Този мъж

Двадесет и девета глава

Нахлуваме през вратата на панорамния апартамент преплетени в прегръдка. Чакам това цял ден. Ще се взривя от страст. Искам го навсякъде по мен.

Той ме грабва за кръста и ме повдига, така че да обвия крака около хълбоците му, и ме отнася в кухнята, като натиска няколко копчета по дистанционното. До ушите ми долита песента на Пласибо Running Up That Hill. Това само разпалва отчаяната ми нужда от него. Той е мъж, който държи на думата си.

– Искам те в леглото – казва бързо, докато взема стълбите с тревожна скорост.

Вратата на спалнята е изритана и аз съм поставена на крака до леглото.

– Обърни се! – казва тихо. Изпълнявам и му давам достъп до задната част на роклята ми. – Моля те, кажи ми, че си с дантела! – моли той, докато разкопчава роклята. – Искам те в дантела.

Чувам как въздъхва дълго и доволно, а после дръпва роклята ми през главата и я оставя да падне на пода.

Изритвам обувките си и се обръщам с лице към него. Устата му е отпусната, а клепачите притворени. Отчаян е, колкото съм и аз. Посяга напред и бавно дръпва дантелената чашка на сутиена надолу, като докосва зърното ми с кокалчетата на ръката си. Сърцето ми започва неумолим спринт в гърдите. Джеси е в нежно настроение. Обичам нежния Джеси.

Гледам го как се пресяга през гърба си, сграбчва тениската и я издърпва напред през главата. Изваяните му мускули никога няма да спрат да ме карат да се задъхвам. Няма и грам мазнина по него.

– Добре ли прекара? – пита той тихо, но не ме докосва. Просто стои пред мен, докато сваля обувките и чорапите си, а аз се моля наум да побърза.

– Прекарах чудесен ден – казвам и правя всичко възможно да не обръщам внимание на страстния ритъм на музиката, която ни обгръща.

– Аз също. – Той е сериозен и замислен. Не знам как да разбирам това. – Да го направим ли още по-добър?

Боже!

– Да – прошепвам.

– Ела тук!

Този път няма да е нужно обратно броене. Пристъпвам напред, поставям длани на гърдите му и вдигам лице, за да срещна погледа му. Прекарваме няколко мълчаливи мига, взирайки се един в друг, преди устните му да докоснат моите. Това моментално ме изстрелва на седмото небе на Джеси – моето най-любимо място във Вселената.

Стена и вплитам ръце в косата му, за да се задържа за него, докато ме вдига и ме притиска към тялото си. Езиците ни се въртят и танцуват бавно. Той ме отнася до леглото, полага ме под себе си и издърпва ръцете ми над главата. Не ги задържа, но аз знам, че не трябва да ги местя.

Откъсва устни от моите и се изправя над мен, като ме оставя замаяна и задъхана. Той ме гледа втренчено и аз виждам как зъбните колелца препускат в този негов красив ум. Искам да знам какво го тревожи. Изпада в подобно състояние от дни.

– Бих могъл да седя и да гледам как се гърчиш от докосването ми цял ден – прошепва той, докато си играе с гърдата ми. Дръпва надолу и другата чашка на сутиена и обръща голямо внимание и на тази гърда.

Пръстите му стискат и изтеглят болезнено чувствителните ми зърна, докато той наблюдава с разтворени и влажни устни как ме превръща в полудяла развалина.

– Стой, където си! – Издърпва бикините ми и става от леглото, а аз хленча леко от загубата на тежестта му върху мен. Гледам как бавно разкопчава ципа на дънките си, смъква ги надолу по бедрата си и ги изритва спокойно, преди да смъкне и боксерките. Стискам бедра, за да се опитам да контролирам пулсирането в сърцевината ми, което се превръща в ритмично туптене, при вида на зашеметяващо красивото му голо тяло. Той се покатерва отново на леглото, разделя бедрата ми и прокарва език право през центъра на моята сексуалност.

– О, Боже, Боже, Боже! – покривам лице с длани и забивам зъби в собствената си ръка, докато той гмурка езика си в мен, изважда го и прави бавни кръгове, преди да го пъхне отново вътре. Може да припадна.

Започвам да се движа в неговия ритъм с надеждата да си осигуря по-близък контакт, но той притиска корема ми с ръка и не ми позволява да мърдам. Защо изобщо бягах? От всички тъпи неща, които бих могла да направя, бягството от този мъж заслужава златото.

