Блясък

Тридесет и осма глава

— Можете да ми се доверите. — Госпожа Даути, Емили, беше категорична. — Тя ще бъде добре. Нали, принцесо? Кое е най-хубавото момиченце?

Нур размаха малкото си свито юмруче и изгука щастливо. Усмихна се беззъбо на майка си и на бавачката.

— Нали помните за затоплянето на бутилката? И не използвайте онези готови мокри кърпи. Само кърпи с топла вода, иначе получава обрив…

— Госпожо, отгледала съм четири собствени деца. — Ирландката поклати глава. — Сега се качвайте в таксито. Колкото по-скоро тръгнете и се заемете с търговията или каквото там правите, толкова по-бързо ще се върнете при нея. — Тя побутна Хайя. — Минаха четири месеца. В работата също имат нужда от вас. Тръгвайте вече.

Шофьорът на лимузината натисна клаксона и Нур сбърчи личице. Започна да плаче и на Хайя също й се доплака.

— Вървете — настоя Емили Даути.

Хайя направи, както й казваха, и докато лимузината потегляше, видя как бавачка гушка бебчето й до рамото си.

— Летището на Лос Анджелис?

— Просто карай — сопна се Хайя. Извърна лице към прозореца, за да не види той сълзите й.

Сега всички в града знаеха коя е Хайя ал Яна. Човекът каза само: „Да, госпожо“, и настъпи газта. Това я устройваше.

Знаеше, че трябва да го направи, разбира се. Нур беше на четири месеца и Хайя не можеше да остане у дома завинаги. Не и с темпото, с което се развиваше „Блясък“. Пред магазина всеки ден имаше опашки само за да влязат вътре. Джейн преговаряше с някои западнали вериги и се опитваше да купи изгодни парцели, търсеше място с приличен наем на Пето авеню или Америка авеню, постоянно летеше до Лондон и Париж. А Сали, когато имаше свободна вечер от бейзбола, се превръщаше в истинска звезда; прекарваше дните си, заета с дизайн, а нощите й бяха посветени на бляскави премиери, появявания в различни токшоу програми и интервюта за списания. Наричаха я „Марта Стюарт на модата“ или с по-жестокото „Бизнес Барби“ Но Сали понасяше всичко като професионалист и абсолютно всичко, с което се появяваше пред публика, бе от „Блясък“.

Следващият магазин, който предстоеше да открият, щеше да е в Ню Йорк и както Джейн, така и Сали лично бяха помолили Хайя да се върне. Етичният бизнес беше истинска златна мина — женските списания направо бяха полудели по сътрудничеството им с местните занаятчии и когато Сали бе позирала за „Уиминс уеър дейли“ с една от роклите, станали нейна запазена марка — дълга до земята, тясна, от червено кадифе, и беше сложила едно от колиетата на Гада около стройната си шия, поръчките направо заваляха.

— Имаме само още стотина килима — вече има списък с чакащи поръчки.

— Бижутата се разпродадоха още преди седмици. Сега имаме празни отдели в магазина.

— Хайя — настоя Джейн. — Не може просто да пътуваш и да купуваш всичко сама, трябва да намериш служители купувачи — хора, на които имаш доверие. Те могат да се занимават с етична търговия на едро, стига да отговаря на стандартите. Не бива да рискуваме марката си.

— Джейн е намерила подходящо местенце и във Венеция. Трябва ни стока за шест нови магазина. До края на годината ще станат дванайсет. — Сали се усмихна широко. — Кажи „здравей“ и на „Блясък“, Токио.

— Предполагам, че сте прави. Няма начин да изпълня толкова много поръчки. — Хайя се вълнуваше много. — Наистина ли е толкова оживено?

Сали простена:

— Моля те, върни се.

Естествено, че обожаваше Нур, нейното малко слънчице, но… беше време да се върне към живота на възрастните. На Хайя й липсваха приятелките й, бизнесът. Беше прекалено амбициозна, за да прекарва цялото си време в детската стая.

