Блясък

Тридесет и шеста глава

Джейн полагаше усилия да остане здраво стъпила на земята. Беше минала само седмица, една пълна седмица. Имаше различни фактори: любопитство, добре планирани публични изяви. Допълнителна публичност от неща, които не биха могли да планират, като раждането на Хайя и срещите на Сали с известен спортист — боже, репортерите направо бяха полудели по това. Дори и Джейн, която се стараеше да остане на заден план, бе станала доста известна.

Но не можеха вечно да заблуждават хората. Ако клиентите се връщаха, то щеше да е заради отличното обслужване, първокласните служители и цялостното преживяване от пазаруването в магазина, което предлагаха.

Може би трябваше да изчака и да види дали щяха да се върнат.

Но, божичко, какви резултати. Бяха излетели от терена. Като топка, ударена от бейзболната бухалка на приятеля на Сали. Хоумрън. Рекордно постижение.

Сега се налагаше да избягва повечето телефонни обаждания. И не само от модните издания. И от анализаторите на Уолстрийт.

Изключи компютъра си и се стовари на леглото, беше изтощена. Последните три седмици бяха истински ад. И след като Хайя я нямаше, а Сали бе заслепена от Крис Нелсън, цялото презареждане бе легнало върху раменете на Джейн, както и ръководството на персонала, уреждането на сметките и всичко останало.

Каза си, че трябва да наемат мениджъри. Вицепрезиденти. Кого можеше да открадне от „Сакс“? И това не бе всичко. При този паричен оборот, ако трябваше да бъде честна, Джейн знаеше, че нивото няма да спадне, а напротив — щеше да нарасне. Марката им сега бе натрупала критична маса и качествените основи бяха налице. Успехът им бе мигновен. Е, е това темпо на растеж скоро щеше да се наложи да се разраснат. Да се пренесат и на Източния бряг, в Ню Йорк, после и в Чикаго, Вашингтон, Сиатъл. Отмяташе градовете по реда на значимост. След това трябваше да се огледат за нови големи инвестиции и за локации в чужбина — Париж, Лондон и може би един бутик на остров Мавриций, за да бъдат по-различни. „Блясък“ бе точно това. Трябваше да има клонове в Сен Тропе и Милано…

Магазинът щеше да пожъне огромен успех. Вероятно трябваше да настоява да оформят официално водещата й роля в компанията. Само за да се избегнат недоразуменията по-късно. Нима всички нямаше да са по-доволни, ако ролите им бяха ясно разделени?

Но сега имаше да се върши толкова много. Може би по-нататък.

Джейн усети как изтощението я надвива, а не можеше да си го позволи. Душевният срив бе нещо, което се случваше на другите. На стоковите брокери… Тя трябваше да е в състояние да замества Хайя за няколко месеца. Решително свали дрехите си, захвърли ги в коша за пране и си сложи банския. Басейнът на двора щеше да й се отрази добре. Денят бе изпепеляващо горещ и така щеше едновременно да се разхлади и да потренира.

На другия ден щеше да обяви къщата за продан. Сали и Хайя вече се местеха. Това място бе прилично, но много малко, а сега тя можеше да си позволи нещо по-голямо. Част от „Блясък“ бе реализирането на мечти, все пак; естествено, че собствениците му трябваше да живеят добре. Те самите бяха олицетворение на марката, както бе показал опитът на Доналд Тръмп.

Гмурна се в басейна. Господи, колко обичаше физическото натоварване. Това бе единственото време, в което можеше напълно да се посвети на себе си. Физическите усилия й позволяваха да проясни мислите си. Сметките, финансовите проблеми, сделките — всичко се изпаряваше. Ако ме бяха тренировките, вероятно щеше да се прекърши. Джейн направи двайсет дължини, наслаждавайки се на движението на водата край тялото си, а после лениво се изкачи по стъпалата в плиткото, бавно излезе от басейна и посегна за хавлията…

— Добър вечер.

Извика сепнато. Крейг Левин седеше удобно излегнат на шезлонга й, облечен в лек летен костюм. Погледът му лениво обходи тялото й, преди тя да се загърне с хавлията.

— Какво, по дяволите, търсиш тук? — сопна се Джейн.

— Обаждах се, пращах факсове, писма в електронната поща. Никакъв отговор. — Той се ухили. — Започнах да си мисля, че ме отбягвате, госпожице Морган.

Така си беше.

— Бях заета — отвърна уклончиво Джейн. — Седмицата след откриването…

— Забелязах. — Той леко наклони глава. — Все пак съм вложил два милиона в твоя магазин. И притежавам десет процента от компанията. Което според мен ме превръща в най-големия акционер, който не е собственик.

— Единственият — призна Джейн.

— И изглежда ще получа отлична възвръщаемост срещу десетте си процента.

Определено.

