Блясък

Четиридесет и първа глава

— Не мога да повярвам, че правя това в почивния си ден. — Крис още беше бесен, но внимаваше да говори приглушено. — Тук е горещо като в ада.

— Шшшт — ядосано го смъмри Сали. — Вече си тук, така че се възползвай максимално от положението! Можеш да спиш в самолета по време на обратния полет.

— Два дни почивка преди Бостън, а аз ги прекарвам на хиляда метра във въздуха.

— А на колко кралски сватби ще те поканят някога? — прошепна в отговор Сали.

Той стисна ръката й.

— Вярно, но ти винаги ще си останеш моята принцеса.

Срещу тях Хайя се наклони към свитъка, сведе глава и сложи подписа си.

Сали зяпаше приятелката си почти с благоговение. Усещаше и загуба, завист, лек гняв. С този подпис онази Хайя, която познаваше, изчезваше, и то не като първия път, а завинаги.

Изчезваше от компанията. И със сигурност от приятелството им. Стоеше пред нея, облечена от глава до пети в деликатно потрепваща златиста коприна, дълга рокля като кафтан, обсипана с малки перлички и избродирана с кристали; на главата й имаше нещо като корона, като на принцесите от книжките с приказки от детството на Сали — квадратна, с фини воали от шифон, разстилащи се назад. Каква рокля! Хайя й се струваше направо нереално същество. Съпругът й бе с традиционна избродирана роба; беше от бял са тен и изглеждаше като обсипана с диаманти.

Той се бе подписал първи. Имамът произнесе нещо на арабски. Строените гвардейци вдигнаха оръжията си за поздрав, насочиха ги внимателно нагоре и дадоха залп.

Крис инстинктивно прикри Сали с тялото си.

— Спокойно. Само церемониален салют.

Той се ухили.

— Изкарах си акъла.

Но тя наблюдаваше приятелката си. Имаше и други жени в подобни рокли, но не толкова богато украсени; Сали предположи, че това са шаферките и сега те се придвижиха напред. Приближиха се и взеха квадратната корона от главата на Хайя, както и някаква кръгла бяла шапчица от главата на Джабер, а после ги поведоха към два пищно гравирани дървени стола. Когато минаха покрай краля, той се поклони, а тя направи реверанс. Кралят им каза нещо, после седнаха на местата си.

Двама гвардейци излязоха напред, понесли малки копринени възглавнички.

— Какво е това? — прошепна Сали.

Крис протегна глава напред, примигна, после доближи устни до ухото й.

— Корони — каза той. — Малки корони.

Сали остана със зяпнали уста, докато те поставяха бляскавите златни кръгове първо върху главата на Джабер, после и на Хайя; нейната тиара, цялата от злато и искрящи бели диаманти, светеше под слънчевите лъчи.

Прозвучаха тромпети откъм строените редици на военните и после Джабер и Хайя станаха, той й предложи ръката си и двамата поеха по червения килим, покрай събраните придворни на кралство Гада. Сали остана загледана как всички правеха реверанс или се покланяха, когато Хайя минаваше покрай тях. По лицата на родителите й бе изписан възторг и когато дъщеря й се приближи, госпожа Ал Яна направи толкова нисък реверанс, че коленете й направо опряха в пода.

Сега царствената двойка приближаваше към тях. Крис изпъна рамене и се усмихна одобрително на Хайя, когато мина край него. Сали, изчервена до уши и с пълно съзнание, че е единствената поканена от приятелките на Хайя, направи тромав реверанс.

Беше направо невероятно колко я заболя. Когато се изправи, загледана в дългия шлейф на Хайя, Крис я зяпна смаяно. И даже доста ядосано.

— Ти си американка, по дяволите — каза той, като внимаваше да говори тихо. — Защо, за бога, направи това?

— Ние сме единствените гости от Запада без някаква титла и исках да покажа уважение. Да не я разочаровам.

Той сви рамене.

— Не се кланям пред никого. Не съм предполагал, че ще видя ти да го правиш.

— Това е още една от причините, заради които те обичам — искрено заяви Сали.

Ревнуваше, не можеше да го отрече. Кое американско момиченце не си мечтаеше да стане принцеса? А сега Хайя бе истинска принцеса; нямаше никаква метафора в титлата й.

Музикантите засвириха валс на Дебюси и церемонията приключи. Униформен офицер от двореца се приближи към тях.

— Господин Нелсън, госпожице Ласитър?

