Този следобед Паоло излезе по-рано от работа. Прибра се вкъщи щастлив и доволен, но го посрещна мощен кучешки лай. Докторът изтича стреснато в хола. Бял италиански шпиц махаше с опашка върху турския му килим. На пода седеше Поло с дървена лъжица в ръце.
— Готови, старт! Той подхвърли лъжицата върху дивана отсреща, но кученцето дори не погледна натам. — Мамка му, защо не я гони? Нещо не е наред. Взехме си тъпо куче.
— Не виждаш ли, че не е научено! — ядоса се Степ. Тогава видя брат си. — О, здрасти, Па. Много рано си идваш днес!
— Какво прави това куче в дома ми?
— Ново е. Ще го гледаме с Поло. Харесва ли ти?
— Изобщо не ми харесва.
Той се приближи до дивана — целият беше в бели косми.
— Хайде стига, нали ще живее в моята половина от къщата.
— Какво?! Твоята половина?
Кучето започна да лае възторжено.
— Виждаш ли, то е съгласно.
— Дума да не става. — Паоло излезе ядосан от хола.
Тогава Поло подвикна след него:
— Слушай, Паоло! Ще го взема аз… срещу ония триста хиляди, дето ти ги дължа…
Счетоводителят се появи на вратата.
— Дадено. Бездруго тия пари нямаше да ги видя, поне ще махнеш противното псе от тук. Между другото, Степ, мога ли да знам какво е станало с маслените бисквити?
— Ами… може да ги е изяла Мария.
— Брей, тая Мария, само бели прави! Дай тогава да я уволним!
— Дума да не става! — намеси се Поло. — Мария е страхотна жена. Какъв ябълков пай знае да прави!
— Аха, значи ти си го изял! Сигурен бях…
Степ погледна часовника.
— Я виж колко късно стана! Аз излизам.
Поло тръгна след него.
— Ами кучето?! — извика отчаяно Паоло.
— Ще мина да си го взема…
— Виж какво, или го вземаш сега, или ми връщаш парите.
Вратата се затвори. Паоло погледна кучето — стоеше там, насред хола, и въртеше опашка. Странно, още не се беше изпишкало на килима. Той отвори коженото си куфарче и извади поредния пакет бисквити. Огледа се. Къде да ги скрие? В малкото шкафче, където стоят пликовете за писма. И без това в тази къща никой не пише писма. Като се надигна, видя, че кучето го наблюдава. „Може би нарочно ми го оставиха! Има кучета търсачи на трюфели, а това сигурно е търсач на бисквити.“
За момент си помисли, че новото скривалище не е чак толкова сигурно.