Блясък

Четиридесет и четвърта глава

Докато Нур бе удобно настанена и обядваше с пюре от плодове и меко сирене, Хайя се оттегли в частния си салон, за да се обади от вградения телефон. Имаха телевизор на борда и макар националната телевизия да бе цензурирана, все пак успя да разбере какво става. Кралят внезапно бе прикован на легло след удар, а сега вече се съвземаше и обмисляше кой да го наследи. Най-големият му син, който се бе опитал да го убие, отдавна бе в изгнание. По-малкият бе само един плейбой и очевидно не ставаше за този пост. Това означаваше, че всичко е възможно. Кралят имаше още пет момчета, един полубрат и цял куп братовчеди.

Дали новият наследник на трона щеше да бъде благосклонен към Джабер? Дали с кариерата му на министър-председател бе свършено? Почти сигурно. Една нова администрация щеше да постави начело свой човек…

Искаше да се върне, да бъде със съпруга си. Когато се свърза с него, той говореше спокойно. Осведоми я за здравето на краля и каза, че сега всичко е в божиите ръце. Хайя се досети, че телефонните линии в двореца може и да се подслушват. Ако той имаше някакви притеснения, не би ги обсъждал по телефона.

Оставаше Джейн. Какво, по дяволите, ставаше? Хайя искаше това недоразумение да се изясни бързо.

Набра номера, оставен от Джейн.

— „Моргана Инкорпорейтид“. С кого да ви свържа?

— Съжалявам, търсех „Блясък“ — объркано изрече Хайя.

— Госпожица Морган ли търсите, госпожо? Това е новата й компания. Всички въпроси, свързани с магазините, отиват директно в нейния офис. За кого да предам?

Хайя усети как я пронизва ледена тръпка. Какво беше всичко това, за бога?

— Обажда се Хайя ал Яна — гневно заяви тя. — Свържете ме с нея незабавно.

— Да, разбира се, Ваше Кралско Височество. — Хайя остана впечатлена. Толкова бе типично за Джейн да наеме най-добрите служители от самото начало, каза си тя; дори и секретарките на телефона можеха да свържат две и две. — Само момент, мадам.

Последва пауза и отсреща се обади Джейн. Хайя си каза, че вероятно трябва да е благодарна, че не я оставиха да чака.

— Хайя?

— Получих някакво глупаво съобщение, а, повярвай ми, Джейн, моментът не е подходящ — отсече Хайя. — Няма да правим никакви драматични промени в „Блясък“ точно сега. Моят съпруг…

— Да, дават го по новините. Знам, че ще искаш да се посветиш на него, Хайя.

— Ако това е поредното ти предложение за дяловете ми…

— Не направо. Виж, познаваме се прекалено отдавна, за да увъртам нещата, а и виждам, че сега си страшно заета, затова ето за какво става дума. Двете със Сали сме твърдо решени да направим от „Блясък“ публична компания. В понеделник свикваме събрание на борда и това е твоето известие за събитието. Няма нужда да присъстваш, защото имаме кворум и без теб и просто ще инструктираме банките да представят компанията на пазара.

Хайя остана без дъх.

— Няма да посмеете.

— Трябва да стане, Хайя. Прекалено големи сме вече. И всички имаме различни мечти. — Джейн звучеше малко тъжна, но продължи смело напред. — Истината е, че и двете със Сали искаме да притежаваме компанията и единственият изход от тази патова ситуация е да пуснем акции на пазара и да се борим за доверието на акционерите. Ще задържим достатъчно лично участие, за да си гарантираме места в борда на директорите — стига още да го искаш.

— Разбира се, че искам! — Хайя се развика, без да я е грижа кой ще чуе. — Вие двете, да не би да използвате тази криза, за да ме изключите от играта? Аз съм душата на нашия магазин, той е мой. Осигурявам половината от стоките и деветдесет процента от философията му. Без мен вие нямаше да давате и пет пари за етичната търговия…

— Когато компанията е публична собственост, етиката изисква да печелим пари за пенсионните фондове, които имат акции при нас. Семействата ще са инвестирали спестяванията си в нас.

— Но ние не сме публична компания!

— Ще станем такава. — Джейн явно се развесели от претенциите на Хайя и това я вбеси изключително много. — Явно и трите смятаме, че всяка е дала най-голям принос.

— Дотук с приятелството ни.

— Бихме могли да поспорим дали, след като ти сега си истинска кралска особа и не възнамеряваш някога да работиш отново, би могла да се проявиш като добра приятелка и да продадеш дяловете си на мен и Сали. Малко е егоистично от твоя страна, Хайя. Държиш се като кучето с кокала.

