Четиридесет и трета глава

— Не е ли добре да поспиш? — попита Сали, докато се настаняваха в малкия частен самолет, който ги очакваше на пистата на летище „Лоугън“. Току-що се бяха измъкнали от тържествената галавечеря след играта, където Крис бе отказал да изпие повече от чаша шампанско и бе казал на Сали също да не пие нищо. — Имаме апартамент във „Виктрикс“. Можем да се приберем, да се любим цяла нощ…

— Не искам да те представям като своя приятелка и минутка повече. — Нелсън тръсна глава. — Това бе най-забележителният ден в живота ми и не искам да свършва.

— Но да се връщаме сега в Лос Анджелис…

— Не отиваме в Лос Анджелис, а във Вегас. Ще се оженим. В хотел „Беладжио“. Уредил съм всичко.

Сали зяпна.

— Да се оженим?

Той се наведе напред и нежно я целуна по устните.

— Реших го в седмия ининг, независимо дали ще спечелим, или загубим. Обадих се на собственика по мобилния телефон, това е неговият самолет. По дяволите партито. И това можем да направим, но после, сега просто искам да се оженим тайно. Само ти и аз. Без никакви гости. Никакви условности. Това е нощта на приказките, скъпа. Всичко е възможно.

— О, Господи! — Сали избухна в сълзи. — Обичам те, Крис!

— Радвам се да го чуя — каза той. — И аз те обичам, захарче. И това е хубаво, защото сега няма какво друго да правя, освен да се любя с теб и да гледам децата.

Тя примигна.

— Защо?

— Напускам бейзбола. На трийсет и пет съм, на върха на кариерата си… — Той се ухили. — Световен шампион. Направих печелившия хоумрън. Улових последната топка. Знаеш ли какво правят всички спортисти? Остават в играта, опитват се да повторят успеха още един сезон. Накрая се озовават с ниски хонорари, гледат как резултатите им спадат все повече, освиркват ги на терена и играят във второкласни отбори или се пенсионират след травма, получена, докато са губели сезона в отбора на „Детройт тайгърс“, да речем. — Той поклати глава. — Не е за мен това. Не са ми нужни нито парите, нито болките в гърба. Сега ти ще бъдеш звездата, защото аз с нетърпение очаквам дълъг и безметежен живот като пенсионер, богат като цар Мидас и сексуално задоволен всеки ден.

Сали избърса сълзите си и се разсмя.

— Знаеш ли, че напълно си откачил?

— Няма ли да се опиташ да ме разубедиш?

— Не, по дяволите. Искам да бъда Сали Нелсън. И те искам до себе си, а не на другия край на страната.

Тя се притисна към него, почувства топлината на тялото му и пъхна ръка под ризата му. Беше възбуден, можеше да го види и само в погледа му.

— Не — изръмжа той и я побутна далеч от себе си. — Ненаситна палавнице, щом аз мога да почакам, ще чакаш и ти.

* * *

Беше организирал всичко перфектно — младоженския апартамент с огромно легло, покрито с листенца от бели рози — любимите й. Никакви сладникави церемонии в параклис, само един мирови съдия, облечен в черно, и полицай, който в момента не бе на служба, за свидетел. Имаше плодов сок, кифлички и хрупкав бекон, поднесени в апартамента им, за да не се налага да прекъсват нещо и да отварят вратата за рум сървиз. От ръководството на хотела бяха надушили големия удар и някак си бяха успели да се снабдят със сувенири, свързани с шампионата за световната купа, и бяха украсили с тях апартамента; когато влязоха в стаята, на телевизора даваха повторение на мача.

След като бяха законно бракосъчетани, Крис любезно се здрависа със съдията и полицая, а после набързо натика Сали в най-близкия асансьор. Качиха се мълчаливо до апартамента им и той отключи вратата. После само с едно уверено движение той я вдигна от земята и безцеремонно я метна на рамо с главата надолу, сякаш бе лека като перце и изобщо не усещаше тежестта й, а дългата й коса се разпиля. Пренесе я през прага на апартамента им и я хвърли на леглото.

