Отпусни му края

Глава 32

Точно единадесет минути след шест сутринта Франки почувства как земята се движи. Но този път това нямаше нищо общо с Райли. Поглеждайки към него, спящ до нея под одеялото, голото му тяло сгушено плътно в нейното, тя все още не можеше да повярва какво се бе случило между тях. Какво се случваше между тях.

Разполагаше с хаотични спомени — устните му на шията й, прокарваше ръце по голите му рамене, стоновете на клавишите, когато я притисна към пианото, откри татуировката дракон, частично скрита под космите на гърдите му, чувстваше как езикът му прокарва линия по корема й, надолу покрай пъпчето. Губеше й се как стигнаха до спалнята на втория етаж, но си спомни огромното легло, как сваляха дрехите си. Един господ знае как изобщо Райли бе успял да свали кожения й панталон, но той със сигурност изчезна, заедно с джинсите му и всички дразнещи части бельо, които се оплитаха около ръце и глезени. И останаха голи. Тя беше гола. В леглото с мъж, който не беше Хю.

Но вместо да бъде разкъсвана от несигурност и срам, да се притеснява за целулит и отпуснати части, за гърди, които не бяха достатъчно големи, твърди и повдигнати, и корем, който не беше помирисвал стягащи упражнения от господ знае кога, тя слушаше Райли, който й казваше колко е прекрасна, колко е красива, колко е секси. И му вярваше. Може да не беше бръснала краката си от две седмици и да не бе намерила смелост да посети козметик за бикини линията си, която вече беше повече от набола по краищата, но Райли я накара да се почувства неустоима и много, много повече.

Прекрасният, похотлив, неустоим Райли. Всичко, свързано с него, я караше да се чувства свежа и тръпнеща. Винаги си беше обещавала, че няма да спи с мъжа на първа среща, но някои обещания бяха, за да се нарушават. И това бе едно от тях. Да устои на Райли, би било като да устои на цигара, когато е пияна, на голям „Кит-кат“ в деня преди цикъла си или на рокля от Карън Милън, когато е получила заплата. Въпреки че да бъде с Райли беше странно — все пак беше споделяла леглото си с Хю почти две години — беше и дяволски вълнуващо. Да го кажем направо — сексът беше просто невероятен. Всъщност до този момент тя не знаеше, че такъв секс съществува, освен във внимателно режисираните сцени по филмите или на страниците на книги, написани от жени на средна възраст с живо въображение. Но това беше реално. Това, което правеше с Хю, беше хубаво, но сравнено с това, което изпита с Райли, изглеждаше като жалка имитация. Сякаш изведнъж й бе дадено да отпие глътка шампанско „Дом Периньон“ след цял живот на наливно вино.

Ето го отново. Франки внезапно беше откъсната от фантазиите си. Нямаше грешка. Земята наистина се движеше.

Като вдигна глава от възглавницата, тя се озърна в непозната тъмнина на спалнята. Но не успя да види нищо. Само го почувства. Тръпнещо чувство, както когато живееше в приземен апартамент в Ърлс Корт и влакчетата на метрото преминаваха в близост, раздрънквайки чашите на сушилнята и размествайки образа на телевизора. Но разбира се лондонското метро не стигаше до Ел Ей. Което можеше да означава само едно. Земетресение.

О, боже мой! Паниката я стисна за гърлото, когато почувства как подът започва да се тресе под нея и с периферното си зрение забеляза как старинният гардероб подскача на крачетата си. Беше виждала кадри от земетресения по новините, къщи се сриваха за секунди, магистрали се усукваха като панделки, хора изгаряха живи.

— Райли — прошепна името му.

Той не помръдна.

Тя не смееше да се движи. Паниката я правеше ирационална и тя се страхуваше, че и най-малкото движение ще накара стаята да се движи повече.

— Райли — повтори по-силно.

От шкафчето падна чаша, разби се на парчета на дървения под и събуди Райли. Той лениво отвори очи и премигна като котарак срещу слънцето.

— Какво има?

Прегракналият му шепот подейства като магия. Едва бе изрекъл думите и земетресението се успокои, спирайки толкова бързо, колкото бе започнало. Единственото останало доказателство бяха парчетата стъкло по пода и далечният звук на задействани аларми и лаещи съседски кучета надолу по улицата.

Като протегна мускулестата си ръка, Райли я притегли към себе си.

— Просто потрепване, нищо, за което да се безпокоиш — прошепна, усмихнат на наивността й и страха, изписан по лицето й.