Джеси вдига глава и издухва въздух към плътта ми, след което продължава безжалостно да ме измъчва от удоволствие. Когато главата ми започва да се мята и сграбчвам косата му, той засилва натиска и аз се взривявам около него. Инстинктивно избутвам хълбоци нагоре и крещя отчаяно. Джеси затваря уста около сърцевината ми и буквално изсмуква пулсациите от мен, докато аз треперя като лист и гърбът ми се извива до счупване.

Джеси стене.

– Ммм... Усещам туптенето ти върху езика ми, бебче.

Дори не мога да говоря. Влиянието, което той има върху тялото ми, е изключително. Не мисля, че съм слаба. Мисля, че той е прекалено силен. Той определено държи силата.

Претовареното ми сърце започва да успокоява ритъма си, докато прокарвам пръсти през косата на Джеси и се наслаждавам, когато целува нежно вътрешната част на бедрата ми, хапе леко и смуче. Сега сме в нежно настроение, но никой не знае докога. Няма да се заблуждавам, че съм понесла всички последици от снощното си поведение, но съм доволна да лежа тук с Джеси между краката ми за колкото време той позволи.

Зъбите му се стягат около клитора ми и аз потрепервам. Чувам го как се смее леко, докато проправя пътя си с целувки нагоре по тялото ми. Накрая намира устните ми и споделя освобождаването ми с мен, като страстно ме целува и се взира в очите ми. А аз го притискам към себе си и поемам тежестта му. Той заравя лице във врата ми и въздиша, а яростната му възбуда леко тупти до бедрото ми. Премествам хълбоци така, че да го усетя пред сърцевината си.

– Ти ме докарваш до лудост, жено – шепне той във врата ми. Повдига се и бавно навлиза в мен със заглушен стон. Проплаквам и стискам всичките си мускули около него. – Моля те, не прави това отново! – Той вкарва ръка под коляното ми и издърпва крака ми върху рамото си, преди да подпре тялото си на лакти. Бавно се отдръпва и лениво навлиза отново, а очите му са приковани в мен.

– Съжалявам – промърморвам и галя косата му.

Той се отдръпва и навлиза отново със стон.

– Ава, всичко, което правя, е, за да бъдеш в безопасност и за да запазя разсъдъка си. Моля те, слушай ме!

Проплаквам отново при следващото възхитително проникване.

– Добре – потвърждавам, но съм наясно, че съм полудяла от удоволствие и той може да ме накара да кажа всичко, което иска. Няма нужда някой да ме пази, освен от него, може би.

– Нуждая се от теб. – Той изглежда обезверен, което напълно ме обърква. – Наистина се нуждая от теб, бебче.

Обезумяла съм от удоволствие, напълно съм погълната от него, но не мога да продължа да се съгласявам, не и без допълнителни подробности. Той блокира мозъка ми с кодираните си изявления. Дали не бърка понятията „нуждая се“ и „желая“? Аз съм подминала етапа на желанието и съм съвсем леко уплашена, че съм си позволила наистина да се нуждая от този мъж.

– Защо се нуждаеш от мен? – гласът ми е накъсан и дрезгав.

– Просто се нуждая. Моля те, никога не ме напускай! – Той отново се гмурва напред и и двамата стенем.

– Кажи ми! – почти изпъшквам, стиснала раменете му, но държа очите си впити в неговите. Трябва ми нещо повече от объркващите му загадки.

– Просто приеми, че се нуждая от теб и ме целуни!

Поглеждам към него, разкъсвана между нуждата на тялото ми от него и нуждата на мозъка ми от информация. Той бавно се движи навътре и навън с невероятно спокоен ритъм и постепенно нагнетява у мен възпламеняващо напрежение. Не мога да се контролирам.

– Ава, целуни ме!

Тялото ми печели. Придърпвам лицето му към моето и боготворя чудесната му уста, докато той се движи навътре и навън, като извърта тесния си таз всеки път. Напрежението в тялото ми достига връхната си точка и започвам да се люлея на ръба на освобождението. Започвам да дишам накъсано и рязко и се опитвам да обуздая предстоящия си оргазъм.

– Още не, бебче! – предупреждава той тихо и се изтласква мощно напред.

Откъде знае? Съсредоточавам се силно, но с тази музика и с Джеси, който целува устните ми невероятно нежно, ми е изключително трудно. Забивам нокти в раменете му, безмълвен сигнал, че съм на ръба. Той стене и хапе долната ми устна, после се задвижва рязко напред.

