Блясък

Деветнадесета глава

Стилът я бе спасил да не полудее, бе й дал сили срещу репортерите, а по-късно и срещу гадните хлапета в училището. Стилът й бе помогнал да се бори с пропадането на майка й. Можеше единствено да забави падението й, но поне това бе сторила. Стараеше се, независимо дали й харесва, или не, Мона да е изкъпана и облечена чисто всеки ден. Веднъж седмично, докато майка й зяпаше невиждащо в телевизора, Сали настояваше да й прави маникюр.

Беше твърдо решена да водят приличен живот. Сали Ласитър никога не излизаше от къщи, без да е оправила веждите си, без спирала на миглите и леко червило — поне толкова.

Децата в училище бяха започнали да я приемат. Едно от момчетата, които иначе я бяха тормозили, дори я бе поканило на среща онзи ден. Този път сериозно. И когато тя шеговито бе отклонила предложението му, той не бе успял напълно да прикрие разочарованието в погледа си.

Какво означаваше стилът за нея? Смелост и красота. Блясъкът като оръжие.

Сали се запита дали приятелките й са се опитали да я намерят. Естествено тя съвсем съзнателно се бе скрила. Това също бе въпрос на стил — беше свързано със срама, дълбокия срам, който надничаше изпод ведрата фасада, която Сали представяше пред света. Просто не можеше да понесе мисълта, че Джейн ще разбере колко ограничен е животът й сега или че Хелън — милата и нежна Хелън, която някога бе най-незабележимата от тях, не толкова умна, колкото Джейн и не толкова богата, колкото Сали — може да я съжалява. Тя не бе ги потърсила. Оцеляването, нейното и това на майка й, бе единствената й цел в момента. Разбира се, Сали си казваше, че някой ден, в бъдещето, ще се съберат отново. Всички ще са богати. И трите ще са на върха, както бе по-рано, само че още по-силни.

Защо се отказах от това?, запита се тя. Защо спрях да мисля за него?

Истината бе, че животът в малко градче в Тексас с майка алкохоличка и смаляваща се сметка в банката бе тежък. И Сали нямаше време за мечти. Или за спомени. Всъщност тя съвсем съзнателно бе блокирала напълно мислите си за Джейн и Хелън.

Приятелките й бяха част от едно по-щастливо време. И мислите за него бяха болезнени.

По дяволите. Мога да постигна много повече, каза си Сали и преглътна тежко, за да надвие сълзите, които заплашваха да бликнат. Мога да направя така, че да имам шанс някога да си върна предишното положение. Татко би бил горд, че успявам да се справям някак, но оцеляването не е достатъчно. Трябва ми нещо повече.

И стилът бе начинът, по който Сали можеше да се измъкне.

Тя го притежаваше. Хартфърд се нуждаеше от него.

Сали взе решение. Беше време да си намери работа.

Когато на другата сутрин слезе долу, Мона вече лежеше на дивана пред телевизора и зяпаше сапунен сериал.

— Мамо? Изми ли си лицето? — бодро й викна Сали, докато си приготвяше портокалов сок.

— Да. И си измих зъбите — докладва Мона като малко дете.

— Взе ли си душ?

— По-късно.

— Добре. — Обикновено Сали щеше да спори с нея, но днес нямаше време. Майка й поне бе разбрала, че спазването на основните хигиенни навици е пътят на най-малкото съпротивление. Мона не искаше да се грижи за себе си, но още по-малко й се щеше Сали да се суети край нея в банята. Затова напоследък сама миеше зъбите си и полагаше основни грижи за хигиената си.

Сали я провери. Майка й бе обула любимите си широки ластични джинси и голяма размъкната тениска и бе навлякла домашните си пантофи. Добре, не беше особен моден връх, но поне беше облечена.

Хапна набързо една препечена филийка — винаги внимаваше за фигурата си, и побърза да се качи в стаята си. Щеше да й е нужно малко време. Най-напред изми косата си и я изсуши със сешоара — днес нямаше да хитрува, никаква конска опашка, после подбра внимателно дрехите си.

Трябваше да изглежда секси, но съвсем благоприлично. Съвсем точно знаеше какво й е нужно. Тъмносини тесни джинси, които се пъхаха в ботушите и бяха изключително прилепнали по нея, за да подчертаят съблазнително оформеното й дупе над стройните крака. Следваше снежнобяла риза с три четвърти ръкав, която да изтъкне тънката й талия и наситения й златист тен. Голяма сребърна гривна подчертаваше деликатните й длани и грижливо оформения френски маникюр. И накрая — високи каубойски ботуши на много висок ток, от изкуствена кожа, тъй като не можеше да си позволи естествена.

