Блясък

Четиридесет и пета глава

Крейг Левин седеше на бюрото си и се опитваше да се концентрира. Зад гърба му огромните прозорци гледаха към Уолстрийт. Това бе офис, подходящ за господаря на вселената, и негово лично място за забавление. Беше поръчал да го проектират като кабинета на Гордън Геко във филма; това бе поучителна история, но Левин я използваше и като средство за мотивация.

Миналата вечер бе излязъл с един супермодел. Много умно момиче, израелка, тъмнокоса и с големи очи, която бе следвала медицина, преди да зареже всичко заради модния подиум. Просто среща, обикновена вечеря. Макар тя очевидно да бе склонна и на нещо повече, а тялото й да бе с по-изкусителни извивки, отколкото това на Джейн, той бе спрял само до вечерята. Бе се почувствал зле, сякаш изневеряваше на Джейн.

Глупаво. Двамата бяха скъсали.

Прекара ужасна нощ в мисли за бившата си приятелка. Беше й ядосан. Направо бесен. Защо бе посегнала на най-вълнуващото нещо в живота му, най-хубавото, и го бе съсипала с глупави, традиционни възгледи за любовта? Той я обичаше страстно. Какво значение имаше някакъв си глупав пръстен?

Много хора бяха поставяли условия на Левин, но никога не се бе съобразявал с чуждото мнение и всичко се бе подреждало идеално.

Не и този път.

Той отлично познаваше Джейн. По-млада от него, не чак толкова уверена в уменията си. И това му харесваше. Обичаше да я кара да усеща това в леглото, да изтръгва все по-дълбоки и разтърсващи оргазми от нея. Беше още по-хубаво, защото тя винаги се съпротивляваше. Беше толкова секси, неизменно предизвикателство.

Познаваше всеки сантиметър от тялото й. Знаеше как копнее за него.

Какво си бе въобразявал? Бе спечелил Джейн от самото начало благодарение на внимателно планирана атака, месеци наред търпеливо чакане, бе оставил копнежът й да свърши основното. Сега трябваше само да си я върне. Бе вдигнал телефона и се бе обадил на денонощния бутик за цветя да направят доставка на разсъмване.

И само преди минута главната му асистентка се бе обадила, за да му съобщи новината и да му предаде съобщението на Джейн.

Беше толкова… толкова силна. Изискана. Всичко онова, което липсваше на супермодела. Тя го запленяваше. Левин усети как започва да омеква, да се предава. Каза си, че поне веднъж във връзката им тя щеше да победи.

Обади се в сградата, където живееше.

— Тя замина, господин Левин — увери го портиерът с лека нотка на гордост, както се стори на Крейг. — Каза да ви предам да спрете да я преследвате. Няма да се върне, докато не мине срещата, а не иска да ви вижда и след това.

— Благодаря, че ми каза, Ортис.

Затвори тъкмо когато асистентката му позвъни.

— Крейг, хората от „Банк ъв Америка“ са тук за срещата в девет, а във външното фоайе те чакат и хората от „ККР“ за срещата в девет и двайсет…

— Емили, поднеси им извиненията ми, отмени всичките ми срещи.

— Всички ли? — възрази тя.

— Всички. За цялата седмица.

— Добре ли се чувстваш, Крейг?

— Не. Болен съм. И се прибирам у дома. Кажи на Питър да се заеме с всичко. — Това бе заместникът му във фирмата. — И не ми се обаждай.

— Дадено — отвърна тя. Сигналната лампичка на телефона угасна. Секретарки, които оспорваха нарежданията му, не се задържаха дълго на мястото си.

Обади се на една от личните си асистентки, която работеше в къщата.

— Клодет, изпрати лимузина до офиса. Отивам на летище „Кенеди“. Искам да хвана първия самолет за Лос Анджелис. Обади се на служителите в Холивуд да подготвят къщата.

Нямаше никаква представа какво ще каже на Джейн, но щеше да се срещне с нея. А тя не можеше вечно да се крие. Щеше да бъде в Лос Анджелис в понеделник сутрин, за да присъства на събранието в „Блясък“. И Крейг Левин щеше да я чака.

В четвъртък новината вече се бе разнесла.

Господи, каква история само.

В апартамента в хотел „Виктрикс“, в огромната спалня в имението в Бел Еър, в двореца на принца в столицата Гада три млади жени разгърнаха вестниците и включиха компютрите си. Никоя не хареса онова, което видя.

Беше грозна картина, истинска кървава баня.

Сухите и скучни страници на бизнес пресата бяха попаднали на нещо пикантно, за разнообразие. Скандал, в който бяха замесени красиви жени, милиарди долари, спортип, финансисти и кралски особи.