— Значи, да наема купувачи?

— Поне двайсет. Ще ти дам схема на заплащането, моля те, не се отклонявай от нея — каза Джейн.

Хайя разпери ръце.

— Наемането на служители е твоя специалност. Но трябва да са подходящите жени, хора, на които да се доверя, че няма да купуват всякакви вехтории и че ще подбират само подходящите доставчици.

— Можеш да назначиш мъже за купувачи. Стига да запазим политиката си за подкрепа на бедните жени — обади се Сали. — Нашите клиенти го искат. Превръща се в нещо като женски клуб заедно с дизайнерските джинси.

— Добре тогава. — Хайя кимна; щеше да има нужда от помощ. С бебето нямаше начин да се върне към непрекъснатото летене през океана. — Мисля да наема хора във всяка държава, нали разбирате, някой в Египет, друг в Мароко… за да търсят различни стоки.

— Това е твоята сфера — каза Джейн. — Работи, както намериш за добре.

Хайя се съгласи. Изтощените лица на приятелките й бяха добавили красноречиво Само се справи с работата!

А и, честно казано, тя не искаше да губи позициите си. „Блясък“ бе нейна идея, именно тя бе дала предложението онази нощ в дома на Джейн. Без етичната нотка, която тя бе добавила в компанията, те щяха да са само поредният „Сакс“ или „Харъдс“ — нищо чак толкова специално. Женските списания и телевизионните канали отразяваха ентусиазирано изявите им само заради онова, което правеха за развиващите се страни. Хайя чувстваше, че „Блясък“ е лично нейно творение. Ако тя се махнеше, с нея щеше да изчезне и душата на компанията.

Това не биваше да се случва. Сега този магазин бе дълбоко в сърцето й. Това бе нейно постижение и щеше да се бори като тигрица, за да го защити. И да защити себе си в него.

Така бе справедливо. И сега отново бе на път към Аман, Йордания. Оставяше Нур за цели четири ужасни дни.

Трябваше да го направи, но не бе длъжна да й харесва.

Джабер тръсна глава и се опита да се съсредоточи. На монитора пред очите му имаше куп факти и цифри, в таблица беше представен напредъкът в изпълнението на обществените поръчки в град Гада. Това беше важно; тук бяха разходите за училищата и болниците, в които той бе убедил краля да инвестира.

Един проект много близък до сърцето му.

И знаеше, че трябва да се концентрира върху него. Истината бе, че неговата звезда изгряваше в кралството. Имаше много съветници, от банкери до генерали, както и множество по-дребни принцове и роднини, които се тълпяха около краля. Но той винаги бе стоял настрани от тях. Просто си вършеше съвестно работата, методично и без излишен шум, и владетелят на Гада го бе забелязал.

Отначало му бяха възложени повече отговорности. Като проектът за язовира на юг, инвестициите в завод за обезсоляване на морска вода, за да може да се осигури напояване за пустинните равнини на запад, привличането на компании за модерни технологии в столицата Гада. Нямаше никакви парични компенсации, нито почести, както в двореца, така и извън него. Някой по-дребнав човек би се оплакал. Джабер се зарадва на новите задачи. Имаше амбицията да променя нещата. И скоро последва и официално повишение, а кралят издигна в ранг майка му и самия него.

Беше много вълнуващо. Джабер беше изгряваща звезда. Другите придворни се ядосваха, някои от съветниците мърмореха. Той не им обръщаше внимание. Беше погълнат от работата си. В редките случаи, когато си позволяваше да посъветва краля, той се вслушваше в думите му.

Джабер също имаше своите човешки слабости. Разбираше, че кралят вижда нещо по-специално в него: комбинация от западна ефективност и традиционни местни добродетели, както и пълна липса на желание да ласкае и да се подмазва. Виното на властта бе много упойващо. Желанието му да се издигне в управлението се засили. Имаше вероятност, много реална вероятност, той да стигне до най-вътрешния кръг, да има думата в управлението на кралството. Неговият принос щеше да бъде в областта на реформите, на прогреса в цялата страна.

