Неукротима любов

40.

Броени мигове след като й се обади, Джейн вече се материализираше на терасата на Ви. Когато тялото й си възвърна плътността, нощният въздух разроши косата й с ледените си пръсти и накара очите й да се насълзят от студ. Но дали наистина беше от студ?

Погледна през стъклото и съвсем ясно видя всичко — масата, камшиците, останалите… неща.

Когато бе идвала тук с Вишъс, тези атрибути на особените му предпочитания й се бяха сторили просто възбуждащ и леко плашещ фон за невероятния секс, който бяха правили. Ала нейната версия на «игрички» бе като пудел, сравнен с върколак. И колко добре го знаеше тя сега.

Какво ли бе използвал Бъч? В какво състояние щеше да завари своя мъж? Дали щеше да има много кръв…

Я чакай малко! Къде беше Ви?

Джейн мина през плъзгащата се стъклена врата и…

Не се виждаше кръв. Нито по пода, нито капеща от инструментите. От тавана не висяха куки за окачване във въздуха. Всичко си беше както предишния път, когато бе дошла тук, сякаш нищо не се бе случило…

Извън обръча светлина, хвърлян от свещите, долетя стон и я накара да обърне рязко глава. Разбира се. Леглото.

Взря се натам и когато очите й привикнаха с мрака, го видя — плътно завит със сатенените чаршафи, опънат по гръб, гърчещ се от болка… или от това, което сънуваше?

— Вишъс? — тихо каза тя.

Той се събуди с вик и седна в леглото с широко отворени очи. Джейн начаса забеляза, че лицето му е покрито с избледняващи белези… имаше и други, по гърдите и корема му. Ала онова, което я срази, беше изражението му. Беше ужасен.

В миг той трескаво отметна завивките от себе си, а когато погледна надолу, по гърдите и раменете му изби пот, от която тялото му засия дори в сенките, докато покриваше члена си с ръка… сякаш за да защити онова, което бе останало там долу.

След това отпусна глава и започна да поема големи глътки въздух. Вдишване. Издишване. Вдишване. Издишване…

Които постепенно се превърнаха в хлипове.

Свивайки се в себе си, закрил с ръце мястото, понесло такава невероятна бруталност преди всички онези години, той зарида, разтърсван от чувства, твърде мощни, за да ги сдържа повече. Отишли си бяха резервираността и самоконтролът му; превърнат в обикновен поданик, умът вече не владееше царството на неговото същество.

Дори не си даваше сметка, че Джейн стои до него.

Навярно трябваше да си тръгне, даде си сметка тя. Ви не би искал тя да го види в това състояние… дори и преди всичко между тях да се бе разпаднало. Мъжът, когото познаваше и обичаше, онзи, с когото се бе обвързала, не би искал никой да стане свидетел на неговото…

Трудно бе да се каже какво привлече вниманието му… и по-късно Джейн щеше да се чуди как бе избрал да я погледне тъкмо в мига, в който тя се канеше да се дематериализира.

Тя се вцепени. Ако беше вбесен заради случилото се с Пейн, сега вече щеше наистина да я намрази… нямаше връщане назад от подобно навлизане в най-съкровеното му лично пространство.

— Бъч ме повика — изрече на един дъх. — Мислеше, че ще…

— Той ме нарани… Баща ми ме нарани…

Думите бяха изречени толкова тихо, че Джейн едва ги чу. Но когато осъзна значението им, сърцето й сякаш спря.

— Защо? — попита Вишъс. — Защо ми го причини? Ами майка ми? Не съм ги молил да ме раждат… и никога не бих го поискал, ако някой от тях ме беше попитал… Защо?

Бузите му лъщяха от сълзите, бликащи от диамантените му очи — неспирен поток, който той нито забелязваше, нито го интересуваше. И Джейн имаше чувството, че сълзите нямаше да спрат скоро — сякаш някоя от артериите му беше срязана и това бе кръвта на сърцето му, изливаща се от него.

— Толкова съжалявам — дрезгаво промълви Джейн. — Не знам защо са го сторили… но знам, че не си го заслужавал. И… вината не е твоя.

Той вдигна ръце от тялото си и се взря надолу. Доста време мина преди да проговори, а когато го стори, думите му бяха бавни и премерени… и също така безспирни, както и тихите му сълзи.

