Пред входа на училището момичетата бъбреха весело и чакаха да удари звънецът. Баби и Даниела слязоха от колата и помахаха на баща си. Няколко деца веднага се насочиха към тях.
— Баби, вярно ли е, че вчера си била camomilla!
— Вярно ли, че те е гонила патрулка?
— И един полицай те хванал за косата, а Степ го блъснал и го съборил на земята! И сте избягали с неговия мотор!
— Вярно ли е, че има двама загинали?
Даниела ги слушаше смаяна. Значи веспата не е пожертвана напразно! За щастие, още никой не знаеше историята с кучето. Докато се качваше по стълбите, тя отговори уклончиво на няколко въпроса.
— Чао, Баби! — подшушна й Дани, изпълнена с обич. — Ще се видим в междучасието.
Зад катедрата седеше млад свещеник, дошъл от близка енория. Постоянно се изчервяваше и любимото забавление на момичетата беше да му задават въпроси за секс и предбрачни отношения. Горкият! Те разказваха истории, случили се уж на приятелки, а после му искаха мнението. Този час по религия се беше превърнал в час по сексуална просвета — единствения предмет, по който нито една ученичка не заслужаваше двойка.
Свещеникът се опита да избегне един твърде конкретен въпрос относно личния живот на хората в расо, който му беше зададен от последните чинове. Или не искаше да лъже, или просто нямаше какво да каже, затова потърси спасение в Библията. Разочарован, класът все пак се заслуша. Някои от момичетата отвориха скришом учебниците за следващите часове, а Баби извади дневника си. Отгърна на вчерашната дата и написа долу вдясно с червен флумастер: Оранжерия! Camomilla!
Големи емоции бяха, заслужаваше си да ги запомни. После запрелиства до последната страница. Следващият час беше по старогръцки. Приключваше третият срок преди матурата. Погледна точките — липсваха само три, за да се изпълни кръгът. Това бяха следващите „късметлийки“. Едната пак се оказа Силвия Феста.
Баби се обърна към нея и я повика шепнешком.
— Какво?
— Внимавай, днес ще те изпитат по старогръцки!
— Знам! — Тя показа книгата пред себе си, беше гръцка граматика. — Преговарям…
Това едва ли щеше да й помогне, по-добре да беше слушала в часа по религия, защото само чудо можеше да я спаси.
Звънецът удари. Младият свещеник си тръгна, отнасяйки куфарчето си от мека кожа. Походката му приличаше на изповед…
— О-о, Баби!
— Палина! Как си?
— Добре, с един литър кръв по-малко.
— Ей, вярно! Какво стана с изследванията?
Палина нави ръкава на синята си блузка.
— Гледай тук. — Показа й една окървавена лепенка. — И това не е всичко! Ако знаеш тоя колко време ми търси вената… Нащипа ме, уж за да се покажела. Нарочно го прави, мрази ме! Винаги ме е мразил тоя лекар. И после като се разприказва — не млъква! За да не мисля за иглата. Имала съм кралски вени, трябвало да съм принцеса. Накрая — бам! Заби я и аз го напсувах, а майка ми ми обърса един шамар. Когато човек го е страх, му трябва тишина, те не знаят ли? И зъболекарят ми е същият. Като си тръгвахме, оня изтърси: „Едно е сигурно, госпожо, с тези вени дъщеря ви трудно ще се дрогира.“ После тя ме заведе в „Еуклиде“ и ядох торта, много яка. Ей, ти получи ли ми пакета?
— Да, супер си! Много мерси.
— Абе вашият портиер винаги ли държи да знае какво има вътре? Нали не е изял кроасана?
— Не-е-е.
— Простено ли ми е вече?
— Почти.
— Как „почти“? Два кроасана ли искаш?
— Не, искам да ми намериш веспата до довечера.
— Къде ще я търся?! Кой знае кой я е взел, аз какво да направя…
— Ти винаги знаеш всичко, нали си „жената“ на Поло. Когато баща ми се прибере, моторът трябва да е в гаража.
— Ломбарди! — подвикна Джачи на влизане. — Седни си на мястото, ако обичаш.
— Да, госпожо, само питах какво са правили по религия.
— Съмнявам се.
Палина си вдигна чантата, но Баби я спря.