Започна да работи много до късно. Направо се превърна в робот. И продължи да увеличава влиянието си и да върши много полезни дела.

Определено бе време да затвърди позициите си, да се ожени за подходяща жена от кралско потекло, която да му роди синове и заедно с която да заемат полагащото им се място в светския живот на двореца, както и в коридорите на властта…

Но тогава срещна Хайя ал Яна.

И всичко се промени.

Какво си въобразяваше? Джабер потърка слепоочията си с тъмните си пръсти, които бяха изтощени от много писане на клавиатурата. Тя със сигурност бе крайно неподходяща. Вярно, беше мюсюлманка, но само толкова. Американска гражданка, образована в Лос Анджелис. Не беше девойка, а вдовица с дете и изявена чувственост, която направо го опияняваше. Щеше да отгледа дъщерята на друг мъж, при това дете на търговец, в разкошните вили и градини на кралския дворец. А и тя бе пълна противоположност на жените, за които се женеха братовчедите му — стройни, от аристократични семейства, без други амбиции, освен да организират подходящите партита, да носят подходящите рокли и да спечелят благоволението на кралицата на деня. И може би да пазаруват по малко в Дубай и Париж. Както и, разбира се, да народят цял куп привилегировани деца.

Хайя ал Яна бе различна. Тя беше… как да я опише? Истински играч. Човек на действието в живота, също като него. Съвсем невръстна булка, която бе преуспяла два пъти в различен бизнес, бе постигнала глобален успех, самотна майка и защитничка на онеправданите. Но не по обичайния за богатите жени начин, организирайки благотворителни балове и пишейки чекове. Хайя отиваше при хората и даваше препитание на бедните общности, помагаше им да започнат малки производства, даваше им пазар за стоките, плащаше им справедливи цени за труда им и положителните резултати бяха видими навсякъде. Една преуспяла жена, която помагаше на другите да успеят, и то не с благотворителни мисии, а посредством пари в брой. Посредством търговията. Беше го видял със собствените си очи — тя се отнасяше с всички като с равни.

Зашеметяващото й лице и зрялата й красота бяха съизмерими само с амбицията и интелекта й. В краткото време, което бе прекарал с нея, както и в няколкото телефонни разговора, които бяха провели впоследствие, Джабер нито за миг не се бе отегчил.

И макар често да си бе повтарял, че това увлечение е лудост, той не бе престанал да мисли за Хайя от деня, в който тя бе заминала от Гада. В сравнение с нея другите жени, с които се съгласяваше да излезе на вечеря, бяха скучни като кукли. Тя бе влязла под кожата му и не можеше да я изличи от съзнанието си.

А сега… сега Хайя ал Яна се връщаше тук. И Джабер щеше да се срещне с нея.

Нямаше никаква представа какво ще се случи.

— Добре дошла, госпожо Ал Яна. — Служителят се усмихваше ослепително. — Радваме се да ви видим отново, госпожо. Надяваме се, че престоят в Гада ще ви хареса.

— Благодаря.

— Конферентната зала „Рузвелт“ е резервирана за срещите ви в девет часа утре сутрин, както пожелахте.

— Чудесно. Бихте ли ми дали ключа от стаята, ако обичате…

Хайя беше много уморена, денят бе много дълъг и сега с нетърпение очакваше да седне пред телевизора и да хапне нещо набързо, а после да поспи.

— Заповядайте. Президентският апартамент. Вземете асансьора до мансардния етаж, втория вляво.

— Не съм резервирала този апартамент — уморено каза Хайя. Надяваше се, че това няма да я забави много; утре трябваше да започне работа отрано.

