Три метра над небето

20.

Една година по-рано.

— Баби, Баби!

Даниела пристъпваше нетърпеливо пред вратата на банята, но Баби не я чуваше. Стоеше под душа, а радиото в банята гърмеше с пълна сила. Накрая спря водата, протегна ръка и намали звука.

— Какво има?

— Е-е-е, от един час ти чукам! Палина те търси по телефона!

— Кажи й, че ще й звънна след малко.

— Ама много спешно било.

— Ох, добре. Ще ми донесеш ли телефона?

— Ето го.

Баби открехна вратата. Даниела беше там със слушалката в ръка.

— И по-бързо, че чакам Джулия да се обади.

— Ало? Аз съм. Какво толкова спешно има?

— Нищо, просто исках да те чуя. Какво правиш?

— Къпя се. Не знам как го правиш, но ми се обаждаш винаги, когато вляза под душа.

— Нямаше ли да излизаш с Марко?

— Не, тази вечер ще ходи у някакъв негов приятел да учи. След два дни има изпит по биология.

Палина реши да не й казва…

— Добре, тогава ще мина да те взема след десет минути.

Баби придърпа една малка кърпа и започна да си бърше косата.

— Не мога сега.

— Хайде де, ще отидем да хапнем по една пица.

— Ами ако Марко се обади?

— Ще се върнем рано!

Баби се опита да възрази, но оправданията й не свършиха работа и след малко седеше на веспата зад Палина, която слаломираше сред нощния трафик. Завиха надясно по „Понте Милвио“.

— Къде тръгна, не отиваме ли в „Бафето“?

— Станала си много досадна! Вечно ходиш в „Бафето“ и всеки път с Марко… Време е за промяна!

— Аз държа на него!

— Как може да държиш на него, като сте заедно само от пет месеца?

— Това е първата ми дълга връзка.

„Да, първата й дълга връзка — и точно с това лайно“ — помисли си Палина. Превключи на трета, излезе на площад „Мадзини“ и пое с пълна скорост по третата пресечка, където беше „Нуова Фиорентина“. Фабио, синът на собственика, стърчеше на прага. Поздрави ги, беше им приятел. Всъщност имаше слабост към Баби, макар че не си го признаваше. Настани ги на една маса близо до касата, оттам се виждаше цялото заведение. Един келнер веднага донесе меню, но Палина вече знаеше какво ще поръча.

— Тук правят приказно калцоне!

Баби искаше нещо по-диетично, но Палина не й даде възможност да си избере:

— Значи два пъти калцоне и две средни бири. Тази вечер празнуваме!

— Какво празнуваме?

— Ами… откога не сме излизали само двете.

Така си беше. Палина бръкна в джоба на якето си и извади едно малко гребенче с кристали и сърчица от цветен камък. Наведе глава и косата й се изсипа като водопад. Прибра я на една страна и заби гребенчето. Баби й се усмихна.

— Много е хубаво това гребенче. Отива ти.

— Нали? Купих го от „Брусколи“.

— Може ли и аз да си взема? Имах едно подобно, но го загубих.

— Разбира се, свикнала съм да ме копират. Аз прокарвам модни тенденции! По магазините ми дават всичко без пари, само и само да го нося! Но вече реших: от утре ще им искам процент!

Разсмяха се. В този момент пристигнаха бирите. Палина вдигна своята и я чукна силно в халбата на Баби. Капки пяна се пръснаха по покривката.

— За нашата свобода!

— Временна! — поправи я Баби и отвори една опаковка гризини. После огледа заведението.

Няколко момчета бъбреха на висок глас и дъвчеха пица с домати. До тях свенливи момичета бодяха с вилици панирани маслини. Една госпожа поглъщаше различни пържени меса, докато съпругът й похапваше сотирани зеленчуци. Млада двойка говореше весело, чакаше да й сервират. Тя имаше тъмна, не много дълга коса. Той й наливаше вино, изглеждаше някак познат… Един келнер мина наблизо и тя го попита какво става с пиците. Тогава Баби успя да види лицето на кавалера й. Беше Марко.