Ммм. Усмихна се на отражението си. Изглеждаше много добре.

После беше ред на грима. Това беше лесно, търсеше здравословен и младежки вид. Спирала, дебел пласт върху извити мигли, така че да отворят погледа. Сексапилно размазан черен молив, за да придаде небрежен вид. Малко хубав ръждив руж — отчасти руж и отчасти бронзант, истински цвят „тексаска роза“. Златисти сенки на очите. Блясък за устни в естествен цвят, прозрачен и със съвсем лек оттенък на розово, без молив. Лек парфюм и беше готова.

Сали обикновено не полагаше толкова усилия, но днес бе решила да използва всичко. Завъртя се пред огледалото и остана доволна от видяното. Да. Приличаше на модел или на водачка на мажоретките на „Даласките каубои“. Всяко момче би поискало да бъде с нея, а всяко момиче би си пожелало да бъде като нея.

Погледна към училищната си униформа, която висеше прилежно окачена в гардероба. Вече не й трябваше. Взе я със закачалката и я преметна през лакът.

— Чао, мамо — извика тя, когато изтича по стълбите. — До после.

— Внимавай в училище — извика й Мона в отговор.

Сали се ухили. Е, добре. Щеше да се постарае.

Вратите на гимназията в Хартфърд бяха широко отворени — обикновено пристигаше половин час по-рано, но това бе, когато бе ученичка и идваше с автобуса. Днес бе дошла пеша.

Луси Дрю, отговорник по дисциплината, се бе облегнала на вратата. Очите й се разшириха.

— Трябва да ти напиша забележка за закъснение. Получаваш две черни точки — закъсняваш половин час. А какво е станало с униформата ти?

Луси бе съвсем нормално изглеждащо момиче — обикновено лице, кестенява коса, прилично тяло. Беше любезна със Сали, когато се бе появила тук за първи път, понякога дори бе сядала с нея на обяд, когато някоя от приятелките й беше болна.

— Напускам. — Ето, това се казваше пикантна клюка. — Можеш да кажеш на всички останали.

— Напускаш училище? Защо, не можеш да си позволиш да си плащаш храната в стола ли?

Сали се сви. Луси смяташе, че двете с майка й са бедни като просяци. Но истината бе, че след като в банката бяха останали само осем хиляди долара, нещата вървяха именно натам.

— Всичко си е наред — излъга тя. — Просто ми дойде до гуша от това място. Знаеш ли къде ще е Лео Фиск следващия час?

Луси се изчерви; като всички останали момичета в училище и тя бе влюбена в Лео. Той беше футболист, баща му имаше верига автомобилни сервизи и вече караше собствено „Порше“. Освен това имаше типичния вид на красавец от Тексас — гладко избръснат, ясно изразена челюст, строен и мускулест.

— Не съм сигурна — излъга на свой ред Луси, — но май има математика — добави тя.

— Супер. Благодаря.

Сали мина покрай нея и се запъти с наперена крачка към кабинета на директора, а Луси остана да зяпа и въздиша след нея. По дяволите. Нямаше нищо против да живее в малка къщичка с Мона Ласитър, стига само да можеше да изглежда така. Поне веднъж, само за един ден…

— Не разбирам. — Господин Роджърс — директорът, беше смаян. — Ти се справяше чудесно в клас, Сали.

Новината наистина го шокира. Роджърс харесваше русокосото момиче и му се възхищаваше. А и учителите й я смятаха за истински слънчев лъч — решителна и усърдна. Той познаваше лично хора, които бяха загубили спестяванията си при фалита на „Ласитър Ойл“, и бе настроен да намрази разглезената милиардерска дъщеря, която се бе появила внезапно тук, още щом бе разбрал коя е.

Но скоро бе станало ясно, че няма никакви милиарди. Каквото и да бе положението на семейство Ласитър, те определено не живееха нашироко. Правителството си бе свършило отлично работата и бе изцедило и последния цент от състоянието на Пол Ласитър. А в Хартфърд скоро се разбра, че майката има сериозни проблеми.

