Блясък

Тридесет и четвърта глава

— Е? — Сали отстъпи крачка назад и само се огледа. — Готови ли сте, момичета?

Беше хванала другите две за ръце. Отдясно бе Джейн, а отляво — готова да роди всеки момент, Хайя. Стояха на паркинга и гледаха магазина.

Беше шест и половина и слънцето се спускаше към хоризонта, заляло целия Лос Анджелис във великолепни златни и червени лъчи. Сградата, блеснала в бяло под слънцето, бе обвита в знамена в златиста и сребриста коприна, а на всеки ъгъл имаше множество флагчета в яркочервено и синьо — приличаше на увита в ленти парадна платформа.

— Утре — каза Хайя. — Нямам търпение.

— Нито пък аз — съгласи се Джейн.

Откриването бе на другия ден. Големият ден — връхната точка на месеци изтощителна работа, на невероятни усилия да работят като екип дори когато ужасно се дразнеха една друга. Перфектно разположен, с изключителен персонал и окичен, както казваше Сали, като коледна елха, според тях това бе най-страхотният, най-разкошният и луксозен магазин на света.

Там се намираше невероятно обзаведеният салон за красота. Най-добрите експерти в козметиката бяха готови да предложат маникюр и масаж на уморените клиенти. Имаше прекрасни стоки, меко осветление и гълъбовосиви килими, приглушена музика и внимателен персонал, служители на паркинга в униформи, продавачки, готови да опаковат всичко като подарък…

Истинска мечта.

— Всички ще дойдат. — Другите разбраха, че Сали говори за пресата. — „Таймс“, „Обзървър“, „Ситизън“, „Варайъти“, „Холивуд рипортър“ — всички.

— Претенциозна публика — отбеляза Джейн.

— Да се надяваме, че ще останат доволни — каза Хайя.

— Ще останат. — Сали бе категорична. — Трябва.

Погледна приятелките си; в този миг и трите бяха млади, красиви и твърдо решени да успеят.

— Искате ли да излезем на вечеря, момичета?

Джейн поклати глава.

— Да идем да поспим. Трябва да сме готови за утре.

Бяха решили да се срещнат с репортерите заедно, по обяд.

Джейн бе убедила останалите, че историята им ще предизвика интерес, личната им история. И на трите, минали през своята трагедия. И невероятното им приятелство.

А сега може би се завръщаха?

— Съгласна съм. — Сали стисна устни. — Починете си, дами. Трябва да изглеждаме добре.

— Джейн! Как се отразява на магазина тази невероятна тълпа?

— Сали! Ще приемеш ли офертата на „Шанел“?

— Не — викна тя, мъчейки се да надвика шума.

Зад тях, в магазина, бе истинска лудница. Джейн им бе казала да не се притесняват; служителите, които бе наела, бяха чудесни, всичко бе под контрол.

— Хайя! Кога се очаква бебето? Момче или момиче?

Светкавиците ги заслепяваха, репортерите ги засипваха с въпроси. Когато мълвата за тълпите в магазина се бе разпространила, бяха надошли още много журналисти. Сега обстановката много напомняше за филмова премиера.

— „Блясък“ по име, блясък по природа — прошепна Сали и побутна Джейн.

Хайя стисна ръката й.

— Не се чувствам много добре. Тук е много претъпкано.

— Ще ги разкарам — отвърна й също шепнешком Джейн. Приятелката й не изглеждаше добре, лицето й беше бледо и дишаше затруднено. Бяха отговорили на достатъчно въпроси. Сали бе великолепна с репортерите.

Каквото и да станеше оттук нататък, денят на откриването бе истински успех.

Джейн се изправи.

— Дами и господа…

— Ооох — изпъшка тихичко Хайя.

Джейн погледна надолу към приятелката си, но Хайя само поклати глава.

— Дами и господа, много се радваме, че дойдохте. „Блясък“ бе мечтата на три приятелки. Днес е реалност. Няма да ви отегчавам с дълга реч, тъй като ще видите, че магазинът говори сам за себе си. — Джейн се усмихна; в дъното, зад тълпата от репортери забеляза Крейг Левин. И го погледна право в очите. Днес бе нейният триумф, но той го бе направил възможен. Устните й се разтвориха и тя мълчаливо му благодари.

— Моля — спокойно каза Джейн, — заповядайте.

Светкавиците блеснаха отново и Левин, без никой да го забележи, й намигна. Тя потръпна от удоволствие и си призна колко силно го желае.