„Уолстрийт джърнъл“ обобщаваше всичко — заглавието му бе повече от красноречиво Женски бой.

Хайя — снимана с официална рокля и корона на главата, както и по джинси и тениска, заемаше централно място. Принцесата на янките. Анита Родик или маниачка, държаща повече на парите, отколкото на страната си?

Джейн — работохоличка и истински кошмар като шеф. Уволнила хиляди работници в „Шоп смарт“. Самотница, неспособна да общува и без капка женственост в тялото си. Защо биха й се доверили акционерите? Кариера, дължаща се на чист късмет, прекалено млада, без реални позиции в бизнеса…

Сали — бизнес Барби или безмозъчна кукла? Облечените в скучни сиви костюми репортери от бизнес изданията само чакаха сгоден случай да я разкъсат. Дъщерята на печално известния Поли Ласитър. Женена за спортист. Способна само да прави дрехи и да се снима — едва ли беше подходящ човек за корпоративно ръководство.

Когато действаха заедно, принудени бяха да признаят репортерите, тези три жени имаха нещо специално. Но то не можеше да продължава дълго. След години на експлозивен растеж и повече пари, отколкото повечето мъже изпълнителни директори можеха да спечелят някога, те вече се бяха хванали за гушите. Когато „Блясък“ излезеше на пазара, щеше да дойде времето да се намесят истинските търговци.

В понеделник акциите им щяха да са на разположение на всеки. Време беше, гласеше преобладаващото мнение, пазарът да разчисти тази каша.

Имаше известни спекулации коя акула ще погълне най-много от дяловете на Джейн Морган най-бързо. Тя определено щеше да бъде изместена най-лесно. Уменията й можеха да бъдат дублирани.

Ами Хайя и нейният етичен бизнес? Какъв беше смисълът от това? Дори и „Боди шоп“ се бяха продали на „Л’Орсал“, казваха всички с насмешка. От друга страна, Хайя бе сключила, меко казано, много изгоден брак. Като наследник на короната Джабер притежаваше шестнайсет двореца! Ами ако реши да използва личното си богатство и да обере акциите под носа на американските брокери? Никой не можеше да се мери с подобна сила.

А Сали? Е, това вече бе различно. Америка я обожаваше. Тя бе Кралицата на красотата, която бе пораснала и красеше заседателната маса в борда на директорите. Съпруга на шампион. Чисто злато. Мъжете в пресата бяха съгласни, че тя трябва да бъде умилостивена. Новите корпоративни собственици трябваше да й изплатят страхотен бонус, да й дадат утешителна титла, директорско място без истинско влияние в компанията, нещо, с което да я залъжат да остане.

Каквото и да се случеше, щеше да бъде интересно. Акциите щяха да излязат на пазара веднага след заседанието, в десет часа западно време. Разбира се, всички щяха да забогатеят, но поне една или дори и трите жени щяха да видят мечтата си унищожена.

— Обаждат се от посолството, Ваше Кралско Височество.

Джабер се намръщи. Нямаше нужда да пита кое посолство. Това бе третото обаждане за сутринта.

Негово Превъзходителство започна с обичайните формалности, после мина към главния въпрос.

— Принцесата не може да дойде, сър.

— Нима вече не водихме този разговор, посланик Рашман?

— Да, но Ваше Кралско Височество не разбира напрежението…

— Отлично го разбирам — бавно каза Джабер. И той не искаше Хайя да заминава. Кралят отпадаше. Цялата ситуация бе доста критична.

— Имам предвид физическото напрежение. Едва събота е, а вече се събират хора край магазина. Все едно става дума за Оскарите. Запазват си места. Трябва да забраните този скандал, сър, длъжен сте…

Джабер го прекъсна. Не харесваше плановете на Хайя, но тя бе взела решението си и той нямаше да допусне никой да му диктува как да постъпи.

— Много интересни думи използвате към наследника на короната, Ваше Превъзходителство.

Настана дълга пауза.

— Сър, простете ми. Вашата съпруга…

— Нейно Кралско Височество е решила да направи това посещение. Само това е важно. Можете да изпратите специален съветник, който да я придружава.

— Но…

— Настоятелно ви съветвам да не ми противоречите, Рашман. Ако разбера, че някой е попречил на принцесата, вие ще бъдете сменен на поста си още на другия ден. Докато Негово Величество е болен, аз съм регент. Ако трябва да се изразя съвсем точно — Джабер се усмихна леко, — моята дума е закон. Ясно ли е?

Чу как служителят от другата страна преглътна с мъка.

