Блясък

Двадесет и четвърта глава

Първото им пътуване до Америка бе голям успех.

Баща й и майка й ги посрещнаха на летището; прегръщаха я разплакани и бяха толкова явно щастливи да я видят, че Хайя можеше да прости самодоволния израз в очите на баба. Той тържествуваше, защото тя бе с традиционно облекло и говореше арабски и съвсем очевидно бе влюбена в Ахмед.

— Бях прав — не спираше да повтаря той, докато се връщаха от летището. — Виждаш ли, скъпа? Прав бях. Наистина знаем най-добре.

Хайя щеше да избухне, но Ахмед, който седеше до нея на задната седалка, стискаше лекичко ръката й, докато в очите му играеше весело пламъче. А после той се зае да изписва с пръст буквата „А“, много бавно, ниско долу върху гърба й. „А“ за Ахмед. Казваше й, че е негова. Това я възбуди и яростта й се изпари.

Ахмед, който сега не се притесняваше за надвисналия над главата му уреден брак, гледаше Лос Анджелис с нови очи. С очите на Хайя. Вярно, беше показен, много западен и вулгарен в много отношения град, но беше и вълнуващ, голям и богат. Ентусиазмът на жена му бе заразителен. Обожаваше това й качество — тя превръщаше живота в приключение.

А и тъстът му бе удържал на думата си. Имаше уговорени срещи в „Ниймън Маркъс“, в „Сакс“ и в хотел „Бевърли Хилс“. И на трите места се съгласиха да купят по един-два килима; Ахмед бе донесъл някои от най-хубавите в колекцията си. Преди да изтече месеца, той вече разполагаше с малък кръг заинтригувани клиенти.

— Можем много повече — предложи Хайя. — Можем да продаваме в големите магазини, редовна доставка. Естествено, подобно нещо изисква време… — Тя погледна Ахмед изпод клепачите си. — А също и присъствие.

А и аз бих могла да се постарая повече в търсенето на Джейн и Сали, помисли си тя тайничко. Обожаваше Ахмед, но приятелките й липсваха. Ужасно много.

— Имаш предвид да се преместим тук? — бавно каза той.

— Талал може да ръководи магазина в Египет. Ние може да си купим жилище, да внасяме тук част от стоката, само за година или две. Да видим дали ще ни хареса. — Хайя се ухили. — Аз съм американска гражданка, забрави ли? Няма да имаме проблеми.

— Не знам. Това е голяма крачка. — Ахмед я погледна строго. Вече бе решил, че иска да направи точно това, но обичаше да си играе със своята покорна и ентусиазирана съпруга.

— Трябва да опитаме — настоя тя и стомахът й се сви бавно и секси, както винаги, когато той впереше очи в нея. — Моля те…

Той погали с пръст бузата й.

— Можеш да ме убедиш.

В крайна сметка всичко се получи идеално. Хайя обучи Талал, помощника на Ахмед, да работи на компютър; погрижиха се за застраховката, за заплатите на служителите; един братовчед от Асуан дойде да живее в къщата в Кайро с жена си, плащайки минимален наем. А Хайя взе своята зестра, която баща й бе дал на Ахмед, както и част от печалбата от търговията през изминалата година, и купи къща. Ахмед одобри третото жилище, което му показа — чудесна модерна къща, построена в имитация на испански стил, в подножието на Бевърли Хилс, на тиха уличка, встрани от туристическите атракции. Градината бе малка, но с тучна зеленина, а и бяха близо до всички важни места. Ахмед, на свой ред, хареса големия телевизор, масажния душ с най-различни струи в банята, меките матраци и климатика.

Нанесоха се и складираха част от най-хубавите си килими в една от спалните за гости. Хайя се зае с регистрирането на новата американска компания, а Ахмед се занимаваше с продажбите и сключването на сделките. Колкото и лесно да бе преместването им в страната, бизнесът съвсем не бе проста работа. Известните магазини вече имаха своите доставчици и макар той да успяваше да продаде килим или два месечно, големите поръчки все се бавеха.

