Обсъдиха го по време на вечеря, два дни след завръщането й. Завари Нур в прекрасно здраве и не особено въодушевена от пристигането й. Бебчето й бе погълнато от шумното биене на барабанче, което Емили Даути й бе купила.
Хайя се намръщи.
— Какво съм ти направила?
— Ммм — измърка щастливо Нур и продължи да удря с дървената си лъжица.
— О, оставете я да се забавлява. След малко ще я сложа да спи. — Емили се засуети с бебето, което изгука и зарови пухкавото си личице в полите на Хайя. — Вие си вземете душ и вървете на вечеря. Виждате, че оцеляхме.
— Добре — съгласи се Хайя и се загледа в дъщеря си. Питаше се как ли ще й понесе животът в пустинята. И как ли ще се справи самата тя без приятелките си.
Всички бяха облечени официално за срещата. Не се бяха уговаряли предварително, просто и трите знаеха, че така трябва. В този момент бяха нещо като знаменитости, а Сали се превръщаше в истинска звезда. Хайя избра разкроена, дълга до земята рокля от египетски памук, в яркожълто, избродирана със зелени нишки; комбинира я с малка чантичка на „Шанел“ и една от звънтящите гривни от Гада, а на краката си сложи бледожълти сандали на „Маноло“ с тънки каишки и висок ток. Сали беше с червена рокля по неин дизайн, с рубинено колие от колекцията на „Блясък“, творение на „Монфърт джуълс“. Джейн бе с костюм от кремава коприна, с перли, чорапи на „Уолфорд“ и обувки на „Кристиан Лобутен“ в гълъбовосиво.
Срещнаха се в „Айви“ и позираха за обща снимка отвън, прегърнати, усмихнати и весели. И трите знаеха, че снимката ще се появи във всички вестници още на другия ден — Сали по средата, златното момиче в дръзко яркочервено; Хайя, в класически етнически тоалет, елегантна и пленителна, яркожълтото, контрастиращо прелестно с тъмната й мастилена кожа; и Джейн, по английски сдържана, олицетворение на деловата жена.
Бизнес пресата обожаваше подобни снимки. Те бяха бляскави като компанията си. Три секси приятелки, три силни жени.
Никой не подозираше за напрежението зад усмивките им.
Работата заедно бе изпитание. Истинско изпитание. Джейн се дразнеше, че другите две не разбираха финансовите й сделки. Сали се засягаше, когато Хайя и Джейн не се въодушевяваха от новата й модна линия, от секси рокля или нов бижутер, с който работеше; Хайя явно смяташе това за типично западни главоболия, които са под достойнството й, и просто отказваше да се появи с къса рокля или по-дълбоко деколте, докато Джейн имаше очи само за тъпите цифри. А Хайя се гневеше, че остава настрани; обичаше приятелките си, но те не полагаха достатъчно усилия, не показваха нужния интерес към намереното от нея или етническите програми, които бе стартирала. Бяха един отбор, но всяка все повече се ангажираше със своята дейност. И всяка бе убедена, че върши по-голямата част от работата.
В тази вечеря имаше някаква обреченост.
— Знам за какво е всичко — мрачно започна Сали веднага щом сервитьорът се оттегли. — Заради Нур е, нали, Хайя? Искаш да напуснеш, нали? Нае нови купувачи и сега напускаш. Искаш да си останеш у дома.
Джейн я погледна въпросително.
— Не напускам. — Хайя малко се ядоса, че Сали може изобщо да предположи подобно нещо. — Но заминавам. Трябва да се установя в Средния изток.
Обясни им, без да споменава за Джабер. Това бе нещо прекалено скъпо, ново и крехко и не можеше да говори за него точно сега.
Джейн я изслуша мълчаливо и после погледна към Сали.
— Не можеш да заминеш! — възрази Сали. — Няма да успеем…
— Ще успеем — каза Джейн. — Всъщност и аз мисля, че трябва да замина.
Сали примигна.
— Какво?
— За Ню Йорк.
— Не разбирам. Кой ще обучава персонала? — Сали се ядоса. — И за какво изобщо говориш? Не мога сама да се оправям с проклетия магазин.
