Блясък

Четиридесета глава

— Видя ли последната поръчка? — Хайя бе ядосана. — Очаквам да контролираш качеството, Сури. Не може просто да се довериш на честна дума.

— В девет от десет случая…

— В деветдесет и девет от сто — прекъсна я Хайя. — Но ние обслужваме изключително скъпа и луксозна верига. Искам качеството да бъде на ниво в сто от сто случая. Когато направих внезапна проверка на пристанището в Кайро, открих четири машинно изтъкани килима. Машинно изтъкани! Знаете ли какъв скандал ще се получи, ако ги представим за нещо друго? И още по-лошо, разбирате ли какво означава това?

По-възрастната жена сведе глава.

— Че доставчиците не са ги купили от местен занаятчия?

— Точно така. Не само ние сме измамени, но и някоя бедна жена, която разчита на нас за препитанието си.

— Няма да се повтори, принцесо Хайя.

— Най-добре да не се повтаря. Иначе сте уволнена. И не ме наричайте „принцесо“ — сопна се Хайя. Всички го правеха. Мразеше тези предположения, очакванията, че Джабер ще се ожени за нея, когато му дойде времето, че ще я направи своя.

Колкото повече се появяваше в двореца, толкова повече говореха, че работата е сигурна. И само Хайя знаеше, че не е така.

Когато разговаряше с него, тя можеше да бъде истинска. Той бе умен, силен и мъжествен, но в същото време я уважаваше, интересуваше се от бизнеса и начина, по който работеше. С Джабер можеше да се отпусне и независимо колко се стараеше, тя знаеше, че все повече се влюбва в него.

И все пак, през последния месец той се бе отдръпнал. Бяха излизали на вечеря само два пъти и той бе мрачен и разсеян. Приличаше на предишния Джабер единствено когато си играеше с Нур, която бе на десет месеца и предпазливо правеше първите си стъпки.

Имаше друга жена, уверена бе Хайя. И сърцето я болеше от това. Сега страшно обичаше Гада, но не можеше да остане тук; не можеше да включи телевизора, да чете местната преса и да гледа емира, уважавания външен министър, придружен от някоя нова принцеса, неговата избраница. Джабер работеше много за благотворителността, посещаваше всяко събитие и всеки концерт, на който бе поканена и Хайя. А тъй като беше една от най-преуспелите мюсюлмански жени в света, това се случваше доста често. Хайя и „Блясък“ бяха прочути в Гада. В целия Среден изток. Тя твърдо отстояваше принципите си — етично отношение и печалба, и хората я обичаха заради това. Хайя даваше интервюта само пред местната преса. Компанията имаше определена стратегия и тя бе златното момиче Сали да представлява лицето на „Блясък“ пред Запада.

Значи щеше да й се наложи да се премести. И Хайя вече бе решила да се върне в Аман, да се настани в някоя голяма къща, изолирано кътче, в което Нур да може да порасне, в страната, която баща й бе напуснал заради Америка. Тя щеше да затвори кръга. Винаги щеше да обича Съединените щати, но щеше да живее с наследството на прадедите си.

— Разбирам — разкаяно отвърна Фада. — Лично ще проверявам всичко, госпожо Ал Яна.

На вратата се потропа.

— Влез — извика Хайя.

Появи се един войник. Носеше еполети на кралското семейство и на колана си имаше пистолет. Фада се дръпна към Хайя, която инстинктивно прегърна служителката си.

— Какво искате? — попита Хайя, като се стараеше да запази спокойствие.

— Госпожо, трябва да дойдете с мен — каза той на английски с гърлено произношение. — Негово Кралско Височество нареди така.

— Никъде няма да ходя.

Той я погледна с безизразен поглед.

— Наредено ми е да ви заведа насила, ако се наложи. Заради вашата безопасност. — Той вдигна оръжието си. — Моля ви, елате.

Хайя се ужаси, дланите й започнаха да се потят.

— Какво става? — викна тя. — Къде е Нур? Къде е Нур?

— В двореца има неприятности. Вашето бебе и бавачката вече са на сигурно място — в покоите на Негово Височество са. — Той направи крачка напред, за да я хване за ръка, но Хайя вече го бе изпреварила.