— Ще ми се да бях цял. Ще ми се да можех да те даря с деца, ако го искаше и ако можеше да заченеш. Ще ми се да можех да ти кажа, че едва не ме уби, когато си помисли, че съм бил с друга. Ще ми се всяка всяка нощ, когато се събудех, да ти бях казвал, че те обичам. Ще ми се да се бяхме обвързали както си му е редът вечерта, в която ти се върна при мен от мъртвите. Ще ми се… — тук блесналите му от сълзи очи се вдигнаха към нейните. — Ще ми се да имах поне половината от твоята сила и да те заслужавах. И… ами това е.

Е, добре. Страхотно. Сега и двамата плачеха.

— Толкова съжалявам за Пейн — задавено каза Джейн. — Исках да говоря с теб, но тя вече беше решила. Опитах се да я разубедя, наистина, но в крайна сметка просто… не исках… не исках ти да си онзи, който ще го направи. Предпочитах да прекарам вечността с това ужасяващо дело на съвестта си, отколкото ти да си принуден да убиеш собствената си сестра.

— Знам… вече го знам.

— И ако трябва да съм откровена, излекуването й ме кара да се обливам в студена пот при мисълта колко близо бяхме до това да направим нещо ужасно.

— Ала сега всичко е наред. Тя е добре.

Джейн си избърса очите.

— И мисля, че когато става дума за… — тя погледна към стената, обляна в млечножълтата светлина на свещите, която изобщо не смекчаваше заплашителните на вид шипове и още по-заплашителните мисли, на които навеждаха нещата, окачени там. — Когато става дума за… за теб и за секс, винаги съм се тревожила, че не съм ти достатъчна.

— По дяволите… не… ти си всичко за мен.

Джейн трябваше да покрие устата си с ръка, иначе щеше напълно да рухне. Защото това бяха точно думите, които имаше нужда да чуе.

— Дори не татуирах името ти на гърба си — продължи Ви. — Мислех, че е глупаво и загуба на време… но как би могла да се чувстваш обвързана без това… особено когато всеки мъж в имението е белязан с името на своята шелан?

Господи, изобщо не се бе замисляла по въпроса. Ви поклати глава.

— Ти ми даваше достатъчно свобода… да бъда с Бъч, да се бия заедно с братята, да си върша моите работи в интернет. А какво ти дадох аз?

— Лечебницата, като за начало. Никога не бих могла да я построя без теб.

— Не е точно букет от рози.

— Не подценявай дърводелските си умения.

Думите й го накараха да се усмихне за миг. А после отново стана сериозен.

— Може ли да ти кажа нещо, което си мисля всеки път, щом се събудя до теб?

— Разбира се.

Вишъс, същият, който винаги имаше отговор за всичко, изведнъж усети, че езикът му се връзва. Но най-сетне успя да каже:

— Ти си причината да се събуждам вечер. И пак ти си причината да бързам да се прибера на зазоряване. Не войната. Не братята. Нито дори Бъч. А ти.

Толкова обикновени думи… ала смисълът им. Мили боже, смисълът им.

— Може ли да те прегърна? — попита тя задавено.

Мъжът, когото обичаше, разпери силните си ръце.

— Не е нужно да бъде или едното, или другото — отвърна Джейн, докато се хвърляше в разтворените му обятия.

Начаса, без никакво усилие, тялото й стана плътно — магическата химия между тях я извика в реалния свят и я задържа там. А когато Вишъс зарови лице в косата й, потръпвайки, сякаш беше пробягал огромно разстояние и най-сетне бе пристигнал у дома, Джейн знаеше точно какво изпитва.

Докато притискаше своята шелан до себе си, Ви имаше чувството, че са го отворили… и отново са го зашили.

Господи, какво бе сторил Бъч за него! За всички им!

Подходът, който ченгето бе избрал, се беше оказал най-правилният. Невъобразимо ужасяващ… но абсолютно правилен. И докато Ви държеше Джейн в обятията си, погледът му обходи мястото, където се бе разиграло всичко. Сега то беше почистено и разтребено… с изключение на две неща, които нямаха място там — лъжица и чаша, на дъното на която имаше нещо, приличащо на вода.

Значи е било просто една илюзия. Нищо не го бе порязало. И Ви беше готов да се обзаложи, че Бъч бе оставил двете вещи на толкова видно място нарочно, та когато той се събуди, да разбере точно по какъв начин е бил прекършен.