Гризината се прекърши, нещо в душата й също… Спомени, вълнения, сладки прошепнати думи се завъртяха като вихър.

— Какво става? — попита Палина.

Баби не успя да продума, само посочи натам.

— Какъв мръсник! — просъска приятелката й. — Имал изпит по биология, а? Той май се готви за изпит по анатомия! Всички мъже са еднакви!

Баби наведе глава, една сълза се застича по бузата й, спря за миг на брадичката и изчезна.

— Извинявай, не исках да стане така. — Палина извади едно шарено шалче и й го подаде. — Дръж, не е много подходящо за случая, може би е прекалено весело, но е по-добре от нищо. — Докосна я по бузата, улавяйки следващата сълза.

Баби избухна в странен смях. Избърса очите си и подсмръкна.

— Хайде стига, недей. Тоя червей не си заслужава. Къде ще намери момиче като теб? Той трябва да плаче, не ти. Не знае какво е загубил…

Погледнаха отново към него и Баби усети остра болка в стомаха. Търсенето на съкровището, разходките из вила „Глори“, целувките по залез-слънце — всичко изчезна.

— Леле, как го мразя!

— Браво! Така те искам! Предлагам да го накажем!

Двете изпиха бирите си до дъно — с дълги, мъчителни глътки.

— Права си, трябва да си плати! Имам идея. Да отидем при Фабио.

Тази вечер собственикът на „Нуова Фиорентина“ можеше да се гордее — такава хубава келнерка никога не беше имал. Баби сновеше между масите с горещи пици в ръце. Беше сигурна, че голямата, без аншоа, е за Марко, колко пъти го беше чувала да я поръчва… и колко пъти й беше давал да я опита, като й слагаше малки парченца в устата. Фабио и Палина й се усмихнаха насърчително, бирата й вдъхна още повече смелост и тя пристъпи към действие.

— Тази е за вас. — Остави бялата пица с шунка пред момичето, което сякаш се изненада. — А тази е за теб, червей такъв!

Марко не успя да реагира — пицата захлупи главата му като шапка и по лицето му потече доматен сос с моцарела. Фабио и Палина заръкопляскаха, последва ги целият ресторант и Баби, леко пияна, изпълни елегантен поклон. После хвана Палина подръка и си тръгна.

Прибраха се, без да говорят. По пътя Баби отпусна глава на рамото й, гледайки далечните светлини на колите. Затвори очи. Стана й студено, после горещо, чувстваше се ужасно самотна. Стигнаха до бариерата.

— Благодаря ти, Палина.

— За какво ми благодариш, аз нищо не съм направила…

— Бирата беше страхотна. Утре аз черпя, трябва да отпразнуваме свободата!

Палина я прегърна и Баби отново затвори очи. Изхлипа, после се отскубна и се затича към стълбите.

По-късно, докато се събличаше, извади парите от джоба на джинсите си и ахна: там беше гребенчето на Палина с кристалните камъчета и цветните сърчица! Малък подарък от една истинска приятелка.

Палина зави надясно, реши да се отбие при Дема. Днес следобед, когато Фабио й каза, че гаджето на Баби е с друга, тя не се поколеба нито за миг. Отдавна чакаше такъв случай — за Марко се говореха ужасни неща, но Баби все не вярваше. Добре че съдбата се намеси.

Натисна звънеца на домофона. Отговори й сънен глас:

— Кой е?

— Палина.

— Спипахте ли го?

— И още как. Ако слезеш, ще ти разкажа.

— А Баби какво…

— Е, не се зарадва особено.

— Чакай, обличам се и слизам.

Палина отметна коса назад и за миг съжали за гребенчето със сърчицата. Горката Баби, сигурно й е мъчно… Но скоро пак ще е весела. А усмивката на една приятелка струва много повече от някаква си дрънкулка.