Блясък

Четиринадесета глава

— Тя ми обясни какво е станало. Съжалявам, че си останала разочарована.

Ахмед стоеше в кухнята и преглеждаше някакви документи. Погледна я бегло само за миг и Хелън забеляза как в очите му проблесна интерес. Но после се извърна, зае се с делата си и не потърси повече очите й.

— Добре дошла си да останеш тук. Правилата остават същите. Освен това мога да се обадя и да видя дали нямам връзки сред работниците, наети от американците. Може би ще успеем да ускорим нещата.

Хелън се смути.

— Много си мил.

Искаше той да я погледне, да й направи комплимент; може би не беше редно, но той бе толкова хубав.

— Или пък можеш да се обадиш на родителите си и те да те настанят в хотел.

Хелън обмисли предложението. Никак не й се щеше да говори с тях точно сега. Гневът й към баба бе стигнал точката на кипене. Когато се прибереше у дома, тогава щеше да се разправя с тях.

— Предпочитам да не го правя. Имам да уреждам някои въпроси с тях.

— Някои въпроси? Много по американски казано. Тогава вероятно би могла да звъннеш на приятелките си. Нали ми беше казвала, че имаш богати приятелки?

— Ами — една. — Джейн нямаше и пукната пара в личната си сметка. Хелън знаеше, че е много по-богата от англичанката. — Откровено казано, Ахмед, предпочитам те да не знаят. — Тя се изчерви при мисълта за смаяния поглед на Сали, когато разбере какво са сторили майка й и баща й. — Чувствам се много глупаво. Искам само да се прибера у дома, да си намеря работа и собствено жилище. Знам, че искам много и злоупотребявам с благоразположението ти…

— Не разбрах думата. Какво е „благоразположение“?

— Доброта.

Той кимна сухо, все така, без да я погледне.

— Ти си арабка, трябва да научиш по-добре езика си.

Тя отново се изчерви, този път от срам.

— Ако мога да остана при теб през това време, когато си намеря работа, ще ти изпратя пари.

Ахмед рязко вдигна глава и тъмните му очи се впиха в нейните гневно. Тя се дръпна леко, силното му тяло се напрегна като на хищник.

— Обиждаш ме — каза той. — Нима не ти казах, че си гост в дома ми? Нима не дойдох да те потърся и не те защитих, когато избяга от мен? Нима не ти напомних, че сме далечни роднини? Предложих ти гостоприемство тук и всякакви удобства. А сега си решила да ми предложиш пари, като че ли съм собственик на някакъв пансион? Дори и сега не ме смяташ за почтен мъж.

— Не! Аз… просто… това е такова натрапване… — Гласът й заглъхна и тя потръпна под нетрепващия му поглед, а после сведе очи. Той беше прав естествено. Тя му бе нанесла голяма обида, а той от самото начало се отнасяше към нея единствено с добро.

— Прости ми — каза Хелън, като се стараеше много с арабския. — Ти си добър приятел и роднина. Бих искала да остана под… под твоя щедър покрив. Ако ми позволиш.

Той не каза нищо и когато тя вдигна поглед, забеляза, че очите му още пламтят гневно.

— Моля те… много съжалявам. Не исках да те обидя… Ахмед… аз искам да остана при теб, ако ми позволиш.

— И ще ме смяташ за свой домакин, ще повярваш, че няма да ти натрапвам вниманието си, и няма повече да говориш за пари?

— Да. Като мой домакин. — Хелън прехапа устни. — Мой любезен домакин — повтори тя.

Разкъсваше се между желанието си да остане и това да побегне. Усещането за близостта му я объркваше, а беше изцяло зависима от него. Гневът му, задето бе засегнала честта му, го правеше още по-привлекателен в очите й.

— Много добре. Значи е решено. Утре ще се обадя в посолството. Ще хапнеш ли нещо за вечеря?

— Да, моля. И тъкмо ще можеш да ми разкажеш за работата си.

Ахмед повдигна едната си вежда.

— Щях да наредя да качат храната в стаята ти.

Хелън се сепна.

— О, не, моля те. Искам да си поприказвам с теб, да прекараме известно време заедно. Толкова е скучно, когато нямам нищо за четене, а не смея да изляза навън, за да не се изгубя…

Сега той я погледна леко развеселен и тъмните му очи се спряха преценяващо върху красивия й тоалет.

— Но ние двамата няма да сме женени. Мислиш ли, че е редно?

Хелън беше почти сигурна, че той я дразни нарочно, че си играе с нея. Усети как цялата настръхва от желание и коленете й омекват.

— Аз съм твоя гостенка. И сме роднини — напомни му тя. — Затова мисля… че всичко е наред.