— Не, госпожо. Това е бонус. И имаме съобщение за вас — загадъчно се усмихваше човекът на рецепцията — от Негово Височество шейх Джабер.

Хайя примигна шокирана. Той си спомняше за нея?

Преговорите с двореца в Гада се водеха по официалните канали на офиса и само по телефона, а Хайя бе изпратила документите чрез една от асистентките на Джейн. Изобщо не бе очаквала отново да види Джабер.

— Заповядайте. — Служителят на хотела й подаде плика; беше от плътен картон, с малък златен герб на гърба, изобразяващ стилизирано палмово дърво. — Да повикам ли пиколото, за да ви заведе до апартамента ви?

— Не, ще се оправя.

Хайя тръгна към асансьора, като едва забелязваше къде върви. В куфара й — малък и спретнато подреден, имаше леки дълги рокли. Качи се до Президентския апартамент; беше невероятно луксозен, със затъмнени прозорци от четирите страни и с изглед към столицата Гада. Хайя го огледа бегло, стовари куфара на леглото и разкъса плика.

Престани, каза си мислено Хайя. Влагаш прекалено много подтекст в думите. Той е красив и млад шейх и не е мъж, който би се изкушил от една самотна майка, вдовица. А и какво, ако беше така? Тя беше партньор в „Блясък Инкорпорейтид“, а той работеше за правителството тук. Нищо нямаше да излезе.

Но нямаше полза. Сърцето й биеше учестено, докато набираше номера на служебната бланка. О, по дяволите, наистина бе вълнуващо. През последните четири месеца бе стояла в детската стая, заобиколена с памперси, и бе гледала само филмчета с плюшени мечета. Трябваше да гледа на това като на делови успех.

Все едно. Беше страхотно. Хайя си позволи да се наслади на усещането. Замисли се за Ахмед, за любовта му. Сега той беше в рая — не би имал нищо против дори и ако нещо стане. Преди се бе чувствала виновна, но сега, когато имаше неговата Нур, която обичаше и боготвореше, сега изпитваше невероятно спокойствие.

Хайя се огледа внимателно наоколо. Веднага разбра защо са й дали най-хубавия апартамент в хотела. Колкото и нашумял да беше магазинът им, тук имаше и други преуспели бизнесмени. Не, това беше благодарение на Негово Височество. И тя прие всеки разкошен детайл като комплимент.

— Добър ден — заговориха й на арабски.

— Здравейте. Казвам се Хайя ал Яна…

— О, да, благодаря, че се обадихте, госпожо. Ще можете ли да се срещнете с Негово Височество за обяд?

— Да, ще мога — отвърна Хайя, изненадана, че служителят отсреща мигновено бе разбрал.

— Прекрасно. Ще изпратим правителствена кола да ви вземе от хотела в един без двадесет, ако ви е удобно. Моля, вземете си и паспорта, за да удостоверите самоличността си.

— Благодаря — отвърна Хайя. Правителствена кола! Не можеше да повярва. Защо отново й постилаха червен килим?

— Ще се видим утре, госпожо, инш Аллах. Приятен ден.

Тя затвори и отиде в разкошната баня на апартамента, където имаше огромна вана на крачета, направена от чиста мед и толкова голяма, че можеше да плуваш вътре. На другата сутрин трябваше да проведе интервюта, имаше осемнайсет кандидати за шест места и трябваше да приключи до дванайсет и половина.

Можеше да се справи. Бе се научила да вярва на инстинктите си. Онези, които имаха усет за красотата и обичаха Гада, щяха да се отличат. Важното бе да ги наеме бързо, да отсее излишните хора и после бързо да се върне тук. Независимо дали имаше право за интереса на Джабер, или не, трябваше да изглежда зашеметяващо. Само ако можеше да привлече за участие истинска принцеса от тази страна… Прелест. Рекламата и популярността на „Блясък“ щяха да скочат до небесата точно когато Джейн планираше отварянето на новите магазини.

