Отпусни му края

Глава 26

През следващите няколко седмици Рита отбеляза шест срещи с Мат, което в Ел Ей беше по-дълго от някои бракове, и започна да проявява всички издайнически признаци на влюбена жена: лягаше си напълно гримирана и облечена само в бельо на Виктория Сикрет, в случай че по причина, известна само на безумно влюбените, той реши да се отбие в два през нощта; загуби апетит — дори за начос със сирене и бисквитки — фаворит за Рита; и започваше всяко изречение с неговото име: Мат има толкова готин апартамент, Мат е невероятен актьор, Мат има най-големия член, който съм виждала — а Рита бе видяла не един или два.

Като лоялна най-добра приятелка Франки слушаше търпеливо и се опитваше да изглежда заинтересувана, когато Рита прослушваше за пореден път съобщенията му, опитвайки се да реши дали той звучи страстно, много страстно или прекалено страстно; когато изваждаше личната си библия на връзките — „Сродни души по звездите“, четеше за зодиакалните им знаци и разгадаваше съвместимостта им според изгрева на Венера, пълнолунията и нещо свързано с Меркурий; когато повтаряше дума по дума разговорите им, докато подлагаше на дисекция, анализ и детектор на лъжата всяка думичка, фраза и изречение.

С часове забавляваше Франки с всеки детайл от романса си, от това как й е сготвил спагети болонезе — горещ и мускулест, надвесен над печката с рендето за пармезан, през първата им целувка, когато заедно са разхождали кучето му една вечер, до първата свирка, която му е направила в съблекалнята на фитнеса. Все още не бяха правили секс, което в пъстрия живот на Рита си беше постижение. Но изглежда Мат беше този, който не беше инициативен в спалнята.

— Очевидно иска да се опознаем по-добре. — Рита мечтаеше на глас, докато въртеше в ръцете си стар негов суичър, който той беше наметнал на раменете й в киното предната вечер. — Не е ли мило?

Франки не отрече. В крайна сметка, ако да носи вмирисан стар суичър и да прави фелацио на мъж със смъкнати до глезените шорти в съблекалнята правеха Рита щастлива, Франки също беше щастлива. Но не беше. Беше й писнало. Докато Рита прекарваше вечерите с Мат, наслаждавайки се на всички блага на обвързването, тя си седеше на дивана с Фред и Джинджър, гледаше Али Макбийл и се опитваше да не се самосъжалява. Но го правеше. Успехът на Рита в професионалния и личния й живот — тя се яви на прослушването и сега очакваше да я повикат за снимки — само подчертаваха грандиозния провал, който беше животът й. Като изключим преживяването на провалената връзка, липсата на постоянно жилище и бързо провалящата й се кариера.

В последните няколко седмици тя бе преминала от писател на колонки, през асистентка на фотограф, до настоящата си работа — чистачка на Дориан. Това не бе точно професионалната стълбица, за която тя си мечтаеше, когато получи отличната си диплома. Дориан знаеше, че е закъсала за пари, и й предложи да чисти апартамента му и да полива малката цветна градинка на терасата му, която в последните няколко седмици се бе разраснала с нечовешка скорост. Беше готова да откаже, повече от гордост, отколкото по друга причина, но парите бяха твърде добри, за да го направи.

Не че не харесваше Ел Ей. Точно обратното. Обичаше слънцето, обичаше да ходи на плаж, обичаше да се размотава с Рита и Дориан. Живееше в прекрасен апартамент, разхождаше се в Буревестник кабриолет с най-добрата си приятелка и имаше толкова свободно време, колкото си поиска. Дори котките й се радваха на слънцето. От това бяха направени мечтите. Но не и нейните мечти.

Като поглеждаше назад сега, можеше да види колко луда бе идеята да дойде в Ел Ей, да помисли, че бягството може да промени нещата. Да се надява, че десет хиляди километра ще решат всички проблеми. Какво си мислеше, че ще се случи? Че Ел Ей ще размаха вълшебната си пръчица и ще даде на живота й холивудски щастлив край? Оставането в Лондон означаваше да се изправи пред бъдеще с дупки, където преди бяха Хю, апартаментът им във Фулхам и кариерата й. Идването в Ел Ей не бе променило нищо. Проблемите бяха същите, само обстановката беше друга. Тогава защо не признаеше поражението си, не си събереше багажа и не хванеше първия полет обратно за Англия? В крайна сметка какво я задържаше в Ел Ей?

Райли. Всеки път, когато си зададеше този въпрос, името му изникваше в съзнанието й. Беше нелепо, тя едва познаваше този мъж, но от онзи ден в Малибу, откакто проведоха ужасен, неестествен разговор, той витаеше в ума й. Всичко й напомняше за него — рекламите по телевизията, кънтри музиката по радиото или посещенията в „Зрънце кафе и чаено листо“ за сутрешното й капучино. Един ден, когато беше отишла на пазар до бакалията, тя си помисли, че го вижда до щанда за деликатеси, точно до прясната паста, но когато той се обърна, се оказа, че се е припознала. Всъщност мъжът изобщо не приличаше на него — имаше козя брадичка и носеше черни кожени мокасини със златни катарами отпред. Дори когато караше по Сънсет булевард, тя осъзна, че неволно забелязва всички камионетки и се заглежда дали той не е зад волана. Изглежда беше изчезнал. Изпарил се в облаче цигарен дим.