— Не бих могла да поверя на никого дейността си в региона. Знаеш ли с колко пот съм изградила този проект?

— Хайя, признай го най-сетне. — Джейн говореше направо. — Ти приключи. С теб е свършено. Принцесите не могат да бъдат директори на компании, това поне го знаеш. Би могла да оставиш поне партньорите си да продължат с играта.

— Ще видим дали с мен е свършено — викна Хайя. — Не искам просто да бъда нечия съпруга. Ахмед имаше своя бизнес, а Джабер има политиката си, но „Блясък“ беше лично мое начинание. Само мое. Моят магазин, моята стока, моят бизнес модел, по дяволите! — Беше вбесена. — Забравихте ли кой изобщо предложи идеята за този магазин? Това бях аз! Ще присъствам на заседанието в понеделник, Джейн Морган. И ако започнете без мен, ще ви съдя до края на дните ви!

Затръшна слушалката и скочи на крака, разхождаше се напред-назад и кипеше от гняв.

На вратата се почука тревожно и Айша, цялата пламнала от вълнение, надникна вътре.

— Ваше Височество!

— Разреших ли ти да влизаш? — Хайя се тресеше от гняв и нейната асистентка, за свое съжаление, бе първият, изпречил се пред погледа й.

— Извинете ме, Ваше Височество! — каза Айша. Сведе ниско глава и направи много дълбок реверанс, който сепна Хайя. Двете с Айша работеха от доста време заедно. Освен пред хората, Айша никога не се покланяше. — Но трябва да дойдете, трябва да видите какво дават по телевизията!

Хайя побърза да мине в основния салон. Всички зяпаха поставения на стената телевизор, който бе включен на канал CNN чрез сателитна връзка. Когато тя влезе, всички се обърнаха да я погледнат.

— Мамо! — обади се Нур, без да обръща внимание на никого.

На екрана бе съпругът й, облечен в тъмен западен костюм, с тъмни очила и заобиколен от войници. Тъкмо излизаше от болница „Кралица Физуле“ в столицата на Гада. Хайя остана с отворена уста, когато забеляза надписите, които течаха в момента в дъното на екрана.

— И местните източници потвърждават, повтарям, имаме потвърждение — казваше червенокосата водеща, — че крал Назир е посочил своя министър-председател, принц Джабер ибн Мохамед, за новия наследник на трона в Гада. Съпругата на принц Джабер е принцеса Хайя — на екрана се появи собственото й лице, усмихваше се редом с Джейн и Сали, използваха някакъв стар рекламен кадър — американска гражданка и основателка на изключително успешната верига от луксозни магазини „Блясък“. Така може да се окажем с две американски кралици в Средния изток, Джак!

— Принц Джабер е известен с умереното си отношение към Запада и горещата си подкрепа за социална справедливост и демокрация — продължи другият водещ. — Но официалните власти в Гада много настоятелно подчертават, че състоянието на краля е стабилно…

Хайя пребледня и се облегна за опора в едно кресло.

— Изключете го — тихо нареди тя.

Един войник побърза да изпълни заповедта.

— Всички ще се молим за здравето на краля — добави тя. И докато всички я зяпаха, тя покри лицето си и се обърна в посока към Мека.

О, боже… моля те, спаси го!

Не искаше да става кралица. Не се бе съгласявала да става кралица!

Хайя се замисли за дъщеря си, за съпруга си, за новата си родина, за родителите си. И после се върна към новината, която току-що бе научила. Ако животът й се променеше отново, и то по толкова драстичен начин, от двореца със сигурност щяха да настояват тя да стои настрани от компанията и ръководството й.

Не я интересуваше. Джейн и Сали сигурно разчитаха на това. Но единственото, в което Хайя бе сигурна, бе това, че ще успее да спаси компанията си.

Надяваше се, че Джабер ще разбере защо това е толкова важно. Но каквото и да станеше, в неделя вечерта тя щеше да отлети за Лос Анджелис.

— Удоволствие е да се работи с вас. — Роуз Ротстайн стисна здраво ръката на Джейн. — Мястото е страхотно и смятам, че ще бъдете щастлива тук. Ако мога да ви помогна с още нещо, само се обадете.

— Непременно. Благодаря. — Джейн харесваше Роуз, която бе едната половинка от екипа на „Джи Ар Риълти“. Заедно със съпруга си Джейкъб тя се бореше да превземе семейния бизнес — „Ротстайн Риълти“. Джейкъб бе богат, но тя самата бе започнала от нулата. Те предлагаха най-добрите бизнес имоти в града. Току–що бе сключила много изгодна сделка за петстотин квадратни метра в долен Ийст сайд. Още по-хубаво бе, че помещенията бяха напълно оборудвани и нямаше да й се налага да губи време.

