Отпусни му края

Глава 33

През следващите няколко дни усмивката не напусна лицето на Франки. Всички евентуални съмнения, които можеше да има относно преспиването с Райли, се изпариха с първото му телефонно обаждане. Не след традиционните два дни, а само след няколко часа, след като я бе оставил в леглото си. Шумна връзка с ехо от летище „Канкун“ в Мексико и неговият нисък, ленив глас, който й казваше колко хубава е била миналата нощ и как няма търпение да се върне обратно в Ел Ей и да „продължи оттам, докъдето са стигнали.“

Притиснала слушалката плътно до бузата си, устните й докосваха говорителя, тя се опияняваше от думите му. Знаеше, когато ги повтаряше на Рита, че вероятно звучат глупаво, дори евтино, но те не бяха казани набързо и просто така. Той дори звучеше притеснено, несигурно, колебливо. Сякаш не можеше напълно да повярва какво се беше случило между тях.

Не беше само той.

— Е, мисля, че е прекрасно — обяви Рита, докато обикаляха из базара за елхи в Бевърли Хилс на лов за перфектния норвежки смърч за апартамента. — Забежка е точно това, от което имаш нужда. Особено по това време на годината. Само се замисли за всички оправдани целувки под имела. — Като взе клонче за продан от кошница, тя се изправи на пръсти и се опита да го разлюлее над главата на Франки.

Засмяна, Франки я избута настрани, но не можа да не се замисли над избора й на думи. Забежка. Това ли щеше да бъде всичко?

Няколко седмици във вихрушката на алкохол и флирт в италиански ресторанти с разтопени по бутилки от вино свещи на масите и ръката му, която я опипва? Натискане в дискотеката и повече секс, отколкото може да си представи?

След седмица международни обаждания от затънтените плажове на Тулум и храма на маите в Чичен Ица — кратки накъсани разговори по неблагонадеждни мексикански улични телефони — Франки не можеше да потисне усещането, че зад неангажиращите реплики се крият неизречени чувства. Че това ще бъде повече от краткотрайна връзка, приключила още в началото с неопределено обещание за нова среща. Малко забавление щеше да я остави само с хаотични пиянски спомени от среднощни купони, огромна сметка на кредитната карта и ако имаше или нямаше късмет, зависи от гледната точка, сериозен цистит от всичкия енергичен секс.

Това беше различно.

Несъзнателно прокара пръсти по боцкащите иглички на едно от дърветата и се обърна към Рита.

— Мисля, че е идеално.

— Така ли? — Като опипа клоните, Рита силно раздруса дръвчето и се отдръпна назад, за да го огледа по-добре. — Да, права си. И аз мисля, че е идеално. — Празнично усмихната от своето откритие, тя тръгна да търси привлекателния продавач. Пооправи косата си и разкопча най-горното копче на дрехата за всеки случай.

Франки наблюдаваше как приятелката й си проправя път между дръвчета, знаменитости с прихлупени шапки и надуваеми фигури на Дядо Коледа и се усмихна на себе си. Не мислеше за коледното дръвче.

През последните седмици Франки бе приела, че вече не е просто бившата на Хю, но и любимата на Райли. Любимата на Райли. Звучеше забранено и възбуждащо, дяволски по-възбуждащо от бившата на Хю. Но щеше да й трябва повече време да свикне. Дори сега, цели седем дни по-късно, тя не можеше да повярва напълно. Първите няколко дни след заминаването на Райли тя се измъчваше от угризения и вина. Сякаш някак изневеряваше на Хю. Знаеше, че това е доста извратено чувство за вярност, но не беше лесно да наруши нещо, което очакваше да продължи цял живот. Само преди два месеца чуваше сватбените камбани, мечтаеше за диамантени бижута от „Тифани“, упражняваше подписа си като госпожа Хю Хамилтън и сега изведнъж се случи това. Без никакво предупреждение тя се бе влюбила в наливащ се с бира, ядящ месо, мърляв, дързък… дяволски невероятен американец, за когото не можеше да престане да мисли.

Само че колкото повече мислеше за това, толкова повече трябваше да признае, че случилото се между нея и Райли въобще не беше изненада. Знаците си бяха там от седмици, тя просто не ги бе забелязала. Сякаш гледаше една от онези картини, направени от хиляди безсмислени точици, и изведнъж беше успяла да ги свърже и да види цялата рисунка. Беше толкова потопена в Хю, толкова погълната от Хю и това, което не можеше да получи, че не беше успяла да забележи какво има. Какво можеше да има, ако беше протегнала ръка и го беше хванала здраво. Сега го държеше с две ръце и щеше да му се наслаждава. Независимо от последствията.

— Леле, огромен е! Смятате ли, че ще успеете да го пъхнете вътре? — Не особено невинно Рита зяпаше асистента Майкъл — висок метър и осемдесет, дъвчещ дъвка, с полицейски очила и обърната назад бейзболна шапка. Той се опитваше да събере коледното дръвче на задната седалка на Буревестника, който вече преливаше от многоцветни гирлянди, няколко кутии играчки и шест флакона изкуствен сняг. Рита не харесваше дизайнерските визии за празниците — минималистична картина от няколко сребристи клонки и прецизно аранжирани чаени свещи — предпочиташе проблясващи пъстри светлинки, бял сняг, посипан по прозорците (заедно с шаблони за Дядо Коледа и снежен човек) и нанизи от коледни картички, кръстосани под тавана.