— Признаваме се за виновни — каза Крис. Сали го смушка в ребрата.

— Нейно Кралско Височество принцеса Хайя Ал Джабер ме помоли да ви заведа до почетната маса. Мога ли да ви придружа до височайшата емира?

— О, разбира се — отвърна Сали.

По дяволите! Какъв тържествен миг. Само ако можеше майка й да я види сега. Ако можеше татко й да я зърне…

И тогава, като светкавица я осени прозрението, че Хайя определено и категорично няма да се върне повече в „Блясък“. Ами ако изкупеше дяловете й? Тогава може би щеше да има шанс — поне веднъж, да не се чувства така — недостойна, най-глупавата от трите. Джейн крачеше уверено напред и никога не търсеше и не приемаше съветите й. Хайя не се бе обаждала с месеци. Именно тя, Сали Ласитър, бе движещата сила на магазина — кой го бе представил пред хората, кой бе вдъхновил модните линии, кой беше на кориците на списанията по целия свят?

Хайя бе спечелила от лотарията тук. Браво на нея, Сали й желаеше само най-доброто — и нямаше никакво съмнение, че ще го получи. Сега „Блясък“ щеше да е просто играчка за нея. Но магазинът бе изкуплението на Сали.

— С удоволствие ще седна до принцесата — уверено заяви тя.

Хайя изтича до задния вход на къщата, за да провери как е Нур, и завари госпожа Даути, която я чакаше.

— Тя е добре. Тъкмо я сложих да поспи — каза жената, после се усмихна и направи реверанс. — Поздравления, Ваше Кралско Височество.

Хайя се ужаси.

— Не прави така!

— О, налага се. Хората ни гледат. Най-добре е да свиквате, поне пред другите… мадам. Не бива да излагате принц Джабер. Той избра нетрадиционна съпруга, не бива да го излагате на показ. Това е моят съвет.

Хайя запристъпя притеснено от крак на крак.

— Напълно си права. Просто се чувствам неловко.

— Другите бавачки в двореца клюкарстват — снижи глас госпожа Даути. — За положението на съпруга ви. Говорят, че в момента се радва на най-голямо благоразположение. Не бих ви съветвала да рискувате това. Не позволявайте никой да ви свари в незачитане на протокола!

— Добре. — Хайя и сама бе чула част от клюките. Изчерви се. — Не ме бива в политиката.

— Просто бъдете принцеса. Помнете, че сте такава. Бъдете толкова добра, колкото сте и в бизнеса. Добре, свърших. И поздравления отново, скъпа моя. — Емили Даути я целуна по бузата. — Ще бъдете много щастливи.

Докато се връщаше обратно към тържествената шатра, Хайя не тичаше. Вървеше бавно и елегантно; готвачите и сервитьорите й се покланяха и правеха реверанс, когато минаваше край тях, войниците я поздравяваха.

Знаеше какво има предвид бавачката. Разбира се, че знаеше. Имаше предположения, че Джабер ще се издигне, ще стане министър-председател, вторият човек в Гада след краля. И ако това станеше, каква страхотна възможност щеше да има!

Каквото и да бе успяла да постигне в етичната търговия, щеше да бъде нищо, съвсем нищо. Ако съпругът й имаше доверието на краля, какво ли не можеше да се постигне с невероятното нефтено богатство на страна като тази? Училища за бедните, културни фестивали, въвеждането на демокрация, подобряване на отношенията със Запада, представяне на постиженията на изкуството и занаятите в глобален мащаб. Тя би могла да постигне толкова много, да подобри живота на стотици хиляди хора.

А и винаги бе уважавала Джабер и неговия ранг. Заради нея Джабер бе отхвърлил една братовчедка на краля, родена за това. Трябваше да докаже на всички в двореца, че той не е сбъркал в избора си на недодяланата американка.

Слуга в ливрея й повдигна завесата на входа на шатрата. Всички събрани вътре се поклониха леко, докато тя вървеше към почетната маса.

Хайя вдигна глава, усети короната, която носеше, и се усмихна величествено. Когато мина покрай златните тронове, на които седяха възрастният крал и съпругата му, тя самата сгъна колене и направи дълбок реверанс, докато сватбената й роба се издуваше около нея. Джабер й се усмихна и й протегна ръка, за да стане.

— Приятелите ти са тук — каза той. — Господин Нелсън и госпожица Ласитър.

— Чудесно — измърмори Хайя. Отиде до Крис и Сали и внезапно усети погледите на целия кралски двор, включително и на кралицата, да се втренчват в нея.