Разходи се из новите си офиси. Имаше страхотна гледка към долната част на Бродуей, както и към Световния търговски център. Идеално място за новодошъл на Уолстрийт.

Джейн смяташе да наеме петнадесет брокери, двама анализатори и петнадесет асистенти. Когато бизнесът се разраснеше, щяха да станат и повече.

Може би никога нямаше да се превърне във втори Крейг Левин, но определено щеше да опита. Докато „Блясък“ стане неин, това означаваше да търгува с валута и акции; Джейн възнамеряваше да се заеме с дългосрочни позиции или да започне събирането на инвестиционен фонд. Репутацията й бе безукорна. Освен това си мислеше да започне да се занимава с недвижими имоти. Купуването и наемането на терени и помещения за магазините я бе научило на доста за търговските площи.

Не искаше да бъде просто поредната жена на ръководен пост. За да убеди акционерите да й продадат акциите си от „Блясък“, тя трябваше да играе в смесената лига.

Мисълта за Хайя, която беснееше и викаше по телефона, изникна в съзнанието й. Спомни си и за Сали, която й бе заявила, че всеки брокер може да се оправи с финансите.

За Крейг, мъжа на живота й, голямата й любов, който бе останал да лежи в леглото си, без да я спре, без да я задържи.

За баща си и за последния път, когато го бе видяла и безуспешно се бе опитала да го задържи за палтото, докато той се качваше в дипломатическата кола.

Приятели. Любовници. Роднини. В крайна сметка човек можеше да вярва единствено на себе си.

Нека дойде понеделник. Когато седнеше в онази заседателна зала, нейните офиси щяха да са пълни със служители, напълно готови за работа и търгуващи.

Излезе навън. Бе време да иде на фризьор и на маникюр. Пресата щеше да бъде там в понеделник. Хайя бе на път да стане кралица, а Сали бе звезда. Тя бе самотното момиче, което не искаше да изглежда зле.

Джейн се замисли за Крейг и потръпна от невероятната физическа болка. Толкова силно го желаеше. Искаше да усети тялото му, притиснато до нейното, да почувства силните му и здрави мускули до нежната си кожа, да погали с пръсти гърба му.

Но искаше и много повече от това. А той нямаше намерение да й го даде.

Любовта — без значение каква — бе опасно занимание, голям риск. Никога не бе успявала да се измъкне без наранено сърце. Сега просто щеше да играе така, че да спечели.

Но докато заключваше вратата на офисите, в очите й имаше сълзи.

Джейн ненавиждаше собствената си слабост.

Сали погледна надолу към малката лентичка. Беше включила тестовете за бременност в списъка с покупки за домакинството, защото така можеше да остане анонимна. Плащаше за доставките с кредитна карта на името на нейната асистентка, за да не тръгнат репортерите да ровят в боклука й. Не искаше да прочете за това в „Инкуайърър“.

Появи се тънка синя линийка. Сали затаи дъх…

Но не, линийката остана само една. Изчака. Нищо. Не беше бременна.

Сали въздъхна. Естествено, че нямаше да стане веднага. Трябваше само да е търпелива. О, да, и да се упражняват много.

Беше в по-добра форма от всякога. Крис обичаше да се забавлява, докато я караше да тренира. Какъв стимул имаше само! Искаше тя да го наблюдава, докато вдигаше тежести без тениска. Толкова се възбуждаше, когато гледаше как силните му мускули се движат под загорялата му кожа, как бицепсите му се изпъват, че Сали едва се сдържаше да не му се нахвърли веднага щом той приключеше.

Преди всичко бе много хубаво. Сега, когато бяха женени, бе просто идеално. Всеки път, когато погледнеше масивната халка, отрупана с бели диаманти — а на лявата й ръка имаше достатъчно ледено сияние, че да задоволи и полярна мечка — Сали изпитваше прилив на дълбоко и всепоглъщащо удоволствие. Той беше неин — обвързан, готов, отдаден. В леглото бе толкова освободена, колкото не си бе представяла, че може да бъде. Сега искаше само да роди децата му…

И да ръководи своята компания.

Е, какво пък. Това не беше някакъв единичен опит, утешаваше се тя, загледана в самотната тънка линийка. Имаха право на безброй опити.

Не беше така с „Блясък“. Сали изхвърли лентичката, изми ръцете си и слезе, за да говори отново с адвокатите си. Може и да не бе най-умната жена на света, но разбираше достатъчно. А и винаги можеше да си наеме умни хора.