Мина й през ума да му звънне просто за да каже „Здрасти“. Все пак лесно можеше да вземе номера му от Дориан. Но реши да не го прави. Независимо какво бе казала на Рита, тя и Райли не бяха точно приятели е, поне не и от тези приятели, които ще си звъннат само за един разговор. За какво, по дяволите, щяха да говорят? За срещата му с Криси? За бившата му съпруга? За бившия й приятел? Някак си не можеше да си го представи. Не, нямаше да му се обади, както знаеше, че и той няма да й звънне. Което означаваше, че нейната връзка, приятелство, увлечение — един господ знае какво с Райли бе приключено, преди изобщо да е започнало.

— Познай какво!

Рита се доклатушка в хола на пети, между пръстите на краката й стърчаха възглавнички от памук. В едната си ръка държеше шишенце тъмночервен лак за нокти — модните тенденции явно отнемаха време, преди да достигнат до Ел Ей, където късите панталонки, тупираните коси и пурпурният молив за устни все още бяха на почит, а в другата — слушалката на телефона.

— Какво?

Франки се беше разляла на дивана и гледаше преследване с полицейски коли на живо, докато си похапваше начос със сирене. Откакто Рита бе срещнала Мат, те стояха недокоснати на юрната полица и събираха прах.

— Беше Дориан на телефона… Той ни покани на първото коледно парти.

— Коледно парти?

— Ами, десети декември е. Коледа е само след две седмици.

— Господи — промърмори Франки не особено религиозно. Къде бе отлетяла годината? Тя продължи да гледа как колата беглец ускорява по 405-та, преследвана от хеликоптери, и съсредоточено обра последните останали начос от ъгълчетата на плика. Не беше в настроение за коледно парти. По-скоро бе в настроение да се зомбира пред телевизора. Но като се замисли, това си беше доста коледно, нали? Повечето хора имаха склонност да празнуват големия ден, правейки точно това. Тя просто се потапяше в празничния дух малко по-рано тази година.

— И познай у кого е купонът?

Решена да привлече интереса на приятелката си, Рита кръжеше пред екрана, като й пречеше да види кулминацията със залавянето и ареста.

Осъзнавайки, че това е изнудване, Франки нямаше друг избор, освен да се предаде.

— У кого?

Като си пое дълбоко дъх, сякаш ще надува балон, Рита избухна:

— При Картър Мансфийлд.

— Картър Мансфийлд? — повтори Франки като ехо.

Тя пусна смачканата опаковка начос и седна, разбутвайки Джинджър, която се бе свила на кравай в гънките на пуловера й.

Картър Мансфийлд беше филмова легенда. През 1970-та той играеше главни роли и беше слабост на жените. Известен с прилепналите към бедрата си дънки и разкопчаните ризи, които откриваха доста окосмените му гърди и задължителния златен медальон. През осемдесетте и деветдесетте фигурата му стана крушовидна — а и талията му изчезна — но в последните шест или седем години той се бе отървал от „любовните дръжки“, възобновил кариерата си и се появи в някои от най-успешните филми редом с най-бляскавите холивудски актриси.

— Тази вечер ли е партито?

— Да, Дориан ще ни вземе към девет — избъбри Рита въодушевено. — Просто си помисли, всеки ще бъде там… филмови звезди, режисьори, продуценти, всички големи имена на Холивуд… — Ентусиазмът й изведнъж повехна. — По дяволите, какво ще облека? Костюмът, който си купих миналата седмица, е още покрит със сос болонезе. — Рита не можа да не се подсмихне, когато си спомни как го изцапа, но рязко се върна към действителността. Като пусна телефона и лака за нокти на масичката за кафе, тя грабна ръката на Франки, за да погледне часовника. — Пет часът. Слава богу, има още време! — Без да я пуска, тя я задърпа от дивана. — Хайде, мръдни си задника! — Невероятно, но същата тази уста много емоционално рецитираше Шекспир.

— Къде отиваме? — Франки се опита да се задържи на мястото си.

Косата й изглеждаше ужасно, носеше чифт стари спортни панталони и тъкмо беше погълнала по-голямата част от петстотин калории в седемдесет и пет грама чисти мазнини. (Ако животът й в Ел Ей я беше научил на нещо, то това беше калоричната стойност на всичко.) Единственото място, където искаше да бъде, беше под душа.

— Поканени сме на едно от най-големите партита в Холивуд и аз нямам какво да облека. Къде мислиш, че отиваме? — Като грабна портмонето си и ключовете за колата, Рита пъхна краката си — заедно с памучните възглавнички — в чифт удобни чехли на висок ток. — Родео Драйв.