— Но аз толкова се уплаших. Помислих…

— Шшшш, добре си. Нищо няма да ти се случи. — Започна нежно да целува лицето й, като леко движеше устни по клепачите й. — Е, може би не съвсем нищо. — Ръката му плавно се плъзна по вътрешната страна на бедрата й.

Тялото й потрепери, но този път тя не беше уплашена. Затвори очи и изпусна дълбока въздишка от удоволствие. Започваше отново. Повторенията никога не бяха изглеждали толкова хубави.

— Познай какво…

Входната врата се захлопна и стъпките на Франки отекнаха по посока на тъмната всекидневна. Тя спря на място, когато видя Рита, отпусната без настроение на канапето, чоплеща лака по ноктите си и гледаща телевизия на спуснати завеси. Беше три следобед, а тя все още носеше дрехите от миналата нощ.

— Какво? — промърмори Рита, без дори да вдигне поглед.

Нещо подсказваше на Франки, че сега може би не е най-подходящият момент да сподели новините си за Райли. Преценявайки ситуацията, тя направи единственото, което една разумна британка би могла да направи при тези обстоятелства — заговори за времето. За щастие, както всичко в Ел Ей, времето беше по-добро и по-възхитително откъдето и да било другаде, което означаваше много повече за обсъждане от монотонния ръмеж в Обединеното кралство. Като за начало имаше земетресения.

— Почувства ли земята да се движи тази нощ?

— Да се движи? Дори не си мръдна пръста — сопна се Рита горчиво. — Мат нямаше желание.

Франки беше объркана.

— Мат? Аз говорех за земетресение. Не го ли усети?

— Какво земетресение? За какво говориш?

Франки ахна от изумление. Рита спеше като пън, но дори и тя не би успяла да прохърка трус с магнитуд 3.5 по Рихтер. Като взе дистанционното от нея, тя превключи канала на CNN и репортерка с буйна коса и много блясък за устни се включи със своя коментар от мястото на събитието за щетите по магистралата, причинени от земетресението.

— О… — Показвайки толкова интерес, колкото ако Франки беше превключила на резултатите от баскетболния мач, Рита продължи съсредоточено да чопли лака по ноктите си. Това беше нейният начин да се справи с лошото настроение. — Това земетресение.

Като осъзна, че няма смисъл да притиска Рита, когато тя е в едно от особените си настроения, Франки се излегна на възглавниците, изрита обувките си и затвори очи. Съзнанието й все още се въртеше около събитията от последните дванадесет часа. Първо купонът, после скандалът с наркотиците и арестът на Дориан и накрая Райли. Усмихна се, като се сети за него. Спомни си как се събуди и откри, че той е тръгнал за Мексико, излежава се в леглото му с часове и не искаше да си тръгне, сякаш ако стане, ще развали магията. Вдишваше аромата му от възглавницата, на която беше спал, премести се на неговата страна в леглото, попиваше топлината от тялото му и се усмихваше на себе си като луда от любов тийнейджърка. Тя току-що беше открила нещо, което не смяташе, че съществува. Живот след Хю.

— Искаш ли бисквитка? — Рита размаха пакета пред нея като маслиново клонче. Това беше нейният знак, че иска да говори.

— Не, благодаря. — Франки се откъсна от мислите си и поклати глава. — Е, хайде, какво има? Мислех, че ще си луда от щастие.

— Искаш да кажеш луда от гняв. — Мускулите на челюстта й се стегнаха гневно, извади бисквитка от пакета и я строши на две. Нещо подсказваше на Франки, че бисквитката е придобила символично значение и олицетворява нещо или по-вероятно някого.

— Миналата нощ опитах всичко. Шампанско, омари, масаж с ароматни масла, ново бельо, ароматни свещи…

— И?

— Това беше най-скъпата нощ без секс в моя живот. — Рита натъпка гневно двете половинки на бисквитата в устата си и задъвка ожесточено. Диетата й на похот и бушуващи хормони определено бе приключила. — Изпълнихме цялата обичайна игра. Имам предвид, че трябва да съм прекарала двадесет и повече минути с пениса му в устата си. Но тогава, когато се стигна до истинския секс, нищо не се случи. Нищичко.

— Имаш предвид, че не спахте?

— Спането е единственото проклето нещо, което правихме.

— Но аз си мислех…

— Аз също — промърмори Рита нещастно. — Какво погрешно съм направила?

— Може би е попрекалил с питиетата? — Франки се опитваше да измисли успокояващо обяснение.