Но Америка бе истинско приключение за Ахмед. Обичаше да ходи на плажа всеки ден, да плува в океана, да опитва различни ястия и да си правят кратки излети: до Сан Франциско с високите и прастари кедри на Муър Удс, до крепостта Алкатраз и разходка с невероятните трамваи. Хайя сякаш разцъфтя още повече, сега, когато си бе у дома и се чувстваше уверена. Бяха се настанили удобно в модерната къща и всеки ден правеха любов, летяха до Египет три пъти в годината и той неуморно се стараеше да установи бизнеса си.

Вървеше бавно, но имаше поръчки и успяваха да се задържат на пазара.

Но все пак се безпокоеше за едно — месеците идваха и отминаваха, а любимата му жена все още не забременяваше.

Хайя се облегна на перваза на кухненския прозорец; беше нисък и с изглед към малката им градина, едно от любимите й местенца. Слънцето огряваше терасата. По-късно можеше да излезе да се попече под чадъра, докато отпива от чашата си студен сок от грейпфрут, смесен със сода, което бе предпочитаната от нея напитка в последно време. Но макар да се стараеше да се отпусне, Хайя бе напрегната.

В живота й липсваха някои неща.

Не можеше да намери приятелките си. Когато се бе върнала в Щатите, отначало се бе заела усилено да ги търси — бе се обадила в училището на госпожица Милтън, бе проверила старите вестници в обществената библиотека, но всичко бе напразно. Хайя разполагаше само с размазана снимка на Джейн с някакъв млад адвокат, застанала пред съдебна зала, както и с една на Сали Ласитър с високо вдигната глава и запречила обектива с длан, отказваща да говори с репортера.

Бяха изчезнали. А когато се бе опитала да търси в телефонния указател, откри, че има над четиристотин жени на име Джейн Морган само в околността на Лос Анджелис.

За момента се бе отказала. Ахмед бе щастлив, както и тя, но все пак не бяха разперили криле така, както Хайя се бе надявала.

Искаше нещо повече.

Хайя побутна настрани газираната си напитка с грейпфрут и поглади с длан челото си. Изведнъж й се догади и тя се изправи нестабилно на крака. Изтича обратно в къщата и едва успя да стигне до банята, преди да повърне бурно, стиснала тоалетната чиния.

Това не беше хубаво. Пусна водата и наплиска лицето си. През последната седмица, с увеличаването на напрежението, Хайя не се чувстваше добре. Бе отслабнала малко, тъй като през половината време не можеше да сложи нищо в уста, но днес за първи път бе повърнала.

Сигурно беше от стреса. Нямаше смисъл да седи и да се тревожи. Провалът обезверяваше. Хайя се влачеше из къщата и се чувстваше уморена дори и след като се бе наспала добре. Бясно изтърка зъбите си и реши да поговори с мъжа си. Трябваше да се стегне. Може би трябваше да бъде по-ангажирана. Безпомощността не й понасяше.

Когато Ахмед се върна същата вечер, след като бе спечелил пет хиляди от продажбата на красив афгански килим за къщата на плажа на известен актьор, Хайя го попита дали не може да го придружи на следващия ден.

— На срещата с Ричард Дрейсън. — Той беше директор по продажбите на „Бродерик сторс“.

Ахмед щеше да опита за пореден път да привлече вниманието на голям магазин към установяването на редовни поръчки. Това щеше да е шестата подобна среща за тази година. Нещо не вървеше, както трябва — явно бъркаха някъде. Само си губеха времето и Хайя искаше да разбере защо.

— Щом искаш — съгласи се Ахмед. И той не беше доволен. Нямаше никакъв напредък, бяха заседнали в комфорта на средната класа. — Разбира се. Защо не?

