Този мъж

Двадесет и четвърта глава

Гаражните врати на „Луссо“ се отварят, ние минаваме и Джеси паркира колата бързо и точно. Той не губи никакво време, издърпва ме и ме повлича през фоайето към асансьора.

– Добър вечер, Клайв! – поздравявам. – Бързаш ли? – питам Джеси.

– Да – отговаря убедително и набира кода. Вратите на асансьора се затварят и аз се оказвам притисната към огледалната стена. – Дължиш ми извинително чукане – мърмори той и напада устата ми.

– Какво е извинително чукане? – задъхвам се, когато той притиска коляно между бедрата ми и отмества устата си към ухото ми. Мога да съставя списък, дълъг колкото ръката ми, с всички извинения, които той ми дължи. Не съм в състояние да се сетя за нищо, за което аз да му дължа извинение.

– То включва устата ти.

Потискам трепета си, когато се отдръпва. Хормоните бушуват безмилостно в мен. Аз се задъхвам и се подпирам на стената.

Той отстъпва назад, докато гърбът му опира в отсрещната стена на асансьора. Гледа ме през премрежените си очи, сваля тениската си и започва да разкопчава ципа на дънките. Устните ми се разтварят, за да поема въздух, докато чакам напътствия. Треперя от вълнение. Той е въп­лъщение на съвършенството, мускулите му се очертават отчетливо и се помръдват при всяко негово движение.

Дънките му се разтварят и разкриват космите по слабините му. Възбуденият му член е вече в ръката му. Не носи боксерки. Няма пречки. Търся очите му, но той гледа някъде надолу.

Проследявам погледа му и виждам как движи бавно ръка по члена си, а дъхът му спира при всяко леко движение. Гледката предизвиква пожар в слабините ми. Цялата горя. Боже мили! Той е повече от съвършен. Очите ми се плъзват нагоре по тялото му. Това е най-еротичната гледка, която съм виждала някога. Коремните му мускули са напрегнати, очите му са замрежени от страст, а устните му са разтворени и мокри.

Гледа ме внимателно от другия край на асансьора.

– Ела тук! – гласът му е дрезгав, очите тъмни. Тръгвам бавно към него. – На колене!

Успокоявам дишането си и бавно се отпускам на пода, като прокарвам ръце по бедрата му и не спирам да го гледам дори за миг. Той се взира в мен. Все още продължава да движи ръка по члена си. Аз съм като вкаменена от гледката на красивия мъж, който се издига над мен.

Със свободната си ръка той погалва страната ми, задъхва се и леко разтваря устни, а после потупва бузата ми със средния си пръст и казва:

– Отвори!

Отварям уста, прокарвам ръце по задната част на бедрата му и стискам задника му, а той продължава да ме гали, докато насочва члена си към устните ми.

– Ще го поемеш целия, аз ще свърша в устата ти. – Той притиска мократа главичка към долната ми устна и езикът ми се стрелва навън, за да оближе капчицата, която се процежда от него. – А ти ще погълнеш всичко.

Стомахът ми се свива и спирам да дишам в момента, в който той се отдръпва назад и бавно обладава устата ми. Виждам как затваря очи и стиска челюсти толкова здраво, че се плаша да не спука някоя вена на слепоочието си. Аз съм невероятно възбудена. Стискам силно задника му и го притеглям към себе си.

– Мамка му! – Въздиша той, ръката му все още е обвита около основата на члена му и не ми позволява да го поема докрай. Той поставя другата си ръка на темето ми и замира, като се опитва да поеме дъх. Чувствам натиска, който упражнява върху дебелия си пенис. Без съмнение се опитва да сдържи напиращото освобождение.

След няколко мига той успява да се овладее и бавно премества ръка от слабините си към тила ми. Отново поема дъх неколкократно. Подготвя се психически. Трябва да се справя добре с това.

Отдръпвам устата си от него и прокарвам ръка напред по бедрото му, пъхам я между краката му и обхващам скротума му. Доволна съм, когато той стяга хватката си върху косата ми и отправя стенание към тавана, а бедрата му започват да треперят. Опитва се да се контролира.

