Три метра над небето

40.

— Спри! — извика Баби и стисна силно краката на Степ.

Моторът почти закова на място при тази команда.

— Какво става?

— Майка ми! — Тя посочи пежото на Рафаела, спряно срещу стълбището на „Фалкониери“. Погледна часовника си. Оставаха няколко минути до един и половина. — Чао, ще ти се обадя следобед.

Целуна Степ и се отдалечи, като пристъпваше наведена между паркираните коли.

Рафаела вдиша лявата си ръка и я разгледа. След малко вдигна пиличката, която държеше в дясната си ръка. Баби разбра — оправяше си маникюра. Обърна се надясно, към дъното на улицата. Степ го нямаше. Усмихна се. Кой знае какво си е помислил за нея! Реши да му се обади по-късно.

Изведнъж се сети, че не може да го направи — не знаеше номера му. Не знаеше дори къде живее. Звънецът би и долните класове се появиха на стълбището. Втори звънец. Сега излизаха по-големите. Едно момиче я погледна с любопитство и Баби му направи знак да мълчи. То веднага разбра — всички тук бяха свикнали с тайните.

Най-после дойде ред на нейния клас. Баби се надигна полека. Майка й още не гледаше. Сега е моментът!

Тя излезе от скривалището си и невъзмутимо се присъедини към колоната от момичета.

— Баби! — Палина се завтече към нея. — Какво стана? Видя ли те някой?

— Не, всичко е точно.

Палина й подаде един лист.

— Ето, това са домашните, които ни дадоха. Отбелязала съм и изпитванията. Направо можеш да ме вземеш за секретарка. При теб как беше?

— Супер! — Баби пъхна листа в чантата си и се усмихна щастлива.

— Нека позная: закуска в „Еуклиде“ на улица „Виня Стелути“. Капучино и паста със сметана.

— Да, само че в бара на улица „Фламиния“.

— После препускане до Фреджене и бурен секс на плажа.

— Не позна!

— Не познах за кое?

— За едно от двете…

Всъщност не позна и за двете. Баби се качи в колата и заряза приятелката си там, пред училището, да се пръсне от любопитство.

— Здрасти, мамо.

Положението изглеждаше спокойно.

— Здравей. Как мина?

— Добре.

Пристигна и Даниела.

— Джована каза, че вече ще се прибира сама…

Новината изпълни всички с радост и пежото потегли.

На светофара пред площад „Еуклиде“ Баби усети, че нещо я боцка, и провря пръсти под блузката си — на сутиена й се беше закачил житен клас. Измъкна го и го мушна в тефтера си. После погледна скришом тази малка голяма тайна. Усмихна се.

Като светна зеленото, изведнъж видя Степ. Беше там, от другата страна на площада, смееше се и размахваше… нейното английско знаме! Как е попаднало в него?! В този миг Баби разбра: „Степ е същият като Поло!“ — Удиви се, че не го е проумяла по-рано.

Беше влюбена в крадец.