— Смятаме, че имате много хубава стока, господин Ал Амин. — Очите на търговеца бяха безизразни. — И с удоволствие ще купим два килима.

— Надявахме се да направите истинска поръчка — каза Ахмед. — Малките продажби не покриват направените разходи. Ние сме надежден доставчик и никой не може да предложи по-добра от нашата цена.

Дрейсън поклати глава.

— Килимите ви наистина са превъзходни, но не мога да поема риска.

— Какво имате предвид с това? — възрази Хайя.

— Нашите търговски партньори доставят хиляди килими годишно. Имат установени транспортни системи и постоянна доставка на продукти. Получават изключително представителство в магазините ни, или почти изключително, защото можем да разчитаме на тях. Не мога да ги обидя, като поема риск с човек, който, откровено казано, е дребна риба. Имате хубави килими, господин Ал Амин, но сте само търговец на дребно.

Очите на Ахмед потъмняха и той отвори уста да отвърне, но Хайя нежно постави ръка на рамото му.

— Много ви благодаря, господин Дрейсън — каза тя. Търговецът бе откровен. Нямаше защо да се ядосват.

Дрейсън изглеждаше доволен.

— Значи ще ни продадете два килима — бодро продължи той. — Чудесно.

— Не — внезапно отсече Ахмед и погледна Хайя. — Опасявам се, че не. Сами ще развием бизнеса и отсега нататък нашата колекция ще бъде представена ексклузивно.

Тя грейна насреща му. Точно това си мислеше и тя. Толкова се гордееше с Ахмед — подхождаха си идеално. Маш Аллах, помоли се наум Хайя, за да благодари на бога за съпруга си.

Още същия следобед се захванаха за работа. Намериха подходящо място — по ирония на съдбата — бивш склад за килими — на един прашен кръстопът. Подадоха молба за строително разрешение, намериха си архитект. Баща й познаваше строителни компании.

Хайя предложи името. „Секхмет“. Древноегипетска богиня на отмъщението и войната с глава на лъвица, красива и жестока — каквито щяха да са те за конкурентите си. Тя сама направи макет за статуята, която щеше да стои отпред. Беше внушителна, подчертаваше египетското им културно наследство и, естествено, беше огромна — като всичко в Лос Анджелис. Ахмед работеше заедно с архитекта — големи прозорци, много светлина, вградена защита от ултравиолетови лъчи.

Край на мрачните и прашни стаи.

Това бе мечтата им и двамата работеха с всички сили за осъществяването й. Галерия, в която килимите да са разпънати, изложени като картини. Всеки на своето място като бижу. За да намалят разходите, се спряха на добро осветление, изчистени стени и много малко детайли. Баба̀ се свърза с познатите си, Ахмед се обади на потенциални клиенти. През уикенда, в които откриха магазина, продадоха десет килима.

Не беше блестящо откриване, но резултатът беше съвсем приличен. Солиден.

Хайя донесе цветя и марокански ментов чай. Ахмед пусна малка обява в „Лос Анджелис таймс“. През втората седмица продадоха още дванайсет килима.

Галерията носеше печалба. Бяха на път да постигнат желаното. Работата беше много, но на Хайя й харесваше. Стояха до късно заедно с Ахмед, правеха любов в банята у дома, на задната седалка в колата на някое усамотено място, като тийнейджъри. Увеличиха пътуванията до Египет и тя свикна да работи с доставчиците, посещаваше на място тъкачните от различните племена, разговаряше с митничарите. Арабският й стана перфектен и тя бе доволна. Обичаше съпруга си, обичаше работата си и живота си. Сами творяха бъдещето си; живееха много охолно, но тя все още искаше нещо повече. А Ахмед, който в леглото бе толкова властен, извън спалнята бе неин партньор и съюзник. Хайя имаше всичко, освен приятелките си и… ако е рекъл Аллах, дете.