— Заведете ме при дъщеря ми — отсече тя. — Незабавно. Не ме ли чувате?

Изненадан, войникът направи лек поклон.

— Да, принцесо — каза той.

Този път тя не възрази.

— Ти си тук. — Той се приближи до нея и я целуна по двете страни. — Маш Аллах, в безопасност си.

— Ами Нур?

Стояха в личните му покои и Хайя още трепереше. Докато минаваха по улиците с бронираната кола, придружени от въоръжена охрана на мотори, бяха попаднали под обстрел и тя с писък се бе хвърлила на пода. В центъра на Гада имаше пожари. Хората тичаха по улиците и викаха, хвърляха камъни. Дори и в дворцовия комплекс всичко бе различно. Гвардейците от охраната вече не изпълняваха церемониална роля, бяха строени, въоръжени с автомати и готови за битка.

— Тя е горе. Един от слугите ми ще ви заведе в една от стаите за гости. Имаме запаси, бебешко мляко. Прекалено известна си като моя близка — щяха да дойдат да те отвлекат.

— Какво става?

— Синовете на принца наследник са нетърпеливи, подготвили са преврат. Тук има наемници, които възнамеряват да убият краля. Аз ще се бия с тях. Ако загубя, вземи това. — Той се обърна и извади някакви документи и пари от едно чекмедже. — Паспорти под чуждо име за теб и детето, пари, с които да минете границата. Личният ми телохранител ще ви изведе от двореца.

Хайя заплака — искаше да го прегърне, да го целуне. Но те дори не бяха сгодени.

— Бъди внимателен — изрече тя. — Върни се при мен, върни се жив и здрав. Ще се моля да се върнеш у дома!

— Няма да се бавя — мрачно отвърна той, а после, за нейна изненада, се наведе и леко я целуна по устните.

— Хайя, обичам те. Може би това не е нито времето, нито мястото, но нямам избор. Ако оцелеем след това, ще се омъжиш ли за мен?

Тя отвори уста да приеме, но Джабер я спря.

— Знаех, че ще стане така. Затова не ти предложих досега. Но, Хайя, трябва да знаеш нещо. Като моя съпруга ти не можеш да бъдеш пряко ангажирана с „Блясък“. Ще бъдеш принцеса. Ще трябва да останеш само партньор в компанията и вместо да се занимаваш с търговия, ще изпълняваш други задължения заедно с мен. — Той стисна ръката й. — Наистина важни задължения, Хайя, от които няма почивен ден. Затова избирай.

В далечината се чуха изстрели. Тя го погледна; сега, когато бе заложено сърцето й, нямаше избор. Не и когато той можеше да загине.

— Приемам — каза тя и целуна ръката му. — Бог да те пази!

Той остана загледан в нея за миг, после взе оръжието си, което лежеше на масата, и изтича навън.

Една камериерка в униформа на двореца се приближи плахо и направи лек реверанс пред Хайя.

— Ще ви заведа при дъщеря ви — каза тя.

— Да, искам да я видя незабавно. — Сърцето на Хайя щеше да се пръсне. Ужас и радост, и чувство за загуба, всичко се смесваше в едно. О, Господи! Обичаше го, толкова много го обичаше.

Нямаше никаква представа какво ще им донесе нощта. Стисна здраво документите. Разбира се, че ако се наложеше да бяга, щеше да го направи. Безопасността на Нур бе на първо място. Но не искаше да тръгва. Не искаше никога да оставя Джабер.

Бебето пълзеше из стаята, докато уплашената Емили Даути мъжествено се опитваше да си играе с нея; засмя се облекчено при вида на Хайя. Отвън се чуха нови изстрели, този път по-близо.

Хайя вдигна Нур и я покри с целувки, а после я гушна до сърцето си.

— Какво е това? — попита госпожа Даути, загледана в документите в ръката на Хайя.

— Безопасен изход оттук. Ако искаш да тръгнеш, Емили, ще ти осигурим въоръжена охрана до границата. Лично ще се погрижа за това.

— Аз имам внуци. — Възрастната жена закърши ръце. — О, Господи! Какво ще правим?

