Блясък

Тридесет и трета глава

Хайя се качи в лимузината с облекчение.

Имаше климатик, което бе истинска благословия след изпепеляващото слънце навън. Тя беше арабка и бе смятала, че ще понася по-леко жегата, но колкото повече напредваше бременността й, толкова по-трудно й ставаше.

— Закарайте ме до Бар ал Яни, моля — каза тя на шофьора.

— Добре, госпожо.

Човекът се включи в натовареното движение с лекота и сръчност и Хайя трябваше да положи усилие, за да остане будна. Страдаше от смяната на часовия пояс, но много й се искаше да приключи с това пътуване. След това можеше да се върне в хотела, да си изключи телефона, да окачи табелка на вратата да не я безпокоят и да си почине.

Беше много важно да купи достатъчно стока. Това пътуване трябваше да е четири пъти по-успешно, защото бебчето й ставаше прекалено голямо и неспокойно в корема й. Вече нямаше да може да лети до Средния изток. Трябваше й достатъчно стока, за да бъде зареден складът поне за пет месеца; нямаше намерение да се качи в самолет, преди детето й да стане поне на шест месеца и да е престанала да го кърми, а щяха да й трябват поне четири месеца, за да обучи някоя жена да следва високите й стандарти.

Сега поне съзнаваше, че не може да свърши всичко сама.

Изборът на скъпоценните стоки бе много важен за Хайя. Сали се грижеше за западните модни тенденции и за дизайна на магазина, а Хайя добавяше екзотичната нотка и етичния подход към бизнеса. Знаеше, че трябва да следва и двете стриктно. Тя купуваше произведения на изкуството, бижута, платове, лампи и килими от ислямския свят, но не от големите търговци, а от конкретни жени или от новосъздадените местни колективи, които се появяваха навсякъде — вдовици, неомъжени момичета, жени, чийто мизерен доход от прекрасните неща, които изработваха, поддържаше живота на децата им. Хайя имаше големи амбиции в това отношение. Искаше богатите американци да се пристрастят към тази красота и да плащат висока цена. Всеки щеше да спечели — купувачите получаваха уникални продукти, а не масово производство, вещи, които щяха да изглеждат прекрасно в домовете им за поколения напред. Жените, които ги изработваха, най-сетне щяха да получат справедлива и дори щедра цена според местните стандарти. Хайя не се съмняваше, че това ще преобрази живота на много хора. И, естествено, „Блясък“ щеше да получи солиден дял от посредничеството си.

Хайя все пак искаше да спечели и пари. Заради собствената си независимост и заради детето си — детето на Ахмед. Печалба и високи принципи. Ако можеше да ги съчетае, Хайя вярваше, че ще бъде щастлива; би могла да извлече нещо добро от смъртта на мъжа си, да промени света към по-добро.

Гада бе последната й спирка в това пътуване. Вече бе изкупила достатъчно мозайки от Йордания, килими от Мароко, лампи и дърворезби от Египет и възглавнички от Палестина, за да напълни трюма на цял кораб. Това отдалечено кралство бе последната точка. Искаше да инвестира в серия традиционни бижута от Гада. Жените от пустинните племена на Севера изработваха прекрасни огърлици и гривни, окичени с множество малки метални дискове — техния вариант на бижутата с монети в другите арабски страни. Хайя смяташе, че изглеждат женствени и нежни и подхождат на всяка жена, а когато бе показала една мостра на Сали, тя направо бе полудяла. Изящните колиета щяха да заемат централно място в колекцията от бижута при отварянето на „Блясък“. Традиционният метал бе сребро, но Хайя искаше да се договори с една женска общност да ги правят от мед. Американците не обичаха среброто, тъй като изискваше много усилия да се поддържа, понеже потъмняваше. Звънтящите луксозни гривни от огнено червено-златисто щяха да смаят холивудските дами. Щяха да купуват цели купчини от сексапилните играчки за жени.

— Може да има задръстване на пътя северно от града — обади се шофьорът, като мина на египетски арабски, който бе разбираемият език в Средния изток.

Хайя въздъхна:

— И защо?

Не искаше да закъснява. Очакваха я в градчето до малкия оазис и доста трудно бе уредила тази среща; тези жени не се доверяваха на американците, дори и на такива с арабско потекло.

— Има посещение на една от придворните дами. Шейха Айша, дъщерята на вуйчото на краля. Ще има голяма охрана.

— Естествено.

