Отпусни му края

Глава 18

— Копеле, копеле, копеле.

Рита повтаряше думата монотонно през зъби и несигурно балансираше на един крак по средата на пауър йога тренировка в Бевърли Хилс. Водеше се, че прави „Приветствие към слънцето“, но докато другата част от групата оммм-каха и аххх-каха, приветствайки далечна планета, тя кълнеше не толкова далечен кучи син, наречен Ранди, който не беше в Ню Йорк по работа, а у дома със своята съпруга от четири години и половина.

Като смени позата, тя балансира на другия крак. Беше едно да й изневерява, но да й изневерява със собствената си съпруга. От такива неща се правеха предаванията на Джери Спрингър5. Затваряйки очи, тя вдиша дълбоко, като си повтаряше:

— Нещастник, нещастник, нещастник.

След няколко минути се почувства много по-добре. Значи това било пауър йога.

С треперещ крак, опънат назад, Франки се опитваше да се задържи в поза, която инструкторът беше описал като „Кучешката“. Беше седем часът събота вечер и тя беше довлечена в спортния център на Бевърли Хилс от Рита, която се записа на шестседмичен курс по йога като част от нейния път към себеоткриването. Пътешествието започна с откриването на Ранди и съпругата му пред кафенето.

Едва преди седмица Франки беше наблюдавала как Рита спира движението, приближава се до джипа, изчаква търпеливо Ранди да се откъсне от страстната си целувка и му забива силно кроше. Част от семейство боксьори — баща й Шеймъс беше областен шампион пет години подред през петдесетте — Рита винаги се беше гордяла с левия си удар. Безсмислено е да се уточнява, че след това стана доста неприятно. Жената отвърна на удара, като обяви, че е съпругата на Ранди и побърза да забие няколко стрели, наричайки Рита курва и заплашвайки да я съди за телесни повреди. В това време Ранди се беше свил, опипваше посинената си брада и проверяваше за избити зъби. Кошмарът свърши едва когато Франки натика ридаещата Рита в камиона на Райли и избягаха от мястото на инцидента.

Всъщност не свърши. Следващите няколко дни Рита, която обикновено тушираше болката от изневерило гадже с евтино бяло вино и цигари, откри, че този път продължава да боли, независимо от количеството бутилки Шардоне или броя на кутиите цигари. За да стане по-лошо, на следващия ден беше прослушването й за „Мотел Малибу“. Тя си мислеше, че върви добре, докато директорката на кастинга, отблъскваща жена над четиридесетте, не я прекъсна по средата на изречението с:

— Не ни звъни, ние ще ти се обадим, скъпа. — Сигурен знак, че нямаше да го направят.

Рита беше бясна. Този път не беше в настроение за „Майната му!“, малко грим и нов опит. Това беше Ел Ей, не Лондон. Да се размотава на токчета с бакарди и кола в едната ръка и цигара в другата не беше особено забавно, когато означаваше глоба за пушене и вероятно звънене у дома от притеснен сервитьор.

Затова реши да смени подхода. В Ел Ей това означаваше два варианта. Първият беше час при терапевт, но тя си помисли, че да плаща по сто долара на час на напълно непознат, който да слуша оплакванията за проблемите й, ще я депресира повече особено когато може да се оплаква на Франки напълно безплатно. Така че тя избра втората много по-евтина и популярна възможност — книгите за самопомощ.

След три дни лежане в леглото тя беше прегледала всичко възможно по темата: „Да оцелеем в промяната“. „Сбогом на отхвърлянето“. Жените са нормални, мъжете са от друга планета и вече преливаше от надежда и самопомощ. Всичко изглеждаше доста подредено. Да бъде спокойна, удовлетворена, щастлива и успешна беше лесно, просто трябваше да следва десет прости стъпки (които, събрани заедно от всички книги, правеха около триста). Според опитните автори на подобни книги — очилати мъже и жени, които са преживели отхвърляне, развод, живото застрашаващи болести и травмиращо раждане, са винаги усмихнати като от реклама на паста за зъби — тя имаше нуждата и от малко реквизит. Все пак тези книги за самопомощ бяха мултимилионна машина за пари. Нямаше да й помогнат безплатно, нали?