Като погледнеше назад, му се струваше толкова глупаво… не, не случилото се между него и ченгето, а това че никога не бе мислил за Блъдлетър и годините, прекарани във военния лагер. За последно бе станало дума за миналото му, когато за първи път беше с Джейн… и то само защото тя го беше видяла гол и трябваше да й обясни.

«Баща ми не искаше да създавам потомство.»

Това бе всичко, което й бе казал. А после, като труп, изплувал на повърхността на някое застояло езеро, цялата тази гадост отново бе потънала на дъното, затлачвайки се в песъчливото дъно на самата му същност.

Пр. Дж. или преди Джейн той никога не си бе свалял панталоните, докато правеше секс. Не от срам (или поне така си казваше), а просто защото нямаше желание да задълбава отношенията си с анонимните мъже и жени, които беше чукал.

Сл. Дж.? Тогава беше различно. Нямаше нищо против да бъде гол с нея, навярно защото тя напълно бе запазила самообладание при вида му. И все пак, като се замислеше сега, винаги я беше държал на разстояние, дори когато тя бе в прегръдките му. Всъщност, беше по-близък с Бъч… но то беше като мъж с мъж и поради това някак не толкова заплашително.

Без съмнение — наследство от неразрешени проблеми с майка му. След всичко, което тя му беше причинила, Ви просто не бе в състояние да се довери на жена така, както на братята или на най-добрия си приятел.

Само че Джейн никога не го беше предавала. Всъщност, тя беше готова да заглуши собствената си съвест, само и само той да не е принуден да извърши немислимото деяние, което близначката му искаше от него.

— Ти не си майка ми — прошепна той в косата на своята шелан.

— Абсолютно си прав — Джейн се отдръпна и го погледна право в очите… съвсем в неин стил. — Аз никога не бих изоставила сина си. Нито бих се отнесла по този начин с дъщеря си.

Ви си пое дълбоко дъх, а когато го изпусна, имаше чувството, че се освобождава и от всички митове, с които бе определял себе си… и Джейн… и връзката им.

Трябваше да промени начина си на мислене.

Заради тях. Заради себе си. Заради Бъч.

Исусе, изражението върху лицето на приятеля му по време на разигралото се тук тази вечер бе направо съкрушително.

Така че — да, време бе да престане да използва какво ли не от външния свят, за да се оправя с чувствата си. В продължение на дълго време екстремният секс и болката му се бяха стрували прекрасно решение на проблемите, ала в действителност те бяха като коректор върху пъпка — грозотата си оставаше вътре в него.

Онова, което трябваше да стори, бе да се оправи с цялата тази гадост вътре в себе си, та да няма нужда Бъч (или който и да било друг) да го прекършва, за да може той да излее това, което го измъчваше. По този начин «игричките» можеха да бъдат единствено за удоволствие с Джейн.

Я го вижте само — май най-сетне беше готов да потърси психиатричния еквивалент на препарат против акне.

Като нищо много скоро щеше да се озове пред камерите, нареждайки неща като: «Достатъчно е само едно намазване със «Самоосъзнаване»… а след това изплакнете с «Да определиш себе си», и ето че умът и чувствата ви са чисти и сияещи…»

Е, добре, сега вече наистина бе взел да откача. Милвайки меката коса на Джейн, той промълви:

— Нещата, които имам тук… Ако си навита, все още ще искам да играем… ако разбираш какво имам предвид. Но от сега нататък ще е само за забавление и само между мен и теб.

По дяволите, бяха правили цял куп див, необуздан секс в този апартамент и той винаги щеше да го прави с нея. Стига и тя да искаше…

— Харесва ми онова, което правим тук — Джейн се усмихна. — Възбужда ме.

Е, и това ако не накара члена му да навири глава.

— И мен.

Докато й се усмихваше в отговор, Ви си даде сметка за единственото, което можеше да обърка нещата. Намерението му да обърне нова страница беше похвално, ала как щеше да продължи в същия дух? Просто не можеше да си позволи да се събуди утре вечер и отново да бъде онзи, който излизаше от релсите.

Е, явно щеше да му се наложи да разбере как, нали?

Той нежно погали своята шелан по бузата.

— Преди да те срещна, никога не съм имал връзка. Но трябваше да знам, че рано или късно ще се озовем в задънена улица.

— Обикновено така става.