Хайя бе извън активна дейност известно време. Искаше да даде своя принос, да бъде също толкова значима, колкото и Сали и Джейн. Първоначално бяха само те двете, а Хайя бе дошла по-късно. Не искаше да бъде аутсайдер, ненужно трето колело в „Блясък“.

Ако можеше да осигури повече популярност и реклама от Сали, тогава никой нямаше да я обвини, че се е присъединила допълнително.

— Ето, че пристигнахме, госпожо. Паспортът, ако обичате.

Хайя покорно го подаде. Шофьорът — или по-вероятно войник с униформа и палми на еполетите, го подаде на гвардееца на входа. Хайя се приведе напред и погледна през прозореца към дворцовия комплекс.

Беше смайващо красив. Изумително голям и покрит със сини и златни плочки, като украсата върху главата на някой фараон. Блестеше като скъпоценност под слънчевите лъчи, а градините се простираха пред погледа й, тучнозелени и прекрасно аранжирани. В дворовете имаше фонтани, които нежно ромоляха. Хайя забеляза и тухлената настилка — червена и древна. Тук сякаш витаеше духът на вълшебната Алхамбра. Потрепери от вълнение. Дали изглеждаше достатъчно добре? Бе избрала традиционен йордански кафтан от червена коприна, избродиран със златни нишки, антична изработка, стигащ чак до глезените й и спускащ се красиво върху фигурата й. Нямаше почти никакъв грим, само малко фон дьо тен, блясък за устни и спирала, както и нежното ухание на „Шанел №19“, който Хайя винаги бе предпочитала; парфюмът бе по-свеж и по-лек от по-известния си събрат. На шията си носеше оригинално колие от монети от Гада, част от продаваните в „Блясък“ стоки; струваше й се извънредно чувствено, като малки звънчета при всяко нейно движение.

— Благодаря. — Върнаха й паспорта и лимузината мина през величествените гравирани порти, покрити с мозайки в марокански стил. Хайя се постара да не зяпа прекалено неучтиво, докато шофьорът я водеше към лявото крило на двореца покрай маршируващи гвардейци, а после влязоха в малък двор и паркираха на мястото, посочено им от гвардеец, който ги поздрави и после дойде да й отвори вратата.

— Добре дошли, госпожо — поздрави я той на английски със силен акцент.

— Благодаря — отвърна му на арабски Хайя.

Войникът се усмихна и заговори на родния си език.

— Принц Джабер ви очаква в кабинета си. Заповядайте насам.

Хайя кимна и тръгна след него по изумително великолепни мраморни коридори, чиито стени бяха облицовани с дърво, гравирано изящно в ислямски стил. Накрая стигнаха до една по-малка стая в модерен стил, която бе част от прекрасно проектирано допълнително крило, където седеше Джабер.

Той скочи на крака.

— Гостенката ви, Ваше Височество — каза гвардеецът, поклони се леко и се оттегли.

— Хайя. — Той се приближи и сърдечно сложи ръце на раменете й, след което я целуна по двете страни по арабски маниер; Хайя, доста смутена, направи тромав поклон.

Джабер вдигна вежда.

— Няма нужда от поклони. Макар обноските ти да са прелестни като лицето ти.

Тя се изчерви силно; дано тенът й да бе достатъчен, за да прикрие това от него.

— Бях очарована от писмото Ви — започна тя официално.

— Добре. И ме наричай Джабер. Надявам се, че няма да се наложи да те наричам госпожа Ал Яна цял следобед, нали?

Тя поклати глава.

— Само Хайя.

— Тогава ела. — Той й протегна ръка. — Наредих да ни поднесат обяд в покоите на майка ми — тя е на една арабска конференция за децата в Дубай.