— Желанието на принцесата ще бъде изпълнено. Да, Ваше Кралско Височество. Моля, простете моята…

— Довиждане, Ваше Превъзходителство — отсече Джабер. И затвори.

Хайя стоеше на прага на личните му покои.

— Извини ме… чух по-голямата част от разговора.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — уморено каза той. — Кралят все повече отпада, Хайя.

— Когато замина, ще пътувам като принцеса — обеща тя. — Никакви неофициални изяви; ще нося короната. Всички ще видят една съвременна жена от Гада, която се държи с достойнство.

— Побързай да се върнеш — каза той. Все още се чувстваше притеснен. Колко достойнство би могла да запази, когато онези хрътки от пресата чакаха с камерите си, за да я разкъсат на парчета?

На Джейн й се повръщаше. Ръцете й трепереха осезаемо, докато четеше онези вестници. Те казваха, че Сали е права. Че всеки би могъл да се погрижи за финансите. Че щом веднъж излязат с акции на борсата, много бързо ще бъде заменена.

Трябваше да докаже себе си на тази среща. Да се представи толкова добре, както никога досега. Единственият начин да оцелее бе да се добере до дяловете на някое от другите момичета.

Запита се как ли финансов гений като Крейг Левин би се справил с положението, а после изпита омраза към себе си за нуждата и болката, която усещаше.

Не, по дяволите, не! Никакви приказки за Пепеляшка. Този път нямаше рицар на бял кон, готов да препусне и да я спаси. Крейг бе насреща, когато започнаха. В края всичко щеше да зависи само от нея.

Сали излезе от душа и посегна към пухкавия халат. Беше поръчала да ги доставят специално от „Блясък“ и хавлиите бяха най-меките и нежни на допир и с тях можеха да се мерят единствено хавлиите в хотел „Риджънт Бевърли Уилшър“. Бяха идеални за случаи като този, когато едва имаше сили да се подсуши след баня.

Крис бе някъде навън, играеше бейзбол с хлапетата от училище за деца с увреждания. Толкова се гордееше с него; единственото, с което се занимаваше напоследък, бе благотворителност.

Не се бе оплакала на Крис. Дори бе наредила на камериерката да махне вестниците и да държи телевизора постоянно включен на спортния канал. Тази битка бе само нейна, нямаше защо да намесва и съпруга си. Да я залъжат? Да я подкупят с голяма заплата? Онези мъже в пресата я смятаха за празноглава кукла, но някак си бяха забравили, че е ужасно богата. А когато „Блясък“ излезеше с акции на пазара, край, щеше да е в състояние да си купи цяла държава…

Не искаше пари. Не го ли разбираха? Всичко беше заради контрола и себеуважението.

Точно сега възнамеряваше да се погрижи за себе си. Да седне на терасата и да гледа как слънцето залязва над моравата; онази обширна морава, където бяха издигнати шатрите за нейното парти преди толкова години. Светският дебют на Джейн Морган.

Сали въздъхна с носталгия и горчиво съжаление. Погледна зад гърба си към голямото извито като спирала стълбище. Трите момичета бяха слезли по стъпалата заедно — красиви, много повече от красиви, шестнайсетгодишни, и целият свят бе в краката им.

Или поне в краката на Сали, тя бе простряла закрилата на богатството и известността си над тях. И в онази бляскава звездна нощ всичко се бе получило прекрасно.

Може би подобни преживявания не бяха толкова важни сега. Може би беше време да порасне и да остави миналото зад гърба си.

Джейн и Хайя явно го бяха направили.

Тъкмо излизаше през вратата, когато нещо привлече погледа й. Там, в коша за боклук в банята. Малката лентичка, която бе изхвърлила.

Не може да бъде.

Но да — имаше нещо различно в нея, нещо полузакрито със салфетка, което бе зърнала с периферното си зрение…

Сали я вдигна. Беше избързала прекалено. Не бе изчакала пълни три минути.

Имаше втора чертичка. Слаба, но ясно различима. Протегна ръка с отлично поддържан маникюр, за да се опре на мраморната стена на вградената баня.

Беше бременна.

Нямаше място за светски приказки. Никакви любезности. Никоя от тях не бе в настроение. Здрависаха се; адвокатите им също си стиснаха ръцете. Никой не направи реверанс на Хайя, а и тя не очакваше подобно нещо.

— Обявявам заседанието за открито — високо се обади Джейн.

Адвокатите замлъкнаха. Когато Джейн Морган заговореше, хората я слушаха.

— Събрали сме се, за да подпишем точните условия на първоначалното предлагане на акции на борсата. Предполагам, че всички имате нужните документи?