– Заедно! – прошепва в устните ми.

Кимвам в знак на съгласие, а той ускорява тласъците и отнася и двамата ни още по-близо до екстаза, като през цялото време поддържа контролираните си и точни движения.

– Почти съм там, бебче.

– Джеси!

– Задръж, просто задръж! – казва спокойно и нахлува в мен болезнено дълбоко, като възхитително върти таза си.

И двамата крещим.

– Сега, Ава! – Той се отдръпва и забива напред отново, този път по-силно.

Отприщвам трудно удържаното си освобождение и усещам как той тупти и трепери вътре в мен, докато взаимно поглъщаме стоновете си и започваме спокойно и бавно да пропадаме в нищото. Плътта ми трепери около пулсиращия му член, а сърцето ми барабани в гърдите ми.

Целувам го с обожание, а той се отпуска отгоре ми, като продължава да държи крака ми върху рамото си, прониква все по-дълбоко в мен, освобождава всичко, което има, и започва да стене от чисто грубо удоволствие.

Нежелана влага замъглява очите ми и аз полагам огромни усилия да я спра. Не искам сълзите да съсипят момента. Той продължава да приема благоговейната ми целувка, като посреща бавните движения на езика ми. Опитвам се да му кажа нещо с тази целувка. Отчаяно искам да я разпознае.

„Обичам те!“

Той прекъсва целувката и се отдръпва намръщен.

– Какво има? – пита тихо, а гласът му е пълен с тревога.

– Нищо – отговарям прекалено бързо и умствено проклинам проклетата си ръка, която се премества на тила му. Той се взира в очите ми и аз отстъпвам с въздишка. – Какво беше това? – питам, докато той се движи бавно в мен.

– Кое? – объркването в гласа му е явно. Изритвам се за това, че съм отворила голямата си уста.

– Имам предвид аз и ти... – Внезапно започвам да се чувствам глупаво и искам да се оттегля под завивките.

Погледът му става нежен и той бавно извърта таза си.

– Просто ти и аз – казва така, сякаш наистина е толкова просто. Целува ме нежно и освобождава крака ми. – Добре ли си?

– Да – отговарям по-грубо, отколкото възнамерявам. Толкова ли е дебелокож този мъж, че да не може да види влюбена жена, когато тя лежи под него?

„Ти и аз, аз и ти.“ Това е толкова очевидно. Не виждам някой друг с нас в леглото. Извивам се под него и той присвива потъмнелите си очи към мен.

– Трябва да пишкам – казвам с най-убедителния си „не съм бясна“ тон. Провалям се ужасно.

Той захапва долната си устна и ме оглежда подозрително, но вади пениса си и неохотно ме освобождава изпод себе си. Пресягам се, за да разкопчея сутиена си, преди да отида в банята и да затворя вратата.

Защо не мога просто да го кажа? Трябва да се отърва от думите, които ми причиняват толкова много агония. Той сигурно знае как се чувствам. Та аз падам в краката му без колебание. Дори за миг не вярвам, че не е разпознал признаците.

Стискам с ръце плота и въздишам тежко. Не планирах да се озова в такава ситуация, но ето, че съм тук и сега сърцето ми е застрашено. Мисълта за живот без него... Вдигам ръка и разтривам гърдите си. Самата идея кара сърцето ми да се свива от болка.

Подскачам, когато вратата се отваря и той влиза вътре гол и зашеметяващо великолепен. Застава зад мен, хваща кръста ми с ръце и поставя брадичка на рамото ми. Гледаме се дълго време.

– Не се ли сприятелихме? – пита ме с леко смръщване на красивото му чело.

– Да. – Свивам рамене. Бях очаквала по-голямо възмездие от това, което току-що получих. Той наряза забранената рокля, но като се вземе предвид всичко, се държа доста разумно днес.

– Тогава защо се цупиш?

– Не се цупя – казвам. Аз съм прекалено чувствителна. Очевидно е, че се цупя, по дяволите.

Той клати глава с дълга уморена въздишка и се притиска към задника ми. Отново е възбуден. Ще ме отклони от цупенето ми с неговите неразумни сексуални манипулации.

– Ава, ти си най-объркващата жена, която съм срещал.

Очите ми се опулват от нахалството му. Той мисли, че аз съм объркваща, така ли? Устата му се сключва върху шията ми и горещината плъзва по кожата ми.

– Криеш ли нещо от мен по някаква причина, жено?