Хайя не искаше да бъде груба, затова прехапа устни. Кралското семейство на Гада, изключително богато заради петролния бизнес, както и заради разрастването на сделките с недвижими имоти в градските области по крайбрежието, бе голямо. Начело бе кралят, възрастен и уморен, който бе абсолютен владетел. Следваха многото му братя и синове, дъщери и сестри, все принцове и принцеси. Няколко степени по-надолу в кралската йерархия бяха титлите шейх и шейха. За всеки случай Хайя си припомни протоколните обръщения. Към принца или емира обръщението бе „Кралско Височество“, а към една шейха — просто „Височество“.

— Защо е дошла тук? Да не би да има някакво събитие?

— Жените от кралското семейство често посещават пазарите и базарите в района. Подкрепят местните занаяти.

— О! — Хайя се усмихна. — Наистина ли?

Кой знае, може би щеше да успее да извлече някаква полза от това. Замисли се за любовта на западните жители към титлите. Ако можеха да рекламират огърлиците от Гада като „носени от кралски особи“, щяха да се продават като топъл хляб. Дали тази шейха би се съгласила да я снимат с едно колие? Днес щяха да й покажат няколко мостри. Хайя се въодушеви, ясно си представи рекламната кампания. Още по-добре щеше да е, ако днес имаше и някоя друга дама, някоя по-висшестояща в йерархията, може би дъщеря на краля или негова внучка, истинска принцеса.

— Ако можете да ме закарате там половин час по-рано, ще получите бонус — каза тя. — Особено ако ме закарате възможно най-близо до мястото на посещението.

Истински триумф. Най-напред Хайя имаше удоволствието да разгледа колиетата, които й бяха представени лично от Бегум Гида ал Али, вдовицата на предишен водач на племето. Тя бе организирала групичката изоставени или бедни жени, много от тях вдовици или бивши бездомници, които живееха в отчайваща мизерия. Те бяха превърнали малките метални дискове в най-нежните и изящни колиета. Заслужаваха да бъдат считани за произведения на изкуството и Хайя не виждаше никакъв проблем да бъдат продадени именно като такива, както бе искал да прави и съпругът й. Сключи договор с тях, жените вдигнаха тост с ментов чай и тя им остави пари като предплата. Радостта, с която ги приеха, изпълни деня й с щастие.

Освен това, събрала цялата си решителност и стиснала няколко мострени колиета, Хайя се приближи до една от дамите в свитата на самата шейха — делова на вид по-възрастна дама, облечена в костюм по западен маниер, закрила косата си с шал и с тъмни очила. Осведомиха я, че височайшата дама не може да я приеме в момента, но жената записа номера й и й каза, че някой от двореца ще се свърже с нея. Да, наистина подкрепяли работата на традиционните занаятчии и винаги били отворени към търговски връзки с Щатите. Стига да убедят и самата шейха, че сделката е справедлива за местните жени…

Хайя нямаше никакви съмнения в тази посока. Остави визитната си картичка на началника на протокола и взе такси до хотела си. Там остана дълго във ваната, изми косата си и после се излегна на мекото легло, увита в пухкав бял халат. Стаята имаше климатик и единственото й желание бе да се наспи, а после да стане и да се качи в самолета.

Работата й бе свършена. Сега й оставаше само да очаква раждането на детето си…

Телефонът звънна. Тя въздъхна дълбоко и се извърна настрани, за да го вдигне.

— Ало?

— Мога ли да говоря с Хайя ал Яна, моля?

Гласът бе изключително приятен; говореше арабски с английски акцент и тя прецени, че явно човекът е получил образованието си в чужбина; не можеше да каже на колко години е.

— На телефона.

— Госпожо Ал Яна, казвам се Джабер ибн Мохамед, работя за двореца и правителството на Гада.

Хайя за миг затвори очи. По дяволите, това не бе обаждане, което можеше да пренебрегне.

— Радвам се да ви чуя — излъга тя.

— Разбрах, че възнамерявате да излетите обратно за Щатите рано сутринта. Имате ли време да се срещнем тази вечер? Мога да дойда в хотел „Радисън“.

— Разбира се, за мен ще бъде удоволствие.

— За да одобри дворецът подобен проект, в който е замесена и една шарифа, ние трябва да го проучим добре.

— Напълно разбирам — отвърна Хайя и мислено се прости с почивната си вечер. — В шест часа удобно ли е? Бихме могли да се срещнем във фоайето или да вечеряме заедно.

— Чудесно. Ще се видим тогава.

— Чудесно — повтори и Хайя и затвори. По дяволите. Настрои алармата на мобилния си телефон; поне й оставаше половин час, а дори малкото сън бе по-добре от нищо.

Той я очакваше във фоайето. Хайя с изненада забеляза, че е млад мъж, вероятно малко по-възрастен от самата нея, висок, с аристократичен орлов профил и проницателни очи. Имаше маслинена кожа, слънчев тен и беше с много хубав костюм; тялото му бе силно, но не прекалено мускулесто.