— Нямам нищо против, ако искаш да заминеш, но смятам, че ако тук има размирици, същото ще е и на летището. Принц Джабер е оставил въоръжена охрана, за да ни пази. Аз оставам тук — заяви Хайя. Беше хладнокръвна и на бавачката й направи впечатление царственото й излъчване. — Ти трябва сама да решиш. Тук има достатъчно пари и паспорт за теб.

Госпожа Даути погледна своята приятелка и работодателка; Хайя бе изпънала рамене, а кафтанът се увиваше около глезените й.

— Щом смятате, че е по-добре да останем, значи оставаме — отговори тя. — Имате глава на раменете си, макар че дори не сте шотландка.

Хайя пое контрол над ситуацията. Погрижи се Емили Даути и тя самата да се обадят на разтревожените си семейства по един от сигурните телефони в двореца; после продиктува завещанието си и го изпрати по факса на баща си. Опита се да разсее безпокойството на персонала в къщата, като се погрижи да сготвят вечеря на единствения работещ газов котлон в кухнята на Джабер. Когато размириците бяха наблизо — толкова, че можеха да чуят изстрели в градините навън, на по-малко от километър, Хайя пееше детски песнички на Нур на висок глас, за да не я изплашат гърмежите и трясъците.

Докато бебето спеше дълбоко — Хайя бе наредила да преместят креватчето й в средата на къщата, в личната баня на Джабер, възможно най-далеч от шума от насилието, — сраженията бяха заглъхнали. В нощта се чуваха откъслечни престрелки или в небето се издигаше единична сигнална ракета. Хайя остана будна, стиснала документите в ръка, готова да побегне всеки момент. Багажът на Нур бе приготвен и лежеше в краката й.

В три и половина той най-сетне се върна; по ризата му имаше кръв, както и засъхнали пръски по брадата му. Изтощен се стовари на един диван в приемната зала, слугите му го наобиколиха и той измърмори нещо на местния диалект. Те се усмихнаха и запляскаха с ръце.

Хайя се приведе напред притеснена.

— Наред ли е всичко? Какво стана?

— Потушиха опита за преврат. Водачите на заговора са задържани. На никого не хареса, че са дошли тук с външни наемници. В крайна сметка гражданите излязоха на улиците и унищожиха колите им. Тогава всичко свърши.

— Маш Аллах. Ами ти? Ранен ли си?

— Прободоха ме с нож. Не се тревожи — каза той, като видя сепването й. — Докторът ме превърза. В един момент имаше ръкопашен бой. Стигнаха само на метри от краля.

— А мъжът, който те е ранил?

Очите му потъмняха.

— Убих го. — Джабер извърна поглед. — Не исках да ти разказвам за това, когато имах подозрения. Но трябваше да споделя, да те предупредя. Вместо това се доверих прекалено на лоялността им. Изложих те на опасност. Бебето добре ли е?

— Спи дълбоко. — Тя посочи нагоре.

— И аз трябва да спя — извинително каза той. — Съжалявам, но съм капнал. Но се обади на родителите си, покани ги да долетят тук — с първа класа — възможно най-скоро, както и всеки друг, когото искаш да видиш. Дворецът ще покрие разноските. Ще подпишем брачния договор вдругиден. — Той стисна ръцете й. — Стига все още да го искаш, нали?

— Искам — отвърна Хайя с преливащо от чувства сърце.

— И дори ще се откажеш от бизнеса си?

— Пак ще съм собственик в компанията — каза тя с нотка на упоритост. — Но иначе, да, разбирам, че трябва да се откажа от всекидневната работа.

— Добре. — Джабер въздъхна. — Това определено ще улесни нещата. Той ще се зарадва, че поне съм те убедил за това.

— Той ли?

— Кралят. Не искаше да се женя за теб.

Въпреки критичното положение Хайя изпита мигновен шок и раздразнение.

— И защо не?

— Ти си вярваща жена, но си и американка. Това е сложно. И не си девойка, а имаш и дете.

Хайя се намръщи.

— Това е много закостеняло мислене, Джабер.

— Знам. — Той сви рамене. — Но така е по протокол. Опитвам се да склоня краля от няколко месеца вече, любов моя. Не беше добре да ме виждат с теб.