Хайя стисна ръката й. Джейн сведе поглед и забеляза как приятелката й се свива от болка. Седна и долепи глава до тази на Хайя.

— Какво има?

— Мисля, че имам контракции — прошепна Хайя. — Може ли да се махаме оттук?

— Да. Хайде — съгласи се Сали. Тя стана и внимателно вдигна на крака и Хайя.

— Благодаря ви много на всички — бодро каза Сали и провлаченият й тексаски акцент се разля като мед. — Забавлявайте се!

Двете момичета изведоха Хайя, която се усмихваше и махаше, за да не забележи никой болезненото присвиване на тялото й, и докато минаваха, отново ги заля буря от светкавици.

— Госпожо Ал Яна, майка ви е тук — обади се акушерката. — Да я повикам ли?

Хайя изпищя.

— Повикайте я! — каза Джейн.

— Трябва ми разрешението на госпожа Ал Яна — притесни се жената.

Джейн се обърна към нея с ледена физиономия.

— В момента е малко заета. Чух я да казва „да“.

— Аз също — намеси се и Сали.

— Повикайте тук майка й. — Гласът на Джейн не допускаше спорове и жената се подчини.

Бебето вече бе на път, съвсем близо. Джейн можеше да види как главичката се подава. Стисна погната и гореща ръка на Хайя за кураж; Сали придържаше краката й.

— Ето го — останала без дъх изрече Хайя. Вратата се отвори и вътре нахлу майка й, като говореше забързано на арабски нещо, което Джейн не разбра. Пусна ръката на Хайя.

— Не! — викна тя. — Остани! Останете всички!

По-възрастната жена стисна другата й ръка, приведе се и прошепна нещо на дъщеря си. Хайя отново изпищя и бебето изскочи от утробата й, цялото мокро и хлъзгаво, в ръцете на очакващия го лекар, който го пое, загърна го в кърпа и отряза пъпната връв.

— Дайте ми да го видя! — извика Хайя.

Лекарят й донесе бебето, увито в раирана памучна пелена.

— Ето, госпожо Ал Яна, имате прекрасна дъщеря.

Лицето на майката на Хайя помръкна.

— Момиче — прошепна в почуда Хайя.

Сали се обади с нежен глас:

— Колко е прелестна — толкова е мъничка.

— Прекрасна е, просто прекрасна. — По лицето на Хайя бе изписана толкова искрена радост, че нямаше нужда Джейн да пита дали е разочарована. Тя се наведе и целуна бебето по челото. — Слава на бога — прошепна тя. — Обичам я. Ще се казва Нур. Светлина. Защото тя е светлината в живота ми.

Госпожа Ал Яна леко се усмихна, наведе се и целуна дъщеря си и внучката си.

— Честито — каза Сали, просълзена.

— Прелестна е. Ще се видим по-късно — каза и Джейн. Но Хайя вече изцяло бе погълната от дъщеря си.

— Хайде, Сал. — Джейн избърса една сълза от окото си; за миг се сети за майка си, която почти не помнеше. — Денят беше дълъг. Да идем да похапнем.

Седяха на предната седалка в поршето на Джейн със свален гюрук, на дискретно разстояние от магазина, хапваха сандвичи с тънки резени телешко месо и пиеха диетична кола, загледани в паркинга.

— Не мога да повярвам — в почуда прошепна Джейн. — Гледам го и въпреки това не мога да повярвам. Само като си помислиш какво се случи с нас.

Сали въздъхна със задоволство.

— Знам. Успяхме. Постигнахме мечтата си.

Двете момичета се прегърнаха.

— И Хайя стана майка.

— Да. Истинска лудост. — Сали отпи от диетичната си кола и погледна приятелката си. — Знаеш ли защо всичко това е още по-хубаво? Искам да кажа, само ако можех да си върна татко, но знаеш ли защо е по-хубаво дори и от „Грийн Гейбълс“? Защото всичко онова беше на баща ми, а това, този магазин, той е мой.

— Наш — поправи я засмяна Джейн.

— Разбира се. — Сали се ухили. — Добре, че успя да вземеш онзи заем от господин Тузаря.

— Добре стана, нали? — съгласи се Джейн и се замисли за Крейг. — Знам какво имаш предвид. Не толкова отдавна трябваше да чистя мъртвите хлебарки от хладилника си.

— А аз пазарувах късно вечер, за да купя намалени стоки.

— Погледни ги само — посочи Джейн. — Направо ги обожавам.

