Блясък

Петнадесета глава

— Тисбах ала-хаир — каза й тихо Ахмед, когато луната бе започнала да се спуска над палмите в градината, а Хайя лежеше изтощена, малко поохлузена и дълбоко влюбена в прегръдките му. И двамата бяха потни, но неговият аромат й харесваше и тя не искаше да го пусне. — Лека нощ.

— Лека нощ — повтори тя, старателно изговаряйки арабските думи, — любими мой.

На другия ден, когато се събуди след дълбокия си сън, Ахмед бе наредил да им донесат закуската в стаята. Подаде й чаша леденостуден сок и не откъсна очи от нея, докато тя пиеше изчервена, спомняйки си какво бе правил с нея снощи.

— Погледни ме — каза той.

Хайя не можеше да срещне погледа му.

— Ще се прибереш ли рано? — измърмори тя, вперила очи в пода.

Той докосна със загрубелите си пръсти брадичката й и я повдигна, принуждавайки я да го погледне в очите.

— Казах да ме погледнеш.

Хайя се смути, дишането й бе накъсано. Ахмед докосна жена си и тя затаи дъх.

— Толкова си нетърпелива — ухили се той. — Днес няма да ходя на работа. Това е меденият ни месец и искам да ти покажа какво означава удоволствие.

По-късно я заведе под душа и заедно се изкъпаха, а той се постара да я измие така, че тя се почувства толкова възбудена, че отново трябваше да посегне към него. Хайя откри, че съпругът й е изключително търпелив и внимателен любовник — настояваше да опознае всеки сантиметър от тялото й и да разбере какво я кара да кипва.

Хайя осъзна, че светът й е бил черно-бял. Беше й трудно да понесе чувствата, които Ахмед предизвикваше. Понякога бе груб и властен, а друг път — нежен, еротичен, бавен с нея. Денят се точеше блажено бавно и тя се изгуби в усещанията на тялото си, предаде се на неговото тяло и на силата на току-що пробудената си любов.

Първият им месец заедно отмина като в мъгла. Хайя не беше на себе си, емоциите й винаги бяха на предела. Любовта към Ахмед и копнежа й по него я поглъщаха изцяло. Имаше и гняв, който се появи полека, но постепенно кипна в истинска ярост срещу баща й. Докато бе в самолета, стореното от баба и майка й не й се струваше толкова важно. Но колкото и да бе щастлива в момента, Хайя бе неимоверно ядосана, че такава голяма промяна й е била натрапена отвън, че не са й позволили сама да избере дали да дойде тук.

Баба̀ я бе измамил и ето, че сега се намираше в Египет.

Всеки път, когато не можеше да се разбере с някого на пазара или някой от слугите се извърнеше от нея, преструвайки се, че акцентът й е прекалено чужд, Хайя се чувстваше не на мястото си. Сякаш само Ахмед можеше да я защити. А това никак не й харесваше.

Месечният и цикъл дойде и отмина, после отново. Струваше й се ужасно несправедливо, че не може да зачене веднага. Направо не можеше да се откъсне от съпруга си. Ахмед бе властен любовник, не беше нежен и предпазлив и я възбуждаше, караше я да пламва и изгаря по начин, който никога не бе познавала със скучните американски младежи. Страстта й го възбуждаше, нейното открито желание, което бе видно за него дори и когато бе напълно облечена, караше Ахмед да я желае още повече. Той беше с нея непрекъснато, изненадваше я под душа, заключваше вратата на кабинета си у дома, връщаше се вкъщи за обяд, изгарящ от страст по жена си и нетърпелив да я има отново.

Хайя не бе свикнала с усещанията, които я разтърсваха при докосването му. Никога не бе смятала, че има силно развита сексуалност. Никога не се бе взирала е копнеж в плакатите на най-популярните сексапилни актьори като другите момичета в училище. Никога не се бе замисляла за мъже всъщност. А сега бе направо пристрастена. Колкото повече бяха заедно, толкова по-силно го желаеше.

Физическото желание направо я поболяваше. Хайя така трескаво копнееше за Ахмед, че не можеше да се съсредоточи върху нищо друго, не можеше да събере мислите си. Дните и нощите й се въртяха само около него. Отчаяната сила на копнежа й я плашеше.