— Много добре, тогава да хапнем.

Плесна с ръце и един слуга дотича.

— Донеси ни вечеря — нареди му той. — С братовчедка ми ще хапнем.

Хелън вдигна поглед и се усмихна сияйно на Ахмед. Беше му много благодарна. И копнееше за компанията му.

Той разговаряше свободно и любезно, докато слугата се суетеше около тях и носеше традиционни ястия, пикантен кебап с доматено пюре и кимион, ястие с домати и подправки, лозови листа, в които бе увито козе сирене, смокини, мед и вино. Всичко бе домашно приготвено и в добавка имаше и голяма кана изстудена минерална вода и друга със сок от нар. Ароматите на Средния изток галеха небцето й, всичко бе съвсем натурално, нямаше никакви преработени съставки. Ахмед се хранеше легнал настрани, удобно разположен върху копринения си диван, и Хелън, отначало леко притеснена, му подражаваше, като нервно вземаше от фурмите или от гроздето, а после и от месните ястия и ориза.

Толкова бе приятно да разговаря с някого. Нямаше никаква представа колко изолиран се чувства човек, когато не говори местния език. Собственият й роден език.

Едва смееше да го погледне в очите. Хелън се чувстваше изпълнена с благодарност и безкрайно задължена. Ако не беше Ахмед, сега би трябвало да се разправя с родителите си. Или да разказва на Сали какво са направили.

А Ахмед бе толкова самоуверен, много силен, праволинеен и безкомпромисен. В съзнанието й непрекъснато се връщаше мисълта за това, как я бе последвал в нощта, бе я търсил и спасил. И колко гордо бе запазил дистанция след това. Забелязваше и очите му, които само понякога я оглеждаха от глава до пети и очевидно я намираха за красива.

Осъзна, че отчаяно копнее той да я хареса.

Когато беше ядосан, тя искаше да го зарадва, да го умилостиви. Властното му поведение разпалваше нещо, вродено дълбоко в нея, и женското й начало отговаряше, като караше кръвта й да кипва, пробуждаше в нея копнеж по ръцете му, по дълбоката му и белязваща целувка.

Хелън, естествено, нямаше ослепителния стил на Сали, нито светлия ореол на русата й коса. Не притежаваше и силата и грацията на Джейн, нито новооткритата й хубост на бледа англичанка.

Но нещо в Ахмед й подсказваше, че той не би погледнал втори път към никое от другите две момичета. Той харесваше нея, за него тя не беше „чужденка“, освен донякъде, понеже бе изгубила връзка с родната си култура. Той би искал — можеше да заложи на това, да се ожени за нея.

И тя осъзна, че и тя го желаеше.

Вечерта отминаваше и Хелън се хранеше бавно, мъчейки се да удължи времето им заедно. Когато той най-сетне изплакна пръстите си в купичката с розова вода, тя направи същото, а после пъргаво скочи на крака и заобиколи масата, за да застане до него.

— Бихме могли да пийнем кафе в градината — предложи тя. — Да си поговорим още.

Ахмед се ухили.

— Вечерята приключи… братовчедке. И съм сигурен, че много добре знаеш, че си прекалено възхитителна, за да остана в компанията ти дълго, докато пием кафе и хапваме сладки. Вече ме изкушаваш. Трябва да си лягаш. Можем да вечеряме заедно утре.

Тя въздъхна.

— Ще ми липсваш. — Изчерви се. — Харесва ми да съм с теб.

Очите му потъмняха.

— Не си играй с мен, малка красавице. Не съм мъж, когото можеш да дразниш. Подписала си никах, но казваш, че искаш да си тръгнеш. А все пак искаш да бъдеш с мен. Кое да бъде?

Тя отстъпи крачка назад. Изгаряше от копнеж да го целуне. Или по-скоро той да я целуне. Ахмед да се пресегне и да я притисне към себе си.

Но той нямаше да я улесни така. Щеше да я принуди да изрази ясно позицията си, да направи избора вместо него. Ахмед стана.

— Знаеш, че си свободна да си тръгнеш, когато пожелаеш — каза той. — Да се върнеш на Запад, да си намериш някой сърфист, който непрекъснато ще дъвче дъвка и ще те нарича Хелън, или някой скучен адвокат, който ще те накара да боядисаш косата си руса. Можеш да се обадиш на родителите си по всяко време. Международният код за Съединените щати е 001.

Тя остана загледана смаяно в гърба му, докато той вървеше към своята стая, но тогава той спря до вратата.

— Ще спя на втория етаж — каза Ахмед, като отново отговори на неизказания й въпрос. — Ако ме искаш, ела при мен. Но ела като Хайя. И бъди готова да станеш моя жена. Във всяко отношение.

