Неукротима любов

58.

— Той дойде да те види.

От мястото си върху леглото Блейлок виждаше Сакстън, син на Тим, от най-хубавата му страна. И не, нямаше предвид задника му. Сакстън се бръснеше пред огледалото в банята и съвършеният му профил беше окъпан в меката светлина, струяща над главата му.

Господи, наистина беше красив.

В толкова много отношения, любовникът му бе всичко, което Блей би могъл да иска.

— Кой? — меко попита Блей.

Очите, които се обърнаха, за да срещнат неговите, сякаш казваха: «Кой според теб?!»

— О!

За да избегне по-нататъшен разговор, Блей сведе поглед към сатенената завивка, която беше придърпана до гърдите му. Отдолу беше гол, точно както и Сакстън, преди да си наметне халата.

— Искаше да знае дали си добре — продължи Сакстън.

Тъй като вече беше използвал «О!» като отговор, този път Блей реши да разнообрази нещата с едно:

— Наистина?

— Беше на терасата. Не искаше да влезе, за да не ни обезпокои.

Интересно, когато беше на ръба да изгуби съзнание, след като му зашиха стомаха, Блей смътно се беше зачудил какво ли прави Сакстън там навън. Но по онова време изпитваше такива болки, че му беше трудно да мисли за каквото и да било друго.

Ала сега почувства как през него преминава ужасна тръпка на вълнение.

О, Скрайб Върджин! Толкова време беше минало, откакто не я бе изпитвал… макар че това изобщо не намали интензивността й. А обзелият го след това порив да попита какво си бяха казали двамата, не беше нещо, на което можеше да се поддаде. Би било проява на неуважение към Сакстън. Да не говорим, че нямаше и никакъв смисъл.

Добре че разполагаше с предостатъчно муниции, за да заглуши този вътрешен глас. Всичко, което трябваше да направи, бе да си припомни как Куин се беше прибрал миналата седмица, лъхащ на одеколона на някакъв мъж, с разрошена коса и самодоволната усмивка на някой, който току-що се е позабавлявал добре.

Това, че Блей му се беше предложил не веднъж, а два пъти… само за да бъде отблъснат, бе нещо, за което му бе непоносимо да мисли.

— Не искаш ли да знаеш какво каза? — измърмори Сакстън, докато прокарваше острия бръснач по гърлото си, избягвайки ловко раната от ухапване, която Блей му беше оставил преди половин час.

Блей затвори очи и се зачуди дали някога щеше да избяга от истината, че Куин бе готов да чука всеки и всичко, освен него.

— Не? — попита Сакстън.

Леглото помръдна и Блей отвори очи. Сакстън беше приседнал на ръба и попиваше челюстта и бузите си с кървавочервена кърпа.

— Не? — повтори той.

— Може ли да те попитам нещо? — каза Блей. — И сега не е моментът да бъдеш обичайното си очарователно, саркастично «аз».

Поразително красивото лице на Сакстън веднага стана сериозно.

— Питай.

Блей приглади завивката върху гърдите си. Два пъти.

— Аз… задоволявам ли те?

С крайчеца на окото си видя как Сакстън потръпна и едва не умря от смущение.

— Имаш предвид в леглото?

Стиснал здраво устни, Блей кимна и си помисли, че може би трябваше да обясни малко по-добре, но се оказа, че устата му е напълно пресъхнала.

— Как може да ти мине през ума да ми задаваш такъв въпрос? — тихо попита Сакстън.

Ами защото все нещо трябва да не беше наред с него. Блей поклати глава.

— Не знам.

Сакстън сгъна кърпата и я сложи настрани. След това се подпря с ръка от другата страна на бедрата му и се приведе напред, така че лицата им бяха съвсем близо.

— Да — с тези думи той долепи устни до шията му и започна да го целува. — Винаги.

Блей сложи ръка на тила му и зарови пръсти в меките къдрици в основата на врата му.

— Слава богу.