Но дете все още нямаше. И докато Хайя си стоеше у дома и едва-едва напредваше с арабския, постепенно бе обхваната от безпокойство.

— Трябва да върша нещо — каза тя, след като бяха приключили изключително горещ любовен сеанс един следобед. — Ахмед, направо ще се побъркам тук. Не съм родена да стоя бездейна вкъщи, колкото и красива да е къщата, а нямам никакви приятели, никой, освен теб. — Ужасно й липсваха приятелките. — Може би трябва да се върнем в Америка — двамата. Да гостуваме на родителите ми. Да се разбера с баба̀ — добави тя мрачно.

— Не мога. — Той се наведе и целуна голия й корем. — Направо го подлудяваше, толкова стройна и млада, и жадна за него. — Не мога да се измъкна от работа. Вече прекарах цяла седмица в Лос Анджелис, преди да дойдем тук. А и ти не можеш да заминеш.

— Мога да правя каквото реша.

— Няма начин. Не мога да те изпусна от поглед. Прекалено силно те желая.

Тя омекна и се усмихна.

— Но ти наистина ще се побъркаш. Дори и птичките в градината летят из града. — Замисли се. — Защо не дойдеш с мен? В работата ми.

— В твоята работа ли?

— Да, защо не? Ела да видиш какво правя. Имаш ли нещо против да носиш хиджаб?

— Нямам.

— Жените в работилницата са много старомодни. Така ще си спестим много въпроси… — Той се ухили. — А и косата ти е толкова красива, че я искам само за себе си.

— Нямам нищо против. — Хайя простена и отблъсна ръката му. — Недей… Ахмед.

— И защо не?

— Нали току-що…

— Спомням си. — Но беше готов отново. Тази жена го караше да се чувства като тийнейджър. — Ела тук.

Тя се търкулна към него с желание.

Може би щеше да е добре да вземе Хайя в работата си, помисли си Ахмед. Когато бе далеч от нея, прекарваше всяка минута в планове как да се измъкне от офиса. А и я обичаше и не искаше тя да се отегчава или безпокои. Докато се появят децата, инш Аллах, какво лошо имаше? Защо не? Та тя все още бе тийнейджърка, в крайна сметка, макар да се държеше като млада жена.

Бизнесът щеше да е чудесно разнообразие за нея. И нямаше да е задълго. Само докато жена му забременее.

— А това е работилницата. — Ахмед се поклони леко — като поздрав за жените, които седяха вътре и правеха килими. Те се усмихнаха и кимнаха на Хайя. — Тук се правят някои от килимите. Аз търгувам предимно с вносители или сам намирам стоката. Всичко е въпрос на вкус. Ела горе.

Тя се усмихна на работничките му и го последва по дървените стъпала. Всеки сантиметър тук бе зает от красиви килими и в складовото помещение въздухът бе леко спарен.

— Нафталинови топчета — отговори той на въпроса й. — Нищо друго не пази по-добре от молци. Дори и днес няма по-добра технология. Нафталинът пази килимите, за да не бъдат изядени. Ето, пристигнахме, това е мострената зала.

— Забележително.

Наистина бе така. Дълга стая с много прозорци, които обаче бяха закрити с муселинови завеси. Тя разбра — дневната светлина щеше да избели безценните влакна. Вместо това, дори и през деня, залата бе нежно осветена от свещи. На пода имаше купчини с прекрасни копринени и вълнени килими, други бяха окачени на стените или на тавана. За да неутрализира донякъде нафталина, Ахмед бе поставил на стратегически места свещници с ароматно масло; носеше се силна миризма на тамян.

— Искаш ли чаша чай, малко сладкиши?

Хайя беше гладна и кимна свенливо.

Щастлив, че може да се похвали с работата си, съпругът й кимна на един служител; човекът се скри в съседна стая и се върна със сребърна табла с чайник, чаши и изкусно подредени малки пастички върху дантелена кърпа.

— Винаги държим горещ чай за клиентите — обясни Ахмед. — Поднасям им ментов чай. Така ги карам да останат, да прекарат тук известно време, а после красотата на стоката… — Той сви рамене. — Килимите сами се продават.