Хайя се опита да хапне поне от учтивост. Тя бе гост и бе грубо да откаже гостоприемството, но беше силно смутена. Нито раздразнителните американски бизнесмени, нито грубите доставчици и правителствени чиновници по митниците, които обичаха да демонстрират властта си, никой от тях не я бе карал да се чувства така. Тя уважаваше Гада и Джабер. Това бе една красива и богата страна, но тук се грижеха и за номадите, за жените от пустинните племена и бедните вдовици, на които тя се опитваше да помогне.

И ето, че сега се намираше в едно малко кътче в центъра на властта. А той седеше от другата страна на масата, докато почтителни слуги му поднасяха ястия, а после обслужваха и нея. Струваше й се изключително красив, пленителен и силен — и не в онзи абстрактен смисъл, който човек влага, когато говори за някой банкер или магнат от пресата, не като човек, който има влияние, а такъв, който категорично и напълно владее ситуацията. Като представител на правителството и член на управляващото семейство.

Джабер не бързаше. Разговаряше любезно с нея за магазина, за кандидатите, които бе интервюирала, за програмата за развитие на „Блясък“.

— Ами ти? — попита накрая, докато тя побутваше в чинията си крехка баничка с печено пилешко и стафиди. — Нима участваш активно във всичко? Изглеждаш така, сякаш изобщо не си била бременна, макар, естествено, да знам, че не е така.

— Това е първата ми сериозна задача, откакто родих Нур.

— И ще имаш сериозен успех — увери я той спокойно. — Питах се дали си следила събитията в Гада междувременно?

Хайя се засрами.

— Не съм… аз почти не съм следила новините, откакто бебето се роди. Кърмех… — Гласът й заглъхна. Дали това не бе прекалено интимен детайл, за да го сподели с него? — Както и да е — побърза да добави тя, — мисля, че „Ню Йорк таймс“, който прочетох в самолета, е първият вестник, който съм виждала от месеци насам. Моля, да извините невежеството ми, Ваше… — Тя зърна израза на лицето му. — Джабер.

— Така е по-добре — каза той. — И не се притеснявай. Това ми се струва много освежаващо. Както и да е, Негово Величество реши да окаже висока чест на моята майка — неговата братовчедка, която е вдовица, и я издигна в ранг на принцеса с титлата Кралско Височество. По нашите закони това е абсолютно негово право.

— Това е чудесно — автоматично отговори Хайя, докато се мъчеше да прецени какво означава това за компанията й. Вече имаше снимки с благородната дама — сега принцеса, с бижута на „Блясък“. Нима работата й тук бе приключена? Биха могли да разработят новата си рекламна кампания върху вече направените снимки.

— А колкото до мен — продължи делово той, — аз участвам в правителството, както знаеш. Не се занимавам само с протокола. Имаше един спор с Дубай относно някои нефтопроводи. Успяхме да го разрешим. По този въпрос работех директно с краля.

Хайя се обърка.

— И той те е преместил от протоколния отдел ли?

— Сега съм външен министър — каза Джабер и сви рамене. — И титлата ми е повишена в емир, принц.

Хайя осмисли чутото.

— Значи сега сте Кралско Височество?

— Да.

— Не мога да продължавам да те наричам Джабер.

— След като лично съм те помолил за това, би било крайно неуважително да сториш друго — заяви той.

Слугата се появи с ментов чай и табли с дребни сладкиши за десерт. Хайя му благодари многословно, доволна от разсейването. Джабер махна с ръка, за да бъдат оставени насаме; сервитьорът и останалите слуги се оттеглиха мигновено.

— Няма нужда да ни оказваш ненужни почести — делово заяви той. — Аз, както и майка ми, сме уверени в почтените ви намерения. Майка ми ще участва в представянето на стоките от Гада, които вие продавате. Можеш да уредиш детайлите с моите наследници в протоколния отдел.

— Благодаря. — Хайя кимна. Това беше голям успех. Именно затова бе дошла. Ами сега, трябваше ли да си тръгне? Задачата й бе изпълнена.