Хайя вдигна ръка.

— Госпожо председател, може ли да взема думата?

Джейн веднага седна на мястото си.

— Разбира се, Ваше Кралско Височество — каза тя със заучена любезност.

— Компанията настоятелно поддържаше етичната търговия. Както знаете, етичният бизнес в Средния изток с планирано разширяване на дейността в Европа и Азия беше мой приоритет като директор. Какви гаранции можете да ми дадете, че това ще продължи?

— Не мога. Една публична компания не може да поеме такъв ангажимент.

— Това е неприемливо — мигновено отсече Хайя. — Ние сме поели ангажименти и аз възнамерявам да удържа на думата си.

Това беше удар.

— Мога ли да кажа нещо?

— Госпожа Нелсън има думата — делово каза Джейн.

— Моите адвокати изчислиха, че козметиката с марката „Ласитър“ и дрехите, които се правят по мои модели, представляват двайсет и пет процента от общите продажби на стоки. В добавка към всичко това ние смятаме, че поне една трета от доброто име на веригата се дължи на личния ми принос към марката.

— Това е силно предубедено твърдение — обади се Джейн. — Хайя може да го оспори.

— Принцеса Хайя — сопна се Хайя.

Джейн наведе глава.

— Простете, мадам. Принцес Хайя. Мисля, че ще се съгласите с моите изчисления, според които общата стойност на недвижимите имоти, персонала, назначен от мен, дистрибуцията, финансирането, управлението на имуществото, анализаторските презентации и общите разходи съставляват над петдесет процента от общата стойност на тази компания.

Последва пълно мълчание. Трите жени край масата се изгледаха гневно една друга.

— И така, дами. — Кент Грийн, шефът на адвокатската кантора, представляваща Сали, се обади с леко самодоволен вид. — Вероятно е време да оставим професионалистите да се заемат с нещата, иначе това заседание може да се проточи цял ден. А ние все пак имаме краен срок.

— Само момент. — Сали заговори високо. — Бих искали всички да освободите залата, моля. Искам да говоря с партньорите си насаме.

— Не мисля, че това е разумно, Сали — покровителствено се обади Кент.

— Не мога да позволя Нейно Кралско Височество да остане без свои представители в залата — намеси се и Ахмед ал Джамир, специалният съветник. Хайя го наричаше мислено „бавачката“.

— Няма да оставя клиентката си да се бори сама. — Адвокатката на Джейн, Рейчъл Фрохмън, говореше ясно и авторитетно. — Съжалявам, госпожо Нелсън, но ние оставаме.

Джейн гледаше право към Сали, после погледна и към Хайя.

— Не, няма да останете. Освободете залата. Ако обичаш, Рейчъл.

— Но, госпожице Морган…

— Веднага, моля.

— Господин Ал Джамир, вие също. — Хайя кимна към дипломата, после подкрепи думите си и на арабски.

Последва побутване на столове и шумолене на хартия и с голямо нежелание малката армия от адвокати, асистенти, съветници и счетоводители напусна залата.

Веднага щом вратите се затвориха, Сали се усмихна.

— Момичета, какво, за бога, правим? — попита тя.

— Каквото е нужно — отвърна Джейн с натежало сърце.

— Глупости, приятелко. Правим онова, което си мислим, че е нужно. Всички сме притиснати до стената. Никоя от нас не иска да е тук. — Сали погледна двете си приятелки, решена те да си останат такива. — Искате ли да чуете какво ми се случи днес? Разбрах, че съм бременна.

Хайя грейна, забравила за сдържаността си.

— Я, стига, Сали!

— Вярно е. — Тя тръсна глава, а в очите й се появиха сълзи. — Момичета, помните ли онзи ден в училищния двор, първия ден, в който Хайя се появи? Никой не искаше да говори с нея. Аз реших, че трябва да се погрижим за нея. Защо ли? Защото аз бяха красивата, а Джейн — умната. Ние се допълвахме една друга. Не виждам защо животът трябва да е толкова сложен. Не разбирам защо да не можем да продължаваме така.

— Но „Блясък“ е всичко, за което сме работили през живота си — каза Джейн. — Компанията е всичко, което съм самата аз.

— Как ли пък не. Ти се справяше блестящо и преди да започнем общ бизнес. И ще се оправиш и след това. Аз искам компанията. Всички я искаме. Но аз бях едно дете в семейството и вие двете сте ми като сестри. — Сали погали с длан корема си. — Основах марката „Сали“ в козметиката. Джейн сега има „Моргана“. Хайя, изглежда, че короната, която носиш, ще стане още по-голяма, нали така? Това е само един магазин, момичета.