Това ме окуражава и аз много леко прокарвам върха на пръста си напред и назад по пътечката между тестисите. Виждам как жилите на врата му се опъват до крайност. Наслаждавам се на това. Той е беззащитен и уязвим, а контролът е в ръцете ми. Въпреки по-ранните му заповеди „на колене“ и „отвори“, той изцяло зависи от моята милост. Това е приятна промяна и аз искам да му доставя удоволствие.

Смътно долавям, че вратите на асансьора се отварят, но ги пренебрегвам, напълно погълната от това, което правя с него. Премествам ръка в основата на члена му, държа го здраво, прокарвам език по главичката му и полагам меки целувки по върха ù. Поглеждам нагоре и виждам как накланя глава и търси очите ми. Когато се втренчва в тях, започва да прокарва бавни кръгове с ръцете си в косата ми, докато аз го поемам изцяло, без да спирам да го галя отдолу. Изпитвам невероятно удоволствие, когато той трепва на няколко пъти и рязко поема въздух през зъби.

Джеси не иска да затвори очи. Решен да види как го довеждам до край, следи езика ми, който обхожда цялата дължина на пениса му, а накрая се спира на върха на широката му глава и леко разтваря дупчицата. Подсмихва ми се дяволито, но аз бързо изтривам усмивката от лицето му и го карам да издиша рязко, когато връщам ръка на задника му и го притеглям така, че отново да изпълни устата ми.

– Боже, Ава! – изстрелва той.

Усещам как достига до дъното на гърлото ми и полагам невероятни усилия да потисна гаденето. Той е толкова дебел, че изпълва цялата ми уста. Започвам да се отдръпвам, но той ми изкарва въздуха, като се тласка напред. Пръстите му се стягат в косата ми, докато бавно се изтегля и отново се тласка напред, стенещ от чисто удоволствие. Всяка илюзия, че аз държа контрола, е отдавна изгубена. Той знае какво иска и как го иска. И както винаги, властта е в него.

– Мамка му, имаш невероятна уста, Ава. – Той тласка напред отново и ме държи на място със силните си ръце, но в същото време целува и гали косата ми. – Исках да бъда в нея от момента, в който те видях.

Не съм сигурна дали трябва да бъда засегната или поласкана от изявлението му, но вместо да се замислям, прокарвам зъбите си по изпънатата му кожа, докато той се отдръпва.

– За Бога, Ава! Поеми го дълбоко! – крещи той, докато отново тласка навътре. – Но не със зъби!

Затварям очи и поемам неговия тласък. Ако не беше толкова еротично, би било направо брутално. Джеси напада устата ми ожесточено с члена си, но е нежен с ръцете си. Той командва.

След още няколко невероятни тласъка, чувствам, че набъбва и започва да пулсира в устата ми. Вече е на ръба. Една от ръцете му се премества от главата ми към основата на члена му, той се отдръпва леко, хваща го здраво и започва бързо да движи ръка напред-назад. Аз въртя езика си около него, поемам го, започвам да смуча главата му и той вдишва рязко.

– Свършвам, Ава! – крещи той, и аз обвивам устни около него и поставям ръката си върху неговата, докато той пълни устата ми с топла бяла сперма. Поемам я – до последната капка. Преглъщам и поглеждам нагоре. Главата му се отпуска назад, той издава гърлен вик на задоволство, забавя тласъците до едно мързеливо равно темпо и се наслаждава на своето освобождение, а аз облизвам и изсмуквам цялото му напрежение. Дългът ми е уреден.

Гърдите му се повдигат, той отправя към мен своя премрежен зелен поглед, навежда се, издърпва ме нагоре и покорява устните ми с пълна с благодарност целувка.

– Ти си невероятна. Ще те задържа завинаги – информира ме, обсипвайки цялото ми лице с целувки.

– Хубаво е да го знам – подхвърлям саркастично.

– Не се опитвай да ме засегнеш, жено! – Отпуска чело срещу моето. – Ти ме остави възбуден и незадоволен тази сутрин – казва тихо.

О, извинявам се, че го оставих така. Сега вече разбирам, но как ще ми отмъсти за прегрешенията?

Повдигам ръце към него и започвам да галя добре офор­мените му гърди.