— Добър вечер, госпожо Нелсън — каза Крис, сложи ръце от двете страни на тялото й и я прикова към леглото с целувка.

Сали простена, беше четири сутринта, но никога досега не се бе чувствала по-жива. Пресегна се надолу и се засуети с копчетата на ризата си.

— Няма време — каза той и рязко смъкна джинсите й.

Най-сетне, три часа по-късно, целите облени в пот, в прегръдките си, двамата се предадоха на съня, докато слънцето изгряваше над пустинята.

— Трябва да се обадя на мама — каза Сали, когато се събудиха по обяд.

— Това може да почака. И довечера ще си също толкова омъжена — отвърна Крис. — Ела тук.

* * *

Останаха в младоженския апартамент цели три дни, поръчваха си храна в стаята и излизаха само за да се топнат в басейна на покрива. Сали даде нареждания на пиколото и им доставиха нови дрехи, тъй като не бяха взели никакъв багаж. Беше истинско блаженство. Мона изобщо не се разсърди, след като й казаха. Родителите на Крис се засегнаха, но успяха да преглътнат яда си заради семейното разбирателство, особено след като той ги увери, че голямото сватбено тържество си остава, както е по план.

Сали се чувстваше изтощена в най-добрия смисъл на думата и това много й харесваше. Крис не можеше да й се насити. Беше захвърлила предпазните мерки. Ако сега забременееше, толкова по-добре. Имаше жена — губернатор на Канзас, която бе изпълнявала ролята си, докато беше бременна с близнаци.

Накрая дори и на Крис му се прииска да се приберат у дома. Беше забавно да го поздравяват всеки път, щом се покаже от стаята си, но тук му искаха автограф дори и край басейна.

— Онова имение е осемдесет акра земя в Бевърли Хилс започва да ми се струва все по-привлекателно.

— Казах ти — самодоволно заяви Сали.

Той я потупа по дупето.

— Внимавайте, госпожо Нелсън.

— И аз искам да се върна на работа. Джейн Морган е оставила няколко съобщения на гласовата ми поща. Ще долети в Лос Анджелис, за да се срещнем. — Сали го погледна крадешком, за да провери дали той се дразни от това, но Крис само вдигна рамене.

— Както казах и преди, забавлявай се. Аз ще плувам в басейна и ще се излежавам на дивана с дистанционното.

Сали грейна. Хайя можеше да се изяде от завист; нейният съпруг бе просто идеален!

* * *

Заседателната зала на борда на директорите в „Блясък“ се намираше в новото крило на магазина и бе красиво творение. Специално проектирана от архитект, тя заявяваше недвусмислено, че компанията е собственост на жени. Сали бе изключително придирчива. Имаше дълга маса и столове от бледа дървесина от Скандинавия. На стените бяха окачени в рамки няколко от най-стилните гоблени на Хайя; имаше и избрани корици на списания — Сали на корицата на „Тайм“, Джейн на корицата на „Форчън“. Всеки ден слагаха свежи цветя във вазите, просто за всеки случай. Килимите бяха ръчно тъкани в Обусон, Франция. Залата бе оборудвана с аудио-визуални системи — последна дума на техниката. От огромните прозорци, чиито стъкла бяха затъмнени заради жаркия пек на слънцето, имаше страхотна гледка към океана.

Не че им бе нужно толкова голямо помещение. Джейн бе настояла да не присъства друг, освен Сали и тя. Никакви секретарки. Никакви адвокати.

— Но ако това е заседание на борда, не трябва ли да уведомим и Хайя? — бе попитала Сали.

— Не е заседание на борда. Просто искам да говоря с теб.

— Добре.

Сали бе затворила, твърдо решена да иде на срещата. Все още обичаше Джейн, но вече не й вярваше безрезервно.

И ето, че двете се бяха срещнали. Две зрели и красиви жени. Джейн никога не би могла да излъчва сексапила на Сали, но определено имаше нещо у нея — някакъв огнен шик в стила на Ню Йорк. Но тази корава броня би отблъснала мъжете — всички, освен най-силните. Сали се питаше какво ли иска да докаже още Джейн. Подозираше, че скоро ще разбере.