Познатото усещане за тялото, надвесено над неговото, бе нещо, което не бе изпитвал никога преди, и то му харесваше. Струваше му се правилно. Познаваше всяка извивка на гърдите, хълбоците и бедрата на Сакстън. Знаеше къде да го докосне и къде да го ухапе; знаеше точно как да го погали, как да се завърти и да извие тялото си в дъга, така че да дари Сакстън с разтърсващ оргазъм.

Тъй че, да… навярно не би трябвало да задава подобен въпрос.

Ала Куин… всичко у него сякаш оголваше най-съкровените кътчета в душата му и го правеше неимоверно уязвим. И колкото и добре да се бе научил да я прикрива външно, раната в него оставаше все така дълбока и болезнена, както и в момента, в който беше нанесена… когато му беше станало ясно, че мъжът, когото желае повече от всеки друг, никога няма да бъде с него.

Сакстън се отдръпна назад.

— Куин не знае как да се справи с това, което изпитва към теб.

Блей се изсмя дрезгаво.

— Да не говорим за него.

— Защо не? — Сакстън се пресегна и започна да прокарва палец по долната устна на Блей. — Той е тук с нас, независимо дали говорим за него или не.

За миг Блей се поколеба дали да не излъже, но после се предаде.

— Съжалявам за това.

— Няма нищо… знам в каква ситуация се намирам — Сакстън пъхна свободната си ръка под завивката. — Знам и какво искам.

Блей простена, когато ръката потърка онова, което в миг се превърна в огромна ерекция. Тазът му се повдигна и докато разтваряше крака за Сакстън, той срещна очите на своя любовник и засмука палеца му.

Това беше толкова по-приятно, отколкото да продължи с мислите за Куин, от които имаше чувството, че се вози на едно от онези увеселителни влакчета, които ту поемат нагоре, ту се спускат стремглаво надолу. Това той познаваше и харесваше. С него беше в безопасност. Нямаше да бъде наранен, а и беше открил дълбока сексуална връзка.

Погледът на Сакстън беше едновременно пламенен и сериозен, докато отмяташе завивките от тялото на Блей и развързваше колана на халата си.

Това беше наистина хубаво, помисли си Блей. Правилно…

Когато устните на любовника му откриха ключицата му и бавно поеха надолу, Блей затвори очи… ала докато потъваше в прегръдката на физическите усещания, онова, което видя, не беше Сакстън.

— Почакай. Спри…

Надигна се, повличайки и другия вампир със себе си.

— Всичко е наред — тихо каза Сакстън. — Знам какво изпитваш.

За миг нещо в Блей сякаш се прекърши. Но Сакстън поклати глава и долепи устни до гърдите му.

Те никога не бяха говорили за любов… което го накара да осъзнае, че и в бъдеще няма да го направят, защото Сакстън действително беше наясно със ситуацията: Блей все още беше влюбен в Куин и навярно винаги щеше да бъде.

— Защо? — попита той своя любовник.

— Защото те искам до последния миг, в който мога да те имам.

— Никъде няма да ходя.

Сакстън поклати глава до стегнатия корем, който целуваше.

— Престани да мислиш, Блейлок. И започни да чувстваш.

Докато умелата му уста се спускаше надолу, Блей шумно си пое дъх и реши да последва получения съвет. Защото това беше единственият начин да оцелее.

Нещо му подсказваше, че е само въпрос на време, преди Куин и Лейла да обявят, че възнамеряват да се обвържат. Нямаше представа откъде го знае, но беше сигурен. Двамата се срещаха от седмици. Избраницата беше тук едва предишния ден — Блей беше доловил уханието й и усетил кръвта й в съседната стая.

И въпреки че тази убеденост може би беше просто умствено упражнение, с което да се депресира тотално, Блей имаше чувството, че става въпрос за нещо повече от това. Сякаш мъглата, която обикновено обгръщаше предстоящите дни, месеци и години, бе станала непоносимо рехава и сенките на съдбата му се разкриваха.

Беше единствено въпрос на време.

Господи, то щеше да го убие.

— Радвам се, че си тук — простена.

— Аз също — тъжно отговори любовникът му с устни около неговата ерекция. — Аз също.