— Ами ако не беше успял да го убедиш?

— Тогава щяхме заедно да напуснем Гада. — Джабер се вгледа в очите й. Не само ти можеш да се бориш за онова, което желаеш.

Хайя се изпълни със смелост; наведе се напред и го целуна по устните.

— Ти поспи, любов моя — каза тя. Аз ще се обадя по телефона.

Джейн Морган се въртеше в леглото си. Циганското лято в Ню Йорк бе страшно горещо и задушно. Жилището й бе мансарда на Пето авеню за десет милиона долара, с изглед към музея, истински палат — триплекс с осем спални и четири бани. Само за нея. А сега климатичната инсталация се бе повредила.

Нямаше свободен техник поне до утре, а и кой знаеше по кое време щеше да се появи. Трябваше да си взема душ по четири пъти на ден само за да се спаси от потенето.

Можеше да се обзаложи, че климатичната инсталация в къщата на Крейг във Вилидж си работи нормално.

Тялото й копнееше за него. Девин бе като наркотик. Голям, силен, доминиращ, идеалното допълнение към женствената й мекота — поне във физическо отношение. И това й идваше в повече. Джейн се бореше с чувствата си. Опитваше се и все не успяваше да скъса с него.

Крейг не възнамеряваше да се ожени за нея.

Бяха заедно от шест месеца. Излизаха и спяха заедно, само че не оставаше време за сън. Сексът бе невероятно страстен. Ласките му бяха уверени и неумолими. Тя не можеше да се бори, не и сериозно. Левин преобръщаше всичко в нея. Сега Джейн се възбуждаше дори само като видеше името му във вестника. Ако го зърнеше по телевизията — клиповете винаги бяха много кратки, — не беше в състояние да се съсредоточи в работата си поне половин час; неподвластно на волята й, тялото й крещеше за него.

Беше нещо много повече от страстен секс, обаче. Джейн обожаваше всеки миг, в който си говореше с него. Крейг обсъждаше бизнеса си, нейната работа, света, пазарите. Говореха на един и същи език. Не се отнасяше с нея пренебрежително и никога не гледаше на нея като на робот — карикатурата, с която пресата обичаше да я изобразява. Крейг Левин разсмиваше Джейн, очароваше я, беше нейно огледало. Понякога си мислеше, че двамата са просто две половинки на едно цяло. Можеха да довършват мислите си. Сега той бе нейният най-добър приятел, както някога бяха Сали и Хайя.

Крейг винаги успяваше да я изненада, беше внимателен и изобретателен, животът с него бе истинско приключение. Всичко, което Джейн искаше в живота, бе любовта им да продължи вечно.

И все пак, все пак. Крейг не възнамеряваше да се ожени за нея. Не й бе предложил. Джейн го бе последвала в Ню Йорк, но „Блясък“ се нуждаеше от нея. Държеше на гордостта си и си купи собствен разкошен апартамент с пълно камериерско обслужване всеки ден, иконом и градинар за зеления оазис на покрива. Левин само сви рамене и задържа собствената си градска къща във Вилидж — близо четиристотин квадратни метра разгъната площ във викториански стил, редом с къщата на милиардера Магнус Сорен. Той държеше връзката им да се развива по неговите правила. Джейн държеше на своето. Не че бе изразила това с думи; Левин продължи да излиза с нея, а тя не искаше да моли за любов.

И двамата продължиха да се занимават с бизнеса си. Джейн работеше усилено, като никога досега. Хайя изпращаше страхотни стоки и провокираше чудесни отзиви в пресата, а Джейн се възползваше умело от това. Сали Ласитър — ето това се казваше суперзвезда. Джейн нямаше нищо против да вижда златната красота на Сали да грее от корицата на „Инстайл“ или „Уиминс уеър дейли“. Тя самата получаваше друга публичност — по-малки статии, с по-малко снимки, но такива, които бяха важни за нея. Нейните колеги, хората, които не четяха единствено модните списания, знаеха всичко за нея.

За момичето в метрото Сали беше „Блясък“. За брокера, който чете „Уолстрийт джърнъл“, това бе Джейн Морган. Направо смешно млада, но все по-уверено превръщаща се в една от най-влиятелните бизнес дами в Америка. Имаше и други, по-могъщи от нея, но тя възнамеряваше да промени положението.