Като избърса капчица пот от челото си с една от градинските си ръкавици, Майкъл се усмихна многозначително на Рита и Франки.

— Никога досега не съм имал проблем. — Думите му бяха мазни като гелосаната конска опашка, която висеше като лъскав черен охлюв от задната част на шапката му.

Франки запази каменно изражение. Какъв мазник! Настина ли смяташе, че е секси?

Рита явно мислеше точно така. Кискайки се предизвикателно, тя се наведе, като притисна гърдите си една към друга, за да е сигурна, че ако Майкъл не е забелязал деколтето й до момента, то сега със сигурност ще го направи. Знаеше, че флиртува безобразно, но не я интересуваше. Закачките с двадесетгодишния асистент на базара за елхи бяха най-близкото до секс, което щеше да получава занапред.

Въпреки разочароващата нощ след партито на Картър Мансфийлд тя и Мат все още се виждаха, но тя сериозно започваше да се съмнява колко дълго може да издържи със сърфист, който обича да язди вълните, но не и червенокоски от Ланкшър. Минаваше месец, все още не бяха правили секс и положението ставаше все по-дразнещо.

Беше чувала за бавен подход, но това беше лудост. Ако скоро не правеше секс, хименът й щеше да се регенерира и тя отново щеше да бъде девствена.

Не че й липсваха желание или старание. След тоталния провал с оскъдното бельо и масажното олио, тя прие съвета на Франки да седнат и спокойно да поговорят за проблема. За съжаление, интерпретацията на Рита за „спокоен разговор“ беше да застане в средата на спалнята и мачкайки целулита по дупето си, да крещи: „Заради това е, нали?“. Очаквано нейният подход не доведе до никакви отговори. Тя все още не знаеше защо Мат отказва да прави секс. Всъщност единственото, което знаеше, бе, че не разбира. И това я побъркваше. Страшно много.

— Внимавайте да не се убодете на всички тези иглички, могат да бъдат много остри.

— Не се притеснявайте, имам нужда от качествено убождане. — Рита намигна на Франки, която искаше да се скрие в миша дупка от срам.

Почувства се облекчена, когато словесното им разсъбличане бе прекъснато от началната мелодия на „Мисията невъзможна“, долитаща от леопардовата чанта на Рита. Беше новият й мобилен телефон. Купи си го едва миналата седмица по съвет на агентката, която каза, че трябва да може да се свързва с нея по всяко време. За нещастие, по някаква причина номерът й постоянно беше объркван с този на денонощен тайландски ресторант с храна за вкъщи и вместо да я заливат с предложения за прослушвания и филмови роли, тя беше денонощно тормозена от поръчки за свинско в сладко-кисел сос, макарони и варен ориз.

— Ако е още една проклета поръчка за пиле с къри, ще им кажа да вървят на майната си!

Но не го направи. Смръщила чело, тя притисна телефона до ухото си. Беше й трудно да чува заради непрекъснатия поток коледни песни от високоговорителите.

— Да, на телефона. — Последва мълчание. Франки забеляза как Рита пребледня.

— О… ОК… дааа… Искам да кажа, разбира се… да… добре… чао. — Тя зяпаше невиждащо телефона в ръката си, сякаш никога не бе използвала мобилен.

— Е? — Франки се притесняваше, че има проблем. Никога не бе виждала Рита толкова пребледняла. — Какво се е случило?

За първи път в живота си Рита нямаше думи. Изглеждаше зашеметена, сякаш беше в шок.

— Рита, за бога, ще ми кажеш ли какво става?

С разтреперана ръка Рита извади кутията си цигари и запали една. Тя вдиша дълбоко, цветът започна да се завръща по лицето й и шокът отстъпи място на вълнение. По лицето й се разля налудничава усмивка като на хората току-що спечелили от лотарията, позиращи за снимка с чек в ръце. Издуха облак дим, прехапа устна и заговори бавно и премислено, сякаш имаше проблем да намери думите.

— Получих я… — Замълча и издуха дима през ноздрите си. — Получих ролята в „Мотел Малибу“. Тази на рецепционистката Трейси Потър… — Гласът й секна, когато проумя реалността на думите си. Вкопчвайки се във Франки, тя я погледна в очите. — По дяволите, можеш ли да повярваш? Получих проклетата роля…

Звездите под прикритие спряха товаренето на норвежки борчета в спортните си коли и започнаха да се оглеждат за източника на крясъците. Като се опитваха да сбърчат изкуствено опънатите си чела, те зяпнаха през дизайнерските си очила към малката червенокоска с леопардова блузка и миниполичка, която подскачаше обезумяла от радост и надаваше радостни писъци. Повличайки и приятелката си, тя омота себе си и асистента в сребърни гирлянди, подхвърляше изкуствен сняг във въздуха и се радваше като малко дете.

Рита знаеше, че всички я зяпат, но не я интересуваше. Тя щеше да се радва на много повече внимание в бъдеще и беше добре да започне да свиква. Тя щеше да бъде известна. Не беше за вярване, но тя най-накрая успя.

Рита Дъфин щеше да стане звезда. Проклета холивудска звезда в сапунен сериал.