— Аз ще изкупя дяловете ти — заяви тя. — Четири милиона долара и ще си удвоил парите си за шест месеца.

— Защо да продавам нещо за четири, след като в момента струва пет, а силно подозирам, че ще струва поне двайсет или трийсет след няколко години? — спокойно попита Левин. — Ако беше на мое място, щеше ли да продаваш?

Джейн бе принудена да поклати глава.

— Не.

— Тогава не ми задавай глупави въпроси.

Тя стоеше цялата мокра, водата капеше от косата й и се стичаше надолу по гърба, а стъпалата й бяха боси върху горещите плочки. Само хавлията разделяше Левин от голите й бедра; банският й бе високо изрязан и коремът й оставаше открит. Осъзнаваше, че той вече има отлична представа за тялото й — от плоския стомах, та до нежната извивка на гърдите.

Левин бе облечен. Носеше елегантни обувки и вратовръзка е класически флорални мотиви. Дрехите стояха страхотно на мускулестото му тяло.

— Трябва да се облека — измърмори тя.

Той разпери ръце.

— Никой не те спира. Но няма нужда да го правиш само заради мен.

Джейн побягна към спалнята си и дръпна плътно завесите.

Само след пет минути се бе върнала обратно със сресана назад мокра коса, сандали на висока платформа и облякла първото, което й бе попаднало — една от роклите в новата лятна колекция на Сали. Дрехата бе с втален корсаж, тънки презрамки и ефирна пола, която се разкрояваше свободно и стигаше до коленете й.

— Чудесно — отбеляза Левин и на нея й се прииска да си бе наметнала шал. Само че бе прекалено горещо.

— Мога ли да ти предложа студен чай? — засуети се Джейн. — Имам голяма кана в хладилника.

— Благодаря — прие той за нейно съжаление. Това значеше, че ще остане. И че ще трябва да му поднесе чай. Дребен жест, но някак си зареден с подтекст.

Поне вече не беше по бански. Джейн донесе по една голяма чаша чай за него и за себе си, пълна догоре с лед, и добави резенче лимон.

— Прекрасно — оцени напитката той. — Не е подсладен.

— Внимавам за фигурата си — призна Джейн.

Левин поклати глава.

— Няма нужда. Повярвай ми.

— Е, какво мога да направя за теб? — попита тя възможно най-делово, предвид обстоятелствата.

— Искам да ми изпращаш ежедневни доклади в офиса.

— Не става.

— Притежавам десет процента. Искам място в борда на директорите.

— Не може. Говори с адвоката си.

— Ако искаш от мен пари за разрастване на бизнеса, ще ми съдействаш.

Джейн вдигна рамене.

— Мисля, че сега банките ще са склонни да говорят с мен.

Той се ухили.

— И аз така мисля. Но много добре знаеш, че няма да може вечно да запазиш компанията фамилна собственост. Дори и „Брансън“ излязоха на борсата. И когато и ти го направиш, аз ще те чакам с чековата си книжка.

— Но дотогава ще ти изпращам месечен отчет — заяви Джейн. — И ще изплащаме заема на годишни вноски.

Левин продължаваше да я гледа по онзи смущаващ начин.

— Разбираш, че за мен си дребна като мравка, нали? Че бих могъл да получа каквото си поискам от теб. Мога да накарам градските власти да те затворят заради нарушения в паркирането или рискове за здравето и безопасността на гражданите. Мога да откупя договорите ти с доставчиците. Мога да отмъкна служителите ти, като им предложа двойно по-големи заплати и ги изпратя на проучвателна мисия в Канкун.

Джейн изпъна рамене.

— Ще те съдим.

— С каквито и средства да разполагаш, дори и всичките да ги използваш срещу мен, ще бъде все едно да мяташ камъчета в океана — изложи фактите той. — Разполагам с толкова пари, че дори и консорциуми и търговски банки не смеят да ми се противопоставят.

Тя стисна зъби.

— Няма да ти позволя да заемеш място в борда. По-скоро бих фалирала.

— Не се тревожи — усмихна й се той. — Няма да те принуждавам. Но искам да знаеш, че мога да го направя.

— Това върши ли ти работа често? Да се пъчиш като някой гълъб в размножителния сезон?

— Ти уважаваш работата. И успеха. — Очите му се спряха одобрително върху нея. — Искам да ти напомня за моите, за да престанеш да ми се съпротивляваш толкова. Двамата с теб би трябвало да сме съюзници. Бил съм посрещан по-добре от компании, които са били цел на превземане от моя страна. Въпреки усмивките ти по време на онази пресконференция.

Беше гузна. Знаеше го. И той го знаеше.