– Извинявам се – прошепвам и се накланям, като отпускам устни върху зърното му.

– Ти си с дантела. – Той стегнато обвива ръце около мен. – Обичам те в дантела. – Повдига ме и краката ми автоматично се сключват около кръста му. Той взема чантите ми и тениската си и ме изнася от асансьора.

– Защо дантела?

– Не знам, но винаги носи дантела! Ключовете – задния джоб!

Протягам се под ръката му и пъхам ръка в джоба, за да извадя ключовете, след което той се обръща леко и ми осигурява достъп до ключалката. Скоро вратата е отворена и затворена с ритник, чантите ми са пуснати на пода и Джеси ме понася нагоре по стълбите. Мога да свикна с това. Той ме разнася наоколо все едно съм не повече от тениска на гърба му. Чувствам се безтегловна и в пълна безопасност.

Пуска ме да стъпя на пода.

– Сега ще те сложа в леглото – шепти нежно.

В този момент съм залята от басовото начало на песента на Масив Атак Angel33. Тялото ми се сковава. Това е музика, на която да правиш любов. Изгарям отвътре, докато той бавно ме съблича, неговите нежни зелени очи са приковани към моите.

33 Angel (англ.) – ангел. Б.пр.

Чувствам се напълно зашеметена от неговите много лица. В един момент този мъж е безмилостен и взискателен секс господар, а в следващия – нежен и мил любовник. Обичам всичко това у него, всяка негова страна. Е, почти всяка.

– Защо се опитваш да ме контролираш? – Това е единственото нещо у него, с което се мъча да се справя. Той е повече от неразумен.

Джеси дърпа блузата от раменете ми надолу по ръ­цете.

– Не знам – казва намръщено, обърканото му изражение ме кара да повярвам, че е искрен, което не ми помага да разбера защо е такъв с мен. Той ме познава едва от няколко седмици. Поведението му е чиста лудост. – Просто изглежда правилно да го правя – казва, сякаш това може да обясни всичко. Не го обяснява дори най-малко.

Той сваля ципа на панталоните ми и ги смъква по бедрата ми, после ме повдига, за да ме измъкне от тях и ме оставя да стоя пред него по бельо. Отстъпва назад, откъдето може да ме наблюдава по-добре и събува дънките и обувките си, като ги изритва настрани.

Отново е възбуден. Оглеждам неговото красиво тяло и се връщам към блестящите му зелени очи. Той е като научен проект по съвършенство – шедьовър на Бог. Моят шедьовър. Искам да бъде само мой.

Протяга се към мен, издърпва чашките на сутиена ми надолу една по една, гали с опакото на ръката си всяко от зърната ми и те се втвърдяват. Дъхът ми спира и той отново ме гледа в очите.

– Докарваш ме до лудост – казва, лицето му е напълно лишено от изражение. Иде ми да му се развикам, че е толкова нагъл. Продължава да твърди, че аз го подлудявам.

– Не, ти докарваш мен до лудост – гласът ми е сведен до нисък шепот. Моля се наум да признае, че е неразумен властен маниак. Не може да вярва, че поведението му е нормално.

Усмихва се, а очите блестят.

– Лудост – казва той само с устни.

Вдига ме срещу гърдите си, слага ме в леглото и се разполага върху мен. Навежда се и устните му завладяват моите с обожание, като меко прокарват пътя си към мен, а езикът му бавно се върти в устата ми.

„Боже! Обичам те!“ Бих могла да се разплача в този момент. Да му кажа ли как се чувствам? Защо не мога просто да изплюя думите? След изпълненията му от днес човек би помислил, че ще побягна и ще бягам, докато краката ме държат. Не мога, просто не мога да го направя.

Чувствам как бикините ми се плъзгат по краката ми, а мислите ми се пръскат, когато той се надига, сяда на петите си, издърпва ме така, че да седна в скута му, и после се намества, за да достигне моята сърцевина.

– Облегни се назад на ръцете си – нарежда меко той, гласът му е дрезгав, очите настоятелни. Правя каквото ми е наредено и свободната му ръка обхваща кръста ми, за да ме подкрепи.