Не смяташе Сали за свой конкурент. За нея това бе Крейг Девин.

Той играеше в съвсем друга лига. Такива бяха фактите. Джейн не искаше да се състезава в раздела за момичета. Искаше големия шампионат. Да, вярно, признаваше си тя, докато се потеше обилно. Когато Крейг й повтаряше, че може да я купи и продаде десет пъти, докато ръцете му умело галеха тялото й, това я възбуждаше. Но на сутринта се опитваше да се бори с него.

Цялата си ярост, цялото си разочарование тя впрягаше в работа. Разширяване. Инвестиции. Надзор. Назначения. И отново. Докато империята „Блясък“ се разрастваше — нейната империя, нейната рожба, — плановете на Джейн порастваха. Да я превърне в „Уол Март“ на лукса. Да притежава целия сектор от пазара. Всички си мислеха, че продажбите на дребно са мъртъв сектор, докато Сам Уолтън не се бе появил. Защо да не го направи и тя?

Може би един ден щеше да се състезава с Крейг Левин на негова територия… Имаше дни, в които Джейн не знаеше дали го обича, или мрази.

Сали се омъжваше и нейната безгрижна и щастлива връзка с Крис Нелсън измъчваше Джейн. Винаги, когато зърнеше Нелсън по телевизията — а тъй като „Доджърс“ бяха основните претенденти за титлата, заедно с „Ред сокс“, това се случваше често, — изпитваше обратното на онова, което усещаше при вида на Крейг. Загуба. Гняв. Разочарование. Защото Крис щеше да се ожени за Сали. Бе й предложил, тя беше приела и всичко щеше да стане, както някога — голямо парти в старото имение на Сали с осемстотин от най-близките им приятели.

Джейн не можеше да понесе мисълта Крейг да я придружи. Нямаше да изтърпи подмятанията.

„Е, кога ще дойде твоят ред?“

„Ще хванеш ли букета, Джейн?“

Беше богата, красива, аристократична и жена, постигнала сама успеха си, и въпреки това бе робиня на любовта. Болна от страст. Срамуваше се, че бе толкова завладяна от Левин, след като знаеше, че той не е изцяло неин.

Мислеше много често за онази първа нощ, за дългата им първа нощ заедно край басейна.

Само ако не бе дошъл в дома й. Само ако не бе спала с него. Онзи пламък, който бе запалил в кръвта й тогава, явно не можеше да бъде угасен. И Джейн искаше само да извика силно: „Защо?“. Защо той не искаше да се ожени за нея.

Но отговорът можеше да е само един, и то такъв, който не искаше да чуе.

Той не я обичаше.

Крейг я харесваше, вълнуваше се за нея, беше най-добрият й приятел и я желаеше. Виждаше себе си в нея, както й повтаряше често. Разбираха се един друг по-добре, отколкото с когото и да било другиго на света.

Но сигурно не я обичаше. Не и с онази любов, която тя изпитваше към него.

Това беше. Нали?

Джейн усети сълзи, тайни сълзи, да мокрят страните й и ги остави да текат; тук бе нейното убежище, все пак. Никой нямаше да я види. Беше съвсем сама.

Мобилният й телефон иззвъня.

Джейн примигна. Беше три през нощта. Кой можеше да е? Малцина имаха номера й. Помоли се да не е Крейг. Не, не беше неговият номер.

— Джейн Морган.

Кратка пауза.

— Събуждам те — исках да ти оставя съобщение, извинявай. Мислех, че телефонът ти ще е изключен.

— Здравей, Хайя. Никога не го изключвам. Но не се безпокой, бездруго бях будна. — Джейн избърса сълзите от лицето си. Добре щеше да й се отрази да си поговори с някого за работа, да смени темата. — Какво става?

— Знам, че се обаждам без предизвестие, но можеш ли да долетиш в Гада утре?

Стомахът й се сви.

— Добре ли си?

Смях.

— Добре съм. Всъщност… ще се омъжвам.

Джейн примигна.

— Моля?