– Не – шептя. Никога не съм крила нищо от него. Отдавам му се безрезервно и с готовност всеки път. Понякога е нужно нежно да ме убеждава, но накрая той получава каквото иска.

Пресяга се и започва бавно да движи дланта си между бедрата ми. Съвършеното триене в съвършения ритъм. Задържам погледа му в огледалото. По дяволите, отново съм готова за него. Отпускам глава назад и му давам перфектен достъп до шията си. Езикът му прокарва огнена пътека нагоре и около чувствителната вдлъбнатина под ухото ми.

– Отново ли го искаш? – шепне в ухото ми, докато разтрива сърцевината ми.

– Нуждая се от теб.

– Бебче, тези думи ме правят толкова щастлив. Винаги ли?

– Винаги – потвърждавам.

Той изръмжава одобрително.

– Мамка му, трябва да бъда в теб. – Той издърпва таза ми и се намества на входа ми, след което нахлува в мен с пронизителен вик, който отеква в голямата баня.

– Мамка му, Джеси! – облягам се на плота и се стягам за яростната атака.

Той тласка тялото си напред.

– Внимавай... с... езика!

Подложена съм на неуморна отчаяна серия от наказателни удари, докато той крещи като луд, дърпа ме назад и ме пронизва до най-мъчителни дълбини. Главата ми се върти, тялото ми е наранено и не съм на себе си от най-силния, болезнен и приятен наркотик, какъвто е Господин Предизвикателен.

Отпускам изтощената си глава и ръцете му се преместват на раменете ми.

– Гледай ме! – крещи той и ме пронизва с целенасочен тласък. Поемам рязко въздух, вдигам натежалата си глава и срещам погледа му в огледалото, но ми е трудно да се съсредоточа. Ръцете ми се мъчат да ме задържат, докато той се удря в задника ми с продължителни стонове. Бръчката му е дълбока, а мускулите на врата му са изопнати. Настойчивият, свиреп секс господар се е върнал.

– Никога няма да криеш нищо от мен, нали, Ава? – изревава между два задъхани тласъка.

– Да, никога!

– И никога няма да ме напуснеш, нали?

О, ето отново започваме. Целият този кодиран секс разговор разбърква ума ми повече от застрашителното нападение, на което е подложено тялото ми.

– Къде бих могла да отида, мамка му? – крещя безсилно при следващото безмилостно нахлуване.

– Езикът! – изревава той бързо. – Кажи го, Ава!

– Боже! – крещя. Коленете ми поддават и той бързо ме хваща за кръста, за да не падна. Светът ми заглъхва напълно, щом яхвам вибрацията на вълните, които се движат през мен толкова грубо, че мисля, че е възможно сърцето ми да е спряло от шок.

– Господи! – Той се срива по гръб на пода и отпуска ръце встрани от тялото си. Аз лежа напряко на тялото му с гръб към него. След малко той ме повдига и ме намества върху себе си. Умът ми е каша, а горкото ми тяло се чуди какво се случи току-що, по дяволите. Ако изобщо е имало някога вразумяващо чукане, това е то.

– Аз съм тотално нае... – хлопвам уста, докато не съм заслужила още едно наказание, но той все пак вдига ръка, намира хълбока ми и впива леко пръсти. – Хей! – оплаквам се. Потиснала съм порива. Това е подобрение.

Той ме прегръща и вдишва във врата ми.

– Не го каза.

– Какво? Че няма да те напусна ли? Няма да те напусна. Щастлив ли си?

– Да, но нямах това предвид.

– Какво имаше предвид?

Той вдишва дълбоко в ухото ми.

– Няма значение. Искаш ли пак?

Едва поемам дъх. Знам, че няма да мога да кажа „не“, най-малкото той няма да ми позволи. Усещам леко трепване от приглушен смях под мен.

– Абсолютно. Не мога да ти се наситя – запазвам тона си твърд и сериозен.

Джеси замръзва под мен, но после ме стисва като в менгеме.

– Радвам се. Аз изпитвам съвсем същото. Но сърцето ми преживя достатъчно през последните двадесет и четири часа с твоето предизвикателство и липса на подчинение. Не знам още колко може да поеме.

– Сигурно е от възрастта ти.

– Хей, жено! – Той ни извърта и аз се озовавам с лице към пода на банята, а Джеси е върху мен. Той захапва ухото ми и издишва в него. – Възрастта ми няма нищо общо. – Той хапе още малко меката част на ухото ми, докато аз се гърча под него. – Ти си виновна! – казва и сграбчва хълбока ми.