И Рита реши да предприеме още едно посещение в книжарницата, изпъстрена с вятърни чанове, ароматни пръчици и странни перушинести неща, които трябваше да улавят сънищата ти. Под ръководството на Мелиса, хармонично спокойната продавачка, която имаше татуировки с къна, носеше гривни с амулети, индийски сребърни пръстени на всеки пръст и подрънкваше мелодично при всяко движение, тя си купи пречистващи кристали, масла за пропъждане на стреса, миниатюрна Зен градина и книга за Фън Шуй. Доволна от придобивките си, Рита отиде до Бевърли Хилс, записа се на йога и се отби в супермаркета за органична храна — любимото място на звездите, където купи големи количества плодове, семена и кълнове. До момента, в който се прибра у дома, беше похарчила повече от хиляда долара. Да помагаш на себе си, беше дяволски скъпо удоволствие.

— Вдишайте и… направете „Делфин“.

Добре сложеният инструктор изстрелваше команди като сержант към група новобранци, но тези новобранци бяха прекрасни, вечно млади жени с толкова загорели и мускулести крайници, че приличаха на човешки статуи.

— Сменете позата, задръжте, по-бързо, стегнете, натиснете, разтегнете.

Неговата наказателна строева подготовка беше безмилостна. Още и още, и още. Нямаше място за почивки при пауър йогата. Само миризма на горящи калории, мнооого над петстотин на час, ако можеше да се вярва на рекламните брошури и плакатите.

Франки вярваше. Тя едва смогваше на темпото, да не говорим за позите, които беше виждала само в Кама Сутра. Това не беше видът йога, който тя си представяше, докато Рита я влачеше към курса. Къде беше учителят хипар в сандали с каишки? Къде бяха жените на средна възраст със зачервени бузки, боядисани коси и черни трика, които винаги показваха в самоучителите по йога? Вероятно вкъщи, с вдигнати крака, похапващи шоколад пред телевизора, мислеше си тя, докато опитваше да увие крака около лактите си. Точно на тяхно място искаше да е в момента.

— Чувствам се много по-добре. А ти?

Като приключи тренировката Рита сияеща цъфна пред нея, наметнала кърпа през раменете си и видимо доволна от себе си.

Франки едва говореше, беше твърде заета да си поеме дъх.

— Сигурно се шегуваш. Разбита съм. И мисля, че скъсах нещо, когато се опитах да си хвана пръстите на краката.

Като се заклатушка от огледалната зала, тя бутна вратите към общите съблекални.

— Връща ти се, защото имаш толкова дълги крака — отвърна Рита без съчувствие.

Франки не й обърна внимание и като обърса капчиците пот от челото си, се отправи към гардеробчетата. Навеждането, за да отвърже маратонките си, й причини болка.

Рита седна до нея.

— Със сигурност разкарах Ранди от кръвоносната си система. — Като взе една от пухкавите хавлиени кърпи на салона, тя я зави около кръста си и започна да сваля екипа си. За човек, който толкова много обича да показва плът в прилепнали дрешки Рита беше учудващо срамежлива, когато трябваше да се преоблече в стая с непознати.

— Де да можех да кажа същото и за Хю — въздъхна Франки. Събу маратонките си и нещастно ги запрати в шкафчето си. — Но мисля, че ще са ми нужни повече от няколко Приветствия към Слънцето, Делфини и Дървета.

— Все още си привързана към него, нали?

Франки кимна.

— Нищо не мога да направя. Никой не е дори малко като него. — Започна да събува клина си, който сякаш беше залепнал за прасците й. — Звучи сантиментално, но ако съществува нещо като сродна душа, моята е Хю. — Изправи се и се завъртя настрани, за да огледа дупето си в голямото огледало. Не й хареса. — Знам, че смяташ, че трябва да излизам на срещи с други мъже, а аз знам, че си права, но просто не мога. Самата мисъл да бъда с някого друг, който не е Хю, ме кара да се чувствам още по-зле.

Рита развърза косата си.

— Не те обвинявам. След това, което се случи с Ранди и мен, започнах да разбирам начина ти на мислене. Абсолютно права си за мъжете. Мисля, че и двете имаме нужда да си починем от тях.

— Дори ти? — Франки не успя да прикрие учудването си. Рита, лишена от мъжко присъствие. Това беше необичайна концепция.

— Да, да живеят момичетата! Повече няма да си губя времето с мъже. — Наведе се към огледалото, разгледа лицето си и започна да почиства черни точки по брадичката си. — Всичкото това преследване, флиртуване, правене на недостъпна… а аз дори не се правя на недостъпна. Като се замисля колко време съм прекарала в притеснения заради мъже, неспокойна дали ще се обадят, чудеща се защо не се обаждат, анализираща какво точно са имали предвид, когато са се обадили… Господи, че това си е направо работа! Ако влагах толкова усилия, колкото пилея по мъже, в актьорството, сега щях да съм номинирана за Оскар. — Като потупа гневно червено петно, което се бе появило на брадичката й, Рита се откъсна от огледалото. — Както и да е, така и не съм срещнала някого, заради когото си струва да наруша обета си за безбрачие — говореше така, сякаш го с положила преди години, а не го е решила преди минута. — Въпреки че Райли беше мил. — Като ровеше в чантата си, тя извади пилинг за тяло, гъба от люфа, нова опаковка антицелулитен душ гел и оформящ тялото лосион, който обещаваше мраморно гладки бедра след три седмици. — Ако не се бях отказала от мъжете, щях да си опитам късмета с него.

