Отпусни му края

Глава 5

Това беше най-горчивото хапче, което някога й се бе налагало да преглътне. В късата си рокля и червено-бяло-сините обувки за боулинг взети назаем, Франки се чувстваше като лошо въплъщение на компаньонка в раните й години. Погледна Джесика, която отмяташе лъскава руса коса, докато вървеше насам-натам в своята изрязана блузка, дънки с ниска талия и пиърсинг на пъпчето. Дребничкото миньонче Джесика можеше да направи дори войнишките обувки привлекателни за носене. В сравнение с нея Франки се чувстваше като странна повлекана.

Нещата не можеха да станат по-зле. Или поне тя така си мислеше, докато не видя Джесика в действие. Тя не просто изглеждаше подходящо, но явно в предишния си живот се беше изявявала като шампионка по боулинг. Като люлееше бедра, тя ситнеше изящно към линията и с чупка в китката и отмятане на коса всеки път разбиваше десетте кегли. Всеки мъж в залата беше хипнотизиран от техниката й: възрастни пенсионери с плетени жилетки, които се радваха на седмичната си боулинг вечер, точеха лиги по контрола й над топката; млади модерни мъже с бира в ръка примираха от силата на нейния замах. Да, нямаше никакво съмнение, Джесика ловко и умело ги държеше за топките.

Де да можеше да се каже същото и за Франки. Като неточно оръдие тя вяло мяташе топката си по пътеката, опитвайки се да не литне заедно с нея, и се свиваше, когато тя се отклонеше в един от улеите, пропускайки всяка една кегла.

— Късмет следващия път! — кикотеше се Джесика, която се кикотеше на всичко.

Като се бореше със сълзите на разочарование и безсилие, Франки погледна към Хю за подкрепа, но той беше отсъстващият приятел. Пиейки бира с Адам, Хю наистина си прекарваше много добре и тъкмо разказваше остроумно как умело е увеличил цената на четиристаен апартамент. Франки въздъхна. Приятелите винаги постъпваха така — оставяха те да си говориш с другата приятелка, докато те обсъждаха работата или спортните резултати. Не че нещо не беше наред с Джесика, ако изключим факта, че говореше само за клубове, диджеи и колекцията си от ъндърграунд и хип-хоп дискове. Франки се опита да изглежда осведомена по темите, но дните й по клубовете приключиха, а колекцията й от дискове се състоеше от леките за слушане Елвис, Франк Синатра и ABBA. Двама починали изпълнители на балади и пенсионирана шведска група — нищо особено впечатляващо.

След като шейсет минути се изтърколиха болезнено бавно, Франки не можеше повече да се преструва, че се забавлява. Беше отегчена, изтощена, нервна и за да бъдат нещата още по-лоши, четвърта по резултат. Всяка кегла си стоеше, а всеки нокът беше счупен. И докато Хю почти не беше говорил с нея, предпочел да обсъжда вноските за ипотека и лихвените проценти, Джесика не беше млъкнала. Слава богу, спря да си поеме дъх, оплака се, че умира от глад, и завлече Адам до ярко осветения щанд за закуски.

Беше време да си тръгне. Франки сграбчи Хю, който стоеше с ръце в джобовете до автомата за кока-кола.

— Искам да се прибера — промърмори, седнала отчаяна на един от пластмасовите сгъваеми столове. Упорито разтриваше синината на пищяла си, която постепенно преминаваше през всички цветове на дъгата и я болеше непоносимо.

— Защо? — Изглеждаше изненадан.

Това преля чашата.

— Как мислиш? — озъби се тя. — Рожденият ми ден е, а аз съм по средата на боулинг зала. Насинена съм, отегчена съм, болят ме пръстите, краката ме болят и на всичко отгоре ти почти не ми проговори цяла вечер.

Тишина. Хю прекара пръсти през гелосания си перчем и заби поглед в пода.

Франки омекна. Винаги омекваше, когато той си играеше с косата си.

— Виж, ако имаш нещо предвид, просто го кажи.

Все още не й беше дал подарък. Без съмнение изчакваше удобен момент, за да извади пръстена. Очевидно смяташе да й направи едно от онези смахнати преживявания — на балон с горещ въздух, по време на гмуркане, на боулинг пътека, които искат да покажат, че хората не са отегчителни традиционалисти. Но за да бъдем честни, въпреки че оценяваше изобретателността, тя категорично би предпочела скучното старомодно предложение на свещи.

