.

Отпуска ръце на ръба на плота и ме гледа, докато се навежда, поема едното ми зърно в устата си и започва да върти езика си около него.

Потопена в лишено от срам блаженство се пресягам и вплитам пръсти в косата му. Целува гърдите ми. Главата ми се отпуска назад и аз затварям очи и поглъщам усещането, което предизвиква неговата уста.

Езикът му мързеливо прокарва пътека нагоре от центъра на тялото ми и завършва с мека целувка по брадичката ми.

– Повдигни се – командва той и сграбчва боксерките ми, а аз се изпъвам на плота, за да може да ги смъкне надолу. – Сега се връщам. Малко съм гладен.

Той нагло се мотае и позира около хладилника, напълно гол. Седя прехласната от възхитителната гледка на невероятно стегнатия му задник, на дългите изваяни крака и на силния гладък гръб. Походката му е дори по-добра, когато е гол.

– Наслаждаваш се на пейзажа ли?

Поглеждам нагоре и виждам, че той стои и ме наблюдава. Не знам колко време съм мечтала с отворени очи. Бих могла да го гледам завинаги. Той държи флакон със сметана, ухилва се, преди да махне капака и след като разклаща леко, впръсква малко в устата си. Следя го внимателно. Изглежда много доволен от себе си.

– Това ли е основната храна в твоя свят? – питам.

Той тръгва бавно към мен, като продължава да разклаща флакона.

– Определено – казва сериозно и отново се намества между краката ми, като повдига брадичката ми нагоре с върха на пръста си. – Отвори!

Изпълнявам и той поставя накрайника върху езика ми. Без да откъсва поглед от мен, натиска зъбчето и впръсква сметана в устата ми. Облизвам устни и сметаната мигновено се топи в устата ми.

Поставям ръце зад мен и се облягам, а той прокарва поглед по тялото ми.

– Покажете ми най-лошото, на което сте способен, господин Уорд! – дразня го.

Очите му блестят и той се подсмихва дяволито.

– Може да е малко студено – предупреждава ме и прокарва път със сметаната по тялото ми. Вдишвам бързо, изненадана от смразяващо студената сметана, която се стича от ямката в основата на врата ми по целия път до слабините ми. Той се подсмихва самодоволно и пуска още малко сметана на най-важното място. Поглеждам надолу по дългия път бяла пяна и усещам как зърната ми се стягат от усещането за хлад. Той се отдръпва, а очите му танцуват с наслада.

– Какво клише, а? – ухилвам се.

Той пуска малко сметана в устата си.

– Най-старите са най-добри. – И отново се отдалечава от мен. Къде отива? Седя на бара, покрита със сметана и гледам как претърсва шкафовете.

– Ето го.

Какво е намерил? Той отваря едно чекмедже, вади някаква шпатула и се връща с буркан шоколад, който се опитва да отвори. На лицето му е изписана пакостлива усмивка. Връща се между бедрата ми, отваря капачката и я хвърля на мраморния плот.

Повдигам вежда въпросително и дори си мисля, че знам какви са намеренията му. Той потапя и завърта шпатулата в буркана, вади голямо количество шоколад и го плесва рязко върху гърдата ми.

– Ох! – Кожата ми пари от удара.

Той се ухилва и започва да размазва кръгове от шоколад около зърното ми. Паренето, смесено с ритмичните движения на шпатулата, ме кара да мъркам. Аз поемам всичко и когато бурканът е напълно празен, а всяка част от тялото ми е покрита, той се отдръпва, за да се възхити на творбата си. Красивото му лице се озарява от усмивка и ми се иска да му скоча и да го съборя на пода. Той изглежда напълно доволен от себе си.

– Това е моят Ава еклер – заявява, като облизва устните си.

Поглеждам надолу към омазаното си тяло и обратно към блестящите му очи.

– Предполагам, че сега, след като вече си достави удоволствие, трябва да ида да взема един душ. – Опитвам се да помръдна, но той е върху мен за миг. Сграбчва ме в ръцете си така, както очаквам да направи. Притисната съм към гръдта му и се плъзгам по целия плот, като буквално танцувам от смях и размазвам шоколад навсякъде.

