Отпусни му края

Глава 4

Франки завъртя кранчето за топлата вода и изпразни във ваната комбинация от всички малки тестери с малинов душ гел, бял мускусен лосион и ментови субстанции, които беше събрала през последните десет години и грижливо пазеше в плетена кошничка на шкафа в банята. Беше прочела, че горещите вани са проклятието на красотата, нещо за това как причиняват целулит, разширени вени и мудно кръвообращение, но кое не го правеше? Кафето беше враг номер едно, алкохолът — също толкова вреден, а пушенето и слънчевите бани си бяха истинско самоубийство за кожата. Като се отпускаше във ваната, тя наблюдаваше как краката й стават червени от горещината и отпиваше от чашата си с ледено шардоне. Следването на всички здравни съвети за красота означаваше да пие литри вода, да бъде постоянно намазана със слънцезащитен фактор 50 и два пъти седмично да се увива в студени лигави морски водорасли. Знаеше много добре кое предпочита. Отпивайки още една голяма глътка, Франки положи главата си на възглавницата от мека пяна и се потопи изцяло в букета от ароматни балончета.

Беше безработна от четири дни, един от които прекара в бюрото за социални помощи, за да попълни дузини цветно копирани формуляри и да се изгуби в лабиринт от опашки, преди Бренда от „Вземания“ да й каже, че ще отнеме поне шест седмици, преди да получи помощите за безработни — щедрата сума от 51 паунда седмично, която щеше почти напълно да покрие една петъчна вечер навън. Депресирана, Франки се прибра вкъщи и прекара остатъка от седмицата в нечувано разкрасяване на автобиографията си, като нервно се запъваше на тестове за бързо писане в стряскащо модерна агенция, която предлагаше временни назначения в медийната сфера. Купуваше си купища мънистени бижута с кредитната карта в отчаян опит да се разведри и убеди, че това е просто залитане в една иначе успешна журналистическа кариера.

Но днес беше рожденият й ден и тя нямаше нужда да мисли за затягане на колана или спестяване на пари, или някои от другите потискащи неща, които идваха със загубата на работа. Беше нейният двадесет и девети рожден ден и безработна или не, тя щеше да му се наслади. За начало спа до много, много късно. Когато се събуди Хю вече бе тръгнал за работа, но имаше картичка с бележка да бъде готова в седем часа. Не знаеше къде ще я заведе, но миналата година беше избрал изумително скъп френски ресторант в Уест Енд. Вече му беше простила, че последните няколко дни се държеше като сръдлив мръсник. В крайна сметка, вероятно бе притеснен за финансовото им състояние, особено с приближаваща сватба.

Почувства пристъп на вина за новия тоалет на Карън Милън, който си купи тази сутрин, но беше само пристъп и бързо бе заменен от завладяващото чувство на приятна възбуда. Днес беше денят. Предложението. Тя затвори очи и се предаде на въображението си. Дали ще падне на колене? Хю беше побъркан по традициите, но сигурно не би отишъл толкова далеч, нали? Стомахът й запърха въодушевено, като се опита да си представи как би реагирала. Ще се престори ли на изненадана, или ще бъде честна и ще си признае, че е намерила разписката? И като заговорихме за пръстени, как ли ще изглежда? С огромен диамант в стил Пош Спайс или изтънчен букет рубини, или класически брилянт? Дали ще бъде от двадесет и четири каратово злато, бяло злато или платина? Милиони мисли кръжаха хаотично в главата й като конфети и наслаждавайки се на всяка от тях, тя си доля чашата, излегна се в прегръдката на пяната и щастливо затананика с ABBA, които звучаха от уредбата в хола.

Мечтите й наяве бяха прекъснати от звука на ключ в ключалката. Беше Хю, прибираше се от работа. Тя чу вратата да се отваря и затваря с трясък след него, тежкото тупване на куфарчето му на пода и трополенето на ключовете, хвърлени на масата. Той изключи CD-то й и пусна радиото.

— Франки? — Звучеше кисел.

Тя се поколеба.

— В банята съм.

Скри чашата си под пяната. Не искаше той да си мисли, че вече е пияна.

Стъпки. Врата се отвори.

— Надявам се, че няма да киснеш там вечно. Таксито е повикано за седем.

Той се приближи до огледалото, избърса парата и нетърпеливо прокара пръсти през косата си.

— Дори целувка ли няма да получа? — Тя нацупи устни в сладка игрива муцунка, без да обръща внимание на лошото му настроение.

— Извинявай, мислех си за нещо. — Избягвайки устните й, той се наведе към лицето й и едва докосна водата по кожата й. — Хареса ли картичката ми? — побърза да смени темата.

Той свали вратовръзката си и я метна на стойката за кърпи.

— Да, беше прекрасна.

Франки обичаше да получава картички от Хю, въпреки че й се искаше този път да беше написал нещо поне малко по-романтично от обичайното: „С много обич, Хю“ и усмихнато сърчице. Винаги рисуваше такова, когато й даваше картичка. Първоначално тя си мислеше, че това е мило, знак, че са двойка, но после забеляза, че го рисува на всички картички за рожден ден, които подарява.