Сякаш да подчертае думите му, на долния етаж настана суматоха. Хайя разпозна гърления акцент на германците, които се мъчат да говорят английски.

— Искаш ли да видиш как става?

Тя кимна.

Ахмед се наведе и я целуна по бузата. Напълно приличен жест, но той си позволи да докосне с език бузата й; близна я съвсем леко, така че другите да не видят.

Желанието избухна в нея, наелектризиращо, властно. Хайя положи усилие да не простене, усмихна се сковано и се оттегли в дъното на стаята. Искаше да види съпруга си в действие и не биваше да позволи на никого да види колко е възбудена…

В дъното имаше пейка с меки възглавнички. Хайя се отдалечи с таблата и се зае да сервира чай.

— Добре дошли. Заповядайте. — Ахмед се усмихваше на клиентите си, но в усмивката му нямаше топлота. — Желаете ли чаша чай?

— Благодаря — каза жената. Беше доста пълна и не свали слънчевите си очила дори и в сумрачната стая. Хайя мигновено я намрази.

Ахмед даде знак на друг служител. Донесоха още сладкиши и чай.

— Нещо специално ли търсите?

— Няма да плащаме скъпо и прескъпо — грубо отсече съпругът.

— Естествено. — Той погледна към Хайя и бързо й намигна. — Ще видите, че предлагаме отлично качество. Колко голям килим си търсите?

— Нещо средно. Като този. — Мъжът посочи с пръст голям червен персийски килим от коприна. — Или нещо такова — добави той, сочейки към съвсем различен афгански килим с яркосини и жълти шарки.

— О, да — въздъхна Ахмед. — Два от най-хубавите в колекцията ми. Но вие го знаехте, естествено. Да не би да сте търговец? Правим специални отстъпки за търговци.

— Не… не… — Дребничкият човечец изду бузи, а жена му се ухили самодоволно. — Но разпознавам доброто качество.

— Тези килими са много скъпи. Мога ли да ви покажа нещо малко по-скромно? — Ахмед кимна и двама работници изтичаха и разгънаха голям и изключително фин персийски килим в кремаво и синьо. Хайя разтвори широко очи. Не беше специалист, но разбра, че е старинна изработка и струва хиляди долари, може би поне десет. Или повече. Беше виждала точно такъв в „Сакс“.

— Не, благодаря. — Резкият отговор бе изпълнен с презрение. — Не се опитвайте да ме преметнете с тази евтина стока. Очевидно е, че е долнокачествена. Колко искате за жълтия?

Ахмед поклати глава тъжно.

— Онзи струва над четири хиляди евро.

— Хиляда — сопна се клиентът. — И нито цент отгоре.

Хайя се ухили и отхапа сладкиш. Тлъст глупак! Съпругът й щеше здраво да оскубе този идиот. Беше толкова груб и нахален, че си го заслужаваше.

Мразеше онова чувство на морално превъзходство, с което бяха дошли тук. Сякаш непременно щяха да ги измамят. Е, тяхното обидно поведение бе предизвикало точно това и тя се радваше. Ако бе видяла как Ахмед им се кланя и подмазва, как им позволява да му говорят пренебрежително, това щеше да промени всичко помежду им, нищо между двамата нямаше да е същото, никога. Как би могла тя да се чувства така изцяло под властта му, да бъде покорена от него и да му се отдава напълно, ако той се показва слаб пред другите?

Вместо това се оказа, че той ловко и умело изпразва джобовете на тези противни туристи. Не беше груб, нито жесток. Правеше го елегантно, само с думи. И не беше кражба, защото те плащаха само толкова, колкото искаха.

Тя слушаше внимателно. Той не ги лъжеше, не им казваше, че килимът е произведение на изкуството. Вместо това хвалеше основните му качества. И защо не? Беше съвсем прилично изработен килим. Хайя не би очаквала от човек като съпруга си да държи в магазина си стока с лошо качество. Но съвсем не струваше толкова, колкото щяха да платят за него.

Какви глупаци — мислеше си тя. Унижават другите народи, велики народи, самото защото ги смятат за по-бедни. Щяха да получат много поучителен урок по добро възпитание.