Сали не бе се мъчила напразно в Тексас. Все още бе дъщеря на баща си. Нека Хайя и Джейн да съберат книжните си знания и да се изправят срещу онова, което бе научила от живота. Сали знаеше кой ще победи.

— Но не сте ли обвързана с договор? С „Блясък“?

Мъжете в сиви костюми и с побелели коси, седнали около масата в кантората в Чикаго, се стараеха да не зяпат Сали. Знаеше как я възприемаха — като пеперуда сред молци. Прилепналата й къса рокля очертаваше стегнатото й тяло; дългата й руса коса проблясваше от новите платинени кичури, които бе прибавила към по-тъмната основа, като слънчеви лъчи; носеше колие с диаманти и рубини, изпъкващо върху нежната й шия — още един подарък от Крис.

— Да. Марката „Ласитър“ е тяхна. Затова предлагам да основа нова. — Тя ги заслепи с усмивката си.

— Но какво друго би могло да е по-известно от „Ласитър“?

— „Сали“ — отвърна тя с намигване.

Търговските директори и специалистите по маркетинга въздъхнаха. „Сали“. Разбира се. Беше идеално. Една дума. Едно име. Любимката на Америка.

— Ще изисквам най-високо качество и своевременни доставки. Ще преговаряме с най-добрите магазини в Америка, не само с „Блясък“. Ще продаваме в „Харъдс“, в „Сакс“ на Пето авеню, в „Скрупълс“ в Лос Анджелис. А това означава, че няма никакво място за грешки. Мисля си за „Крем дьо ла мер“ — но в по-големи мащаби. И не чак толкова скъпо. Достъпен лукс, като червило на „Шанел“.

Всички закимаха оживено, както бяха правили директорите и в останалите козметични компании, които бе посетила.

— А маркетингът?

— Очаквам предложение от някоя от петте най-добри фирми на Медисън авеню.

— Това беше изключително впечатляваща презентация, госпожо Нелсън — заяви председателят, като се изправи и потърка радостно ръце. — И много ще се радваме да работим с вас. Ще изпратим нашите оценки на вашите хора още днес.

— Пълен творчески контрол — повтори категорично Сали. — Това ще бъде моята марка, а вие ще доставяте суровите материали — ще бъде записано в договора ни.

— Госпожо Нелсън, вие сте марката — отговори той с изненадан вид. — Защо да се обръщаме към друг?

Сали стисна ръката му много доволна. Да, бяха я разбрали. Само ако и бившите й най-добри приятелки можеха да гледат на нещата по начина, по който ги виждаха водещите специалисти в маркетинга в Америка!

Докато се возеше в лимузината към летище „О’Хеър“, тя обмисли всичко отново. Можеше да задвижи нещата до края на следващата седмица. Мострите щяха да бъдат на бюрото й, включително и мостри на опаковките…

Беше имала намерение да използва това за изнудване. Но сега в главата й се оформи нова идея. Две компании — едната публична, едната само нейна. Защо не? Щом Джейн можеше да разшири дейността си, защо да не го направи и тя? Да покаже, че е способна, че може да ръководи марката си — така щеше да убеди акционерите на „Блясък“ да й продадат акциите си.

Да. Страхотна идея. Извади мобилния си телефон и набра адвоката си на пряката му линия. Той беше начело на голяма фирма в Лос Анджелис и на нейно разположение по всяко време.

— Тони? Сал се обажда. Слушай, реших да вървя напред. Можеш ли да подготвиш всичко, да регистрираш компанията на мое име? „Сали Ласитър козметикс“. Благодаря, скъпи. Искам документите да ме чакат за подпис, когато се прибера.

Тя изслуша доклада му по телефона. Отлично. Всичко се нареждаше добре.

Джабер въздъхна от удоволствие и се протегна до Хайя, дишайки тежко. Беше изтощен и остана да лежи, загледан в мозайките по тавана.

И тя бе останала без сили. Но, господи, колко беше добър само. Търпелив, взискателен, опитен… Джабер влагаше цялата си внушителна интелигентност в задачата да си играе с тялото й и Хайя подскачаше в ръцете му като върху жарава. Освен това, когато масивните месингови врати на спалнята им бяха затворени, той се превръщаше във воин от пустинята, безкомпромисен и властен. Тя откликваше първично, не можеше да се сдържи.

— Не бих могъл да се справя без теб. В никакъв случай.

— Не можеше ли да откажеш? — плахо се обади Хайя.