Сали се бе преборила с репортерите, след като бяха научили, че тя е тук, а после бе понесла стоически и подигравките, и присмеха в училище. Той никога не я бе виждал да флиртува с някого, нито пък да спи, с когото й падне, макар че определено не бе от престорено скромните девойки просто бе прекалено заета да държи под контрол живота си.

Скромността не бе от отличителните й черти. Донякъде се радваше, че новината го бе шокирала, защото му бе трудно да не зяпа сексапилното младо тяло, което напираше в тесните риза и джинси. По дяволите, тя можеше да изкуши и статуя. Джон Роджърс се стараеше да не сваля поглед от лицето й.

— Справях се горе-долу — поправи го Сали. — Резултатите от изпитите ми са средни.

— Можеш да идеш в колеж.

— Искам нещо повече от най-обикновен колеж и работа като чиновник в банка — отвърна Сали с откровеност, която го стресна. — Имам други качества. Искам да си намеря работа, а после може би ще започна свой бизнес. Ще се занимавам с онова, в което съм добра.

— И какво е то?

Разкошната като пеперуда красавица насреща му го заслепи с усмивка, от която му бе трудно да си поеме дъх.

— Блясък — отвърна тя. — Стил.

Нямаше какво да отвърне. Сали Ласитър несъмнено бе роден експерт в това отношение.

— И къде ще си намериш работа?

— В салона за красота на Фиск.

Директорът примигна. Е, това бе логично, след като малкият магазин на Илейн Фиск бе единственият салон за красота в градчето. Но той си мислеше, че Сали Ласитър не се разбира особено с младия Лео Фиск; тя бе отблъснала предложенията му и той се забавляваше, като подхвърляше на висок глас мръсни шегички по неин адрес и се смееше с приятелите си винаги когато тя бе достатъчно близо, за да го чуе.

— Желая ти много късмет, млада госпожице. — Сали бе взела решение и той остана с впечатлението, че няма смисъл да я разубеждава. — Ако не се получи, ела при мен. В училището все ще можем да ти предложим някаква работа…

Но не и в моя офис, каза си той. Беше женен от петнадесет години и би искал да запази брака си!

— Благодаря. Късмет и на вас, господин Роджърс. — Тя стисна ръката му и си тръгна, като не остави друго след себе си, освен лек полъх на жасмин.

Джон Роджърс остана да седи на удобния си въртящ се стол и да си мечтае отново да стане на осемнадесет.

— Виж ти — подвикна Лео и подсвирна тихичко. Очите му пробягаха жадно по страхотното тяло на Сали Ласитър. — По дяволите, сладур. Изглеждаш сладка като праскова в тези дрешки. Как си?

Лео не беше от най-интелигентните. Съвсем обикновен младеж, който бе силно засегнат от отказа на дългокраката блондинка от Калифорния — тя трябваше да е също толкова поласкана от предложенията му, колкото и всички останали момичета. И след като бе отказала да играе по свирката му, той се бе постарал да й вгорчи живота. Бедното богато момиченце, така ли? Тя би трябвало направо да го моли да й отнеме девствеността.

Но поне сега бе дошла при него. И то без униформа. Господи. Сали можеше да направи така, че и чифт джинси да изглеждат като излезли от порнофилм.

Приятелчетата му стояха зад него, преметнали раниците с учебници през рамо, мърмореха тихо и зяпаха нахално. Лео се зарадва. Най-готината мацка в училището никога не бе изглеждала толкова секси. Сега щеше да му достави допълнително удоволствие да прави секс с нея, след като всички бяха видели какво първокласно парче е.

— Лео — поздрави го Сали и изправи рамене. — Уреждам си нещата да напусна училище и да започна работа. Надявам се, че ще бъдеш джентълмен и няма да ми попречиш.

— Да ти попреча ли? И защо да го правя?

— Ако искаш да изкараш малко пари, сладурче, мога да измисля много лесен начин — обади се един от наглите му приятелчета. Лео се извърна и го изгледа намръщено.

— Млъкни, Дуейн.

— Невинаги сме се разбирали с теб. Знаеш го.

Гласът й бе мек като разтопено масло, а в начина, по който бе застанала, имаше някаква сила и красота. Започваше да си мисли, че е постъпил глупаво и че може би от нея щеше да стане подходяща приятелка за него, а не само готино парче за една нощ.