— Добре се справихме — съгласи се Сали. — Наистина много добре.

Подаде ръката си с перфектен маникюр на приятелката си, двете се усмихнаха една на друга и се здрависаха.

Имаше постоянна опашка за влизане и излизане; жените се тълпяха на паркинга като добре облечени мравки, натоварени с лъскавите тъмносини и златни чанти със запазената марка на „Блясък“. На всеки няколко минути се появяваха и служители на магазина в чисто нови тъмносини униформи на „Блясък“, понесли тежки килими, още чанти или мебели, които пренасяха до очакващите ги микробуси.

— Явно статиите, които излязоха миналата седмица, доста помогнаха — отбеляза Сали.

Джейн облиза капчица горчица от долната си устна.

— Това е само първият ден. Не бива да се увличаме. Имаше много реклама. Трябва да видим дали можем да задържим клиентите.

— Но все пак е много добре — настоя Сали. — В „Уейв“ също имаше нещо подобно. И положението се задържа чак докато напуснах, за да се заема с „Блясък“.

— Да. — Не можеше да го отрече. — Добре е. — Леко набърчи чело. — Надявам се, че имаме достатъчно стока…

Сали я удари леко.

— Я по-весело.

Засмяха се дружелюбно една на друга.

— Ще се връщам в офиса. Ще отговоря на още питания от пресата, ще поговоря с персонала в края на деня. — Джейн изпи и последните капчици от колата си. — Ще се обадя на банкерите ни.

— Имаш предвид на Крейг Левин — лукаво я погледна Сали.

Джейн се изчерви.

— Доколкото знам, именно той е банкерът ни.

— Няма да можеш вечно да го отбягваш — отбеляза Сали. — Аз ще ида в магазина. Ще застана зад щанда. Като в „Уейв“.

— Ще се нахвърлят върху теб. Знаеш, че вече имаш обожатели, нали? Репортерите направо те обожават, Сали. Превръщаш се в звезда.

— Скъпа, моля те. — Сали отвори вратата на поршето и отметна дългата си руса коса. — Аз винаги съм била звезда.

Репликата й бе шеговита само отчасти. В действителност Сали започваше да гледа на себе си именно по този начин. Репортерите бяха надушили драматичната история — за сирачето, което успява само в живота, и направо бяха полудели по комбинацията от перфектен външен вид и стилно поведение. Може и да не бе интелектуален гений, но в лицето на Джейн Морган Сали бе намерила подходящата жена, а Хайя, на свой ред, внасяше дълбока етичност в проекта им и така получаваха десет пъти повече отзиви.

Заедно бяха много повече, отколкото би била простата сума от уменията на трите. А Сали бе красивата пеперуда, звездата в триото. Модната им линия бе нейно творение — беше самата тя.

Тя беше лицето. Беше се завърнала. Сали беше „Блясък“.

Може и да не беше умна, колкото другите две, но Сали бе започнала да вярва в себе си и в таланта си. Тя даваше своя принос. Нека Джейн се занимава с техническите подробности; Сали бе тази, която продаваше.

Обърна се и погледна разкошната кола на Джейн, докато влизаше в магазина. До края на седмицата, обеща си Сали, и тя щеше да си купи спортна кола. По-хубава — „Ферари“. И къща в Холивуд Хилс, като всяка изгряваща звезда, която все още бе прекалено малка, за да си позволи имение в Бевърли Хилс.

— Здравейте — каза Сали за стотен път.

Беше се отбила набързо до стаята за персонала, където бе оправила грима си, сресала бе косата си и бе измила зъбите си, и сега отново бе на линия и се усмихваше на клиентите. На феновете си, както започваше да ги нарича.

— Здравейте! Вие сте Сали Ласитър. Видях ви в „Ситизън“. О, направо обожавам моделите ви, толкова са хубави.

— О, благодаря ви, госпожо.

— А какви фантастични овлажнители имате от Мъртво море. Опитах един върху ръката си и беше толкова мек и разкошен… Опаковката му също беше прелестна. Купихме си и килим, нали Хайм? Ще ни го доставят направо вкъщи.

— Всичко за удобството на клиента — широко се усмихна Сали. — За нас е чест да ви обслужим, госпожо.

Пухкавата дама стисна ръката на мъжа си.

— Не е ли фантастична, Хайм?

— Забележителна — съгласи се той и огледа Сали със смесица от похот и примирение.

