Три метра над небето

11.

Неканен слънчев лъч прониза стаята. Пропълзя по леглото, по завивката, по златната й коса, по голите й ръце… и изчезна.

Баби отвори очи. Будилникът още мълчеше. Тя издърпа завивката и се покри до брадичката. Остана още малко така, неподвижна.

Изведнъж часовникът зазвъня досадно и настоятелно. Тя се обърна с нежелание, протегна ръка към шкафчето и го потърси пипнешком. Събори „Сидхарта“ на Хесе, една книга на Юрсенар, зарязана по средата, „Семеен бал“… Изключи алармата и пусна радиото. Беше нагласено на 103.10 мегахерца и астрологът Бранко тъкмо четеше хороскопите за деня:

— Близнаци. Днес не ви очакват сериозни промени. Луната минава през вашия знак. Влиянието й ви прави напрегнати.

„Е да! Татко и без това ми лази по нервите всеки ден, а какво остава сега…“

— Лъв. За тази зодия…

„Кой беше Лъв? Палина? Не, тя е родена през май. Трябва да е Телец или… Риби? Ох, това беше през март.“ Баби притвори очи и се отпусна върху възглавницата.

— Дева…

Нейната зодия! 6 септември…

— … Слънцето и Меркурий се срещат точно през тази декада, а преминаването на Венера през вашия знак ще ви донесе много щастливи моменти, особено ако сте влюбени.

„Влюбени?! Как пък не!“ Изправи се и стъпи на мокета. Дръпна щората. По радиото зазвуча песен на Бой Джордж. В кухнята някой беше направил кафе, ароматът му стигаше чак дотук. Баби се усмихна, после чу шум от съседната стая и се затича към банята, но Даниела се оказа по-бърза и затръшна вратата под носа й.

— Дани, пусни ме да вляза, че е седем и половина… Ще закъснея.

— Няма да стане.

— Хайде де, ще оставя място и за теб. Май шамарите снощи не ти бяха достатъчни!

Даниела отвори вратата и отвърна със злобна гримаса. Измиха се, без да говорят. Сутрин Баби беше непоносима — също като майка си.

— Оня, който те докара от купона… да не би да си падаш по него?

— Ти луда ли си, ако знаеш какво направи… Съсипа колата на Брандели, наби Кико, удари господин Акадо… Животно!

— А на нас ни харесва.

— На кои вас?

— На мен, на Джули, на Джована, на Стефания…

— Защото сте патици! Какво хубаво има в това да биеш хората? — Баби ядосано си насапуниса лицето.

— Той и приятелите му ходят с най-готините момичета и ги сменят когато поискат.

— Аха, представям си за какви момичета става дума!

— Ами… Глория Акадо например сега е с Дарио. Той е приятел на Степ.

— Степ?

— Стефано Манчини. Оня, който те докара. Аз и Джулия му викаме Шест плюс.

— Знаеш ли колко ме интересува…

Баби се върна в стаята да се облече. Униформата й беше приготвена от вечерта. Нахлузи синята блузка, после полата. Обу си обувките, като ги изви настрани, за да се разширят, и заситни към кухнята.

„Степ… Какво идиотско име! Но пък му приляга.“

— Добро утро. — Тя целуна майка си по бузата, вдишвайки аромата на крем Revlon.

— Здравей, скъпа.

Рафаела пиеше черно кафе без захар. Очите й, още сънени, не бяха привикнали към светлината, затова всичко тънеше в полумрак.

Баби си сипа кафе, после мляко и накрая пусна вътре две хапчета подсладител Ermesetas — най-хубавия. Даниела си сипа кафе, после мляко и си сложи тръстикова захар. Всеки с навиците си.

— Мамо, защо не си купила от моите бисквити Fiesta с бадеми?

— Защото нямаше в магазина. Вече не обичаш ли Pan di stele?

— Омръзнаха ми. А, знаеш ли какво искам да ми купиш?

— Не може ли да говориш малко по-тихо?

— Добре де. Искам от онези шоколадови кремчета на Danone. — Даниела погледна към сестра си, сякаш търсеше подкрепа. Не я получи.

— А за мен да купиш пълнозърнести бисквити! — обади се Баби.

— Ако не ми го напишете, нищо няма да купя.

Дани стана и добави в списъка своите шоколадови кремчета и диетичните бисквити на сестра си.

— Само че ако пак ги оставиш да се развалят, ще ми ги платиш — вдигна пръст Рафаела.

— Сега защо ми говориш така?

— Защото последния път се наложи да ги изхвърля.

— Добро утро, момичета! — Клаудио целуна двете си дъщери и седна до Рафаела.

— Не мога да разбера защо всяка сутрин ме занимавате с глупости! — намуси се тя. — Дайте да въведем едно ново правило: сутрин — никакви приказки! Хайде, аз се връщам в леглото. С вас ще се видим след училище. Кажете на Джована, че днес не искам да я чакам. — Тя целуна мъжа си по бузата, отрони едно „Чао, скъпи!“ и излезе от стаята.

Клаудио повдигна капака на кафеварката и я тръшна върху дървената поставка.

— Не мога да повярвам! Всяка сутрин едно и също!

— Да ти направя ли кафе? — предложи Даниела.

— Няма за кога, ще го пия навън. Защо не използвате по-голяма кафеварка?

— Защото нямаме.

— Ами купете!

Тя сложи пред него списъка с покупките.

— Пиши! Кой каквото иска, да го записва.

Баща й се зачете, стигна до „диетични бисквити (за Баби)“ и добави: „кафеварка от 20 (за Клаудио, понеже за него никога не остава кафе)“.

— Готово. — Той стана, спъна се в една табуретка и изруга.

Децата се спогледаха:

— Днес е много нервен.

— Това е от влиянието на Луната. А ти не се туткай!

— Да, „не се туткай“, ама все аз вдигам масата!

— Така ли, а снощи кой ти сервира, а? — Баби грабна чантата си и излезе.

Докато слизаше по стълбите, се опита да си спомни какво вещаеше нейният хороскоп. „Нещо свързано с любов беше… А, да.“