Сърцето й заби оглушително и дланите й се изпотиха. Чист адреналин.

— Ахмед… — започна тя. Но той се бе обърнал и я бе оставил.

Силно смутена, тя стана и отиде до прозореца. Той беше арогантен — нагъл негодник, толкова беше арогантен! Но въпреки това беше добър човек. Тук нямаше кой да го съди. Но нямаше и най-малък намек за принуда, не можеше и да става въпрос, че би я накарал да направи нещо против волята й. Беше й ясно, че Ахмед е вярващ човек, че знае какви са правата й, познава законите на вярата и не би се опитал да я лиши от естествената й свобода.

Но все пак, ако тя избереше по своя воля да отиде при него, това щеше да стане при неговите условия.

Следобедната жега тъкмо бе започнала да се стопява. Хелън се извърна от прозореца и изтича по стълбите към двора.

„Ела като Хайя“, беше казал той.

Водните струи на фонтаните танцуваха, птичките пееха. Беше тихо и прохладно. Хелън, не — Хайя. Отново мислено изпробва името и то й се стори съвсем правилно. Нейното рождено име, ислямското й име. Хайя. Ахмед й го бе върнал, тя бе тук, в Египет, и учеше родния си език отново с него. Сега това й се струваше като преминаването в друг, по-древен и по-подходящ за нея свят.

Хайя седна на бордюра на цветната леха и се опита да помисли.

Напрегнатият и свенлив младеж, когото бе видяла в трапезарията на родителите си бе изчезнал. Тук Ахмед бе господар, беше успял човек, който бе подредил дома си и живота си, както той желае.

И мъж, който обичаше друга жена.

Мъртва жена. Призрак.

Хайя изпита чувствата си. Искаше Ахмед. Сега тялото й се бунтуваше. Дали защото той беше първият, единственият, който я бе целунал, който я бе накарал да потръпне? Не мислеше, че е само това. Момчетата, които бе срещала в Америка, на партито на Сали, по улиците — никое от тях не я бе карало да се чувства така. Сладникавите, красиви филмови звезди и рок певци не я бяха развълнували изобщо.

Ахмед бе различен. Притежаваше властна и мъжествена натура — можеше да я нарече и арогантност. Хайя знаеше, че това я възбужда. Ахмед беше и добър, можеше да се възхищава на това. У него я нямаше грубостта на баща й, съчетана с лицемерие. Ахмед не пиеше, нито се опитваше да я измами.

Ако се върнеше у дома, какво? Чакаше я гневът на родителите й. Дребнавите училищни разправии в академията на госпожица Милтън. Старанието да е красива като Сали или умна като Джейн…

Разбира се, че отново щеше да види приятелките си. Но какво можеше да я спре да го направи и като омъжена жена?

Само няколко дни тук, на родна земя, и Хайя вече усещаше как детството се смъква от плещите й като змийска кожа. Беше пораснала, преминала бе към женствеността. И мисълта за училището на госпожица Милтън и интригите на момичетата й се струваха нелепи. Беше оставила всичко това зад гърба си, когато бе кацнала в Египет.

Сега Хайя ал Яна беше жена. И знаеше, че един ден ще се омъжи. Ако не за Ахмед, за кого?

Вярно, Хайя не го беше избрала сама — все още. Но Ахмед настояваше тя да го направи, преди той изобщо да я докосне.

Какво я чакаше в Лос Анджелис? Някой „по-подходящ“? Американец? По-богат?

Хайя докосна с пръсти устните си, там, където неговата уста бе притиснала нейната. Почувства се замаяна от желание. Ахмед караше стомахът й да се преобръща, възбуждаше я по начин, който бе напълно непознат за нея.

Точно сега, в този момент Хайя осъзна, че не иска да се връща у дома. Ако Лос Анджелис бе все още домът й. Знаеше, че ако замине, никога повече няма да види Ахмед.

Тогава какъв избор имаше? Да потвърди брачния си договор. Да го направи отново… да иде при него и да позволи на Ахмед да я докосне…

Устните й потрепериха. Страхуваше се.

Остана на мястото си десет минути като парализирана, загледана във водата, която струеше в езерцето.

Накрая Хайя стана и се върна в къщата. Зави наляво под колонадата и се качи по стълбите към стаята за гости.

Ахмед седеше в резбован дървен стол, отрупан с възглавнички, обърнат към западния прозорец и гледаше залеза над покривите на Кайро. Някаква книга лежеше разтворена на полицата, обърната надолу.

— При мен ли дойде, Хайя? — попита той, без да се обърне.