— Искам компанията да излезе с акции на борсата — каза Джейн.

По дяволите, каза си Сали. Без любезности. Без увъртания. Джейн действаше направо.

— Защо? Заради финансирането ли?

Джейн кимна.

— Можем да се превърнем в глобална верига и да запазим достатъчно дялове, за да държим контролния пакет.

Сали бавно кимна.

— Помолила си Хайя да ти продаде дяловете си.

Джейн се изчерви. Откъде знаеше Сали за това? Забеляза гневното проблясване в очите на партньорката си и се скова. Може би беше подценила Сали. Но това не променяше нищо. Това, което правеше, бе справедливо.

— Тя не иска да ми ги продаде.

— Но защо не ми каза?

Тъмните очи на Джейн се присвиха.

— Ти поиска ли същото от нея, Сали?

Сали бавно кимна.

— По същата причина, поради която и ти не си ми казала, предполагам. — Джейн въздъхна шумно; изпита облекчение, сега картите бяха на масата. — Знам, че и двете дадохте своя принос и никога не бих ви принудила да напуснете компанията насила, а и двете сте много богати. Но „Блясък“ е мой. И сега съм стигнала до етапа, в който искам да го контролирам. Мисля, че така ще е най-добре за компанията, както и за вас, момичета. Хайя може да се заеме със задълженията на принцеса, а ти ще си звездата. Аз ще се погрижа за доларите и центовете.

Сали побесня. Какво откровено пренебрежение!

— Хм, извини ме, Джейн, но „Блясък“ е мой. Моите модели, моята визия. Положението ми на звезда, както ти го определи, е онова, което продава този магазин. Бих могла да наема всеки да се занимава с финансите, която и да е кантора в Ню Йорк. Това е черната работа.

Настана дълго мълчание.

— Нека не се караме за това.

— Мисля, че това отдавна е факт — отвърна Сали.

Джейн закърши пръсти.

— Това значи ли, че притежаваш другите акции? Да не би Хайя да ги е продала на теб?

— Не. И мисля, че се държи като кучето с кокала в това отношение. Тя дори не иска да се ангажира с магазина. Двете с теб поне живеем с него.

Джейн кимна, силно облекчена. Значи още имаше шанс.

— Можем да я накараме да приеме излизането на борсата. Двете с теб можем да гласуваме за това с две трети от дяловете. По този начин всичко ще се реши открито на пазара. Ако ти успееш да спечелиш контрол, браво на теб. Знаеш, че аз ще се опитам да го спечеля. Ценя приятелството ни, Сали, знаеш го добре. Но това е нещо различно и става дума за целия ми живот. Ти имаш Крис, а Хайя сега има съвсем нов живот…

— Ами Крейг Левин? Да не би той да е кълцан дроб?

Джейн се усмихна на типично нюйоркския израз.

— Мой бивш приятел — каза тя простичко. Скъсахме. — Тя се изчерви и си призна: — Той ми продаде дяла си.

— Да те вземат мътните! — викна Сали и скочи на крака. — Изобщо не ми каза!

— По-леко с истериите — рязко отвърна Джейн. — Както и ти не ми каза, че си говорила с Хайя за дяла й. И двете смятаме, че правим най-доброто в случая. Нека не превръщаме това в лична битка.

— Винаги е било лично. „Блясък“ съм самата аз. Не е някаква случайна марка. Аз. В един магазин. Именно това обича Америка.

— Ако излезем с акции на борсата, ще имаш възможност да се състезаваш за тези акции. Аз също. Сега искам да създам своя компания, чиято цел ще бъде да превземе „Блясък“. „Моргана Инкорпорейтид“. Ще има финансови кантори навсякъде. И никакви партньори.

Сали седна бавно на мястото си.

— И аз искам да превърна Нелсън в компания. Ще имам собствена козметична марка, както и марката на „Блясък“. Ти можеш да постигнеш същото с всякакви акции, Джейн, за теб всичко е само пари.

Джейн преглътна обидата. Нервите и на двете бяха опънати. Ако сега кажеше какво мисли, можеше да изгуби завинаги приятелството на Сали.

