Три метра над небето

41.

Първото „а“ беше прекалено дебело, второто — с твърде дълга опашка, после — много ниско, накрая целият подпис стана неестествено тънък… Баби опита отново. Изписа няколко листа от тетрадката по математика. Накрая резултатът й се стори приемлив.

— Дани! Според теб това може ли да мине за подписа на мама?

Даниела огледа критично последния опит.

— Фамилията трябва да е по-разтеглена. И „д“-то е прекалено тънко. Мама го пише така…

— На мен ми изглеждат еднакви.

— Ами прави каквото знаеш. Защо ме питаш, като и без това няма да ме послушаш?

Баби отвори бележника си на страницата с извинителните бележки. Отбеляза датата, а там, където трябваше да се посочи причината за отсъствието, написа „здравословни проблеми.“ Оставаше само подписът. Опита още веднъж на един лист. Този път стана добре, почти съвършено, дори майка й нямаше да познае. „Значи мога да фалшифицирам и чекове… Или може би не.“ Добре че първият час беше при математичката Бои. Очила с дебели стъкла, неизменна широка усмивка… Веднъж Бои каза, че е загубила контролните на класа, и помоли момичетата да не я издават. Палина беше сигурна, че е изкарала поне четири и че „тая лъже нарочно“. Смяташе, че всички учители са против нея.

Баби затвори бележника и изпита неясна тревога. Математичката със сигурност нямаше да се усъмни в подписа, само че вторият час беше при Джачи.