– Хитруша – мърмори той и се отдръпва, а шоколадът и сметаната са навсякъде по телата ни. Той хваща ръцете ми и нежно ме побутва назад, докато не лягам по гръб върху плота, без да откъсвам поглед от него. – Дори не съм стигнал до забавната част, жено.

Подсмихвам се.

– Мръсна съм.

– О, обичам тази усмивка. Няма да си мръсна още дълго. – Той се накланя над мен и потрива възбудения си член в моята сърцевина, докато обърсва шоколада от зърното ми с показалец, и без да откъсва очи от моите, плъзва пръста между устните си и го облизва по най-демонстративен начин. – Хм! Шоколад, сметана и пот.

Потръпвам под пронизващия му поглед. В слабините ми се разгаря огън и аз се гърча на плота под опияняващия му взор. Протягам се, за да го притегля към себе си. Искам да го докосвам. Той ми позволява да го хвана, започва да ме целува и притиска тялото си към моето, така че отново започваме хлъзгавия си танц. Топлината на тялото му върху моето ме изстрелва право на седмото небе на Джеси.

Езикът ми нежно примамва неговия с леки забърсвания. Усмихвам се и той простенва. Ръката му се спуска под кръста ми, той ме притегля към себе си и аз вече не съм върху плота. Държа се за врата му и прокарвам пръс­ти в косата му. Той продължава да опустошава тялото ми, а аз продължавам да се гърча.

Откъсва се от устните ми и започва да си прокарва път с целувки по бузата към ухото ми, докато движи бедрата си срещу мен и предизвиква познатата тежест в слабините ми. Простенвам и сграбчвам силно косата му, а той захапва меката част на ухото ми и бавно прокарва зъби по нея.

– Джеси. – Дишам тежко и се надигам към него.

– Знам – шепти той в ухото ми. – Искаш ли да се погрижа за това?

– Да.

Целува нежно ухото ми и ме полага обратно по гръб.

Отпуска горната част на тялото си върху едната ръка, подпряна встрани от мен, а с другата нежно отстранява косата от лицето ми. Изучава ме замислено с дълбоките си зелени очи и виждам как зъбните колелца се въртят.

– Всичко е много по-поносимо, когато си до мен, Ава – казва меко, а очите му търсят моите.

Поглъщам думите му. Кое е по-поносимо? Не мога да се справя с неяснотата на това заявление, особено сега. Този мъж крие много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Искам отговори, но щом поемам дъх, за да заговоря, той полага глава върху гърдите ми и започва да облизва шоколада от вече набъбналото ми зърно. Подскачам, когато зъбите му щракват около него и той се принуждава да се отдръпне леко назад.

– Добре ли е?

– Да.

– Да продължавам ли да използвам устата си?

– За Бога! Джеси!

Той пъшка от удоволствие. Разделя вниманието си между двете ми гърди. Той ги поема една по една в устата си, хапе и смуче и отстранява шоколада постепенно и методично.

Стена. Аз съм една безволева маса. Пръстите ми се свиват в косата му, докато се гърча под опитния му език. Едно докосване до сърцевината ми вероятно ще ме докара до пълно вцепенение.

– Вече е чиста – провлича той, докато се надига, без да ме изпуска от поглед. – Но тя иска да продължавам да използвам устата си. – Той облизва устни и се отдалечава от мен, а стомахът ми се обръща на триста и шейсет градуса.

О, Боже! Няма да издържа и секунда.

Той се изправя над мен, поглежда между бедрата ми, а после спуска длани към краката ми и бавно ги разтваря.

– Мамка му, Ава! Виждам как влагата ти се стича. – Джеси поема дълбоко въздух и гърдите му се надигат и отпускат бързо. Поглежда ме още веднъж и отпуска главата си надолу бавно и предизвикателно. Затварям очи и цялото ми тяло се тресе от нетърпение, докато чакам той да ме докосне.

И ето го – едно дълго облизване точно през средата на моята женственост, което завършва с лек танц около клитора ми.