— Много се радвам да ви видя. — Маркъс Харди, търговският директор, погледна Хайя и й се усмихна любезно, но чисто формално. — Толкова често в нашия бизнес не успяваме да се запознаем със семейството на партньорите си. Вашият съпруг има изключителен подход към бизнеса; сигурно много се гордеете с него.

В очите на Ахмед се появи весело пламъче, докато в погледа на Хайя проблесна гняв.

— Всъщност моята съпруга има голяма заслуга за това.

— Естествено. Всички имаме нужда от подкрепа у дома. Не бихме могли да се справим без нея.

Подкрепа! Галерията бе нейна идея. Хайя застина от гняв. А сега всички — е, не и Ахмед, но всички останали — се опитваха да си присвоят заслугите.

Баба настояваше, че успехът се дължи на неговите връзки. Във вестниците пишеха за Ахмед, за неизвестния търговец на килими, който се бе превърнал в собственик на галерия. А сега и отговорникът за маркетинга на „Холивуд мол“ я пренебрегваше, макар Ахмед специално да я бе представил като своя съпруга и партньор.

Това я ядосваше.

Джейн Морган не би позволила да я пренебрегват така. А в последно време, вече като възрастен човек, Хайя ал Яна също не можеше да понесе такова отношение.

Хайя внезапно си спомни как Джейн и Сали бяха прогонили онези противни хлапачки в двора, когато тя бе заета с молитвите си. Болката от загубата я прониза като остър нож.

Беше намерила нови приятелки — някои от приятелките на сестра й Жасмин, както и съпруги на клиенти на Ахмед. Те бяха чудесни, но й липсваше онази истинска връзка, която някога бе имала. Едно истинско приятелство бе като любовта, човек винаги знае кога е попаднал на истинско съкровище. А частните детективи все стигаха до задънена улица.

Сега тя се постара да забрави спомените си и се съсредоточи върху Харди.

— Господин Харди, първата поръчка ще бъде за не повече от петдесет килима — твърдо заяви Хайя.

— За всеки магазин ли? Ще искаме повече.

— Не за магазин. За цяла Америка. — Неговата верига от магазини за луксозни стоки бе важна, но не и жизнено необходима. — Трябва да предлагате по един или два килима в магазин. В Манхатън и Бевърли Хилс можем да стигнем до пет в наличност.

— Това няма как да стане, млада госпожо — покровителствено се обади Маркъс. Обърна се към Ахмед. — Какви количества имате предвид вие?

— Чухте съпругата ми.

— Нашите клиенти искат продукция.

— И ще я получат — каза Хайя, — в крайна сметка. След като килимите станат търсена стока, която трудно се намира. Когато има списък с чакащи — като за чанта „Кели“ на „Ерме“.

— Какво?

— Искаме да създадем определено очакване. Тези стоки са произведения на изкуството. Този подход дава отлични резултати в галерия „Секхмет“ — изтъкна Ахмед.

— Винаги трябва да ги караме да искат още. Когато имате налични заявки за петдесет, ще ви доставим още десет. Така ще се създаде пазарна треска — допълни Хайя.

Маркъс възрази.

— Не може да управлявате бизнеса въз основа на краткотрайна модна прищявка.

— Всъщност може. Но в този случай не става дума за модна приумица. Килимите ни са изключителни. Ние само привнасяме допълнително удоволствие от покупката. — Хайя се въодушеви. — Пазаруването е като любовна афера, господин Харди, ако се прави, както трябва. Продължителното ухажване не е лошо нещо.

Той едва успя да се въздържи да не вдигне очи към тавана.

— Ще помисля за това. — Той стана. — Ще ви кажа какво, Ахмед, елате да се видим в офиса, става ли? Много ми беше приятно да се запознаем, мила госпожо. Може би пак ще се видим.

Хайя избухна веднага след като той излезе от стаята.

— Чу ли това? Иска да преговаря с теб.