— Готов съм да оставим зад нас миналите недоразумения — каза той, докато очите му обхождаха от глава до пети стройното й, апетитно тяло. Само като си представеше как щеше да изглежда в прозрачно боди на „Викториас сикрет“…

Усети как започва да се възбужда, което не бе добра идея в училищния коридор.

— Много благородно от твоя страна, Лео. Защото искам да започна работа в салона за красота на госпожа Фиск.

Не можа да сдържи широката усмивка, която бавно разтегли лицето му. Идеално! Малката хитруша щеше да е по цял ден в магазина на майка му и щеше да му е много задължена. Можеше да накара майка си да я уволни по всяко време.

— Давай — каза той. — И аз ще кажа някоя добра дума за теб. Искаш ли?

— Много мило.

— И може би ще размислиш дали не искаш да излезеш с мен в петък вечер. Дават новия „Умирай трудно“…

— Ами, много мило предложение — отвърна Сали и му се усмихна. — Но никога не смесвам бизнеса с удоволствието.

Той почервеня от гняв и понечи да й отвърне рязко, но после размисли. Всъщност просто не можа да я отреже. Това момиче просто бе ослепително сексапилно. По-добре само да изчака. Значи тя иска от него да пълзи в краката й — толкова по-сладка щеше да е победата му, когато накрая я вкараше в леглото си.

— Разбирам те — бавно каза той. — Значи ще поговоря с майка си за теб. Може пак да се видим.

— Разбира се. И отново ти благодаря — каза Сали и този път му се усмихна истински, така че дори и ясносините й очи светнаха.

Много добре знаеше къде е магазинът, минаваше оттам всеки ден. Единственият салон за красота в градчето. В действителност вътре бе доста мърляво и занемарено. Илейн Фиск го използваше най-вече като място за размяна на клюки. Всичките й заможни приятелки идваха на маникюр. Илейн бе наела две отегчени двайсетинагодишни девойки, които правеха маникюр и изсушаваха коси със сешоар и само понякога подстригваха някого. Беше доста заредено, но със стара козметика, тъй като никой реално не купуваше нищо от магазина. Дамите от Хартфърд предпочитаха да идат с кола до Катфийлд, който беше по-близо до Далас и където имаше няколко салона за красота, собственост на корейци.

Но Сали никога не бе помисляла да остави Мона за толкова дълго. Затова веднъж месечно идваше тук, за да оформят веждите й. Струваше й пет долара, но си заслужаваше. Харесваше й усещането, че прави нещо за себе си. Но пък никога не би влязла за нещо повече. Нямаше начин. Госпожа Илейн Фиск, пълна дама, която носеше велурени костюми с панталон и диаманти по всяко време, разбираше от стил, колкото и от висша математика.

Което бе причината това да е толкова привлекателна възможност за Сали. Много по-добре, отколкото в някой корейски салон, където собствениците разбираха от бизнеса, или пък лъскав магазин с нови списания и леко затъмнени прозорци. Салонът на Фиск бе идеалното място според Сали. Беше разположен централно и бе абсолютно бяло платно.

— Синът ми има високо мнение за теб — каза Илейн Фиск. — Казва, че си истинска млада дама. — Строгият й поглед се спря на зашеметяващия тоалет на Сали. Илейн леко се съмняваше, но карай да върви. Не можеше да определи точно какво беше толкова секси. Джинсите не бяха с прекалено ниска талия, нито ризата бе разкопчана… Но дори и само като гледаше Сали, госпожа Фиск се чувстваше неудобно; искаше й се да не бе хапвала онази втора кифличка на закуска.

— Лео е много любезен — мило отвърна Сали. — Той е истинска гордост за вас и за господин Фиск, госпожо. Отгледали сте истински джентълмен. Всички го казват.

Това обърна нещата; нямаше нещо, което Илейн да хареса повече от начина, по който Сали Ласитър говореше за нейния Пуки, за малкото й бебче. А може би Сали ще успее да поосвежи нещата тук, помисли си тя без особен ентусиазъм. Не че я беше грижа за парите, това бе толкова просташко! Но приятелката й Шийла Гън наскоро бе престанала да посещава магазина и вече не идваше дори на кафе — твърдеше, че Бетси Лу объркала, докато подстригвала косата й, и я скъсила с цели пет сантиметра!

— Е, със сигурност бих могла да наема момиче, което да почиства пода, може би да подреди малко възглавничките, да мие косата на клиентите — отстъпи Илейн.