— Сега имам заместници, които ще обучават персонала. Ари Габриел е страхотен, Лилиан Ковач — също. Имам им доверие. Отговорностите трябва да се разпределят. Дори и за теб важи, Сали.
— Салатите ви, дами.
Сервитьорът им поднесе салатите с пържени раци, зае се да обяснява многословно вината в листата и най-накрая, слава богу, се оттегли.
— Вече сме прекалено големи — простичко изложи нещата Джейн. — Трябва да решите какво искате, момичета. Компанията не може да продължи по този начин, докато ние си стоим в Лос Анджелис. Аз трябва да съм в Ню Йорк. Ще се занимавам с банките, сделките с недвижими имоти, договорите за дистрибуция. Цялата основна дейност.
— Но това не е основното, нали? — логично изтъкна Сали.
Но Джейн продължи:
— Сали, ти си дизайнер и лицето на компанията. Ти си „Блясък“ — това, което иска да бъде всяко момиче — каза тя, за да умилостиви приятелката си. — Не си ни нужна заровена в някакъв офис в Лос Анджелис, трябваш ни на кориците на списанията. И ако ти си лицето, то Хайя е душата на компанията. Затова съм съгласна, че тя може да изпълнява ролята си, както трябва, в онзи регион, а не тук. Напразно хаби таланта си в Лос Анджелис. Както и аз. Но ти трябва да си точно тук — ти си звездата.
Хайя им каза за майката на Джабер.
— Страхотно! — Сали мигновено забрави за яда си. — Можем да направим рекламни снимки с една принцеса? Аз ще се снимам с нея. Това ще се появи в „Ел“. Може би дори във „Венити феър“, ако добре си изиграем картите.
— Ти си нашата бляскава знаменитост, Сали, а сега има ме и авторитета на кралското семейство. Това ще ми е от полза в Ню Йорк. Сега всички говорят само за американската кралица на Йордания. — Джейн се усмихна широко. — Боже мой, момичета, ще се получи страхотно.
— Но това означава ли, че не можем да останем заедно? — мрачно попита Сали.
— Пак ще си останем приятелки — отвърна Хайя. — Ще видиш. Този път ще имате телефонния ми номер. — Тя се усмихна.
— Знам, че трябва да стане. — Сали бе съкрушена. — Просто… не мислех, че ще е толкова скоро.
— Такъв е животът — каза Хайя и впери поглед в Джейн.
— Има замесен мъж, нали? Твоят Крейг Левин. Той живее в Ню Йорк.
— Има къща и тук — опита се да се защити Джейн.
— Но живее предимно там.
Не можеше да го отрече.
— Може да е свързано отчасти и с това, да.
Сали плесна с ръце.
— Ледената кралица се размеква?
Джейн се изчерви.
— Бог да ми е на помощ, обичам го — призна си тя. Приятелките й решиха, че в тона й се долавя и известно отчаяние. — Никой друг мъж, когото съм срещала, не ме разбира така добре. И никой друг не е достатъчно силен за мен. Но именно затова ти можеш да останеш тук, Сали, нали така? Ти почти живееш с Крис Нелсън.
Сали се изчерви.
— Всъщност наистина живея с него. Вчера се пренесох у тях.
— Ами майка ти?
— Настанена е в къща за гости в имението му в Малибу, но иска да си наеме собствен апартамент. Има една много луксозна сграда в Сенчъри сити. — Сали се усмихна. — Тя харесва Крис, не иска да го притеснява. А и вече няма нужда от мен.
Хайя изпита усещане за загуба — Мона може и да нямаше нужда, но не бе сигурна, че същото важи и за нея. Сали бе първият й покровител. А сега щеше да остане съвсем сама.
— Ами ти? — Сали отметна лъскавата си руса коса. — Хайя, много си мълчалива по темата. Но аз те познавам. Има нещо в погледа ти. Има ли някой мъж на хоризонта?
— Възможно е. — Не искаше да казва повече. — В Гада… Но не знам, още дори не сме започнали да излизаме заедно…
— Е, ще трябва да се върнеш след шест месеца — твърдо заяви Сали. — Със или без кавалер.
— И защо?
— Нямахме намерение да го обявяваме, но след като и двете напускате града… — Сали снижи глас. — Двамата с Крис ще се женим.