— Питах се дали би искала да прекараш следобеда с мен — каза той и внезапно заговори забързано и нетипично притеснено. — Не по работа… като среща.

Хайя направо подскочи от мястото си. Беше я поканил на среща — наистина я бе поканил!

— Нали знаеш… че съм вдовица… и имам дъщеря?

— Каза ми. Поздравления. — Джабер се усмихна и светлите му сиви очи я огледаха изпитателно. Хайя не бе свикнала с подобно внимание и моментално сведе очи.

— Сигурно знаеш, че си много красива — каза той — и ме заплени още при първата ни среща. Следях развитието на компанията ти и успеха ти. И се надявах, че ще се върнеш тук. Една среща е нещо съвсем нормално, Хайя — стига да нямаш нищо против.

— Аз… да, благодаря — свенливо отвърна тя.

— Прекрасно. — Той се усмихна широко в отговор, сякаш напрежението се бе разсеяло. — Край града има страхотни персийски руини. Мисля, че би ти харесало да ги разгледаш. Без шофьори — ще идем с моята кола.

Разхождаше се с него край величествените древни стени сред руините на Шира и се възхищаваше на крилатите лъвове с глави на брадати мъже, на издяланите в камъка изображения на богове и на плочите с клиновидно писмо, осеяли улиците, на полегналите сред оскъдната трева колони, по които се катереха гущери, а наоколо пърхаха пеперуди.

— Наистина е великолепен.

— Искаме да го превърнем в туристическа дестинация. — Джабер й се усмихна. — Радвам се, че ти харесва. Къщата ми е наблизо.

— Имаш къща в дворцовия комплекс?

— Вече да.

Хайя кимна. Бе й разказал малко за живота си. Баща му починал, когато бил само на три, майка му се помъчила да му осигури нормален живот, доколкото било по силите й; получил образованието си във Великобритания, после за кратко бил в армията като офицер от „Пустинните плъхове“; опитал се да си намери място в управлението на страната, за да бъде полезен. Той, на свой ред, бе разпитал Хайя деликатно, но изчерпателно за Ахмед, за родителите й, за Америка, Нур, за всяка част от живота й. Докато му разказваше за училището на госпожица Милтън, Джабер се бе усмихнал многозначително — и той самият бе тормозен като ученик на Запад.

Осъзна, че се опитва да бъде сдържана. Той бе толкова интелигентен, толкова чаровен, но и много проницателен; и очевидно тя не би могла да има никакво бъдеще с него. Хубаво е, че излязоха на среща, казваше си Хайя. Но щеше да е пълна глупачка, ако си позволеше да се надява на нещо.

— Сигурно е било голяма радост семейството ти да бъде издигнато от краля.

— Бих излъгал, ако кажа, че майка ми не се вълнува силно — откровено заяви Джабер. — Не толкова заради титлата, макар да й е приятно. А заради онова, което означава за мен. Крал Назир ми има доверие. А той е стар, синовете му се борят за наследството. За известно време бих могъл да направя разни неща — да променя много. Сега строим училища във всеки район, създаваме единна съдебна система. В крайна сметка, бих искал монархията да има по-скоро декоративна роля, като във Великобритания. Но ще е нужно време. Засега поне мога да поставя началото.

— Предполагам, че кралят ще ти избере подходяща принцеса, нали така? — подразни го Хайя.

Той спря и я изгледа продължително; тя се изненада и отклони очи.

— Аз съм старомоден. Не вярвам в развода. Не искам да сменям съпруги. Жената трябва да бъде подходящата — да бъде идеалната. Ясно съм заявил, че няма да приема уреден брак.

— Разбирам. — Хайя не смееше да вдигне поглед. Опита се да смени темата. — Виж този амфитеатър… изключителен е.

Джабер не се хвана.

— Да седнем за малко — предложи той. — Искам да ти кажа нещо.