— Здравейте — каза тя. — Много се радвам, че дойдохте.

Крис Нелсън бе с летен костюм и изглеждаше някак притеснен. Той се здрависа енергично с нея.

— Здравей, Хайя, за нас е удоволствие да бъдем тук — каза той и й се усмихна сърдечно.

Тя потисна раздразнението си. Хайя? Не можеше ли да се постарае и да се държи поне малко по-официално пред хората? Никога по-рано не се бяха срещали. А и дори не си бе сложил карамфил в бутониерата.

— Сали, изглеждаш прекрасно. — Обърна се тя към приятелката си. Сали се поклони леко, свела главата си със златна грива, но когато се изправи, лицето й бе пламнало. Защо изглеждаше толкова притеснена? Хайя я огледа внимателно — Сали бе с дълга вечерна рокля, много красива, от лазурносиньо кадифе, но с много тънки презрамки и скроена така, че да разкрива внушителното й деколте. Би завъртяла главите на присъстващите на всеки бал в Калифорния, но в Гада бяха малко по-консервативни. — Радвам се, че си тук — побърза да каже тя.

— Поздравления — отвърна Сали и тромаво я прегърна.

— Сигурно ти е хладно — дипломатично се обади Хайя. — Ще наредя да ти донесат шал, в пустинята става студено нощем.

— Благодаря, но съм добре — отговори Сали.

Хайя се поколеба. Трябваше ли да й прошепне да загърне раменете си? Но хората ги гледаха, включително и нейният приятел, който бе настроен много покровителствено. Затова тя само стисна ръката на приятелката си. — Надявам се, че ще успеем да поговорим… Гвардейците ще ви настанят на местата ви.

— Аз до теб ли седя? Не познавам жива душа тук — прошепна Сали.

— Баща ми е от другата ми страна, но ти си точно срещу мен, какво ще кажеш?

— Чудесно — нервно отрони Сали. — Стига поне Крис да е до мен. Да има с кого да си приказвам!

Когато ги отведоха към местата им, Хайя направи знак на жена от прислугата.

— Занеси голям шал на приятелката ми и го наметни върху раменете й. Бързо, моля.

— Да, Ваше Височество — отвърна жената и хвърли възмутен поглед към роклята на Сали.

Крис прегърна годеницата си и я притисна силно. Беше загрижен за нея.

— Добре ли си? Преди малко ми се стори, че вие двете не се разбирате като добри приятелки.

Сали въздъхна, признавайки сковаността и неловкостта помежду им.

— Отдавна е извън Щатите. — Искаше да извини Хайя. — И нали разбираш, има културни различия, а и това е кралска сватба, има много обичаи, традиционни ритуали…

— Да посрещнеш добре приятелите си, е доста универсална традиция — заяви убедено Крис и Сали нямаше как да не погледне Хайя през хладния поглед на неодобрение в очите му. — Тя едва размени две думи с мен. Погледна ме отвисоко, защото я нарекох по име. Разбира ли изобщо какво означава Световната купа и от какво сме се отказали, за да бъдем тук?

Сали пламна от притеснение и чувство за вина. Вече сериозно съжаляваше, че е домъкнала Крис тук и го е откъснала от тренировките.

— Чакай, сигурно просто е нервна. Настанила ни е на почетната маса, Крис. Сигурна съм, че ще се постарае да ни посрещне възможно най-добре. Хайя никога не би ме накарала да се засрамя. Двете сме минали през толкова неща.

Каза го и много искаше да го повярва. Но обширните зелени морави, осеяни със свещи, свечеряващото се звездно небе, униформените гвардейци, тромпетите, официалните гости и извисяващите се стени на двореца…

Всичко й говореше обратното.

Сега Хайя е принцеса. Ти я изгуби. Отиде си завинаги.

Гвардейците придружиха Крис и Сали до местата им, точно срещу Хайя и Джабер. Младоженецът, потънал в разговор с емира от дясната му страна, само им кимна и се усмихна, но не каза нищо. Крис направи самоотвержен опит да покаже добри обноски и се представи на съседката си по маса, една пухкава дама с коса, прибрана в стилен кок, украсен със скъпоценни камъни.

Тя сви рамене и му отвърна на арабски.

Крис и Сали размениха смутени погледи. Сали се засегна от тази проява на недомислие; не можаха ли да настанят годеника й до някого, който говореше английски? Така щеше да е принуден цяла вечер да си приказва само с нея.

