Отпусни му края

Глава 12

— Кой беше?

— Един приятел.

Като влезе обратно в спалнята, Хю остави телефона и се наведе над смачканото одеяло, за да прокара ръка по чифт 34 А гърди, които принадлежаха на младата кльощава блондинка, която срещна предишната нощ на годежното парти на Адам и Джесика. Тя лежеше гола в леглото му, фалшивият й тен беше размазан по възглавниците и чаршафа, а чашките на сутиена й се издигаха като черни копринени купички за сладолед на килима.

— Защо звъни толкова рано?

Блондинката отвори едно почернено от размазана спирала око и погледна към Хю, който беше погълнат да си играе със зърната й, въртейки ги напред-назад между палеца и показалеца си, сякаш настройва радио. Защо мъжете винаги си мислят, че това възбужда жените? Тя потисна една прозявка. Имаше такъв отвратителен махмурлук. Всичко, което искаше, бе да продължи да спи.

— Мммм, кой знае? — отвърна Хю, като обхвана едно от зърната й с уста и го засмука жадно, сякаш беше карамелен бонбон.

Какъв неподходящ момент! Той се събуди в палаво настроение и тъкмо опипваше блондинката, когато телефонът звънна. Отначало не смяташе да отговаря, но после размисли. Можеше да е от службата. Не беше. Беше Франки, която ревеше по телефона и повтаряше колко много й липсва. Това беше последното, което той искаше да чуе, когато се опитваше да изчука някакво момиче, което бе забърсал на парти.

Не че обаждането го изненада. Очакваше го още откакто се прибра у дома и откри, че тя е събрала багажа си и е изчезнала с двете проклети котки. Честно казано, това беше изненада. Той очакваше, че тя ще го чака, когато се прибере, и ще иска да говорят с часове в опит да го убеди да размисли. Никога не беше предполагал, че тя просто ще се изнесе, без да каже и дума. И не само това, но да се премести в Лос Анджелис. Мислеше, че тя ще отиде при родителите си, на дивана на приятели, но никога в Лос Анджелис.

Не можеше да повярва. Обикновено Франки беше толкова разумна. Никога не вземаше прибързани решения, винаги беше толкова предпазлива за всичко. Това въобще не беше в неин стил — Ел Ей от всички възможни места въобще не беше в неин стил. Всъщност вероятно щеше да се прибере обратно за нула време. Очевидно много я беше разстроил, но какво можеше да направи. Както каза Адам, той не биваше да се чувства виновен за случилото се. Добре, можеше да избере по-подходящ момент, не когато е загубила работата си и така нататък, но какво друго можеше да направи? Излизаха вече почти две години, имаха своите наистина хубави моменти, но в крайна сметка той бе едва на тридесет и две. Не беше готов да се ожени, а това искаше Франки. Освен Адам повечето от приятелите му бяха необвързани, винаги излизаха заедно, забавляваха се, сваляха мацки. Той пропускаше всичко това.

Стисна лекичко гърдите на блондинката, сякаш бяха две зрели сливи. Ето какъв беше — на път да прави секс, а си мислеше за Франки. Какво, по дяволите, правеше? Той изтика всички мисли за нея и телефонното обаждане в дъното на съзнанието си. Щеше да мисли за това друг път. Сега имаше по-важна работа в ръцете си.

От ерекцията му боксерките започнаха да го стягат неприятно. Той се опита небрежно да ги изхлузи. Не беше лесно. Успя да ги смъкне под бедрата си, но тогава ластичният колан се впи в коленете му.

— Сигурен ли си, че не беше гаджето ти?

Блондинката ставаше подозрителна. Апартаментът беше много чист за ерген, а и тя беше намерила чифт пинсети за вежди на рафта в банята.

Хю започваше да се ядосва. Беше необвързан вече повече от четиридесет и осем часа и отчаяно искаше да отпразнува новооткритата си свобода. Миналата вечер блондинката изглеждаше навита, флиртуваше с него на бара, разреши му да я опипа в таксито, съгласи се да пият кафе у тях. И тогава, разбира се, когато вече се натискаха с пълна сила, точно преди грандиозния финал, тя се направи на срамежлива, казвайки, че едва се познават. Сега тя лежеше в леглото му и искаше да говорят за Франки. Не я беше поканил, за да говорят, за бога!

— Не, беше приятел, разбрано — сопна се той нетърпеливо.

Недоволна, блондинката изсумтя сърдито и придърпа одеялото плътно около себе си.

Осъзнавайки, че няма да празнува нищо, ако не внимава, Хю бързо смени тактиката и целуна връхчето на носа й.

— Хайде де, Керъл. Не ме ли харесваш? — прошепна той с най-нежния си глас, като целуна скулата й, шията й, рамото й и внимателно гризна ухото й.

— Името ми е Черил — нацупи се блондинката, стиснала одеялото решително.

— Имах предвид Черил — изгука Хю през стиснати зъби, продължавайки да се примъква върху нея.

Блондинката лежеше вдървено под него. Господи, това беше трудна работа, помисли Хю, като си припомни топлия, лесен и приятен секс, на който се радваше с Франки. Той удвои усилията си.

— Мммм, ти си толкова прекрасна — продължи той, докато целуваше шията й и стенеше от удоволствие. — Ммм… ммм.

Неуморен в стремежа си към секс, той беше решен да продължи — погледна часовника си — ами, поне още пет минути. Все пак не искаше да закъснее за работа.

За щастие, не му отне толкова дълго време. Като доктор, който се опитва да намери признаци на живот, той неочаквано усети как тя леко помръдна под него, сякаш започваше да откликва на смелите му опити да я съживи. Чувствайки успеха в ръцете си, той усили стоновете си.

— Не ти ли е леко горещо отдолу? — прошепна, като подръпваше одеялото. Тя отпусна хватката си и с бързо движение, като че беше магьосник, той най-накрая изхвърли боксерките и одеялото и притисна голото си тяло в нейното.

— Наистина те харесвам, Черил — измърка той, приближавайки се към целта. — Ти си толкова различна от другите жени.

Сякаш изпробваше комбинации за пароли — продължавай да опитваш и една от тях ще отвори краката й и ще отключи сейфа.

— Сигурно казваш това на всички жени — възрази тя, но някак неубедително.

— Не, това е истината, честно. Мисля, че си удивителна. И не го казвам просто защото искам да те любя. — Това звучеше много по-добре от чукам. — Защото ако не искаш да се любим, няма проблем.

Стига да ми кажеш веднага, за да приключа с глупостите и да се приготвя за работа.

— Хмм, така казват всички мъже — ахна блондинката, когато Хю неочаквано плъзна пръсти между бедрата й. Започваше да звучи разколебана.

— Не, наистина, никога не съм се чувствал така преди. Не спя с кого да е, знаеш ли. Аз съм от типа мъже, които искат да имат връзка.

Господи, ако Франки можеше да го чуе сега! Последва мълчание. Блондинката определено отстъпваше. Вероятно я убеди идеята за връзка.

— И наистина бих искал да се опознаем по-добре… много по-добре.

— Наистина ли?

Вече чуваше как ключа в ключалката се превърта. Приближаваше се… все по-близо… Краката й се отвориха.

— Всъщност мисля, че ти си момчето, в което мога да се влюбя. — Това беше неговото последно, отчаяно усилие. Проработи.

— Оооо!

Като тапа на шампанско, която изскача от бутилката, блондинката извика внезапно и здраво го стисна за задника… Право в десетката.

Хю се ухили победоносно. Тя се поддаде. Той я пречупи. Беше вътре.