Той издишва рязко и навлиза в мен бавно, устните му са разтворени и влажни. Стена от наслада, докато той навлиза в мен и ме изпълва изцяло, а ръцете ми се изместват малко, когато сплитам крака около него. Чувството да го имам в себе си е невероятно. Мога да умра на мига като една много щастлива жена. Той обхваща кръста ми, а с другата си голяма ръка почти ме обгръща цялата и започва да гали бедрата ми в дразнещо бавни кръгове, повдига ме леко, след което ме отпуска и отново ме кара да се завъртя около члена му. Движенията ни са в ритам с музиката. Боже, добър е! Изпускам дълга въздишка от прекомерното удоволствие, което поражда у мен, докато ме повдига, сваля и върти в синхрон със собствените си движения. Той има пълен контрол.

– Къде беше през целия ми живот, Ава? – стене той, докато за пореден път ме върти измъчващо бавно.

Въздишам, когато ме повдига и спуска отново и трепетът на един спокоен, но невероятно задоволяващ оргазъм започва да набира сила. Хипнотизирана съм от този мъж – погълната съм напълно да гледам как лицето му гори от страст и как мускулестите му гърди се повдигат, докато притиска тялото ми към себе си. Това е бавно и всепоглъщащо любене, което не ми прави услуга, като се имат предвид дълбоките ми чувства към него – абсолютно никаква. Аз съм пристрастена към нежния Джеси така, както и към властващия Джеси.

Езикът му преминава по влажната долна устна и очите му блестят, а бръчката пресича челото му.

– Обещай ми нещо! – гласът му е нежен и той движи бедра в поредното главозамайващо въртене.

Стена. Той се възползва от моето хипнотизирано състояние, като иска от мен да му давам обещания сега. Освен това думите му са по-скоро заповед, отколкото молба.

Изучавам го внимателно и изчаквам да чуя какво иска.

– Ще останеш с мен.

Какво? Тази вечер? Завинаги? Дай подробности, по дяволите! Това определено не беше молба, това беше заповед. Кимам с глава, докато той ме придърпва надолу и шепти безсмислени думи.

– Искам да чуя думите, Ава – казва и продължава да върти бедра, докато навлиза дълбоко в най-съкровената част от тялото ми.

– Боже! Обещавам! – Издишам рязко при бясното му проникване, гласът ми трепти от удоволствие и от възбуда, докато неговото мощно пулсиране ме обзема изцяло и аз започвам да вибрирам в ръцете му.

– Ще свършиш – задъхва се той.

– Да.

– Исусе, обичам да те гледам, когато си такава. Задръж малко, бебче! Не още!

Ръцете ми започват да се огъват под мен и го принуждават да ме прихване в средата на гърба и да ме изправи така, че да сме лице срещу лице. Крещя, когато гърдите ни се сблъскват, а новата поза му дава възможност да проникне дори още по-дълбоко в мен. Повдигам ръце и обгръщам гърба му.

Той търси очите ми.

– Ти си болезнено красива и цялата си моя. Целуни ме!

Подчинявам се, като обхващам с ръце прекрасното му лице, приближавам устни към неговите и поемам стоновете му, докато плъзвам език в устата му.

– Джеси! – моля се. На ръба съм.

– Овладей го, бебче!

– Не мога – стена в устата му. Безпомощна съм да се противопоставя на начина, по който той обладава ума и тялото ми. Стягам бедра около него, разпадам се, започвам да крещя и захапвам долната му устна.

Той също вика, изправя се на колене, накланя се назад и ме привлича към себе си, докато търси собственото си освобождение, притиска ме към гърдите си и изригва в мен с един последен силен тласък. Аз крещя.

– Исусе, Ава! Какво ще правя с теб?

Той сгушва лицето си във врата ми и бавно влиза и излиза, изтръгвайки всяка капка наслада от мен. Аз съм замаяна, главата ми се върти диво, докато неговият тежък топъл дъх се разнася по врата и към гръдта ми. Всеки мускул, който притежавам, се стяга около неговия пулсиращ член. Той трепери, цялото му тяло се разтърсва.

Обвивам ръце около него и го притискам към себе си.

– Трепериш – мърморя с глава в рамото му.

– Ти ме правиш невероятно щастлив.