— Знаете ли, господине — подхвърли тя, докато ловко опаковаше гривна от дискове от Гада за жената, — имаме специална зала с електронни игри на третия етаж. Там се продават различни устройства, а телевизионните екрани са постоянно включени на спортния канал. Освен това има удобни кресла и дивани, където да отдъхнете, докато дамата пазарува…

— Наистина ли? — примигна мъжът. — Сериозно?

— Да, господине. Има и сервитьори, които разнасят солени бисквити и ледена бира.

Съпругата му го погледна с надежда.

— Миличка — каза той, — забавлявай се, пазарувай, колкото искаш. Това е страхотен магазин.

Той се запъти тромаво нагоре, а Сали маркира покупката на жената.

— Виждате ли, госпожо — престорено снижи глас Сали, — точно такава е идеята. Онази зала е като… като забавачка за съпрузи.

Дебелата дама се засмя.

— Прекрасно! Чудесно. Каква гениална идея. Ще кажа на всичките си приятелки.

— Непременно им кажете. И пак елате да пазарувате. — Сали й намигна и клиентката се отдалечи доволна.

— Е, кажи ми — обади се плътен глас, който тя позна. — На онези телевизори дават ли и бейзбол?

Пред нея стоеше Крис Нелсън. Днес бе с обикновена синя риза и панталони в маскировъчен цвят.

— Аз… да, господине. Има и бейзбол — измърмори Сали. Подпря се на щанда, за да не забележи той как коленете й омекнаха.

Той се приближи още малко и очите му пробягаха по тялото й. Сали изведнъж се притесни заради разкопчаното най-горно копче на блузата си; устните й се овлажниха и леко се разделиха.

— Не ме наричай „господине“ — каза той тихо. — Става ли, скъпа?

— Да… — искаше да добави „господин Нелсън“, но не посмя да го издаде, — … Крис.

— По-добре. — Отправи й ленива усмивка. — Доста оживено местенце.

— Това е само първият ден. — О, Господи! Толкова беше красив. Сали изпъна рамене и вдигна глава. Трябваше да се стегне. — Може би ще убедите Лети да дойде да пазарува при нас. Имаме специална козметична линия за тъмна кожа. Или може би ще хареса отдела ни за парфюми или някоя от ръчно изработените ни мозайки от Йордания.

— Как е майка ти? — попита той, без да обръща внимание на думите й.

Сали се изчерви.

— Добре. Благодаря. — Тя сведе глава. — Извинете, не биваше да ви се нахвърлям, аз… знам, че нямахте намерение да ме сваляте или нещо подобно.

— Естествено, че имах.

Тя вдигна глава.

— Моля? Аз не се занимавам с чужди мъже.

— Дори и с мен?

Нагъл тип!

— Да, дори и с теб — сопна се тя. — Но ще изпратя годежен подарък за госпожица Бери до офиса ви, безплатно.

— Няма да стигне до нея. — Той я погледна, развеселен. Играеше си с нея, реши Сали и отново пламна. — Не сме сгодени. Така че изпращай подаръците в нейния офис.

Тя отвори уста, но Крис я прекъсна.

— И за да изясним всичко докрай, двамата вече не сме заедно. Разделихме се.

— Защо?

— Просто се отчуждихме — спокойно отвърна той. — Тя е прекрасна жена.

Явно не чак толкова прекрасна, ядосано си помисли Сали.

— Е, кога свършваш работа?

— Когато си поискам. Магазинът е мой.

— Тогава може би ще ме почерпиш чаша кафе — предложи той. — За да се извиниш, задето забрави кучето ми.

— Искаш да те поканя на среща ли?

— Какво има? Не си ли от модерните жени?

Сали отметна коса.

— Не се моля на никого.

— Е, ще видим това — бавно каза той и тя усети как стомахът й се свива. — Но засега… кафе?

Гърлото й пресъхна. Тя се обърна към една асистентка, корейка с ведро лице, чиято усмивка не слизаше от устните.

— Ще довършиш ли тук, ако обичаш?

— Да, госпожице Ласитър. Разбира се.

— Благодаря. — Сали излезе иззад щанда и се почувства съвсем гола, когато бе толкова близо до него. За да го разсее, попита: — Как така не си заобиколен от фенове?

— Тук ли? Сигурно се шегуваш, тук е женско царство. Може би, ако се кача горе. В забавачката за съпрузи. — Той се ухили. — Ето това се казва хитър план.

— Къде си паркирал?

— Отвън. И оставих Феликс у дома. Хайде, знам чудесно местенце, където можем да хапнем нещо.