Докато оформят формалностите по плащането с кредитна карта и докато попълнят митническите документи, Хайя пиеше чай и се оглеждаше наоколо. Красиви килими, много внушителни. Виждаше се, че Ахмед има добър бизнес. Просторен офис, персонал, хубава къща, охолен живот, слуги.

Замисли се за себе си. Сега тя беше негова жена и двамата бяха един отбор, можеха да постигнат много повече.

Беше тук, омъжена и много щастлива. Въпреки обратите на съдбата. Никога не си бе представяла, че може да се получи така. По волята на родителите й… И много по-важно — по нейната собствена воля.

Но тя бе опитала от забавленията и независимостта в Америка, както и бе открила любовта в Египет. Защо да се отказва от това? Защо да хвърли на вятъра всички онези долари, които бяха похарчени за обучението й?

Хайя не виждаше защо Ахмед трябва да остане тук, в удобното си местенце, в охолство, като човек, който търгува в определени граници. Тя му се възхищаваше, но не можеше ли да бъде и нещо повече? И макар че Хайя принадлежеше на Ахмед, докато бе в прегръдките му, извън това тя сама бе господарка на себе си. Беше негова съпруга.

Не можеха ли двамата да бъдат нещо повече?

Дебелите германци си тръгнаха, бъбрейки високо на собствения си език. Хайя не разбираше думите, но отлично чуваше в тона им онова същото презрително отношение, с което бяха влезли в магазина. Вероятно се смееха доволни, че са оскубали здравата горкия беден търговец на килими…

Изненада се от внезапно кипналия във вените й гняв, сякаш я изгаряше силна омраза. Искаше да ги убие. Не… искаше да им даде урок.

— Е, какво ще кажеш?

Ахмед се приближи до жена си усмихнат и отново заговори на арабски.

— Доволни клиенти, нали? И толкова щедри. Хиляда и осемстотин, в крайна сметка, за килим, струващ сто и петдесет евро.

— Ти си чудесен бизнесмен. — Тя се надигна, опря устни в неговите и го целуна. — А килимите ти са великолепни.

— Благодаря ти, скъпа.

Хайя погали собственически ръката му през ръкава.

— Мислиш ли, че и аз мога да участвам?

— Да участваш ли?

— Да ти помагам. В бизнеса. Говоря по-добре английски… познавам Америка. Баща ми може да ни осигури контакти. Може да се заемеш с износ.

Ахмед й се усмихна изненадан.

— Би било хубаво. Харесва ми, че проявяваш интерес. — Той плъзна длани нагоре и надолу по талията й, докато накрая задържа пръстите си близо до гърдите й и лекичко ги погали.

Хайя потрепери от удоволствие, но се отдръпна и хвърли поглед на стълбището към долния етаж, да не би някой от работниците да се появи.

— Така може да си с мен по цял ден. — Той пусна гърдите й, но небрежно положи длан върху плоския й стомах, като й даде да разбере, че усеща топлината, която започва да пулсира там и напрежението вътре в нея. Ахмед се наведе, допря устни до ухото й и Хайя се притисна към ръката му с омекнали колене.

— Моля те — промърмори тя. — Заведи ме у дома…

— Би трябвало да те накарам да чакаш — прошепна той.

— Моля те, Ахмед…

Той се изправи и извика на служителите си, че се прибира у дома за обяд.

— Ще работим заедно. Отлична идея. — Той се ухили.

Остави я в три часа, като се разкайваше за липсата на самоконтрол. Но Ахмед бе толкова бавен, толкова търпелив, истински майстор в подклаждането на огъня и разпалването на страстта й. Можеше да събуди желание в нея дори и когато Хайя си мислеше, че няма никакви сили. Само бог знаеше кога по-точно щяха да правят бизнес…

Хайя много се вълнуваше от тази перспектива. И последните й съмнения се бяха изпарили. Сега можеше да иде и в Америка, за да се види със семейството си и старите си приятелки. Обзеха я угризения за жертвата, която бе направила, толкова бе обсебена от Ахмед, че бе забравила всичко друго. Но тъй като той бе първият мъж в живота й, единственият мъж, момичетата щяха да я разберат, нали? Бяха минали само няколко месеца. Нещо като удължен меден месец.

Хайя набра номера на Джейн и изпъна рамене, готова да понесе укорите й, задето не се е обаждала толкова време. Знаеше, че си ги е заслужила!