– О... Боже! – изстенвам и съм възнаградена с два пръста, които нахлуват в мен с пълна сила. Аз се повдигам и се въртя неволно, но Джеси полага ръка върху корема ми, за да ме задържи.

– Искаш ли да спра? – пита. Гласът му е дрезгав, а аз реагирам бурно. Той бързо се връща към доскорошните си занимания и отново пъха пръсти дълбоко в мен, докато нежно гали клитора ми с език.

Миг по-късно усещам как в мен назрява експлозия, която помита цялото ми същество, и аз се разпадам под Джеси. Изгубена съм. Главата ми се мята във всички посоки, въздухът изскача от горящите ми дробове с дълга тиха въздишка, докато сърцето ми търси обратния път към едно спокойно и сигурно състояние.

Той нежно ме придърпва към себе си и ми помага да се насладя на последните пулсации на оргазма, а аз се отнасям и стена от задоволство. Той има най-невероятната уста.

В моето изключително състояние усещам как се отмества от мястото между краката ми.

– Ти си удивителна. Имам нужда да съм в теб.

Той се мести бързо и с прецизно движение ме издърпва право върху набъбналия си член. Аз крещя при неочакваното нахлуване, а вече затихващият ми оргазъм се подновява.

– Мой ред е – въздиша той, докато се отдръпва и отново нахлува в мен. Викам и мятам ръце над главата си, докато той, здраво стиснал хълбоците ми, ме насочва напред и назад по мраморния плот, като синхронизира движенията ми с неговите тласъци. Отварям очи и виждам Джеси изпотен и със стиснати зъби.

Остатъците от сметаната и шоколада ми помагат да се плъзгам към него с лекота. Тръпнещо удоволствие залива слабините ми, чувствам се възхитително изпълнена и главата ми всеки момент ще се взриви.

– Харесва ли ти това, Ава? – надвиква ме той.

– Боже, да!

– Повече няма да бягаш от мен, нали?

– Не. – „Никога!“

Той ме изтегля върху тялото си, завърта ме и се премества, така че гърбът ми се блъсва в стената. Надавам изненадан вик. Излъгах. Не съм свикнала с него. Въобще не съм. И не съм сигурна, че някога ще свикна. Той е невероятно властен, силен и огромен. Понасям неговите решителни, безмилостни удари, докато гърбът ми се блъска в стената и аз викам от отчаяние в опит да контролирам поредния оргазъм, който ме залива. Намирам рамото му и впивам зъби в плътта му.

– О, мамка му! – реве той и чувам как главата му се удря в стената, докато продължава да нахлува с всичка сила в мен.

Това е.

Аз освобождавам рамото му, отпускам глава назад и с един дрезгав вик избухвам в поредния помитащ оргазъм.

Той застива внезапно, диша трудно и накъсано, а след това ме изпълва силно за последен път.

– Исусе! – изхриптява, докато трепери срещу мен и вът­ре в мен. Аз се гърча в ръцете му, боря се да възстановя собственото си дишане и поемам въздух ненаситно, като се опитвам да напълня изтощените си дробове.

Стискам го здраво с ръце и крака и тялото ми буквално се топи върху неговото.

Едва осъзнавам, че ме носи обратно към кухненския плот и при това движение все още набъбналият му член докосва стената на матката ми, влагалището ми се свива около него и аз се наслаждавам на топлината му. Той ме отпуска, аз лягам назад върху плота и се потапям в усещането за топлина, което твърдата му гръд създава у мен.

Боже! Чувствам се напълно завладяна. Никога не съм била толкова необходима и желана. Това, което имаме с Джеси, и доброто, и лошото, и раздразнението, и обичта, помитат напълно всички други чувства, които някога съм изпитвала.

Отварям очи със съзнанието, че той ме гледа.

– Ти и аз – шепти той, без да откъсва поглед от мен.

Затварям натежалите си клепачи и придърпвам главата му надолу, така че да заровя лицето си във врата му, напълно загубила себе си в него.

– Имам нужда от душ.