Тя отчаяно се обърна към Хайя. Искаше да я откъсне от досадния протокол и да заговорят на тема, която и двете познаваха.

— Е, Хайя, значи ще напуснеш компанията?

— Всекидневната работа, да. Ще бъда мълчалив партньор. А как върви подготовката за вашата сватба? — Хайя се опита да смени темата — не искаше всички роднини на Джабер да чуят как говори за бизнес в деня на брачния си договор. Неговата майка, принцеса Айша, вече я гледаше неодобрително, с присвити очи. Мислено се постара да даде сигнал на Сали. По дяволите! Защо приятелките й бяха толкова несъобразителни, когато ставаше дума за културни различия? Знаеше, че Джабер тайничко смята Сали за празноглава кукла, която се радва на успех благодарение на нея и Джейн. Естествено, тя знаеше, че не е така. Но защо Сали бе избрала именно тази рокля?

— Чудесно. На всички ще ви хареса много — обеща Сали и се усмихна широко на Джабер. — Много ще прилича на това тук, но с различна храна. Надявам се, че нямате нищо против американските ястия!

— Нищо против — отвърна той с любезна усмивка.

— Ще ви оставим да изпечете нещо на барбекюто — обеща на принца Крис Нелсън. — Сам приготвям маринатата. Много е популярна сред момчетата в съблекалнята.

На Хайя й идваше да потъне в земята.

— Е, Хайя. — Сали мина направо на въпроса. — Щом ще се занимаваш с това да си принцеса на пълен работен ден, няма да е зле да ми позволиш да купя дяла ти.

Хайя изгуби самообладание; това вече бе прекалено. И то на сватбения й ден.

— Странно, Джейн поиска същото. Няма да продавам нищо. Изненадана съм, че не ти е казала, Сали.

Сали се сви шокирана. Джейн бе поискала да купи дяла й? Джейн Морган? Нима вече нямаше достатъчно с всичките й сделки с акции и с гаджето си милиардер? „Блясък“ бе рожба на Сали, всичко, което имаше.

И не й беше казала. Да не би да се опитваше да я измести? Да вземе всичко?

— Но защо? Знаеш, че сега компанията не ти е нужна.

— Защото е моя — кратко отсече Хайя.

Очите на Сали блеснаха опасно. Достатъчно зле й подейства и пълното пренебрежение на Хайя спрямо приятелките й, но това беше нещо различно. Сега егоизмът й засягаше живота на Сали, целия й бизнес. Хайя се държеше като кучето с кокала. Нима не виждаше красивата златна корона, която стоеше на главата й?

— И няма да говорим за бизнес в сватбения ми ден, ако нямаш нищо против. — Хайя реши, че няма полза от намеци. — Това не е прието тук.

— Госпожо… — Жената от прислугата пристъпи напред с шала в ръце и малко непохватно се опита да го загърне около раменете на Сали.

Сега вече тя наистина се ядоса. Беше преобърнала земята и небето, за да дойде тук, беше отнела двудневната почивка на Крис посред най-важното събитие в целия му живот — Световната купа. А Хайя — сдоби се с благородническа титла и изведнъж приятелката й се бе превърнала в ужасен сноб.

Сали развърза шала и категорично го върна на жената.

— Не, съжалявам — каза тя. — Не ми е студено. Благодаря, но не ми трябва.

Жената измърмори нещо на арабски и кимна към Хайя. Сали различи думата емира, тя поне й бе позната — „принцеса“.

— Всичко е наред — каза Хайя на арабски и на английски. Но лицето й бе пламнало от смущение.

Хайя не се бе срамувала от Сали по времето, когато Сал я бе защитавала от нападките на другите момичета в училищния двор. Крис стисна ръката й, усетил гнева й, който се разпалваше бавно, но веднъж пламнал, бе смъртоносен.

— Искаш ли да се махаме? — прошепна той.

Тя поклати глава, прехапала устни. Хайя, намръщена, се извърна да говори с баща си.

— Гада ми е нужда заради компанията — отвърна също шепнешком тя.

Нямаше да прави сцени. Сали си приказваше с Крис и изчака да поднесат първото ястие от „табули“, както и второто от пикантно телешко. След това погледна многозначително годеника си и той прочисти гърлото си.