– Не! – пищя и правя напразен опит да се освободя. – Добре, предавам се.

– Иска ми се да го правеше – ръмжи той и ме пуска.

– Дъртак – промърморвам ухилена.

Изправя ме на крака със светкавична скорост, подпира ме на стената и вдига ръцете ми над главата. Цупя устни, за да потисна смеха.

– Предпочитам бог – уведомява ме той и ме изненадва със спираща сърцето целувка, докато ме притиска с тялото си към стената. – Наистина не мога да ти се наситя, жено.

Усмихвам се.

– Ти си моята изкусителка. – Той обхожда лицето ми с устните си и аз въздъхвам. – Гладна ли си? – пита.

– Да. – Всъщност съм прегладняла.

– Добре. – Усмихва се. – Чуках те, а сега ще те нахраня – притиска ме под ръката си и ме повежда извън банята. – Сложи си дантела! – казва тихо. Отива до гардероба и след минута се връща в долнище от пижама в зелено райе. Усмихвам се. Обичам зелено. – Ще се срещнем в кухнята. Става ли?

– Става – потвърждавам тихо. Той намига, излиза от стаята и ме оставя да търся дантелата си.

Оглеждам се за саковете ми, но не ги откривам, затова влизам в гардеробното. Там са само роклите и обувките ми. Той каза няколко дни. Тук има дрехи за повече от няколко дни и всичките висят грижливо окачени. Усмихвам се при мисълта, че Джеси е освободил място за мен в огромния си гардероб.

Слизам до кухнята, все още увита в кърпата и откривам Джеси пъхнал глава в хладилника.

– Не мога да намеря нещата си – уведомявам вратата на хладилника.

Главата му изскача иззад хладилника, а очите му бягат нагоре-надолу по увитото ми в кърпа тяло.

– Ще се задоволя с голота – казва, затваря вратата и тръгва бавно към мен с буркан фъстъчено масло. – Кати е в почивка и хладилникът е празен. Ще поръчам нещо. Какво искаш?

– Теб – ухилвам се.

Той се усмихва, протяга ръка и издърпва кърпата от мен, хвърля я настрана и прокарва оценяващ поглед по голото ми тяло.

– Твоят бог трябва да нахрани своята изкусителка. – В очите му танцуват пламъчета. – Останалата част от нещата ти са в онзи мръсен голям сандък, който си хвърлила в спалнята ми. Какво искаш да ядеш?

Пренебрегвам го със свиване на рамене. Мога да ям всичко.

– Аз съм лесна.

– Знам, но какво искаш да ядеш?

– Лесна съм само с теб.

– По-добре да си, мамка му! Сега ми кажи какво искаш да ядеш!

– Харесвам всичко. Ти избери! Колко е часът все пак? – Загубила съм представа за времето. Всъщност губя представа за всичко, когато съм с него.

– Седем. Иди си вземи душ, преди да зарежа вечерята и да те направя моя отново! – Той ме обръща и като ме шляпва по задника, ме отпраща по пътя ми.

Понасям голото си тяло по стълбите, за да изпълня инструкциите на Джеси, но щом стигам върха, поглеждам надолу. Той стои на входа на кухнята и ме гледа мълчаливо. Пращам му целувка и изчезвам в стаята, но точно преди да изчезне от полезрението ми, зървам на лицето му усмивката, която разтреперва коленете ми.

– Тъкмо щях да дойда да те търся. – Той слага различни ястия в две чинии. – Харесвам ризата ти.

Поглеждам надолу към бялата риза, която съм свила от гардероба му.

– Кейт не ми е опаковала никакви дрехи.

– Така ли? – Той вдига вежда и веднага разбирам, че Кейт ми е опаковала дрехи. Или че тя изобщо не е опаковала нищо. Подозирам, че е второто. – Къде искаш да ядеш?

– Аз съм л-... – затварям уста и свивам рамене.

– Само за мен, нали? – Той се ухилва, пъхва бутилка вода под ръката си и взима чиниите. – Ще се настаним на дивана – повежда ме към огромното открито пространство и кимва към гигантския диван. Сядам в ъгловата част и приемам чинията, която ми подава. Мирише вкусно. Китайска храна. Перфектно.

Вратата на големия шкаф започва да се плъзга настрани и разкрива най-големия плосък телевизор, който някога съм виждала.

– Искаш ли да гледаш телевизия, или предпочиташ музика и да разговаряме? – Поглежда ме с лека усмивка. Вилицата стърчи от устата ми. Сега осъзнах колко съм гладна.