Ви се замисли за братята и за многобройните караници и сериозни раздори между твърдоглавите бойци. Някак си, рано или късно всичко се оправяше… нерядко — като си разменяха по някой и друг пестник. Което беше типично в мъжки стил.

Очевидно бе, че на двамата с Джейн им предстоеше същото. Не размяната на юмруци, разбира се, а това, че ги очакваха трудности, които рано или късно щяха да бъдат разрешени. В крайна сметка това беше истинският живот… не приказка.

— Ала знаеш ли кое е най-хубавото? — попита неговата Джейн, докато обвиваше ръце около врата му.

— Че вече нямам чувството, че съм умрял, защото не си част от живота ми?

— Е, това също — тя наклони глава към него и го целуна. — Три думи — секс за сдобряване.

О, да! Само дето…

— Чакай, това не са ли две думи? Предлозите броят ли се?

— Е, защо да не се броят?

— Или пък — помирителен секс?

— Това също става — пауза. — Споменавала ли съм, че ти си най-сексапилният многознайко, когото познавам?

— Хей, възразявам срещу тази забележка! — той наведе глава и докосна устните й със своите. — И най-добре я запази за себе си — все пак имам репутация на корав тип, която трябва да поддържам.

— Тайната ти е в безопасност с мен.

Ви изведнъж стана сериозен.

— Аз съм в безопасност с теб.

Джейн го докосна по лицето.

— Не мога да ти обещая, че в бъдеще не ни очакват още трудни моменти и съм сигурна, че невинаги ще сме на едно мнение. Но знам едно — ти винаги ще бъдеш в безопасност с мен. Винаги.

Вишъс я притегли към себе си и намести глава в извивката на шията й. Когато тя умря и се завърна при него в прекрасната си призрачна форма, той бе предположил, че няма повече стъпала, които да изкачват. Ала беше сгрешил. Любовта, даде си сметка, беше като камите, които изработваше в пещта си. Когато я изковеш, тя е лъскава и нова, и острието й грее на светлината. Вземаш я в ръка, пълен с оптимизъм какво ще бъде да я изпиташ в битка, и нямаш търпение да го направиш. Само че първите една-две вечери са малко странни, докато все още свикваш с нея, а тя — с теб.

С течение на времето стоманата започва да губи блясъка си, по дръжката се появяват петна, острието се нащърбва тук-там. Но в замяна получаваш нещо, което ти спасява живота. След като веднъж се опознаете, тя става такава част от теб, че сякаш се превръща в продължение на ръката ти. Защитава те и ти помага да браниш братята си; дава ти увереността и силата да посрещнеш всичко, изскочило срещу теб в нощта. Тя е с теб, където и да отидеш — точно над сърцето ти, винаги там, когато и да ти потрябва.

Все пак, трябва да поддържаш острието. И от време на време да пренавиваш дръжката. И да проверяваш баланса.

Интересно… всичко това се разбираше от само себе си, когато ставаше дума за оръжия. Защо тогава не му бе просветнало, че същото важи и за обвързването?

Боже, помисли си, чудейки се на собствената си глупост, може би производителите на картички биха били навити да пуснат серия за Свети Валентин със средновековен, готически мотив. Той можеше да им даде цял куп идеи.

Затвори очи и докато държеше Джейн, си каза, че е почти доволен, задето беше рухнал така, след като в резултат на това бяха стигнали дотук. Е, навярно би предпочел да го бяха сторили по по-малко мъчителен начин, стига да имаше такъв. Само че не беше сигурен дали е възможно. Мястото, където бяха сега, трябваше да бъде заслужено.

— Искам да те попитам нещо — нежно каза той.

— Всичко.

Ви се отдръпна лекичко, без да престава да я милва по косата с ръката в ръкавицата. Мина известно време, преди най-сетне да изрече онова, което беше на върха на езика му:

— Ще ми позволиш ли… да правя любов с теб?

Докато гледаше Вишъс и усещаше тялото му, притиснато до своето, Джейн знаеше, че никога няма да го остави да си отиде. Никога. Знаеше също така, че ако бяха в състояние да се справят със случилото се през последната седмица, значи връзката им имаше издръжливостта, потребна за всеки добър брак… или обвързване.