— Ако не излезем на борсата, ще останем в патова ситуация. И двете ще си лазим по нервите. И двете ще ненавиждаме Хайя. Няма да е добре нито за нас, нито за компанията.

— Съгласна съм с това.

— Аз никога няма да ти продам дяла си, нито пък ти твоя.

— А и Хайя е много упорита. Не — това е единственото решение. Разбирам го. — Сали кимна. — Ще се обадя на адвокатите си и ще гласувам в подкрепа на твоето решение. Стига да запазим местата си в директорския борд и контролния пакет акции.

— Разбира се. Искаш ли ти да кажеш на Хайя?

Сали се сети за сватбата, за високомерието на Хайя и за сервитьорката, която се бе опитала да сложи шал върху внимателно подбраната й рокля.

— По-добре го направи ти.

— Двете да не сте скарани?

— Не е нещо фатално. Просто малко сме се отдалечили една от друга. — Сали усети някаква болка — гняв, облекчение, съжаление, не бе сигурна какво точно. — Както и двете с теб. Случило се е и с трите.

Джейн остана мълчалива, свела тъмнокосата си глава.

— Ще ти предложа много щедра цена за твоя дял, Сал. Мога да намеря пари. Тогава това няма да стои помежду ни.

Сали се изправи.

— В крайна сметка, ние сме приятелки, а не сестри. Такива неща се случват. Такъв е животът. Искам „Блясък“, Джейн. Надявам се да забогатееш още повече по всякакъв друг начин, но този магазин е мой.

Джейн кимна тъжно.

— Ще се обадя на Хайя. Ще поддържаме връзка. Трябва да действаме бързо. Искам да пуснем акциите след шест месеца. Междувременно, все още мога да работя с теб, нали?

Сали се засмя.

— Шегуваш ли се? Смятам да утроя усилията си в рекламата. Искаме това да бъде най-грандиозното появяване на пазара. Когато акциите на „Блясък“ излязат на борсата, искам да бъдем истинска глобална верига.

Джейн се протегна през масата и подаде ръка на Сали. След миг колебание русото момиче я стисна. Усмихна се многозначително на Джейн.

— Мисля, че вие британците бихте казали: „Нека по-добрият победи“.

* * *

— Красива е — каза Хайя. — Благодаря.

Тя прегърна и целуна малкото мароканско момиченце. Родителите му стояха наблизо и сияеха от гордост. Призоваха небесата да изсипят благословията си върху Нейно Кралско Височество.

Хайя взе малката рисунка, грубо нарисувана на хартия с ярки флумастери, изобразяваща Хайя, застанала до магазин на „Блясък“, който много приличаше на голям базар. Беше напълно подходяща, наистина. Момичето, Салма, беше на дванайсет, но страдаше от синдрома на Даун и рисунката му бе крещяща и ярка като на петгодишно хлапе. Салма се ухили широко, разкривайки белите си зъби, доволна от прегръдката и целувката.

Специалното училище, което посещаваше, бе ново в Казабланка. Хайя правеше светкавична обиколка на благотворителни училища в региона. Беше планирала целия си график заедно с Джабер и бе започнала да го изпълнява още в деня след медения им месец.

— Но така имаш някакво събитие всеки ден. — Той поклати глава. — Четири обиколки годишно, без да броим държавните ми визити…

— Не мога да стоя със скръстени ръце, знаеш го — напомни му Хайя. — Щом ще се занимавам с благотворителност, искам да го върша, както трябва. На пълен работен ден. Ще използвам титлата и положението си. Години наред бях директор на компания и имам нужда от ангажираност. Нур ще идва с мен. А и пътуванията ми са предимно в Гада, ще бъда далеч от теб най-много по няколко седмици в годината.

— Ами когато се появят нашите деца, инш Аллах?