— Не го оставяй да те разстрои. — Ахмед се изправи и отиде до нея, застана зад гърба й, постави ръце на раменете й и собственически ги плъзна надолу по гърба. Тя потръпна от удоволствие.

— Не тук — прошепна Хайя.

— Защо не? — Той се наведе към врата й, лекичко я гризна и погали гърдите и корема й. — Никой няма да влезе. Не и без да почука. Напрегната си. — Палецът му стигна до основата на гръбнака й и Хайя простена.

— Да се приберем у дома — каза тя. — Хайде, да се прибираме, скъпи.

— Ти тръгвай — каза той. — Чакай ме. Трябва да довърша нещо с Анита, някакви данъчни документи.

— Не се бави. — Опитваше се да успокои дишането си.

— Беше ли на доктор?

Това разруши магията; Хайя неохотно се съвзе.

— Ще науча резултата следобед.

Това беше единственият облак, надвиснал над щастието им. Прекрасен бизнес, къщи в Египет и Холивуд, бяха намерили мястото си и в двата свята. Но нямаха деца.

Тя не бе искала да ходи при лекаря. Онова, което споделяха с Ахмед, бе толкова ценно, толкова интимно. Да разтвори утробата си за медицината, й се струваше толкова клинично студено и смущаващо. Сякаш удряха плесница на природата за дара, който бяха получили — изгаряща любов и страст, която бе толкова силна, колкото и първата нощ, в която я бе обладал. Такава любов не можеше да остане безплодна, нали? Нима децата нямаше да се появят след време?

Но този единствен път Ахмед бе настоял. И тя се бе подчинила. Децата бяха толкова важни за него. Именно затова се бе съгласил да се ожени, преди да се влюби в нея.

Хайя се бе подложила на преглед при доктор Фелиша Невинс, една от водещите специалисти в областта на гинекологията и акушерството в Бел Еър. Жената бе провела енергично и систематично прегледа, бе взела кръв за нужните изследвания и ги бе направила. Хайя се бе почувствала като опитна мишка.

Сега поне нямаше да чака дълго. Резултатите щяха да са готови в пет следобед. Тревожеше се. Ами ако наистина имаше нещо нередно? Ако, боже опази, се окажеше бездетна? Ахмед бе неин завинаги, в това не се съмняваше. Но това би означавало край на този дълъг период на щастие в живота им. Никога повече нямаше да са толкова безгрижни.

— Тогава бързай към къщи, а аз ще ти помогна времето да мине по-неусетно — каза Ахмед. Тя изтича към него и той я целуна, допрял длани до меките извивки на гърдите й.

— Ти побързай — каза Хайя.

Крачеше неспокойно в спалнята. По дяволите. Къде, за бога, беше той? Навън се виждаше градината им, ухаеща на бугенвилия и рози. Мина й през ум да разпилее розови листчета върху черните копринени чаршафи, които Ахмед предпочиташе, но после се отказа — прекалено изтъркано клише. Хайя все още бе възбудена, тялото й пазеше спомена за докосването му, не искаше да се раздели с него.

Това не бе в стила му. Ахмед не я пренебрегваше за сметка на работни съвещания. Щом кажеше, че си идва, наистина пристигаше.

Хайя взе телефона и позвъни на секретарката му.

— Клеър? Обажда се Хайя.

— Здравей. Кога ще се върнете в офиса, вие двамата? Имам цял куп съобщения. Маркъс Харди…

— Да се върнем ли? Ахмед излезе ли? — Маркъс Харди можеше да върви по дяволите.

— Разбира се, преди час. — Клеър се смути. — Мислех, че се прибира у дома, за да обядва с теб, съжалявам.

— Така беше. — Хайя се зачуди какво ли е станало. — Може би се е отбил да вземе нещо. Ще се обадя, когато пристигне.

След час тя се обади в полицията. С крайно безразличие оттам я уведомиха, че не може да подаде жалба за изчезнал човек, докато не минат двадесет и четири часа.

След още час тя започна да звъни по болниците…