— Всъщност аз искам да бъда консултант по красота. — Сали бе категорична. Ако сега не постигнеше своето, нямаше да има друг такъв шанс. — Искам заедно с вас да разработим новата визия на салона. Вашият салон ще се превърне в най-популярното място в града, госпожо Фиск. Дамите направо ще се избиват, за да си запазят час. Може да се наложи да си смените телефонния номер, защото всичките ви приятелки ще ви се молят да им запишете час…

Илейн погледна скептично.

— И как ще постигнем това? С какво ще привлека такова голямо внимание?

— С мен — гордо заяви Сали.

— Сладурче, та ти нямаш и пет пари в джоба си. Какво разбираш ти от скъпа козметика?

Сали не мигна.

— Помните ли всички онези истории? Само преди няколко години знаех всичко за лукса. И знаете ли какво, госпожо Фиск, докато живеех в Лос Анджелис, се срещахме с най-големите знаменитости на Холивуд. Мога да ви разкажа всичките им модни трикове.

— „Светлините на Холивуд“! — възкликна Илейн. — Това ще бъде новото име на магазина!

Сали прехапа устни, за да скрие усмивката си. Какво пък, жената поне се бе въодушевила.

— Хубаво е да се придържаме към онова, с което сме известни. Никой няма да се хване на това име тук. Поне засега — дипломатично добави тя. — Това е вашият магазин, затова трябва да отразява вашата същност, госпожо Фиск. Какво ще кажете за „Родео гърл“?

— „Родео гърл“!

— Познато, закачливо, красиво, като нас.

— Харесва ми — възбудено заяви Илейн. — И ще започна да предлагам разкрасяващи процедури. Всякакви процедури! Можем да предложим и преобразяване…

— Ще ни трябват малко средства. Не много. Малко боя, нови лампи, големи букви за входа…

— Съпругът ми ще ми даде пари. — Илейн махна небрежно с ръка, потънала в мечти. Нейният магазин, нейният салон, най-популярното място в града. Но после присви очи и погледна Сали. — Но само заради това, че имаш стил, не мога да съм сигурна дали ще се оправяш в магазина, нали така? Ти би изглеждала добре и в брашнен чувал. Тук не печелим много, не мисля, че мога да ти давам повече от минимална надница. Отчитаме загуби…

— Искам хиляда долара на месец.

Очите на Илейн Фиск се разшириха и тя се изсмя.

— Млада госпожичке, ти си откачила напълно, за да приказваш такива неща. Та тук дори оборотът на магазина е по-малък. Наполовина по-малък.

— Но това ще се промени. Ще печелим страшно много. Вижте, госпожо Фиск. Вие самата сте красива дама — излъга Сали. — Но кога за последно сте имали романтична вечеря с господин Фиск? Ще ви предложа нещо. Защо не ми позволите да ви наглася? Ще ви покажа колко съм добра. Ще изглеждате с десет години по-млада. Съпругът ви ще си мисли, че ухажва по-малката ви сестра!

— По-добре да не си мисли такива неща — мрачно отсече Илейн Фиск. Но предложението бе примамливо. — Добре… ще опитам.

Е, това си беше предизвикателство, но Сали стисна зъби. Определено можеше да направи Илейн да изглежда, ако не хубава, то поне по-добре.

— Ще започнем с косата и грима — каза тя. — Никакво подстригване, само оформяне. А после ще идем на пазар за нов тоалет. Ще ви оправя ноктите и веждите, цялостна грижа. Елате насам и ще започнем с измиване на косата.

Илейн се колебаеше.

— И ще ви направя чудесен масаж на главата и раменете — изкушаваше я Сали.

— Е, добре. Ще пробвам. — Илейн се замъкна с тежка стъпка до стола за миене и седна. — Макар че нямам никаква представа защо се съгласявам на това. Определено те бива в сладките приказки…

Сали побърза да напълни топла вода в мивката и да намокри косата на новата си шефка.

Не искаше да дава възможност на Илейн да промени решението си.

— Мили боже — измърмори Илейн Фиск. — О, божичко!

Вдигна ръка към устата си, после отново я свали. Зяпна невярващо в отражението си.

— Не мога да повярвам. Изобщо не приличам на себе си.