— Хрумна ми нещо. Не е задължително да я търсим, поне засега.
— Е, слава Богу! И какво ще правиш, като се върне баща ти?
— Ще сложим твоята веспа в гаража.
— Моята?!
— Той няма да забележи.
— Ама аз…
— Ломбарди!
Палина не успя да отговори.
— Тая лекция по религия трябва да е била много интересна! Я ела тук и ми дай извинителната бележка.
Палина хвърли последен поглед към Баби:
— После ще говорим.
Джачи прочете бележката и я подписа.
— А, добре, била си на изследвания. На тебе трябва да ти прелеят мозък, а не да ти вземат кръв.
Подмазвачката Катинели веднага се разсмя, но беше толкова тъпа, че дори Джачи се подразни от престореното й задоволство.
— Май още някой трябва да ми покаже бележника си. Нали, Джервази?
Баби й поднесе подписаната забележка.
— Какво каза майка ти?
— Ами… наказа ме. — Не беше вярно, но Джачи се хвана.
— Добре е направила. Майка ти е много разбрана жена. Знае, че всичко, което правя, е само за твое добро.
Баби си седна на мястото. „Да бе, за мое добро — нула по латински и забележка.“
Учителката извади от старата си чанта сгънатите контролни.
— Да знаете, че са пълна скръб. Молете се само да не излезе старогръцки за матурата.
Но всички момичета останаха съвършено спокойни — отдавна им беше известно, че предметите за матурата са италиански, латински, математика и философия. Все пак се престориха, че не знаят.
— Бартоли — две. Симони — две. Марески — две и половина.
Една след друга ученичките се отправяха към катедрата, тихи и примирени. Някои се връщаха усмихнати, неясно защо. Може би, за да намалят напрежението.
— Алесандри — две и половина.
Проточи се нещо като погребално шествие.
— Забардели — три минус. Карли — три.
Карли имаше бледо лице, дебели очила и мазна коси. Свикнала беше винаги да получава четворки. Какво може да е сгрешила? Настъпи радостно оживление — тя беше една от зубрачките и никога не даваше да преписват от нея.
Джачи изглеждаше наистина тъжна:
— Какво е станало с теб? Може би този клас от неграмотни е успял да те зарази?
Момичето се помъчи да отговори с усмивка и с едно тихо „не се чувствах добре“. Едно е сигурно — сега се чувстваше наистина зле. Очите й се плъзнаха по контролното и веднага откриха фаталната грешка. Карли удари с юмрук по чина. Как е могла да сбърка?! Момичетата си умряха от задоволство.
— Бенучи — три плюс. Салвети — три и половина.
Е, щом тези двете не бяха скъсани, значи останалите можеха да си отдъхнат — тройките са им в кърпа вързани. Джачи раздаваше контролните във възходяща градация. Никога не пишеше високи оценки. И четири и половина си беше събитие.
— Марини — три и половина.
Няколко момичета чакаха спокойно реда си, свикнали да са на върха на класацията, но за Палина това беше шок. „Ричи три и половина?!“ Представи си как се връща при майка си на обяд и й казва: „Имам четири по гръцки!“ Тя ще припадне! Веднъж изкара четворка по история, изпитаха я за Христофор Колумб. Много го харесваше, особено откакто го видя на една картинка с червена кърпа на шията. Същински лидер! Замисли се и откри далечна прилика между него и Поло.
— Джервази — четири.
Палина се усмихна щастливо:
— Давай, Баби!
— Ломбарди… две и половина. Не знам как контролното ти е попаднало между тези… — оправда се Джачи и продължи да чете оценките.
„Нарочно го направи тая мръсница!“ — Очите на Палина се напълниха със сълзи от яд. Как се хвана! Четири на упражнения по старогръцки?! Абсурд, веднага трябваше да се сети, че тук има нещо.
— Цивра! — прошепна й Баби. — Трябва да станеш camomilla, после всичко това ще ти се струва пълна глупост.
Палина вдигна ръка, за да се извини, и си издуха звучно носа, като изкриви лицето си в комична гримаса. Няколко момичета се разсмяха.
Джачи удари с юмрук по катедрата:
— Тишина! — Върна последните контролни и отвори дневника, готова да изпитва. — Салвети и Ричи.