– Мислех, че те докарвам до лудост.

Той се изтегля назад и ме поглежда в очите, челото му е покрито с пот.

– Докарваш ме до лудост от щастие. – Целува носа ми и отмества косата от лицето ми. – А също така ме караш да обезумявам до лудост – поглежда ме обвинително. Не знам защо. Неговото неразумно невротично поведение е това, което го подлудява, не аз.

– Предпочитам, когато си полудял от щастие, плашещ си, когато си обезумял до лудост.

Устните му потрепват.

– Тогава спри да правиш неща, които ме карат да обезум­явам до лудост.

Зяпвам го, но той притиска устни към моите, преди да мога да го предизвикам. Този мъж е заблуден до лудост освен всичко друго.

Той се отпуска отново на петите си.

– Никога не бих те наранил умишлено, Ава. – Отстранява още един кичур коса от лицето ми, несигурността в гласа му се долавя ясно.

Сигурна съм в това твърдение, но само физически. Истински ме плаши, че може да ме нарани емоционално. А фактът, че той добави „умишлено“, е повод за тревога.

Гледам в премрежените зелени очи на този красив мъж.

– Знам. – Въздишам, но всъщност не знам. И това ме плаши до смърт.

Той се извърта и ляга по гръб, като ме привлича със себе си, аз падам върху гърдите му и се премествам леко и започвам да рисувам осмица по корема му, като се задържам по-дълго време около белега.

Това ме кара отново да любопитствам. Белегът е поредната мистерия у този мъж. Определено не е получен по време на война, не е операция, не е прободна рана, нито пък е обикновено порязване. Ужасяващ е. Дебелата, нащърбена линия изглежда така, все едно някой буквално е забил назъбен нож в корема му и го е прокарал по целия път до външната част на бедрото му. Потрепвам. Не мисля, че някой е в състояние да преживее подобна рана. Сигурно е загубил много кръв.

– Бил ли си в армията? – питам тихо. Това би могло да обясни всичко, а и аз не питам директно.

Той спира да гали косата ми за кратко, но продължава скоро след това.

– Не – отговаря. Не ме пита защо задавам такъв въп­рос. Знае какво мисля. – Остави това, Ава – казва с онзи тон, който ме кара да се свия на място.

– Защо избяга от мен? – питам малко неспокойно. Трябва да знам.

– Казах ти. Не бях на себе си, а ти искаше време.

– Защо? – притискам го. Чувствам, че е напрегнат под мен.

– Ти подпалваш чувства в мен – отговаря нежно.

– Какви чувства по-точно?

– Всякакви, Ава – сега вече звучи ядосано.

– Това лошо ли е?

– Лошо е, когато не знаеш как да се справиш с тях. – Той изпуска дълга уморена въздишка и ме кара да спра да го галя. Значи не знае как да се справи с чувствата, които има, и затова се опитва да ме контролира? Как би помог­нало това?

– Мислиш, че ти принадлежа. – Отново започвам да въртя пръста си, като се надявам, че той ще потвърди това.

– Не, знам, че ми принадлежиш.

Аз не съм на себе си от щастие.

– Кога го разбра?

– Когато прекарах четири дни и се опитвах да те забравя, да те отстраня от ума си.

– И не се ли получи?

– Не. Това дори ме подлуди още повече. Заспивай! – нарежда той.

– Какво правеше, за да ме отстраниш от ума си?

– Няма значение. Бездруго не свърши работа. Точка по въпроса. Заспивай!

Нацупвам се на себе си. Мисля, че съм изстискала от него цялата информация, която бих могла да получа. По-луд ли? Не мисля, че искам да срещна този мъж някога. Всякакви чувства? Струва ми се, че харесвам как звучи това.

Продължавам да рисувам шарки по гърдите му, докато той гали косата ми и я целува от време на време. Тишината е удобна и клепачите ми натежават.

Притискам се още по-близо до него и отпускам крак върху бедрото му.

– Кажи ми на колко години си – мърморя в гърдите му.

– Не – отговаря равно.

Повдигам лице със сънливо възмущение. Той дори не ме лъже. Изпадам в кротка дрямка и сънувам всякакъв род луди неща.