— Номерът, който сте избрали, е невалиден — уведоми я механичен глас с американски акцент. — Моля, проверете номера и изберете отново.

Направи го. Същото съобщение. По дяволите, ядоса се Хайя. Джейн си бе сменила номера. Дали не беше го прехвърлила към посолството във Вашингтон?

Няма нищо, Сали щеше да знае. Позвъни в „Грийн Гейбълс“. Този път чу сигнал „свободно“.

— Домът на семейство Васерман. Мога ли да ви помогна?

— Съжалявам, сигурно съм избрала грешен номер. Търся дома на семейство Ласитър.

Последва пауза.

— Те вече не живеят тук, госпожо.

Хайя примигна.

— Добре, извинете…

Но отсреща вече бяха затворили.

Почувства се зле. Само няколко месеца, а и двете й приятелки си бяха сменили телефоните? Вината бе изцяло в Хайя, задето не се бе обадила по-рано. Вярно, отначало я беше срам, но после, когато се бе влюбила в Ахмед и бе решила да остане омъжена за него…

Хайя се замисли за момент, после набра номера на британското посолство във Вашингтон.

— Търся Джейн Морган, дъщерята на посланик Томас Морган. Нейна приятелка съм.

— Нямаме сведения за настоящия й адрес.

Хелън опита отново. Това не водеше доникъде.

— Вижте, двете учехме заедно в академията на госпожица Милтън в Лос Анджелис. Изгубих връзка с нея… омъжих се. Сега съм в Египет. Тя не е в къщата, която бяха наели в Малибу. Обадих се на приятелката ни Сали Ласитър…

— Само минутка, моля.

Хайя изчака. Чу превключване и после се обади друг глас — хладен, учтив английски глас.

— Казвам се Емелин Бъркли. Бях личен секретар на посланик Морган. Мога ли да ви помогна с нещо?

Хайя обясни.

— Да, спомням си, че госпожица Морган е споменавала за вас. Напуснали сте страната…

— Преди три месеца.

Последва въздишка.

— Съжалявам, че трябва да ви уведомя за това — каза жената без жестокост в гласа, — но изгубихме връзка с Джейн Морган. Госпожица Морган поиска съдът да я признае за пълнолетен гражданин и след това ние вече не носим отговорност за нея. Мисля, че тя все още е някъде в Лос Анджелис, но нямам адреса или телефона й. Съжалявам.

— О, ясно. Горката Джейн — Хайя въздъхна. Сега вече наистина се почувства зле. — Трябва да я намеря. Ще се свържа със Сали…

— Сали Ласитър? Това беше другата близка приятелка на госпожица Морган, нали?

— Да — притеснено потвърди Хайя и никак не хареса тона й.

— Тогава сигурно не сте чули… Петролната компания на господин Ласитър банкрутира и за съжаление той получи сърдечен удар. Държавата конфискува имуществото му, беше голям скандал.

Кокалчетата на пръстите й побеляха от стискане на слушалката. Сали бе много близка с баща си, страшно близка.

— А къде са госпожа Ласитър и Сали?

— В пресата писаха, че са се върнали в Тексас. — Сега в суровия тон на жената се прокрадна съчувствие. — Съжалявам, само това знам.

— Благодаря ви за помощта — каза Хайя и затвори.

Е, сега не можеше да направи нищо. Или поне нямаше какво да направи от Египет. Хайя се почувства смазана от вината си. И двете й приятелки бяха загубили родителите си — макар че бащата на Джейн не беше кой знае колко полезен. Ами Сали, прелестната и самоуверена Сали, как, за бога, щеше да се оправи? Да живее без пари… Хайя не можеше да си го представи. Сали бе разполагала със собствена лимузина и личен шофьор. Дали изобщо знаеше да шофира?

Опита се да се отърси от тези мисли. Нямаше никаква полза да се укорява, трябваше просто да се заеме с това, да се върне в Щатите и да ги потърси. Можеше да създаде и някои полезни контакти за Ахмед, докато беше там. Хайя имаше вяра в добрия вкус и усета на мъжа си, в неговата амбиция и талант. Той имаше нужда да плува в по-дълбоки води. А тя се нуждаеше от приятелките си.