— Да не го е вдигнал заради алкохола? — Рита изсумтя огорчено от идеята. — Трябва да се шегуваш. Копелето си го размахваше като Люк Скайуокър лазерния си меч. — Приключи с ноктите на ръцете си и се зае с тези на краката. — Ето защо не можах да повярвам, когато каза, че не иска. Не ми говори за подмамване с моркови.

Франки се чувстваше объркана. Беше спала едва около два часа, а сега Рита правеше зеленчуково филмови аналогии.

— Може би има проблем.

— Аз съм тази с проблема — нацупи се Рита. — Аз съм тази с приятеля, който отказва да прави секс.

— Може би има слаб сексуален нагон. — Франки започваше да се отчайва.

— Имаш предвид фригиден?

— Ами, би могъл да бъде.

— Нима ми казваш, че съм успяла да открия единствения хетеросексуален мъж в Ел Ей, който не иска да прави секс? — Рита поклати глава невярващо. — Това е точно моят късмет, нали? Най-накрая успях да открия привлекателен мъж в Ел Ей, който не е гей или женен, не ходи на психиатър и не е учен и бинго — той се оказва фригиден.

Франки я погледна съчувствено.

— Това е като в онзи епизод на „Сексът и градът“, сещаш ли се. Онзи, в който Сара Джесика Паркър срещна привлекателния мъж и той беше идеален на пръв поглед…

— … но не ставаше в леглото — довърши Рита. — Гледала съм го. — Запали цигара и се загледа в дима. — Може би изобщо не е това. Може би просто не ме желае. — Дръпна дълбоко. — Не е извън границите на възможното, нали? — Обходи тялото си с поглед. Все още носеше прелъстителния си комплект бельо. Болезнен спомен за това, което можеше да се е случило. — Може би просто не го възбуждам. — Като взе дамското си огледалце от масата, където лежеше сред разпилените гримове, тя го отвори и разгледа отражението си. — И кой би го обвинил? Изглеждам ужасно. Погледни ме! — Намачка кожата по лицето си сякаш беше лепкаво тесто.

— Глупости. Изглеждаш добре — настоя Франки.

Рита цъкна неодобрително.

— Ти можеш да го кажеш. Ти имаш скули.

— Ти също.

— Не, нямам. Скулите са като закачалки за лицето… — Попипа лицето си с пръсти. — А ти знаеш какво се случва, когато не закачиш дрехите си те се сплескват и намачкват. Погледна в огледалото. — Като мен.

Трагическият монолог на Рита бе прекъснат от скърцането на гуми отвън. Като погледна през прозореца, Франки видя една от колите на Дориан да дава на заден по алеята и да отпрашва с почти сто километра в час към каньона Лаурел.

— Това Дориан ли беше? — Тя не беше успяла да види шофьора зад затъмнените стъкла на беемвето.

Рита кимна.

— Да. Прибра се преди около два часа, докато теб все още те нямаше. Явно не са го обвинили в нищо. Нямат доказателства. — Решавайки, че тютюн и бисквитки не са добра комбинация, тя загаси цигарата си. — Което не е изненадващо, имам предвид, че Дориан е последният човек, който би се забъркал с наркотици.

Франки не каза нищо. Почувства прилив на вина. След всичко, което се беше случило между нея и Райли, тя напълно бе забравила за ареста на Дориан.

— Как е той?

— Огорчен. — Рита направи гримаса. — Явно не са били любезни при претърсването на голо.

Франки потрепери.

— Когато го видях тази сутрин, изглеждаше ужасно. Сякаш бяха отнели живеца му. Едва говореше. Направих му чай от женско биле с бренди и той едва държеше чашата. Ръцете му трепереха толкова силно. — Като затвори огледалцето, тя погледна Франки и за първи път й направи впечатление, че тя все още е с дрехите от миналата нощ. Потънала в собствената си депресия, не бе успяла да забележи нищо друго, освен своето собствено нещастие. — Къде беше? — Челото й се набръчка, когато присви очи.

Франки се усмихна щастливо, неспособна да сдържи въодушевлението си. Гласът й беше почти шепот:

— При Райли.

Рита ахна. Дори и в тревожното си състояние тя не можа да пропусне блясъка в очите на Франки.

— Мамка му, не си!

Тя не можеше да повярва. Със сигурност не. Не и отдадената на Хю Франки, не и Франки, която не признаваше друг, освен Хю, не и Франки, която не можеше да погледне мъж, ако не е Хю.

Франки кимна.

Загубила ума и дума, Рита се отпусна на дивана с отворена уста.

— Секс?

— Да — ухили се Франки, — три пъти.