— Сали!
— Сали Ласитър! Насам!
— Дай ни усмивка, скъпа! Нека видим камъка!
Сали се обърна и помаха, после ги заслепи с усмивката си.
— Ето. — Тя протегна ръка, за да покаже пръстена с естествено розов трикаратов диамант, струващ милион долара.
— Трябва да ида да пазарувам — обяви тя пред тълпата от репортери и примигна с дългите си мигли.
— Сал! От магазина ли ще бъде сватбената ти рокля? — викна някой.
Тя измърка като гальовно котенце.
— Разбира се. Какво мислите, че ме вдъхнови да отворя сватбен бутик в „Блясък“? Поръчала съм да ми направят специален парфюм за сватбения ден в „Блясък“ — Париж. Двамата с Крис ще заминем там за медения си месец.
Обожаваха я. Светкавиците блеснаха отново. Сега тя бе почти толкова известна, колкото и той. Но Сали пъргаво се завъртя на пети и се втурна към магазина, като помахваше на клиентите, които направо занемяваха от възторг, докато охраната я придружаваше до служебния асансьор. Оставяше ги да я чакат навън; репортерите трябваше винаги да се оставят незадоволени, да искат още. Сали щеше да пазарува в „Блясък“ за сватбата на годината в спортните среди. Това бе всичко, което трябваше да знаят.
— Страхотно изпълнение там навън. — Макси, нейна асистентка и консултант по връзките с обществеността, изтича да я посрещне, понесла обичайната за Сали голяма чаша газирана вода с лед и резенче лимон.
— Видя ли ме?
— От един прозорец. Справяш се с тях, сякаш си родена за това.
О, точно така е, помисли си Сали.
— Обадиха се от „Ню Йорк таймс“. Искат да направят голям материал в раздела си за стил за теб и „Блясък“.
— Дай им съгласие.
— „Аксес Холивуд“ искат да заснемат сватбата.
— Не, но могат да направят кратък репортаж от сватбения прием.
— Госпожо, господин Нелсън е на първа линия — обади се една от секретарките.
— Как си, скъпа?
— В магазина съм за роклята, затова не идвай да ме вземаш, носи лош късмет.
— В магазина ли? — В гласа му звучеше недоверие. — По дяволите, момиче, ти си истински търговец. Дори и когато става дума за сватбата ни.
— Всички ме наблюдават, знаеш го.
— И още как — мрачно отрони Нелсън.
— Не се сърди. Ще се измъкна през задния вход и скоро ще бъда при теб. — Искаше да му разкаже за новите корици на списания, за поканите за телевизионни шоупрограми, за офертата от Холивуд, която бе отказала — бизнесът бе във възход, а тя, Сали Ласитър, беше „Блясък“. — Ще ти се реванширам, скъпи — обеща тя.
Сали долови широката му усмивка дори по телефона.
— Определено.
— Марк Коен е на втора. — Тя натисна копчето, за да прекъсне връзката с Крис и да се чуе с Марк. Уха! Този магазин бе истинска лудница. Ако не напуснеше физически сградата, телефоните й никога нямаше да престанат да звънят. Марк бе новият човек на Джейн, прехвърлен от Ню Йорк — главен мениджър на „Блясък“ — Лос Анджелис, техния първи и представителен магазин. Джейн бе настояла ръководството му да е като на първокласен хотел.
— Получихме разрешението от градската управа.
— Фантастично. — Мястото на Хайя и Ахмед бе прекалено малко, бяха разбрали това още преди месеци. Сега можеше да се концентрира върху построяването на нещо величествено. С много опушени стъкла, размечта се тя, вътрешна закрита градина с истински големи дървета, както във фоайето на сградата на Агенцията за творчески таланти…
— А резултатите от продажбите за месеца са скочили тройно. Продаваме стоката веднага щом пристигне в магазина. — Коен бе във възторг. — Госпожица Морган се обади и помоли да ви предам, че още три консорциума са направили оферти. Иска да се срещнете, за да обсъдите излизането на борсата. — Той замълча за миг. — Госпожице Ласитър, след невероятните цифри от продажбите при отварянето на магазините в Ню Йорк и Лондон съзнавате ли точно колко сте богати?