— Хайя, всичко беше чудесно. Но двамата със Сали сме много изморени, а и трябва да тичаме към летището — не мога да изпусна тренировката утре и да застана срещу най-добрите играчи на „Ред сокс“ в понеделник. Джабер, поздравления. Желаем и на двамата всичко най-добро.

Той предложи ръката си на Сали и тя се облегна на нея, благодарна, че може да разчита на мъж, който не се плашеше от нищо и никого.

— Хайя, поздравления и на двамата. Надяваме се да ви видим в Щатите скоро. Беше прекрасна сватба — каза Сали, като се постара да използва и последните си резерви от вродена южняшка любезност. — Насладете се на останалата част от този специален ден.

Хайя примигна — нима наистина щяха да си тръгнат от сватбата й и да оставят две празни места на почетната маса, където седяха и всички членове на кралското семейство?

— Приятен полет — с ледена учтивост им пожела тя.

Сали кимна, усмихна се бодро и си тръгна.

Сълзи от срам и гняв напираха в очите и на двете им.

Джабер се приведе към съпругата си и я целуна по бузата.

— Вината не е твоя — каза той. Обърна се и рязко махна с ръка, после тихо заговори нещо на един мъж от охраната; човекът кимна и само след минута един шариф от протоколния офис и неговата съпруга, силно възрадвани от оказаната им чест, бяха настанени на празните места.

Крис чакаше Сали да си събере багажа, което в сегашното й настроение означаваше да нахвърля всичко в куфара и да приключи за пет минути. Той се обади и уреди от хотела да им изпратят лимузина до летището. Докато Сали беснееше вътрешно, той пое нещата в свои ръце, извади кредитната си карта и двамата бързо се озоваха в лукса на първа класа на Кралските йордански въздушни линии, на път за Ню Йорк.

Той заговори пръв.

— Не се разстройвай, скъпа. Тя беше крайно груба. Принцеса ли? Виждал съм барманки с по-изискани маниери. Изобщо няма представа как да накара гостите си да се чувстват добре.

— Не знам. — Сали поклати русата си глава. — Още от първия път, когато замина за Гада, още преди Нур да се роди, тя се отдалечаваше от нас. Толкова сериозно се отнася към килимите и лампите си. Понякога ме караше да се чувствам зле, че изобщо се забавлявам.

— Но не това те измъчва, нали? — Крис също като Сали бе проницателен. Уважаваше интелекта на приятелката си. Само защото бе надарена със зашеметяваща фигура, не означаваше, че е тъпа. Не би се влюбил в нея, ако бе така. Сали му бе доказала интелигентността си хиляди пъти. И точно сега той ясно виждаше как в главата й се върти нещо.

— Не. — Сали гризеше долната си устна, както правеше винаги, когато бе ядосана. — Не иска да ми продаде дяловете си. И ми каза, че Джейн вече е поискала да ги купи. Джейн не ми е казала.

— Ти каза ли й?

— Реших го спонтанно. Както и да е, аз бих й казала. Сали не бе сто процента сигурна в това, но подмина въпроса. — Проблемът е там, че и двете не са справедливи. Сега Хайя е принцеса, по-богата е, отколкото някой от нас може да мечтае. За какво, по дяволите, й е на нея „Блясък“? „Блясък“ е моя компания.

— Ами Джейн?

— Същото е и с нея. Не я е грижа за магазина, за нея това е просто бизнес сделка. Тя не участва в дизайна, не дава пет пари за стоката или цялото преживяване на пазаруването. За нея „Блясък“ можеше да е и фабрика за консерви. Иска само парите. Защо не се захване само с търговия с акции? Аз живея за „Блясък“, Крис. Аз създавам всички модни линии, давам интервюта и се снимам за реклами по цял свят по дванайсет часа на ден. Имам свои почитатели.

— Като се започне с мен — каза той. Искаше му се да я замъкне в тоалетната на самолета и да го направят на няколко хиляди метра височина.

Но Сали бе погълната от гнева си.

— Когато клиентите влизат в магазина, те не идват, защото проклетата Джейн Морган знае как да сключи изгодна сделка за дистрибуция или защото Хайя ал Яна е изнамерила няколко страхотни килима. Идват заради славата. Заради стила. Заради мен. — Стисна малкото си юмруче. — Знаеш ли, тези момичета ще си останат мои приятелки завинаги, надявам се. — Той си каза, че не звучи много убедена. — Но трябва да се постарая „Блясък“ да е само мой. За мен това е по-важно, отколкото за другите. И когато се приберем у дома, ще намеря начин да поема контрола.