Макар да бе с двайсет години по-млада, Сали стоеше зад нея и сияеше като горд родител. Естествено, Илейн нямаше да спечели награда в конкурс за „Мис Тексас“, но все пак…

Силно напръсканата й с лак и сресана назад коса сега бе мека и измита, изсушена със сешоар и оформена в мек овал край лицето й. Дебелият пласт спирала на миглите, който само много младо момиче можеше да си позволи, бе изчезнал; Сали й бе сложила само един слой кафява спирала, за да изпъкне синият цвят на очите й. Също така грозният руж по бузите на Илейн и пудрата, която се събираше във всяка бръчица по лицето й, сега бяха заменени с безцветен крем против стареене на кожата със стягащ ефект и телесен руж, който Сали бе използва умело, за да създаде скули, каквито всъщност й липсваха.

Противният костюм с панталон бе сменен със скъпа и добре скроена рокля от тежка материя, която караше Илейн да изглежда величествена, вместо пълна. Прекалено бляскавите диаманти Сали бе заменила с меко сияещи и евтини сладководни перли и бе допълнила ефекта с дантелен шал. И накрая — коронният й номер — чифт стабилни обувки на висок ток, които принуждаваха Илейн да заеме различна стойка и да изправи гърба си, докато ходи.

Изглеждаше по-млада, по-слаба — по-хубава.

Илейн не можеше да скрие радостта си.

— Марк направо ще полудее — каза тя. — О, Сали, ти си гений.

— Само почакайте и приятелките ви да започнат да излизат оттук с подобен вид — изкушаваше я Сали. — Искам да предложим преобразяване на стила, фризьорски услуги, както и стилови консултации, ако си платят достатъчно, за елитните клиентки — по двеста долара на сеанс. Ще излизам да пазарувам с тях и ще им показвам какво да си купят.

— О, да, разбира се — съгласи се Илейн, загледана замечтано в огледалото.

— Ще помолите ли господин Фиск за пари за ремонт на магазина? А в събота искам да направим ден на отворените врати. Безплатно преобразяване. Повярвайте ми, това ще ги накара да заговорят за нас. — Сали бе направо замаяна от успеха си, летеше в облаците и мечтаеше. Можеше да постигне всичко. — Ако искат да ги гримирам, ще трябва да ни оставят адрес за пощенски пратки и да подпишат формуляр, че са съгласни да им изпращаме специалните си предложения…

Новата й шефка не я слушаше, въртеше се пред огледалото, погълната от собствените си мисли.

— Знаеш ли, тази рокля прилича на онази, която Опра носеше на наградите „Грами“. Само дето аз съм бяла… но пък е толкова секси. — Илейн изсъска тихичко и снижи глас. Изчерви се. — Дали би могла да дойдеш с мен да си купя и някакво луксозно бельо? — прошепна тя.

— Разбира се. Ще изглеждате страхотно в… боди. Или малка дантелена нощничка — успя да промълви Сали. — Но първо трябва да ме назначите на работа. Написала съм договор. Хиляда долара месечно, основна здравна осигуровка… — Сали измъкна прилежно сгънат и напечатан документ от чантата си. Илейн го подписа, без изобщо да измърмори, отиде до бюрото си, извади чековата книжка и надраска нещо там.

— За мен е удоволствие, скъпа — каза тя. — Слушай, ще можеш ли да наглеждаш магазина вместо мен днес следобед? Искам да ида да изненадам Марк.

— Разбира се. Само ми дайте пет минути да се обадя на мама — отвърна Сали.

Тя изтича през входната врата под звука на досадното звънче и отиде направо отсреща в банката. Не че не вярваше на Илейн, но хиляда долара й се струваха цяло състояние. Искаше веднага да ги вкара в сметката. Върна се в магазина и изпрати Илейн до вратата.

— Вървете си у дома, госпожо Фиск. Аз ще се погрижа за всичко тук.

Илейн си тръгна и пътьом се напръска обилно с парфюм. Сали й бе препоръчала „Шанел 19“ като по-леко ухание, тъй като знаеше, че Илейн е склонна да прекалява.

Озърна се в магазина. Мърляво, евтино и занемарено място. Е, можеше да промени всичко това. Сали мина отзад и грабна една метла. На сутринта щяха да дойдат двете фризьорки и тя щеше да ги научи как се суши коса наистина.

Сега всичко зависи от мен, помисли си Сали, и това бе първата оптимистична нотка, която бе изпитвала от дълго време насам.