Отпусни му края

Глава 29

— Франки, скъпа Франки! — Розов и запотен в надиплена маркова риза, която бе разкопчал чак до окосменото си пънче, Дориан изплува от дансинга и като я забеляза сама за първи път тази вечер елегантно плъзна ръце около кръста й. — Мамка му, нима си секси тази вечер? Нека те представя на един от най-очарователните мъже в Ел Ей. — Допря горещата си лепкава буза до нейната и я поведе покрай композиция от ледени скулптури към група филмови звезди, които играеха рулетка на маса, специално доставена за случая от Лас Вегас.

Когато се приближиха, един от тях, застарял мъж в семпла черна риза и дънки, стана.

— Дориан, радвам се да видя, че все още имаш набито око за жените. — Разтворил ръце за прегръдка в стил Кръстника, той го потупа по гърба и се разсмя.

Като покорен син, Дориан се усмихна уважително.

— Това е Франки, прекрасната ми нова английска съседка. — Притисна я до себе си. — Франки, бих искал да ти представя Картър, нашия повече от щедър домакин.

Картър? Това беше Картър Мансфийлд? Франки не можеше да повярва. Изобщо не изглеждаше както във филмите. На екрана винаги изглеждаше по-голям от живота, енигматичен мъжкар, който фатално привличаше жените. Но в действителност бе едва метър и шейсет, с оредяваща коса, покрила голото му теме, и изкуствен тен. Не че беше непривлекателен. Честно казано за петдесет и шест годишен не изглеждаше никак зле. Но пък кой не беше чул слуховете за лифтинг преди няколко години и операциите за премахване на двойната гуша?

— Очарователно. — С една цветна контакта леща, фиксирана върху Дориан, Картър Мансфийлд разреши на другата свободно да измери от глава до пети Франки, която очевидно преминаваше някакъв вид тест. Той вдигна все още пълната си чаша към Дориан.

— Предполагам можеш да ми донесеш нова?

Нямаше никакво предположение. Това беше сигнал за Дориан да се разкара, а при вида на съблазнително крупие в минижуп той нямаше абсолютно нищо против. Намигна на Франки, взе чашата и като попи чело с бухналия си ръкав, се отправи бодро към масата за Блек Джек.

— Е, Франки, какво мислиш за партито? — Говорейки с тежък пресилен акцент, той взе ръката й в своите меки, поддържани ръце и я притисна до устните си.

— Страхотно е. — Не знаеше какво друго да каже. Картър Мансфийлд целуваше ръката й. Беше нереално. И доста смущаващо. Почувства се, сякаш току-що я бяха принесли в жертва.

Той се усмихна, разкривайки перфектна линия от порцеланови фасети, неадекватно бели на фона на оранжевата му кожа.

— Сладък панталон.

— Благодаря.

— Модел ли си?

Не можа да не се усмихне. Значи дори филмовите звезди прибягваха до изтърканите реплики. Но вместо да приветства въпроса му с кикот и невярващо: „Аз? Модел?“, тя се засмя поласкана:

— Не, аз съм писателка…

Нещо привлече вниманието й и я накара да се смути. Далеч от нея, на върха на стълбището мъжка фигура се подпираше на перилата. Райли. Краката й внезапно се подкосиха, като онзи път, когато бе опитала да се качи на бягащата пътечка във фитнеса.

— Писателка? — продължи Картър. — Трябва да ми дадеш телефона си. Продуцентската ми компания винаги е подкрепяла талантливите писатели.

— Ами, да, звучи чудесно. — Като откъсна очи от стълбището, тя го погледна отново. — Сещам ли се нещо, което сте продуцирали? — Бореше се да задържи разговора, но й беше почти невъзможно да се концентрира.

Картър помисли тревогата й за притеснение. Беше разбираемо — все пак той беше филмова звезда. Постави ръката си върху нейната, за да я успокои.

— Сигурен съм, че ще се сетиш? Продуцирам и за телевизията, и за киното и в момента един от проектите е разбиващо дневно шоу…

Без изобщо да го слуша, тя гледаше над рамото му към стълбите. Райли още стоеше там. Видя как той извърна лице към нея, профилът му се очерта на светлината. Пушеше. И беше сам. Къде беше Криси?

— … „Мотел Малибу“.

— „Мотел Малибу“ ли казахте? — Разпознала името, тя прехвърли вниманието си обратно върху Картър Мансфийлд. И забеляза, че вече е преместил ръката си по-близо към рамото й. — Съквартирантката ми се яви на прослушване за него. Два пъти. — Чувствайки се неловко, тя се отдръпна и погледна отново към стълбището. Райли слизаше и изглежда търсеше някого. Вероятно Криси, помисли си, наблюдавайки как той обхожда с поглед купонясващите, докато очите му не срещнаха нейните. По изражението на лицето му разбра, че я бе познал.

— Е, ако е поне наполовина толкова красива, колкото вас, нека ми се обади.

Тя изведнъж се усмихна на Картър Мансфийлд с цялата си артистичност и лъчезарност. Но го направи заради Райли, не заради него. Сигурна, че той я наблюдава, искаше да го накара да повярва, че си прекарва страхотно с една от най-известните холивудски звезди, а не че е отегчена до смърт от опитите на застаряващ бивш актьор да флиртува с нея.

Картър беше доста изненадан от неочакваната й благосклонна реакция. За момент си беше помислил, че е загубил обаянието си.

— Ето, това е номерът ми — каза той. Стисна ръката й, пръстите му се впиха здраво като турникет преди вземане на кръвна проба.

— Благодаря.