— Госпожо Ал Яна, благодаря, че приехте да се срещнем.

— Благодаря ви, че дойдохте.

Очите му я огледаха — одобрително, както й се стори, а после той примигна; погледът му се бе спрял върху корема й.

— Бременна сте — изтърси той.

Тя се усмихна.

— Да, слава на Аллах.

— Извинете ме, не исках да бъда груб. Просто бях изненадан. Съпругът ви с вас ли е?

— Вдовица съм — отвърна хладно тя.

Той се изчерви смутен.

— Много съжалявам.

— Не бихте могли да знаете.

— Да похапнем? — Макар първоначално да бе много самоуверен, сега Хайя усещаше колко е объркан. — Хм, една бременна жена не бива да стои дълго без вечеря. Тук имат отлична кухня, макар да е ресторант от голяма верига; в менюто предлагат и местни ястия.

— Звучи добре. — Хайя се зарадва. Човекът бе внимателен, а тя беше гладна и сега той щеше да остане с нея поне докато траеше вечерята — достатъчно дълго, за да го убеди в идеята си.

— Тогава заповядайте насам. — И за нейна изненада той й предложи ръката си.

Отлични маниери, каза си тя. И красиво лице. А после мигновено се почувства гузна спрямо паметта на Ахмед. Беше бременна в седмия месец, макар и да не й личеше особено, освен в меката извивка на корема. С какво право мислеше така за един чужд мъж?

Поръчаха си съвсем прилична вечеря с местни специалитети като лозови листа, увити около пикантно мляно месо, дребни птици на жар, местния вариант на салата „Табули“, както и малка пита жълто козе сирене с подправки и зехтин. Разбра, че Джабер е учил в Кеймбридж — колежа „Сейнт Джон“, уточни той, — а после бе минал военно обучение в Съединените щати, в академията „Уест Пойнт“.

Хайя му разказа малко от своята история. Но не много; не искаше да намесва прекалено името на Ахмед.

— Трябва да ви разпитам за магазина — каза той накрая, минавайки към деловите въпроси.

— Ще бъде много престижен и луксозен, а цените ще бъдат много високи. Имаме подкрепата на важен финансист — Крейг Левин.

— Левин — повтори името той, явно впечатлен.

— Аз съм пълноправен партньор. Мястото е бившата галерия на съпруга ми. Моята роля е да снабдявам магазина с произведения на изкуството, бижута и козметика от Средния изток. Възнамеряваме да навлезем в етичната търговия, като купуваме от местни жени и им заплащаме справедливи цени.

— И да изкарате солидна печалба.

Хайя не се смути.

— Да, компанията целѝ печалба. В крайна сметка на тези жени не са им нужни подаяния, а дългосрочни търговски партньори. Това може да се постигне само ако купувачите реализират печалба.

Той се усмихна леко, но с одобрение.

— Звучите като жена, която отлично знае какво иска.

— Точно така е. — Хайя леко склони глава. — И трябва да бъдем напълно откровени с вас, след като искаме съдействието на една шейха или принцеса.

— Това е вярно.

— Снимката на една такава дама с бижутата ще подпомогне каузата ни; това ще направи компанията ни по-богата и всъщност ще направи богата и мен. — Хайя леко се изчерви. — Макар изобщо да не се съмнявам, че тези бижута са достатъчно красиви да се продават и сами. — Тя се усмихна. — Вижте, господин Ибн Мохамед, старая се да бъда честна с вас, но това е чисто бизнес предложение, в крайна сметка.

— И то много добро. — Той замълча за миг, докато очите му я изучаваха. — Стига да можете да ми докажете, че ще плащате справедлива пазарна цена на жените в Гада, които ви доставят стоката.

— Веднага щом се прибера у дома, ще се погрижа да изпратят документите в двореца.

— Много добре. — Той се усмихна леко и очите му отново обходиха лицето й. Хайя се смути и извърна поглед. — Значи ще можем да правим бизнес заедно. Предполагам, че няма да се върнете скоро тук.

— Не и преди да се роди детето ми.

— Разбира се. — Той отново помълча, а после я погледна. — Ако мога да отбележа, госпожо Ал Яна, вие сте много необикновена жена.

— Това комплимент ли е?

Джабер се усмихна широко.

— Точно това е. Уверявам ви. Много се радвам да видя сънародник от арабски произход, който преуспява в Америка. Вероятно е още по-добре, че сте жена — и при това вдовица и бъдеща майка, инш Аллах. Това е все едно — как казват американците — „да пуснеш лисицата в кокошарника“.