— Тогава ще остана в Гада. Но пък тукашните принцеси пътуват в голям лукс — подразни го Хайя. Питаше се дали някога ще свикне с всичко, с огромните лимузини, с моторизираната охрана, невероятните бижута и изящните тоалети. Навсякъде, където отсядаше, бе обградена от първокласен комфорт и климатични инсталации. Положението й на любимото момиче на принца бе едно, но сега бе съвсем различно. Въпреки всичко Хайя бе твърдо решена да заслужи поста си. Отказваше да бъде някоя от онези млади дами, които прекарваха живота си в посещения на мачове по поло или пазаруване в Дубай. — Не би трябвало да имам проблеми почти до края на бременността.

— Когато това се случи, ще пътуваш с кралския лекар.

— Добре, да, сър. — Хайя го целуна по устните.

— Гордея се с теб. — Джабер я погали собственически и я насочи към леглото. — Хората те обичат. Всички го забелязват. Дори и кралицата започна да те одобрява.

— След такава сватба…

— Не се тревожи за това. — Той погали с палци зърната на гърдите й, усети потръпването й и после свали роклята от раменете й, като нежно я хапеше. — Ела тук, принцесо, ела и заслужи моето одобрение.

Хайя се усмихна при спомена. Почувства се леко гузна от радостта си, че това е последният й ден в Северна Африка и кралският самолет щеше да я прибере у дома на другия ден. Мразеше да е далеч от Джабер. Обичаше го и го желаеше.

Асистентката й, госпожица Айша ал Акхтам, й даваше дискретен знак. Хайя се изправи, произнесе кратка и вдъхновена реч за Салма и прекрасната работа, която вършеха в училището, здрависа се с учителите, които се покланяха и правеха реверанси, след което се остави да бъде придружена от телохранителите.

— Имате няколко обаждания, Ваше Височество.

— Благодаря, Айша. Дай ми мобилния телефон.

Айша поклати глава настоятелно.

— Не, мадам. Трябва да ви заведем на сигурно място.

— Неприятности ли има? — попита Хайя, заставайки мигновено нащрек. Направи знак на новата бавачка да дойде с Нур и гушна момиченцето, което вече бе полузаспало.

Емили Даути отдавна се бе изморила от жегата и се бе върнала в Шотландия, а Хайя още тъгуваше за нея. Бе подарила на приятелката си разкошна диамантена брошка във формата на символа на Гада — палмовото дръвче. Вероятно струваше повече от изискан апартамент в Единбург, но Хайя се съмняваше, че госпожа Даути някога ще се раздели с брошката.

— Да… не… моля, влезте в колата, принцесо Хайя.

Тя се подчини. Не можеше да се спори с човек с подобно изражение на лицето. Но веднага щом шофьорът пое по улиците — разчистени от движението като с магическа пръчка от вездесъщия й моторизиран ескорт — и бяха в безопасност по пътя към летището, Хайя настоя да разбере какъв е проблемът.

— Негово Величество е сериозно болен.

— Кралят ли? — Хайя тръсна глава. — Горкият човек, Бог да го поживи! Къде е съпругът ми?

— Точно в това е въпросът, Ваше Височество. Принцът иска вие да се върнете незабавно у дома. Казва, че ситуацията се променя и вие трябва да бъдете там. Ангажиментите ви за следобеда са отменени.

Това никак не й хареса.

— И по чие нареждане? Аз не съм ги отменяла.

— По заповед на принц Джабер.

Хайя прехапа устни. Съпругът й бе с по-висок ранг естествено и можеше да прави каквото реши. Стори й се доста секси, че той се разпорежда с графика й. От друга страна, Джабер никога не би постъпил така. Освен ако не се готвеше нещо.

— Има ли опасност?

— Не, Ваше Височество.

— Тогава да тръгваме — каза Хайя.

— И още нещо, приятелката ви се обади от Съединените щати. Госпожица Морган. Каза, че било важно.

Сега пък какво? Бе крайно неподходящ момент Джейн да я търси.

— Може да почака.

Айша кимна.

— Тя каза, че ако кажете така, трябва да ви предам, че ще продават компанията.

Хайя усети как във вените й потича чист адреналин, дланите й започнаха да се потят и почувства малките косъмчета по врата си да настръхват.

— Закарайте ме до проклетия самолет! — викна тя на шофьора.

— Да, принцесо — отвърна той и настъпи здраво газта.

Загрузка...