Отварям очи, когато той ме повдига от плота. Тялото ми е увито около неговото и нямам никакво намерение да се пускам.

– Остави ме тук! – мърморя унесено. Толкова съм уморена.

Той се подсмихва.

– Само се дръж! Аз ще свърша всичката работа.

Така и правя. Държа се здраво, краката ми са на кръс­та му, ръцете – на раменете му, а той ме носи през апартамента и нагоре по стълбите до банята.

– Сложи ме в леглото! – Стискам здраво, когато се опитва да ме остави върху плота на мивката.

– Ти лепнеш. Аз лепна. Нека измия и двама ни и тогава може да си легнем в леглото и да се гушкаме. Става ли? – Той отива да пусне душа.

Гледам към него през сънливите си очи.

– Не, сложи ме в леглото!

– Ава, ти си възхитителна, когато заспиваш. – Той ме вдига от плота и ме отнася под душа. Отпускам глава в свивката на врата му и дори не се опитвам да се освободя от топлото му тяло. Водата е блаженство. – Ще те пусна долу – казва той, но аз стягам прегръдката си. Джеси се смее. – Не мога да те измия, ако нямам ръце.

– Искам да си стоя залепнала за теб.

Той извръща лице към моето и нежно ме целува по челото. Усещам хъмкането му с кожата си. Едната му ръка ме пуска, а коляното му се привдига, за да поеме задника ми. Джеси се навежда, взима душгела от полицата и го пуска на пода, после прави същото и с шампоана. След това подгъва крака, плъзга ръка под свитите ми крака и бавно се плъзва по стената. Накрая се отпуска и усещам твърдия под.

Знам, че ръцете ми, сплетени около врата му, го ограничават, но не помръдвам, а и Джеси не протестира. Той ме държи с едната си ръка, а с другата мие и плакне косата ми, доколкото му позволявам. Бавно очиства остатъците от сметана и шоколад от тялото ми. Ръката му се плъзга по мен нежно в бавни, внимателни кръгове, които ме приспиват. Аз се държа за него. Не искам никога да го пускам.

– Искам да се грижа за теб завинаги – шепти той и притиска устни към слепоочието ми.

Отпускам една ръка, прокарвам я по гърдите и по корема му и бавно започвам да правя кръгове около пъпа му.

– Добре – съгласявам се. Ще бъда повече от щастлива да го прави. Не мога да се сетя за нищо по-естествено и се съмнявам, че някога бих се сетила.

Той въздиша уморено.

– Хайде, да те изнеса оттук.

Навеждам се и го целувам леко над пъпа. Поглеждам нагоре и виждам, че очите му са затворени, а главата му е наклонена назад. Протягам се и го целувам по шията, за да привлека вниманието му, но минават няколко секунди, преди той да наведе лицето си към мен.

Усмихвам му се и той се усмихва загадъчно, но е неубедителен и аз се чудя какво го измъчва.

– Какво не е наред? – питам нервно.

– Нищо. Всичко е наред. – Той обгръща бузите ми с две ръце и ми се усмихва едва-едва, обхожда ме с поглед, след което спира душа, изправя ме на крака и увива кърпа около кръста си.

Излизам след него и веднага съм обгърната в мека хавлия. Той ме изтрива от главата до петите, като внимателно подсушава косата ми.

– Искаш ли да те отнеса? – пита.

Кимвам и той се усмихва одобрително. Поема голото ми тяло в ръцете си и ме отнася до леглото. Сгушвам се под завивките и вдишвам тежко в момента, в който главата ми се отпуска на възглавницата. Възхитителният аромат на Джеси покорява сетивата ми. Ще спя добре тук.

Той хвърля кърпата си и ляга до мен, а аз се сгушвам в него с глава под брадичката му. Топлият ми дъх се отразява от врата му и се връща в лицето ми. Повдигам крак и го мушвам между бедрата му. Вече съм напълно преплетена с него и това е най-успокояващото място под слънцето.

– Заспивай, бебче! – Той целува върха на главата ми и ме притиска към себе си.

Няма да допуснем никакво разстояние помежду ни.