— Познавам те, Джейн Морган — внезапно заяви Девин. — Затова ме интригуваш толкова силно. Ти си една от най-амбициозните жени, които съм срещал някога. Смела си, не безстрашна, това не е същото. Ти си решителна и дръзка. И няма да си губиш времето с неподходящ мъж. Но аз не съм неподходящ. Не съм Джуд Ферърс.

Джейн застина.

— Откъде, по дяволите, знаеш за това?

— Не е някаква злокобна тайна. В Ню Йорк не си имала много приятели от мъжки пол. Когато си започнала да излизаш с Джуд Ферърс, на хората им е направило впечатление. Предимно са се питали дали напълно не си изгубила ума си. — Очите на Крейг се присвиха. — Някакъв си богат плейбой, слаб телесно, слабохарактерен по душа. Не е бил достоен да ти носи кафето, какво остава да излиза с теб. Но, да, разпитах за теб. И знам, че си се опарила.

Джейн не отговори. Не смяташе, че е нужно. Той не й се подиграваше. Говореше със съчувствие.

— Имаш нужда от мъж, който е по-силен, а не по-слаб от теб. Защо мислиш, че съм толкова увлечен? Ние двамата си приличаме.

— Никой не е по-силен от мен — каза тя с пресъхнала уста.

— Не си толкова корава, колкото смяташ — изтъкна Крейг. — И искам да ти го докажа. Искам да бъда онази част от живота ти, която си пренебрегвала досега. Виждам пред мен една много женствена дама. Толкова си нежна и чувствена. И, разбира се, страшно красива.

Джейн се изчерви силно. Откъде, по дяволите, знаеше точно какво да каже? Как можеше да изразява толкова точно чувствата й?

— Е, кажи ми — проточи той. Явно се забавляваше. С всички свои благодетели ли се отнасяш по този начин?

Джейн се помъчи, но не успя да измисли остроумен отговор.

— Тогава защо го правиш с мен? Знаеш, че можех да ти помогна много повече. С още пари, контакти, рекламен бюджет. Досега би трябвало да имаш цели страници във „Воуг“ и „Ел“.

— Извинявай — каза Джейн, смутена. — Трябваше да бъда по-отзивчива.

— Въпросът ми е защо не беше.

Опита се да каже:

— Толкова бях заета…

— Заета със стотици делови телефонни разговори. Само на мен не се обади.

— Аз…

— Кажи ми истината — настоя той с усмивка. — Признай си. Ще се почувстваш по-добре.

О, Господи. Джейн тръсна глава. Беше толкова близо до нея, толкова силен. Прекалено властен, по дяволите. И толкова красив.

— Аз… намирам те за привлекателен.

Ето. Беше го казала на глас. Сведе глава.

— Така е по-добре — каза той. — И знаеш ли какво, мисля, че това си е съвсем законно във всичките петдесет щата.

— Най-добре е да не се обвързвам с колега! — добави тя в изблик на вдъхновение.

— Стига, Джейн. Толкова добре се справяше досега, а пак се върна към старата песен. — Увереният и закачлив тон на Крейг бе толкова възбуждащ; Джейн не смееше да го погледне. Изчерви се и остана загледана в сандалите си. — Да ти помогна ли? Ти си силна жена — и искаш да си останеш такава. Страхуваш се от мен. Страхуваш се от това, че ме желаеш, от предишните ми приятелки и от това, да не се превърнеш в поредната бройка в списъка. Леко се срамуваш от себе си, задето използва увлечението ми по теб, за да сключим сделката. Твърдо решена си да ми върнеш парите и никога повече да не ме видиш. Плашиш се от романтично увлечение и от всеки мъж може би. Мислиш, че някой ден вероятно ще си намериш съпруг, който да стои у дома, някой мил и благ човечец, който има проблеми със самочувствието и който ще ти направи едно или две деца, а после ще се усамоти и ще се грижи за фермата, докато ти носиш парите вкъщи; някой, който никога няма да те предизвиква…

Очите й блеснаха.

— Престани!

Левин приближи лицето си до нейното.

— Прекалено близо съм до болезнената истина, нали скъпа?

— Едно ще ти кажа. Никога няма да се оставя да бъда използвана от някой мъж.

— Но използва зашеметяващата си красота, за да се добереш до мен, нали?

— Не.

— О, да, направи го — меко натърти той. — Така беше, Джейн, и ти отлично го знаеш.

Тя облиза устни. Искаше да го целуне. Или да побегне.

— Ти си силна — каза Левин. — Най-силната жена, която някога съм срещал. Нямам никаква представа защо толкова упорито те преследвам. Нито пък защо ти бягаш.