— Не знам — отвърна тя и гласът й заглъхна.

Ахмед стана, приближи се до нея и я взе в прегръдките си, много нежно този път. Хайя се разплака. Не знаеше защо, не беше сигурна. Но сега беше тук, в Египет, и всичко бе непознато. Тук я бяха пратили родителите й и не беше сигурна дали се бе влюбила.

— Хайде — обади се Ахмед, когато тя притихна. Целуна я нежно по косата. — Искаш ли да станеш туристка?

— Какво? — попита тя, докато бършеше очите си.

— Да идем да видим пирамидите — предложи той. — Ще гледаме светлинното шоу. Много е… как казват американците?

— Сладникаво ли?

— Точно така. Но е забавно. — Той стана и се пресегна за наметка от агнешка вълна, много фина, мека и нежносива, подобна на онази, която бе носила на партито на Сали. — В пустинята става студено нощем.

— Благодаря ти — каза тя. — И… харесва ми да ме наричаш Хайя.

Беше прав — в пустинята бе мразовито. Беше направо смаяна колко силно хапе студът. Ахмед намери места на задните редове и седнаха един до друг, наметнати с палтото, загледани в зловещата зелена светлина над пирамидите, под оглушителния глас на диктора.

Главата на Сфинкса се извиси. Беше гигантска под светлината на прожектора и Хайя зяпна.

— Харесва ли ти?

— „Харесвам“ не е точната дума. Имам предвид, виждала съм снимки. Но те изобщо не отговарят на истината.

— Това е твоето културно наследство — каза той. — Не някаква спортна кола или хамбургер.

— Забележително е — каза тя.

— Утре ще идем да разгледаме на дневна светлина. А другата седмица можем да излезем на разходка с кораб. Трябва да видиш Долината на царете, но не искам да те затрупвам с прекалено много нови неща. Туристите се опитват да видят целия Египет за седем дни и затова не успяват да видят нищо. Всичко се слива в едно.

— Ние имаме време — каза Хайя. Вдигна очи към него, профилът му бе изсечен, челюстта му се очертаваше на фона на червените и зелените светлини в пустинята. Беше красив, грижеше се за нея. И тя не искаше да се връща у дома.

„У дома“ вече й се струваше някакво далечно и безлично място.

— Ние ли? — Ахмед се извърна към нея, тъмните му очи бяха над лицето й. И Хайя си пожела, закопня, той да се наведе и да я целуне. Устните й се овлажниха, разделиха се…

— Не — нежно каза той. — Не си подписала никах.

— Направих го — отвърна тя. — Подписах…

Той сведе глава и устата му се приближи до нейната, без да я докосва. Дразнеше я жестоко.

— Тогава кажи коя си?

— Хайя — отвърна тя, а гласът й бе натежал от желание — Хайя… твоята жена…

Той въпреки това не я целуваше. И желанието се просмукваше като дим в корема й, пълзеше към гърдите й.

— Моля те, Ахмед — прошепна тя.

Той се засмя тихо и притисна устни към нейните. Ръката му бе зад гърба й, придържаше я, докато я целуваше страстно. Този път нямаше дразнене, устата му направо я смазваше, зъбите му бяха върху устните й, а коравите мускули на гръдния му кош се притискаха до гърдите й.

Хайя остана без дъх и усети как страстта я покорява.

Той мълчаливо стана и й подаде ръка. Изчервена, Хайя неуверено се изправи на крака. Струваше й се, че всички могат да видят колко силно го желае. Ахмед загърна раменете й с наметката и я поведе към колата, докато призрачните светлини на шоуто танцуваха върху древните паметници зад тях.

Домът му — техният дом вече, каза си тя — бе притихнал и безмълвен. Чуваха се само птичите песни и бълбукането на фонтаните. Без слугите наоколо изглеждаше много празно. Хайя усещаше Ахмед, тялото му, силата му, близостта му, която сега я възбуждаше и плашеше.

Той се обърна към нея в градината. Тя отвори уста да заговори, но той докосна с пръст устните й и я вдигна на ръце, сякаш бе лека като перце, след което я понесе към къщата, нагоре по стълбите и я остави чак на дивана в тяхната спалня, където сложните шарки на сенките от мароканската лампа играеха по стените.

— Ахмед. — Хайя се усмихна неуверено. — Да ме пренесеш през прага?

Той не отвърна на усмивката й. Погледът му прониза очите й. Посегна към нея и се зае уверено да разкопчава роклята й с една ръка.

— Бъди нежен — прошепна тя, когато пръстите му докоснаха меката плът на гърдите й.

Ахмед сведе глава и отново я целуна страстно.

— Отначало — отвърна той. — Само отначало.