Двете момичета й подадоха тетрадките си и се изправиха до стената, готови да бъдат разстреляни с въпроси.
Джачи погледна пак в дневника.
— Серванти.
Франческа Серванти стана объркана от чина. Днес не беше неин ред! Трябваше да изпитат Салвети, Ричи и Феста, всички го знаеха! Тя се приближи до Джачи и й даде тетрадката си. Изобщо не беше подготвена.
— Добре, с вас приключвам изпитванията и после няма да се занимаваме повече със старогръцки. Ще наблегнем на латинския. Искам да ви кажа… почти е сигурно, че на матурата ще излезе латински.
„Голяма новина, няма що!“ — възкликнаха момичетата наум. Само Феста си мислеше друго. Защо Джачи не я изпита? Защо вместо нея повика Серванти? Да не й е спретнала някой номер? Положението никак не беше добро — две тройки с минус. От друга страна, Джачи няма как да е сбъркала, тя никога не греши! Обаче… Силвия Феста имаше нужда да бъде изпитана, освен това беше неин ред. А Серванти имаше три оценки, последната — от осемнайсети март. Джачи сигурно се е объркала, но как да й каже? Не беше сега моментът да колекционира забележки…
Силвия се въртеше нервно на чина си, не знаеше какво да направи. Накрая реши да действа. Вдигна ръка.
— Да, Феста?
— Извинете, госпожо, но мисля, че трябва да ме изпитате.
Учителката изсумтя:
— Я да видим. — Взе две тетрадки, сложи ги върху дневника и ги кръстоса, докато стигна до името Феста. — Изпитана си на осемнайсети март. Доволна ли си? Даже… така като гледам, не знам дали ще бъдеш допусната до матура.
Баби надникна в своето дневниче. Осемнайсети март… Тогава е изпитана Серванти! Джачи явно грешеше, но как да й каже? Горката Феста, ама че късмет! Ще загуби цяла година! Осемнайсети март… Четвъртък. Много странно, на тази дата Феста не е изпитвана по нито един предмет. Може да е случайност, а може и да не е…
— Силвия! — прошепна Баби. — Дай да ти видя бележника.
— За какво ти е?
— После ще ти кажа… Дай го.
В очите на приятелката й проблясна искрица надежда. Тя си даде бележника, Баби го отгърна и се усмихна доволно.
— Имаш късмет! — После вдигна ръка. — Извинете, госпожо.
— Какво има, Джервази, и ти ли искаш да те изпитам? Днес сте много досадни…
Баби се изправи. Очите на целия клас се устремиха към нея.
— Ами… имате грешка, госпожо.
Стаята се изпълни с шепот. Джачи почервеня от яд, после се овладя.
— Тишина! И каква ми е грешката според теб?
— На осемнайсети няма как да сте изпитали Силвия Феста.
— Така ли? Само че в дневника е записано, искаш ли да видиш? Осемнайсети март, Силвия Феста. Ти май си просиш още една забележка.
— Изпитали сте Франческа Серванти, но сте написали оценка на Феста.
Джачи щеше да се пръсне от яд.
— Джервази, знам, че си записваш всичко, но тук става дума за твоята дума срещу моята. И щом казвам, че съм изпитала Феста, значи съм я изпитала.
— Аз пък казвам, че не е така, защото в този ден Силвия е отсъствала.
Джачи пребледня и запрелиства трескаво дневника. Класът застина в религиозна тишина, очаквайки това последно потвърждение. Най-накрая учителката намери страницата с ужасната дата и провери отсъствията. Бенучи, Марини… О, да! Не вярваше на очите си! Феста! Това име, написано от собствената й ръка, грееше там с огнени букви. Нейният срам. Нейната грешка.
Баби се отпусна бавно на чина и всички се обърнаха към нея. „Браво, браво Баби! Браво!“ Тя се преструваше, че не чува, но тези думи стигнаха до ушите на Джачи и се забиха в мозъка й като ужасни игли. Да се изложи така пред класа! Пред собствения си клас!
— Серванти, върни се на мястото си. Да дойде Феста.
Баби сведе очи. Справедливостта победи! От днес и Джачи можеше да греши!
А тя стоеше там и я наблюдаваше втренчено. За миг Баби съжали, че е права. Предпочиташе още една забележка пред онова, което се четеше в този поглед.