— Няма значение. Това е само началото — хладнокръвно отвърна Сали. — И предай на асистентката на госпожица Морган, че ще се свържа с нея.
Тя затвори, нареди на Макси да се заеме със съобщенията й и се приготви да се измъкне през задния вход.
Имаше важна среща с брокер на недвижими имоти и годеника си. Няма съмнение, помисли си Сали. Животът е сладък.
Крис подсвирна лекичко веднага щом настоятелната брокерка ги остави насаме.
— Това се казва къща, скъпа — отбеляза той. — Сигурна ли си, че ни е нужно толкова пространство?
— Помисли си само колко ще се забавляваш, докато правим секс във всяка стая.
Той я целуна бавно и с наслада, което винаги я караше да се разтреперва и да пламва от желание.
— Ако ви харесва мястото, офертата е десет милиона — каза брокерката, която се появи отново само след минутка. Сали се отдръпна от годеника си подразнена.
— Нужно ни е време да помислим. Моля, оставете ни малко насаме.
— О, разбира се — високомерно отвърна жената. — Но имам друг оглед в пет.
— Ако не напуснете веднага, ще се обадя на собствениците и ще им кажа, че лично вие сте провалили продажбата.
Брокерката изчезна.
— Страшна си — възхити й се Крис и пошляпна дупето й; Сали настръхна под роклята си, пожела го още на момента, направо на кухненския под. — Но, миличка, десет милиона. Не съм чак толкова богат. Съжалявам.
— Ще предложим пет — каза Сали. — Ще приемат. Трябва да имам тази къща.
— Има много други хубави къщи…
— Ти може да не си толкова богат, но аз съм — прекъсна го тя и го целуна на свой ред, като се надигна на пръсти, за да го стигне. — „Блясък“… се развива успешно. Направо отлично — обобщи тя накратко.
— Господи. — Той пое дълбоко въздух и издиша. — Когато те срещнах, ти живееше в мизерен апартамент. Наистина ли е толкова успешен магазинът ви?
Сали кимна гордо.
— Е, поне знам, че не се жениш за мен заради парите ми.
Крис я шляпна.
— Само заради това, когато те прибера у дома, ще те накарам да тренираш чисто гола.
— Обещания, обещания… — подразни го на свой ред Сали, но беше възбудена и той го виждаше ясно.
Крис я хвана за ръка.
— Да вървим. Искам да те видя на онова колело. — Подсвирна високо и брокерката се появи тичешком, като послушно кученце.
— Седем и половина. И нито цент отгоре — категорично отсече той. — Обадете ми се, когато имате готов договор. Хайде, сладурче.
И той я поведе навън към колата.
Не бяха изминали и километър, когато телефонът в колата звънна.
— Крис? Обажда се Джема.
— Здравей, Джема.
— Приеха офертата! — изчурулика тя. — Ще ти изпратя подписания договор по куриер в Малибу. Поздравления! Сигурна съм, че много ще ви хареса в Бевърли Хилс.
— Добре. Ще преведа парите още утре. — Той натисна бутона и прекъсна връзката. — Изглежда ще имаш къщата, скъпа. — Нелсън поклати глава. — Господи, толкова е голяма, сякаш съм собственик на цяла държава. Доста път изминах от Бронкс. — Небрежно повдигна полата й с лявата си ръка и погали вътрешната страна на бедрото й. — И с какво толкова те привлече точно тази къща? Има много други имения… В Бел Еър…
— Не разбираш — прекъсна го Сали. — Това беше домът ми. Имението на баща ми. Онова, от което ни изхвърлиха. — Лицето й сияеше от заслужена гордост. — А сега отново е мое. Мама може да живее в къщата за гости. Някой ден може да й подаря цялото имение.
Той се шокира.
— Седем и половина милиона долара?
— Както вървят нещата, скоро ще можем да си позволим шест такива — осведоми го Сали.
— Господи, и какво правя аз по цял ден на тренировки?
— Готвиш се да спечелиш Световната купа?
— И това го има. — Ръката му се придвижи още по-нагоре. — Въпреки това ще тренираш гола. Някой трябва да те държи изкъсо.