Хайя се остави да я заведе до едно сенчесто местенце. Седнаха един до друг на белите каменни пейки, издялани преди хилядолетия, загледани към арената; Хайя се запита дали там не бяха умирали хора. Това бе древна земя, красива и пълна с призраци.

— Бих искал да излизам с теб — каза той. — Много. Мисля, че си красива. Ти си скромна, истинска дама, но има и още нещо. Притежаваш желязна воля. Започнала си невероятно успешен бизнес, летиш по света, за да организираш всичко, намерила си начин да печелиш пари и да помагаш на другите. Възхищавам се как успяваш да работиш с приятелките си от Запада. И все пак си вярваща. Дъщеря ти носи мюсюлманско име.

Хайя се усмихна.

— Баща й настоя и аз да сменя моето. Той не одобряваше английските имена за мюсюлмани.

— И имаш кураж, не се страхуваш да говориш за съпруга си пред мен. Не бих могъл да се възхищавам на жена, която би пренебрегнала паметта му.

— Обичах го.

— Това е ясно. — Джабер излагаше всичко с прямота, която много й харесваше. — Кажи ми сега, преди да се увлека прекалено, би ли могла да обикнеш отново?

— Възможно е — отвърна Хайя. — Влюбих се в Ахмед едва след като го опознах… Не искам да прибързвам с брак, Джабер.

— Не. Разбира се. — Той бе нетърпелив. — Ти имаш дете. И собствен бизнес. Разбирам, че няма да станеш моя само защото така съм поискал, Хайя. Затова ще ти направя предложение. Не за брак — добави той, ухилен, и тя се усмихна. — Засега. Защо не се установиш в Гада за шест месеца? Можеш да създадеш офис тук и да правиш кратки пътувания с кола, заедно с детето си; аз ще осигуря бавачка от двореца или дори две. Ще можеш да купуваш местни стоки и да изпращаш заместниците си на по-далечни мисии, например до Европа. Имаме всички необходими съвременни технологии — електронна поща, факс. Течаща вода. — Той й намигна. — Всъщност можеш да създадеш тук цял отдел на компанията — за проучване и покупки, който ще оглавиш именно ти. Това ще затвърди позициите ти на фирмата много по-красноречиво, отколкото няколко големи удара в закупуването на стока. Междувременно, детето ти ще расте тук, където ще чува навсякъде да се говори арабски.

— И ще мога да се виждам с теб?

— Не съм казвал, че нямам и користни мотиви. — Джабер сви рамене. — Нека видим дали ще си допаднем взаимно, истински. Независимо какво ще се получи, ти ще имаш моята закрила. Ако се окаже, че не можеш да ме понасяш, какво толкова ще си изгубила? Нищо. Кариерата ти ще процъфтява. — Очите му потърсиха нейните. — Казах ти, че много мислех за теб. Кажи ми истината, ти някога помисли ли за мен?

— Да. Но не вярвах, че…

— Повярвай — каза той. — Е, ще дойдеш ли? Ще прекараш ли известно време тук?

Тя се замисли. Много обичаше Гада. Същевременно искаше да бъде равна на Сали и Джейн. Това щеше да означава да ги остави сами, разбира се. Щеше да раздели триото за втори път…

Но сега „Блясък“ бе нещо голямо. Много по-голямо от тях. Вече не можеше просто трите да ръководят компанията, учейки се в процеса на управление. Хайя бе вкусила от властта и влиянието и това й бе харесало. Анита Родик бе успяла да създаде собствена глобална империя в етичната търговия и сама бе станала милионерка. Защо не и Хайя ал Яна?

— Страхотна идея — каза тя. — Естествено, ще трябва да я обсъдя с приятелките си.

— И ако те кажат не?

Тя го погледна, вгледа се в красотата на персийските руини, в пустинния хоризонт, който се простираше на запад и потръпваше в омара.

— Пак ще дойда — каза Хайя. Усмихна се. — Свикнала съм сама да вземам решенията.