Сали го последва покорно, със сведена глава; и тя не искаше да ги спират по пътя. Не и точно сега. Магазинът, успехът й, всичко беше без значение. Той бе единственото, за което можеше да мисли. Много се надяваше това да не й личи.

— На паркинга е по-добре да побързаме, обаче. Там има повече мъже. — Когато излязоха от магазина, той отново си сложи тъмните очила и преметна ръка през раменете й собственически; като двойка може би щяха да привличат по-малко внимание.

— Хей! — Почти бяха стигнали до колата му — тя разпозна големия джип, първокласна машина. — Ти не си ли Крис? Крис Нелсън?

— Не и днес, приятел.

— Това е Крис Нелсън — извика друг.

— О, боже мой! — изпищя някаква жена. — Обожавам го!

— Сега какво? — смаяна попита Сали.

Той се засмя.

— Тичай!

Успяха да стигнат до колата само с няколко мига преднина. Нелсън й отвори предната врата, Сали скочи вътре и той вдигна затъмненото стъкло на прозореца й; само след секунди и двамата бяха вътре. Тя го видя как сваля собствения си прозорец. По стъклото вече тропаха групичка фенове и той им се усмихна широко.

— Здравейте, радвам се да ви видя. — Отвън се развикаха въодушевено. — Хареса ли ви да пазарувате в „Блясък“?

— Обичаме те!

— Благодаря ви за подкрепата. — Той протегна ръка навън и докосна пръстите на множество хора. — Трябва да се връщам на тренировка, нали трябва да размажем „Кардиналите“ в понеделник? — Отново възторжени викове. — Пак ще се видим тук, приятели. Страхотен магазин.

После натисна копчето, стъклото се вдигна и той включи на скорост. Тълпата се разпръсна покорно, всички махаха с ръце и той ловко измъкна джипа и се включи в движението на Лос Анджелис.

— Много те бива — отбеляза тя.

Той се усмихна.

— Имам доста опит.

— Е, къде е това място?

— В Малибу. На брега, не много далеч. Закътано е и там ме познават. Никой няма да ни притеснява, освен това имат открита тераса със страхотна гледка към океана. — Той я погледна. — Няма да се приближаваме много до ръба.

Сали се засмя.

— Добре тогава.

Той внезапно отби колата и спря встрани от пътя.

— Да не би да тръгнахме по грешен път?

— Не. — Той я погледна, а тъмните му очи пламтяха. — Просто искам да се представя, както е редно.

Сали се изчерви, кожата й настръхна, а Нелсън се пресегна, сложи едрата си и загрубяла ръка върху нежната кожа на врата й и я придърпа към себе си. Устните му мачкаха нейните, докато езикът му галеше настойчиво зъбите й, небцето й. Лявата му ръка докосна нежно и възбуждащо гърдите й. Сали усети желанието да я разтърсва толкова мощно, че едва успяваше да се сдържи; отвърна на целувката му с несдържана страст…

И мигновено съжали. Защо? Защо бе постъпила така? Че кое момиче не се разтапяше в прегръдките на суперзвездата? Помисли си го и неохотно се отдръпна от него. Слава богу, че сутиенът й бе с подплънки и той не можеше да види колко беше възбудена.

— Защо го направи?

— Защото трябваше — простичко отвърна той. — Мисля си за теб от седмици. Още докато бях заедно с Лети. А след като скъсахме… — Той сви рамене. — Снимката ти често се появява във вестниците. Казах си, че трябва да те потърся, да те видя. Със сигурност нямаше да си чак толкова сладка, колкото помнех — не и важна бизнес дама като теб. Само че, когато те видях там зад щанда, не ми се стори сладка. Изглеждаше зашеметяващо секси. А няма друг начин да изпиташ една жена, освен да я целунеш. — Той се ухили. — Някои момичета са красиви, но в тях няма плам. Ти не си такава. Ти си по-гореща и от огън, скъпа.

После, без да й остави време да размисли, Крис отново запали мотора, сложи си пак тъмните очила и се съсредоточи в шофирането.

Сали беше благодарна. Извърна глава настрани и се загледа през прозореца. Надяваше се той да не забележи усмивката й. Да не може да усети страстното й желание. О, Господи! Сега трябваше много да внимава. Да излиза с мъж като Крис Нелсън, беше забавно, но нямаше начин да продължи дълго. Имаше прекалено много момичета, навсякъде, прекалено голяма конкуренция.

Трябваше да внимава да не се влюби.