— Е, всъщност става дума за церемонията по подписване на брачен договор, по-късно ще има и официална сватба, но след като се подпише договорът, вече си женен. Само родителите ми, ти и Крейг, Сали и Крис. Ако можете да дойдете.

— Кой е мъжът?

— Джабер. — Джейн ясно си представи как приятелката й се изчервява. — Мисля, че съм ви споменавала за него.

— Малко. — Джейн отново примигна, не можеше да повярва. — Да не би да говориш за принц Джабер?

— Да. Двамата излизахме… Не исках да казвам нищо, преди да съм сигурна. — Хайя замълча. — Тук имаше леки политически размирици.

Джейн набързо обмисли всички детайли.

— Но принц Джабер е външен министър на Гада. Как можеш да…

— Не мога, Джейн — отговори Хайя, отгатнала какво ще каже Джейн. — Не мога. Трябва да се оттегля — само от активно участие във всекидневната дейност естествено — добави бързо тя. — Но съм обучила отлични кадри, а и всички системи работят… Сега ще съм само мълчалив партньор. Ще се посветя на благотворителност и добри дела — допълни тя малко пренебрежително.

Стомахът на Джейн се разбунтува толкова бясно, че тя се уплаши да не припадне. Емоциите я връхлитаха яростно, една след друга, толкова мощни, че направо не можеше да повярва. Хайя! И Хайя също. Омъжена… за втори път. Истинска проклета принцеса. С истинска корона. Сали, на свой ред, също бе като кралска особа в Америка. А тя, Джейн, бе отхвърлена от единствения мъж, когото някога бе обичала. Или щеше да обича.

— Сали и Крис ще дойдат — продължи Хайя, без да подозира за мъката на Джейн. — Вие с Крейг ще можете ли?

— Аз… не. — Тя й Крейг? Последния път, когато го бе видяла, той бе затворил вратата на офиса си и я бе обладал направо върху бюрото си. На другия ден имаше среща в Стокхолм и вероятността да я отложи заради светско посещение в Средния изток бе почти нулева. А да лети сама? В никакъв случай. — Няма да можем. Съжалявам, прекалено късно ни казваш. — Тонът й бе хладен, използваше онази заучена вежливост, която я предпазваше от болката. — Ще дойда за истинската сватба.

— Това е истинската сватба. — Сега и Хайя бе доста сдържана. — Но разбирам, че е без никакво предизвестие… просто искаме да се оженим.

— Разбирам. — Коя влюбена жена не искаше същото? Джейн помисли малко. — Ако се оттегляш от бизнеса, Хайя, защо не ми продадеш дяловете си? С радост ще ти платя пазарната цена, а дори и известен бонус отгоре.

Последва мълчание.

— Хайя? Чуваш ли ме?

— Да. Не, благодаря, Джейн, няма да продавам. Бизнесът на „Блясък“ е ключов за Гада и региона и аз положих много грижи за изграждането му. Просто ще оставя ежедневното ръководство на теб и Сали. — Сега тонът й бе делови. Също като на Джейн.

— Ясно, това е чудесно — излъга Джейн. Сега бе ядосана, но не можеше да определи защо точно. Нещата излизаха от контрола й, всичко се разпадаше. Бизнесът й. Животът й. Зачуди се дали Хайя ще продаде дяла си на Сали — двете винаги са били доста по-близки. — Поздравления за сватбата, Хайя, сигурна съм, че ще бъдеш много щастлива, и обещавам да дойда на следващата церемония. Мога ли да ти изпратя подарък?

— Само дарения за Червения полумесец — отвърна Хайя.

Дарения? Колко делово. Джейн го почувства като обида.

Нима приятелката й вече се държеше като принцеса, а не като онази Хайя, която познаваше и чиито крака бе държала, докато раждаше дъщеря си?

— С удоволствие ще направя дарение. Сто хиляди долара, още утре сутрин.

— Много щедро, Джейн. Благодаря. Приятна вечер.

— Приятна вечер, Хайя — отвърна Джейн и затвори.

Сгуши се пак в леглото и сълзите бликнаха с нова сила.

На другия ден щеше да си вземе дълъг студен душ и да се постарае да изглежда възможно най-красива. После щеше да иде при Крейг и веднъж завинаги да приключи всичко.