Като закачливо въртеше коса между пръстите си, тя взе една от визитките му — допълнена със снимка с автограф — и я пъхна в тесния заден джоб на панталона си. Чувствайки се много доволна от себе си, тя хвърли бърз поглед към Райли. Усмивката изчезна от устните й. Нямаше го.

Защо, по дяволите, Франки флиртуваше с този плужек? Картър Мансфийлд беше най-големият женкар в града. И все пак ако това я правеше щастлива — някакъв богат стар пръч — какво го интересуваше? Райли се огорчи, като я видя да се усмихва на Картър, припомняйки си как му се усмихваше след танца им в Каубойското място. Но нямаше смисъл да мисли за това. Огорчено дръпна от цигарата си. Щеше да бъде неловко да прекъсне Франки и застаряващия плейбой, но нямаше избор. А и в крайна сметка, ако беше напълно откровен, не искаше нищо повече от това да прекъсне интимната сценка.

— Виждала ли си Дориан? — Франки се обърна и видя Райли зад себе си. Лицето му бе студено и безизразно.

— Не. — Ако той щеше да бъде недружелюбен, такава щеше да бъде и тя.

— Трябва да говоря с него.

— Хей, този мъж притеснява ли те? — Картър Мансфийлд изпъчи посивелите си гърди, слава богу прикрити от черната му риза, и се опита да застане като щит между Райли и Франки. — По-добре внимавай, приятел, или ще извикам охраната.

Райли не му обърна внимание. На екрана Картър Мансфийлд бе убедителен лош герой. В истинския живот беше комичен. Райли погледна Франки в очите.

— Спешно е.

В този момент вибриращ звук от небето накара всички да погледнат нагоре. Над върховете на палмовите дървета се носеше хеликоптер и прожекторният му лъч обливаше партито с остра бяла светлина.

— Какво, по дяволите, е това? — Засенчил очи, като внимаваше да не развали прическата си, Картър Мансфийлд отстъпи леко назад, а паника започна да завладява гостите.

Мегафонен глас внезапно надвика шума:

— Говори полицията — и предизвика внезапен хаос сред празнуващите, по-голямата част от които бяха неадекватни заради дрога или алкохол след стабилно черпене. Невинно на пръв поглед занимание, като изключим, че не ставаше дума за натурален сок и бонбонки, а силен алкохол и бял прах.

Оглушителният звук от въртящите се перки и ревът на двигателите заедно с писъка на полицейските сирени се сливаше с музикалния микс. Силните пориви на вятъра разпръсваха хората като трохи, докато те се опитваха да избягат от партито. Двама големи филмови режисьори и двадесетинагодишните актриси, с които спяха, залитнаха, изгубиха равновесие и се пльоснаха в басейна с дизайнерските си дрехи. Няколко пияни до козирката и дрогирани до несвяст гости решиха, че това е част от купона и се присъединиха към тях, като съблякоха дрехите си и се хвърлиха във водата голи. Партито се превърна във фиаско.

Райли дръпна Франки за ръката и я избута към храстите, далеч от преобърнатата маса с морски деликатеси, която бе разпиляла улова си по ръба на басейна, изхвърляйки живите омари в хлорното море.

— Изчакай ме тук, връщам се след минута!

— Къде отиваш?

— Трябва да намеря Дориан.

— Защо? Какво, по дяволите, става?

В този момент тя забеляза Рита с Мат полуголи зад храстите. Тя припряно оправяше роклята си, докато Мат изглежда бе загубил панталоните си.

— Франки, какво става? — провикна се Рита, като й махаше усилено. Дръпна Мат и се отправи към Франки през моравата, която сега бе покрита със счупени чаши и бутилки от шампанско, като залиташе на високите си токчета, забиващи се в меката земя.

Докато я наблюдаваше, Франки поклати глава и тихичко промърмори:

— Не знам.

Щеше да разбере съвсем скоро. Виждайки как въоръжени полицаи блокират изхода, тя стана свидетел на арестуването на Картър Мансфийлд, който клатеше глава невярващо — косата му се развяваше като крехки палмови листа — и крещеше:

— Това е просто възмутително. Знаеш ли кой съм аз, синко? Знаеш ли? Аз съм доста близък с комисаря и той ще те уволни, разбирам ли? Той ще се погрижи да те изритат.

Но едрият полицай не се впечатли.

— Господин Клайв Картър, наричан още Доналд Алджърнън Марглетуайт, вие сте арестуван за притежание на наркотици клас А.

Франки се обърна към Райли, който се бе завърнал сам.

— Те арестуваха Картър Мансфийлд за дрога!

Райли кимна, изглеждаше притеснен.

— Той не е единственият — промърмори и кимна към мястото, където полицията беше обградила група хора и ги извеждаше от партито.

Бяха на повече от стотина метра и първоначално тя не разпозна никого в тълпата. Докато не забеляза късче розов шифон. Дориан?!

Името се отрони от устните й точно когато Рита, разрошена и задъхана, пристигна с Мат. Тя изгледа недоумяващо Франки, а после Райли. Никой не проговори. Вместо това стояха скупчени заедно, Мат и Рита в прегръдките си, Франки и Райли неловко разделени, наблюдавайки как Дориан изведнъж бе осветен от хеликоптерния прожектор. С ръце в белезници на гърба той беше избутан грубо нагоре по стълбите като затворник към гилотината. Залитайки, той се обърна, погледът му отчаяно търсеше помощ, докато не попадна на техните. Изражението му издаваше истински ужас. Но заслепен от светлината на прожектора, той не можеше да види приятелите си. Обърна се обратно и се запрепъва напред, изчезвайки през входа към полицейските коли отвън.