— Аз просто…

— А сега ще те целуна — заяви той и се приведе напред, а тя замръзна, без да може да помръдне и мускулче, и после устните му се озоваха върху нейните, като едва ги докосваха, просто лекичко галеха кожата й; усещаше уханието му, чувстваше силното му тяло до своето…

Джейн не можа да се сдържи. Той я дразнеше нарочно, не настояваше. Предизвикваше я да му се противопостави. Или да помоли за още. Тя бе влажна и възбудена, тялото й бе толкова напрегнато и сковано, но изведнъж сякаш се размекна и разтопи, тя изстена приглушено и се предаде, езикът й се стрелна в устата му, устните й се притиснаха към неговите умолително…

Той се засмя, без да я пуска. Тялото й под роклята сякаш изгаряше, докато той бавно спускаше ръката си надолу.

Джейн се отпусна в прегръдките му, усещаше много ясно сакото му, колана, копчетата на ризата му. Сетивата й бяха невероятно изострени. Желаеше го толкова силно. Вътрешният й глас й казваше да спре, да го остави да си тръгне. Та те дори не бяха излизали на среща. Но тя не искаше да слуша. Копнееше за силата му, за увереното му докосване, навсякъде, сякаш му принадлежеше… искаше го в този миг, искаше го повече от всичко на света.

Левин я целуна отново тържествуващо и я грабна на ръце, сякаш бе лека като перце. Джейн зарови лице в гърдите му, притисна се към него. Докато я пренасяше през плъзгащите се стъклени врати към прохладната й спална, Левин вече разкопчаваше горната част на роклята й.

Тя лежеше съвсем гола и изтощена до него. Вече бе нощ. И двамата бяха потни, а тялото на Джейн бе отпуснато и спокойно, сякаш оргазмът бе размекнал всяко мускулче в него. Чудеше се дали има сили да помръдне.

— Крейг…

Той нежно и лениво целуна върха на рамото й.

— Поне вече се отървахме от „господин Левин“.

Джейн сведе поглед.

— Какво направих?

— Бих могъл да ти припомня — каза той, — ако имаш проблеми с краткосрочната памет.

— Престани — възпротиви се тя, но се усмихна. Беше ли възможно да я желае отново? Три пъти в бърза последователност; този мъж имаше енергията на тийнейджър.

— Престанах — въздъхна той. — Или поне така мисля. Ти си опасна. Добре, че поддържам форма. — Отдръпна се от нея. — Хайде да се изкъпем. Заедно.

Но Джейн гледаше надолу и мачкаше с пръсти чаршафите.

— Ще те видя ли пак?

Сега беше нещастна. Тялото й се чувстваше прекрасно, но сърцето я болеше. Ето, точно от това се бе страхувала.

Беше го желала, копняла бе за него месеци наред и веднага щом я докосна, тя падна в ръцете му като зряла праскова.

И той бе накарал тялото й да пее и танцува, най-накрая я бе задоволил, бе я принудил да му се отдаде толкова всецяло, че сега тя бе безпомощно и безнадеждно влюбена в него.

Но преследването бе свършило, той бе получил онова, което искаше. Сега тя бе просто поредното му завоевание.

— За такъв ли ме смяташ?

— Не те познавам — отвърна тя. — Там е работата. Почти нищо не знам за теб.

Само, че те желая, но това не го каза на глас. Само, че трябва да те имам. И че мисля за теб непрекъснато.

— Хайде под душа — предложи Левин, докато очите му играеха по голото й тяло, окъпано от лунната светлина, топло и размекнато от ласките му. — Но няма да ти обещавам, че няма да те закачам. А после ще се облечем и ще дойдеш с мен.

— Какво говориш? — попита Джейн, която се срамуваше да покаже, че плаче.

— Нали искаш да ме видиш пак?

Тя кимна. Той я познаваше толкова добре, знаеше колко страстно реагира на докосванията му; вече нямаше смисъл да се опитва да крие нещо.

— Тогава защо да чакаме? Излез с мен сега. Ела у дома. Ще прекараме нощта у нас.

— Дори не сме излизали на среща — изтъкна Джейн.

— Значи това ще е първата ни среща. За вечеря. Аз бих хапнал. А ти? После и закуска. И ще мина да те взема за обяд. Това прави три срещи за, колко, осемнадесет часа? — Той й намигна. — Много ме бива в наваксването.

Тя свали дългите си крака от леглото. Дори и сега, когато се стараеше да не таи големи надежди, да не се въодушевява прекалено, той не й оставяше друг избор. Джейн се опита да приеме положението; когато бяха замесени двама души, не би могла да има пълен контрол. И се страхуваше, че това ужасно й харесва.

— Добре — каза тя. — Добре.

— И отново ме желаеш.

Левин дойде, седна на леглото до нея и протегна длан. Тя въздъхна дълбоко и се притисна към него.

— Толкова си секси, скъпа — каза той. — По-страстна, отколкото съм си представял. А аз си представях доста. — Той поклати глава и й подаде ръката си. — Хайде, Джейн. Позволи ми да спечеля доверието ти.