— Да откажа? — Джабер се подпря на лакти и се загледа в разкошната й тъмна коса, разпиляна върху белите чаршафи от египетски памук. — Не можеш да откажеш на съдбата си, когато те повика. Така се обричаш на вечно съжаление.

Тя се завъртя по корем, за да се приближи до него, лекичко го целуна по ухото и обсипа с целувки шията му.

— Именно затова трябва да замина.

— Хайя. — Той въздъхна. — Състоянието на краля не е никак добро. Може да почине по всяко време, докато те няма. Ще станеш кралица на Гада, а ще седиш в някаква заседателна зала в Лос Анджелис! Как би изглеждало това?

— Би показало, че не си човек, който прави компромиси с принципите си — каза тя. — Ти пое риск, когато се ожени за мен, Джабер. Знаеш каква жена съм — бизнес дама, професионалист. Да, оставих това настрани. Но няма да позволя да разрушат всичко, което съм създала. Нека да спася компанията. Само един ден. Това е единственото, за което те моля.

Той поклати глава.

— Хайя, не мога да ти откажа. Но се постарай да приключиш възможно най-бързо и се качвай в самолета в мига, в който излезеш от залата. — Джабер въздъхна. — Жени. Човек би си помисли, че ще ми е по-лесно като крал.

Тя го удари по гърдите и се усмихна широко.

— Нямаш шанс.

— Трябваше да се оженя за онази далечна братовчедка — мрачно отрони Джабер. Прегърна жена си и я притисна здраво към себе си. Хайя се удиви на неизтощимата му енергия.

— Нищо. — Той я целуна игриво, подканящо. — Ще ти дам възможност да ми се отплатиш.

— Пресата ще бъде там — сподели Сали с Джейн без увъртане. — Научили са какво става, както и за скарването ни.

— Казала си им?

— Не — студено отвърна Сали. — Има три адвокатски кантори, замесени в случая, Джейн.

Джейн стисна устни. По дяволите.

— Значи трябва просто да се облечем като за случая и да се държим цивилизовано. Ако анализаторите сметнат, че сме се хванали за гушите, началното предлагане на акции на борсата ще бъде разочароващо. Трябва да разберат, че си оставаме един екип — поне двете с теб. Хайя е извън играта.

— Съгласна съм. Ще се видим в понеделник — отсече Сали и затвори.

Джейн остана заслушана в сигнала от слушалката. Бавно затвори телефона. Нямаше никакво съмнение, че в понеделник следобед ще сключва сделки с институциите, които ще й дадат контрол над компанията. Защо тогава се чувстваше толкова потисната?

Телефонът й звънна отново и тя подскочи. Оказа се обаче само двойният сигнал, който означаваше, че се обажда управителят на сградата.

— Да, Ортис?

— Госпожице Морган, имате доставка. Господи, каква доставка само. — Възрастният господин се смееше. — Цветя от господин Левин.

Тя потрепери. Защо постъпваше така? Нима не бе достатъчно ясна? Искаше да скъсат напълно.

— Можеш да ги качиш.

— Не, госпожице, аз не мога. Но хората на доставчика ще ги качат.

— Какво искаш да кажеш?

— Изпратил ви е цветя — цял камион цветя. Сигурно има стотина букета. И саксии. Има дори и цъфнало портокалово дръвче. Тук долу ухае доста приятно, госпожице.

— Камионът още ли е долу?

— Сега го разтоварват.

— Не — отсече Джейн. Сега болката й бе ярка и режеща като диамант. — Ортис, откажи доставката, ясно? Не ги искам. Кажи на хората да ги върнат обратно.

Последва мълчание, но човекът знаеше, че не бива да спори с нея.

— Да, госпожице. Някакво съобщение?

Тя се замисли.

— Да. Предай: „Всичко или нищо“.

Тя затвори отново телефона и избяга в градината на покрива. Там нямаше телефон и бе достатъчно високо, за да не може да я види никой. Тук можеше да се отпусне на шезлонга край японския фонтан, да погледа небето и да се порадва на малко спокойствие.

Сърцето ми не може да го понесе, каза си Джейн. Знам, че всички си мислят, че съм от камък. Но ме боли да го обичам, толкова силно ме боли.

Реши да отседне в хотел — във „Виктрикс“ до Сентръл парк. Хубаво и анонимно място, без никакви входящи обаждания; щеше да остане там до полета в понеделник сутрин.

Крейг щеше да разбере посланието. Обичаше го прекалено много, за да играе ролята на негова лична любовница. А може би и неразумното й сърце също щеше да схване посланието. Тъгата съществува, за да те накара да продължиш напред.