Франки усети как се напряга. По някаква причина се смути при споменаването на Райли.

— Въпреки че ти си с предимство, ако си заинтересувана.

— Аз? Не бъди глупава. Не се интересувам от него. — Като хлопна вратичката на шкафчето си, тя завъртя ключа.

— Не бъди така докачлива — каза Рита. — Знам, че не си преодоляла Хю, но Райли изглежда наистина свестен тип. Мислех си, че може да се привърже към теб. Особено сега, когато ще работите заедно.

Франки я погледна извинително, не искаше да й се сопне.

— Аз работя за него, Рита. Не е същото, като да работя с него. А и го правя за парите. Без задни мисли. Ако не го видя повече, няма да се замисля особено.

Като взе шампоана и балсама си, тя отвори вратата към душовете и дръпна завеската на своята кабина. Завъртя кранчето на топлата вода и застана под душа. Струята обля тялото й. Замисли се за това, което току-що каза. Всъщност не беше напълно вярно. Беше си мислила за Райли. Дори повече от веднъж, ако беше честна.

Сложи в шепата си шампоан и започна да сапунисва косата си. Последните няколко дни се бе уловила, че често мисли за Райли, но какво от това? Не означаваше нищо. Не беше като да го харесва, за бога. Тя харесваше Хю, а Райли бе пълната му противоположност. Мърляв, раздърпан и небръснат, Райли пушеше като комин, пиеше бира от бутилката и ако съдеше по опаковките по пода на колата му, спазваше диета от бургери и картофки. Дори и да не беше още влюбена в Хю, а тя, разбира се, беше, никога нямаше да прояви интерес към Райли. Поне не и в онзи смисъл. Той не беше неин тип. Затвори очи, наведе глава под душа и започна да отмива шампоана. Но така и не спираше да мисли за него.

Изстиска водата от косата си и я намаза с балсам. Отдаваше го на факта, че той беше толкова търпелив и загрижен, когато Рита си изплакваше очите за Ранди. Хю не би се замесил. Той мразеше всякакъв вид публична проява на емоция. Това винаги го караше да се чувства неловко, сякаш по някаква причина можеше да рефлектира лошо върху него. Фактът, че ставаше дума за Рита, също не би помогнал. Те никога не станаха добри приятели. Като познаваше Хю, той сигурно просто щеше да я остави на тротоара. Но Райли не постъпи така. Той се притече на помощ. Не точно рицарят в лъскава броня на бял жребец, по-скоро мъжът в черно кожено яке с потрошена камионетка, но все пак беше мило от негова страна. Все пак той почти не познаваше нито една от тях.

Като уви кърпата около косата си в стегнат тюрбан, Франки се върна в съблекалнята, наслаждавайки се на хладния въздух. Може би постоянната му асистентка беше добре и той не се нуждаеше повече от нея. Щеше да си намери нещо друго. Грабна сешоара, разви кърпата, разтръска косата си и като се наведе надолу, я подсуши за няколко минути. Разсъждавайки по този начин, нямаше значение дали той ще се обади, или не. Не й пукаше и в двата случая. Изключи сешоара и се погледна в огледалото — бухнала коса и силна руменина.

— Ще ти кажа за какво умирам… — обяви Рита, която се появи от душа с почистваща маска на лицето. — И не съм го правила от векове.

— Мислех, че си приключила със секса — отбеляза Франки, като втриваше коректор под очите си.

— Много забавно — изписка Рита. — Нямах предвид секс.

— Какво тогава? — осмели се да попита.

Франки не смяташе, че ще може да понесе повече от техниките за самопомощ на Рита. Можеше да се разтяга на йога — като изключи контузиите — но преди това трябваше да преглътне житни кълнове и макробиотична храна, а след като прочете книгата за Фън Шуй, Рита постоянно я преследваше да затваря капака на тоалетната чиния.

Рита се усмихна. Онази усмивка, която я озаряваше винаги когато бе в настроение да се напие и да му отпусне края.

— Маргарити. С много лед и сол по ръба на чашата.

Франки се усмихна в отговор.

— Ето това е типът самопомощ, която харесвам.