Джейн скочи от мястото си и отиде до прозореца; но не и преди да видят сълзите по бузите й.

Беше изгубила Крейг. Нима сега щеше да изгуби и тях двете?

— Имаш пълно право. — Тя се обърна. — Но ние имаме различни идеи. Този магазин е нещо специално. Нека не го изваждаме на пазара и не позволяваме на мъжете да го разкъсат. Нека просто решим кой ще го ръководи.

Хайя се обади:

— Дължа извинение и на двете ви. Бях напълно погълната от съпруга си. Не разговарях достатъчно с вас. — Тя се изчерви силно. — Сали, домъкнах те на сватбата си и те зарязах, без да си направя труда да ти обясня каквото и да било. Съжалявам.

— И аз, Хайя. — Сали се приближи и я прегърна. Хайя стана и отиде да потупа Джейн по гърба.

— Вие ще гарантирате прехраната на всички онези бедни жени, които ни снабдяват със стоки, нали, момичета?

Сали и Джейн кимнаха едновременно.

— Тогава можете да вземете дяловете ми. Разделете ги наполовина. Ще дам парите за благотворителност.

Веднага щом го изрече, на лицето й грейна усмивка. Сякаш от сърцето й съвсем буквално се бе вдигнала голяма тежест.

— Какво облекчение — каза тя. — Беше страхотно, знаете ли? Но никой няма нужда от такова огромно напрежение. — Хайя наклони глава настрани и погледна Сали. — Ти ще имаш дете. Ако искаш искрения ми съвет, остави магазина на Джейн. Тя винаги е била най-амбициозната от нас.

Сали въздъхна, после сви рамене.

— Да. Така да бъде. Джейн.

— Не. — Джейн се обърна рязко. Очите й бяха зачервени, но както и Хайя, и тя се усмихваше. Избърса сълзите си с ръка. — Сали, ти сама го каза. През всичките тези години се борех с мъката си, че никой не ме обича. Нямах баща, нито майка. Но това не беше вярно. Имах вас двете. Просто не го виждах. — Тя замълча за миг. — Успявах във всичко, с което се захвана. Защо трябва да продължавам в компанията, където започнах? Може би ще се насоча към недвижимите имоти. Няма значение. Но „Блясък“, „Блясък“ е нещо специално. Може да има един-единствен избор. Това си ти, Сали. Ти, която се грижеше и за двете ни. Която ни научи как да използваме красотата си. Навън има много скептици, много от анализаторите ни се подиграват. Но аз никога не съм смятала, че си глупава. Наученото от живота е много важно в този свят. Вземи го ти и покажи на всички, че да си жена, не означава да избираш между красотата и ума. — Тя се ухили. — Освен това аз искам да търгувам с акции. Малко свободен капитал ще ми дойде добре.

Сали направо не можеше да повярва. Плесна с ръце като дете на рождения си ден.

— Наистина ли? Магазинът е мой?

— Целият е твой — отвърна Джейн и й стисна ръката.

Трите момичета се приближиха една до друга и се прегърнаха.

— Да ги повикаме ли обратно? — попита Хайя и им намигна. — Ще видим едни много тъжни адвокати. Толкова много работни часове отиват по дяволите.

— Хайде. — Джейн се ухили. — Нямам търпение да видя пресата, след като направим съобщението. Медиите много обичат, когато жените се карат. Какво ли ще кажат сега?

Сали кимна и Джейн разтвори широко вратите. Тълпата от очакващи ги хора се втурна навътре и всички заеха местата си около масата.

— Не се настанявайте прекалено удобно — каза с усмивка Джейн. — Сделката отпада. Няма да пускаме акции на борсата.

Последва небивала врява.

— Споразумяхме се за вътрешно изкупуване на дяловете. Дами и господа, представям ви новия председател на борда и главен изпълнителен директор на „Блясък“. Госпожа Сали Нелсън.

Джейн стана от мястото си начело на масата и отстъпи поста на приятелката си. Докато обикаляше, за да седне на мястото на Сали, не изпита нито болка, нито съжаление, а само спокойствието на радостта и откритите възможности. Бъдещето беше пред нея. Без ограничения, без ангажименти.

Тя погледна към Хайя, седнала насреща й, и разбра, че тя изпитва същото.

Сали тръсна дългата си лъскава коса, която се разстла в прекрасна златна пелена, облегна се уверено на стола си и погледна към лицата на смаяните инвестиционни съветници около масата.

— Аз заставам начело, господа — заяви тя. — Да се захващаме за работа.