Дъвча и преглъщам, колкото мога по-бързо.

– Музика и разговор, моля! – Този избор е лесен. Той кимва, сякаш е знаел какъв ще бъде отговорът ми и в следващия миг в стаята се понасят успокояващите звуци на Мъмфорд енд Сонс39.

39 Mumford and Sons – британска рок банда, сформирана през 2007 г. Б.пр.

– Харесва ли ти?

Поглеждам към него. Той е с лице към мен, вдигнал е едното си коляно, а ръката му държи чинията на гърба на дивана.

– Много. Не готвиш ли?

– Не.

Усмихвам се.

– Боже, господин Уорд, значи има нещо, което не правите добре?

– Не мога да съм удивителен във всичко – казва той с напълно безизразно лице и ме изучава внимателно. Той наистина е един прекалено самоуверен задник.

– Икономката ти ли готви?

– Ако я помоля, но повечето пъти ям в имението.

Предполагам, че е разумно да се възползва от чудесната храна там. Знам, че и аз бих.

– На колко години си?

Той спира да дъвче.

– Трийсет... –ина. – Гледа ме и продължава да дъвче.

– ...-ина – прошепвам.

– Да, -ина – отвръща и в ъгълчетата на устните му трепти усмивка.

Връщам се към храната си, без изобщо да съм разтревожена от неясния му отговор. Аз ще продължавам да питам, а той ще продължава да усуква. Може би трябва да опитам с моя версия на убеждение – може би искрено чукане или обратно броене? Какво бих му направила на нула? Между хапките китайска храна се замислям какво точно бих могла да направя. Хрумват ми много неща, но нищо, с което бих могла да го заплаша. Той лесно би ме надвил. Обратното броене отпада, така че остава искреното чукане. Трябва да изобретя искреното чукане. Какво бих могла да направя?

– Ава?

Вдигам поглед и виждам че Джеси ме изучава, а бръчката отново е прорязала челото му.

– Да?

– Мечтаеш ли? – пита той, а гласът му е изпълнен със загриженост.

– Съжалявам. – Оставям вилицата си. – Бях на километри от тук.

– Беше. – Взима чинията ми и я плъзва на масичката за кафе. – Къде беше? – Пресяга се, за да ме издърпа в скута си.

Сгушвам се щастливо.

– Никъде.

Той се плъзва по дивана, настанява се на моето място в ъгъла и ме намества под ръката си. Поставям буза на голите му гърди, прехвърлям крак през слабините му и вдишвам цялото му свежо великолепие. Тихата музика и усещането за Джеси ме отпускат.

– Обичам да си тук – казва тихо и си играе с кичур от косата ми.

И аз много обичам да съм тук, но не като марионетка. Винаги ли ще бъде така? Бих могла да правя точно това отново и отново – беше един прекрасен ден. Но мога ли да живея с контролиращата, неразумна негова страна?

Прокарвам пръст по белега му.

– И аз също обичам да съм тук – прошепвам.

– Добре. Значи ще останеш?

– Да. Кажи ми как получи белега!

Той протяга ръка и стиска моята, за да спре по-нататъшно докосване в тази област.

– Ава, наистина не искам да говоря за това.

О?

– Съжалявам. – Чувствам се зле. Това беше молба. Нещо ужасно му се е случило и аз изпитвам гадене при мисълта, че е бил наранен по някакъв начин.

Той издърпва ръката ми до лицето си и целува дланта ми.

– Моля те, недей! Това не е нещо, което е важно тук и сега. Ровенето в миналото ми само ми напомня за него.

Миналото му? Значи има минало? Е, всеки има минало, но начинът, по който го казва, и фактът, че говорим за ужасен белег, ме правят страшно нервна. Поглеждам към него.

– Какво имаше предвид, когато каза, че нещата са по-лесни за понасяне, когато аз съм тук?

Джеси поглежда надолу, поставя ръка на тила ми и връща главата ми отново на гърдите си.

– Означава, че ми харесва да си близо до мен – тонът му не предразполага към повече въпроси. Знам, че не е само това, но изоставям темата. Има ли значение?

Притискам устни към вдлъбнатината между гърдите му, гризвам леко и си правя отметка наум. Грея се на слънцето на седмото небе на Джеси и обожавам всяка минута, като се надявам на повече от тях, преди да стигнем до още едно обратно броене или до поредното вразумяващо чукане.

А то ще дойде, не се съмнявам.