— Да — каза тя. — Моля те…

През времето, откакто бяха заедно, хелренът й безброй пъти бе идвал при нея за секс — денем и нощем; под душа и в леглото; облечен, съблечен или полуоблечен… и винаги — бързо и мощно. Тази негова неудържимост… винаги бе усилвала възбудата й… Неудържимостта, както и непредсказуемостта му — Джейн никога не знаеше какво да очаква — дали щеше да поиска нещо от нея, дали щеше да завладее тялото й, или пък да се завърже, така че тя да може да прави каквото си пожелае с него.

Единствената константа бе, че никога не го правеше бавно.

А ето че сега просто я милваше по косата, прокарваше пръсти през кичурите и ги прибираше зад ушите й. После, без да откъсва очи от нейните, бавно долепи устни до нейните. Погали ги със своите, близна ги лекичко, но когато тя ги разтвори, не нахлу в нея както правеше обикновено. Вместо това продължи да я целува… докато тя се почувства почти упоена.

Обикновено желанието изригваше в нея като пламък, но този път то се разля бавно по тялото й, като я умиротворяваше и отпускаше, носейки със себе си спокойна възбуда, която въпреки това бе също толкова дълбока и разтърсваща, колкото и несдържаната страст, която изпитваше обикновено. Ви се раздвижи и Джейн стори същото — водена от него, тя легна по гръб, докато той се повдигна и покри тялото й със своето. Целувката им не спря нито за миг и Джейн бе толкова погълната от нея, че дори не забеляза кога ръката му се мушна под ръба на ризата й. Топлата му длан се плъзна нагоре, насочвайки се към гърдите й… Когато ги откри, нямаше подръпване или стисване, а просто прокарване на палеца му върху зърното й, отново и отново, докато гърбът й не се изви в дъга и тя не простена в устата му.

А после ръцете й докоснаха хълбоците му… и откриха онези белези, които беше видяла и които продължаваха към…

Вишъс улови китките й и ги върна върху леглото.

— Не мисли за това.

— Стореното от него…

— Шшт.

Той отново започна да я целува и макар че за миг Джейн искаше да се възпротиви, много скоро насладата надделя и я накара да й се отдаде изцяло.

«Всичко вече е в миналото», каза си тя. И каквото и да се бе случило, то ги бе довело дотук.

Това бе всичко, което й трябваше да знае.

Гласът на Вишъс достигна до слуха й, нисък и плътен.

— Искам да сваля дрехите ти. Може ли?

— Да… моля те… Господи, да!

Събличането беше част от удоволствието, също така прекрасно, както и крайната му цел — телата им да се долепят едно до друго, без нищо помежду им. И някак си постепенното разкриване на онова, което той бе виждал толкова пъти, направи изживяването ново и специално.

Гърдите й се втвърдиха още повече, когато хладният въздух ги облъхна, докато тя гледаше как той я съзерцава. Желанието беше там, изписано върху лицето му… ала имаше и още нещо — благоговение, благодарност… и уязвимост, която тя бе усещала, но никога досега не бе виждала така ясно.

— Ти си всичко, от което се нуждая — каза Ви, докато навеждаше глава.

Ръцете му бяха навсякъде — върху корема и ханша й, между бедрата й. Върху влажната й женственост.

Оргазмът, с който я дари, беше като гореща вълна, разляла се в тялото й и понесла я върху блажен облак от наслада. И насред всичко това той проникна в нея — никакви тласъци, просто още от същата вълна, навътре, навън, докато тялото му се движеше и ерекцията му ту се отдръпваше, ту отново потъваше в нея.

Не устремно, а все така бавно и нежно.

Нямаше за къде да бързат — нали разполагаха с всичкото време на света.

Най-сетне той свърши… и Джейн го последва отново, двамата — вплетени един в друг, слени както телом, така и духом.

След това Ви се преобърна и ето че тя се озова върху него, отпусната върху коравите му мускулести гърди, като ленив летен бриз и също толкова лека. Сякаш се рееше във въздуха, изпълваше я топлина…

— Добре ли си? — попита Вишъс, вдигнал очи към нея.

— Повече от добре — Джейн обходи лицето му с поглед. — Имам чувството, че за първи път правихме любов.

— Добре — той я целуна. — Това беше целта.

Положила глава върху туптящото му сърце, тя огледа стената зад масата. Никога не си бе помисляла, че може да е благодарна за такъв ужасяващ набор от «играчки», ала ето че изпитваше точно това. След бурята те бяха намерили покой.

Веднъж разделени, сега отново бяха едно цяло.