Наведе се напред и облегна глава на сапунените си колене. Мокра къдрица падна пред очите й.

— Хю, къде отиваме тази вечер?

Като отвори уста, той започна да почиства зъбите си с конец, като навеждаше глава напред-назад, докато прокарваше конеца във всяко пространство, премахвайки малки останки от сандвича с риба тон от обяд. Франки го наблюдаваше. Беше вманиачен относно външния си вид. Епилиране, бръснене, оформяне на веждите, сресване — прекарваше в банята повече време от когото и да било от познатите й.

— Хю… чу ли ме?

Правеше си гаргара с вода за уста, изжабури се хубаво и изплю синята течност в мивката.

— Да, чух те и не, няма да ти кажа. Изненада е. Почакай и ще видиш.

Избърса уста в кърпата, усмихна се доволно на отражението си в огледалото и излезе от банята.

Почакай и ще видиш. Франки се усмихна на себе и като избърса пяната от ръба на чашата си, пресуши съдържанието й на един дъх.

— Още не може да погледнеш. Две минути и пристигаме.

Хю седеше на задната седалка в таксито и изстрелваше напътствия към шофьора, докато покриваше очите на Франки с дланите си.

Тя се облегна на седалката, подовото отопление приятно галеше голите й крака и се зачуди къде отиват. Първоначално се опита да разбере дали са се насочили към Сохо, Челси или Нотинг Хил, но ориентирането категорично не беше силната й страна и след няколко леви и десни завои се обърка напълно и се отказа.

Изведнъж таксито сви, наби силно спирачки и се чу остър стържещ звук, преди да спре съвсем.

— Пристигнахме. Ще сляза първи. Дръж си очите затворени!

Хю отвори вратата и тя го чу да плаща на шофьора. Франки направи физиономия. Понякога можеше да бъде толкова властен, помисли си, хвана ръката му и колебливо излезе от таксито. Въздухът беше студен и влажен и тя потрепери на високите си токчета. Спъна се леко и се облегна на Хю, който бързо я поведе по равна пътека. После чу звука от отваряща се врата. Изведнъж почувства смесица от топлина, светлина и шум.

Хор от гласове извика: „Изненада!“

Като отвори очи, Франки бе поздравена от стария съученик и приятел на Хю Адам — изпълнителен директор на рекламна компания с конска опашка, и неговата доста по-млада приятелка Джесика. Те се хилеха като клоуни и държаха две огромни лъскави черни топки. Устата на Франки пресъхна, когато разгледа обстановката, и ентусиазмът й се изпари като вода от кипящ чайник, отстъпвайки място на стопроцентов чист ужас. Това не беше ресторант със свещи, бели колосани покривки и изискано френско шампанско. Беше боулинг пътека с десет кегли в единия край. Лицето й се изопна. Навръх двадесет и деветия си рожден ден тя се намираше по средата на алея за боулинг, облечена в тоалет на Карън Милър, който не се переше, обута в чифт безумно скъпи обувки с каишки. Изведнъж усети, че всички я наблюдават и си лепна любезна усмивка.

— Джесика, Адам, каква изненада! — насили се да възкликне с ентусиазъм и ги разцелува по бузите.

Джесика започна да се кикоти. Звучеше като изтощена батерия.

— Не е ли просто великолепно? Знаех си, че ще ти хареса, когато Адам предложи. — Изправена на пръсти, тя целуна Адам по носа и се ухили като влюбена тийнейджърка. — Колко ми е досетлив!

Франки усилено се опитваше да преглътне новината с размер на топка за боулинг, която заседна в гърлото й.

— Значи идеята е на Адам?

Без да знае какво точно става, тя отчаяно погледна към Хю за обяснение.

Сляп за нейното смазващо разочарование, той кимна развеселено и каза:

— Ами, аз бях запазил ресторант и щях да те изведа на вечеря, както обикновено правя. — Изпъчи леко гърди, сякаш се чувстваше горд от това. — Но тогава на Адам му хрумна тази прекрасна идея да дойдем на боулинг. Той беше организирал такова празненство за двадесет и първия рожден ден на Джесика и тя беше във възторг.

— Беше невероятно — изписука Джесика и нежно прегърна паласките на Адам, които той безуспешно се бе опитал да прикрие под класическа широка хавайска риза. — Напълно откачена идея.

Франки с усилие опита да заглуши писъка в себе си. Откачена не беше думата, която тя би избрала. Ужасна. Отблъскваща. Отвратителна. Струваха й се много по-подходящи. Тя погледна смразяващо Адам — щастливия като дете подстрекател на това ужасно престъпление. Това не можеше да се случва. Със сигурност беше някаква лоша шега, нали?

Не беше.

— Пазенето на тайна може да бъде много трудно, но Хю сигурно е много добър в това — злорадо каза Адам, като погледна високите й токчета. — Нямаше никаква идея, нали?

С пресилена усмивка Франки измърмори през стиснати зъби:

— Не, предполагам, че нямах.