— Точно така — отвърна Хайя и се засмя, защото той още повече й хареса. — Вие също сте доста необикновен. Очаквах един дипломат да е по-надут.

— Благодаря ви. — Той леко наклони аристократичната си глава и се върна към бизнеса. — Очаквам шейха Айша да се съгласи за снимките. Ако продажбите са успешни и нашите жени имат полза от това, дори и по-високопоставена дама от кралското семейство, вероятно някоя принцеса, може да се включи. Кралят одобрява търговията.

— Отлично — развълнува се Хайя.

— Но ще искаме да увеличите обема на стоките, които купувате от Гада — включително килими, лампи и така нататък.

— Надявам се, че ще отворим и други магазини — увери го Хайя. — Но няма да се обърна към вас, докато това не стане. И може да поръчваме много повече стока от Гада.

— Тогава съм сигурен, че ще сключим сделка. — Той вдигна чашата си с минерална вода за тост.

— Радвам се да го чуя, господин Ибн Мохамед.

— Моля, наричайте ме Джабер.

— Тогава ме наричайте Хайя. — Тя се усмихна.

— И още нещо… — поколеба се той. — Не че е от голямо значение, но когато комуникирате с двореца, не бива да използвате обръщението „господин“… все пак. Вижте, аз следя отблизо делата на шейха Айша, защото тя ми е майка.

Хайя се задави с водата си; закашля се от изненада. А после се изчерви силно, дълбоко засрамена.

— Искате да кажете…

Той не каза нищо.

— Извинете ме, Ваше Височество — измърмори Хайя, която искаше да избяга и да се скрие някъде.

— Няма за какво да се извинявате. Аз ви подведох. Би трябвало аз да ви се извиня. Просто заемам държавен пост и предпочитам да се отнасят с мен като с министър, а не като с член на семейството.

Хайя забеляза, че той не използва думата кралско — не беше нужно.

— Разбирам. Ваше Височество — добави тя отново.

— Предпочитам да ми казвате Джабер. — Той направи знак на сервитьора и му заговори на наречието на Гада прекалено бързо, за да го разбере Хайя. — Сега трябва да тръгвам. Надявам се полетът ви да е приятен, госпожо Ал Яна.

— Хайя.

— Хайя. — Той се усмихна топло. — И ще поддържаме връзка.

Тя се запита дали не трябва да се изправи и да направи реверанс, но беше прекалено късно. Той й се поклони леко, обърна се и си тръгна.

— Искам да освободя стаята си, моля.

— Разбира се, госпожо.

— Четиристотин и шеста. — Хайя подаде ключа и кредитната си карта. — Имам няколко телефонни разговора със Съединените щати, както и две бутилки минерална вода…

— Всичко е наред, госпожо; нямате сметка за уреждане.

— Моля?

— Сметката ви е уредена от Кралство Гада. По нареждане на Негово Височество шейх Джабер.

— Вечерята тогава…

— Цялата сметка, госпожо.

— Разбирам. — Хайя прикри усмивката си. — Много щедро от страна на Негово Височество. Бихте ли ми извикали такси до летището?

— Няма да е нужно, госпожо. Негово Височество изпрати за вас правителствена лимузина. Очаква ви вече близо час.

През целия път към дома Хайя си повтаряше, че това е само любезен жест. Беше сключила важна сделка, може би им бе осигурила отлична реклама. Само това беше важно.

Джабер беше шейх и министър в правителството. Вероятно вече бе женен. Човек с неговото положение не би се заинтересувал от една бременна вдовица, огромна като слон. Беше важно да стои здраво на земята — дори и в първокласния салон на Кралските авиолинии на Гада. Когато стигна до летището, Хайя откри, че шейх Джабер е наредил да сменят билета й за бизнес класата.

Когато се прибра, тя незабавно разпореди една от асистентките на Джейн да изпрати по факс договора до офиса на Джабер.

Вече наистина ставаше доста тромава и беше много изморена. Хайя предпочете да остави организацията по грандиозното откриване на Джейн и Сали. Бе обиколила магазина и бе видяла красиво подредените стоки, които тя бе купила; наред с разкошните модни колекции на Сали, те щяха да са душата и сърцето на „Блясък“.

Но точно сега Хайя трябваше да се погрижи за детето си. Беше глупаво да се надява на романтична връзка, а и Хайя не искаше сърцето й отново да бъде разбито. Не направи никакъв опит да се свърже с Гада, освен посредством офиса. Вместо това боядиса детската стая — много хубаво и неутрално жълто. Никой мъж не би искал да отглежда чуждо дете.

След като бебето се роди, тя щеше да забрави всякакви романтични увлечения. Нали така?