Последва неловка пауза.

— Ами всъщност има нещо, което искам да ти кажа от известно време, но това вероятно не е подходящият момент или подходящото време… — Хю седна, но не в стола до нея.

Сякаш изпълнителка на пиано засвири в минор. Прозвуча злокобно. Но Франки не го чу. Всичко, което чуваше, бяха сватбените камбани. Като погрешно сметна, че е нервен, тя опита да му помогне да продължи.

— Виж, ако ще ти стане по-леко, знам какво искаш да кажеш.

— Знаеш? — Хю смръщи чело.

— Да.

— О! И не си разстроена?

Франки ахна и като се свлече от стола си, се сви в краката му на прашния под. Хвана ръката му успокоително.

— Хю, за какво говориш? Защо ще съм разстроена? Аз те обичам. Разбира се, че искам да се омъжа за теб.

Мълчание.

Какво каза току-що? Думите се изляха от устата на Франки:

— Съжалявам, знам, че малко пришпорвам нещата. Виж, не исках да ровичкам, но намерих разписката за годежния пръстен в джоба ти — изстреля тя като скоропоговорка.

Хю посивя. Като дръпна ръката си от нейната, той стана и закрачи в кръг. Франки го наблюдаваше озадачена. Не беше много наясно с предложенията за брак, но дори и тя знаеше, че не трябваше да се случват така.

— Мисля, че има малко недоразумение. — Гласът му беше сух и равен, сякаш говореше с клиент, не с приятелката си, не с някого, когото обича. Погледна я. Лицето му беше безкръвно и не издаваше никаква емоция. Твърдо и безцветно. Никога нямаше да забрави този поглед.

— Какво? — прошепна тя.

Зад тях настъпи вълнение. В най-неподходящия момент Джесика и Адам се изсипаха обратно при тях.

— Хе, познайте какво, приятели! — възкликна задъхано Джесика. — Погледнете какво Адам беше скрил в хотдога ми!

Като размаха ръка под носа на Франки, тя демонстрира прекрасен годежен пръстен на „Тифани“.

— Не е ли щуро? Ще се женим!

Тя подскачаше нагоре-надолу като топче, а пръстенът проблясваше под ярката светлина на луминесцентните лампи.

Франки не каза нищо. Хю също, ако не броим вялото „Поздравления“ към Адам, който стоеше настрани и се усмихваше скромно.

Като се обърна към Хю, Адам за момент стана сериозен:

— Преди да забравя, мисля, че оставих разписката в джоба на палтото ти, онова, което взех един обяд миналата седмица, когато валеше. Може би трябва да я взема за всеки случай… Добре, че си спомних. Можеше да ти донесе страхотни проблеми с госпожата. — Като смигна на Франки, той сръчка Хю в ребрата, преди да прегърне през раменете превъзбудената си годеница. — Това трябва да се полее. Ще видя дали продават шампанско тук.

Пискайки като шимпанзе, Джесика лепна звучна целувка на бузата на Адам, оставяйки ярка следа от ягодов гланц за устни. Като прегърна Джесика, която се беше впила в него като пиявица, Адам я поведе обратно към щанда за напитки.

Очите на Франки се напълниха със сълзи. Внезапно усети сърцето си да бие много бързо. Едва чуваше Хю — долавяше откъси от думи, фрази, звукове на гласни, но не разбираше нищо. Сякаш някой й говореше на китайски…

— … нещата не вървят между нас. Поне не и за мен… Все още не искам да се обвързвам… Не съм готов за такава степен на отдаденост… Задушавам се… Трябва ми пространство.

Разбра последните думи. Пространство. Той искаше пространство. Като го погледна, видя лицето му през пелена от сълзи.

— Какво искаш да кажеш? Казваш, че искаш да се изнеса ли? — Задъха се, докато се бореше с внезапно връхлетялата я непоносима болка.

Безкрайно мълчание.

— Казвам, че свърши — проговори той накрая.

За миг времето спря. Докато смисълът на думите му не я удари със силата на боулинг топка. И като дузина кегли животът й се срина.