Три метра над небето

36.

Пред „Витрините“, изоставена на пустата улица, стърчеше само веспата на Палина. Баби свали заключващото устройство и я възседна.

— Хайде чао.

— Ще те изпратя, ще карам след теб.

На „Корсо Франча“ Степ подпря стопа й и натисна газта. Баби се обърна изненадана.

— Недей, страх ме е!

— Само дръж кормилото изправено!

Тя се подчини и полетя напред с неочаквана скорост. Изкачиха улица „Ячини“ до площада и Степ тласна скутера още веднъж, после го остави да загуби инерция. Пред бариерата на комплекса Баби натисна спирачката и се обърна.

Той стоеше там, на няколко крачки от нея. Усмихна се, включи на първа и се отдалечи зад завоя.

Цялата къща светеше. Рафаела стоеше на прозореца на спалнята.

— А, ето я!

Баби й се ухили, но това не помогна. Остави веспата в гаража и докато спускаше рулетката, си спомни за последния шамар, който изяде. Качи се бавно по стълбите, отлагайки неизбежното. Вратата зееше отворена. Мина примирено под този ешафод и една плесница я улучи право в лицето. „Ох, пак от тая страна!“

— Марш веднага в леглото! И дай на баща си ключовете от моторетката!

Баби мълчаливо се подчини.

— Това пък какво е? — учуди се той. Гуменото „П“ от ключодържателя на Палина лежеше въпросително в шепата му.

Баби се стъписа за миг, но веднага измисли какво да каже:

— „П“ като Пухче! Нали така ми викаше, като бях малка.

— А, вярно! Пухче… Забравил съм. Отивай да си лягаш и утре ще се разправяме. Много съм ти ядосан, да знаеш!

Вратата на спалнята се затвори. Клаудио и Рафаела заговориха за своята неузнаваема дъщеря, доскоро толкова послушна и кротка. „Прибира се по нощите, участва в гонки с мотори, снимката й се появява по вестниците… Какво е станало с нашето Пухче?!“

В съседната стая Баби лежеше под завивките и сякаш още чуваше вълните, видели онази страстна целувка… Постепенно в мрака разцъфна отговорът на въпроса, който си задаваха двамата й родители: тяхното малко Пухче се беше влюбило.