Опасни тайни

11. Гореща среща

На следващата вечер Ема стоеше на паркинга на „Клейтън Ризорт“. Всичките ниски, ултрамодерни тухлени сгради светеха на фона на тъмната планина. Около нея се простираше леко хълмистото, невъзможно зелено игрище за голф, а знаменцата му се поклащаха на лекия ветрец. Няколко пръскачки се включиха едновременно и започнаха да поливат тревистите площи. Двама плувци се поклащаха във водата в дълбокия край на басейна с форма на подкова и тихо разговаряха. Всичко изглеждаше толкова романтично и изискано, всеки детайл изглеждаше точно на мястото си.

Чу трясък зад гърба си и когато се обърна, видя как Шарлът, Мадлин и близначките Туитър слизат от джипа на Мадлин.

— Винаги съм казвала, че номер се планира най-добре докато се промъкваме в чужд имот — прошепна Лили, подсмихвайки се. Розовият й бански се подаваше под твърде впитата й бяла блузка, а под мишницата си тя носеше лилава плажна кърпа.

Леко изнервена, Ема приглади с ръка светложълтата туника, която беше намерила в гардероба на Сътън. Момичетата бяха планирали свръхсекретната сбирка на клуба „Игра на лъжи“ за тази вечер, но за да я осъществят, трябваше да влязат тайно в собствеността на курорта, за да стигнат до горещия минерален извор. Човек би си помислил, че досега би трябвало да е свикнала да нарушава закона, но навиците на добро момиче умират трудно.

Моите нерви също бяха опънати, но по друга причина. Това място ми беше познато от един от спомените ми. Приятелките ми бяха минали оттук, за да ме завлекат до багажника на колата в онази нощ, в която бяха направили фалшивото клипче за смъртта ми, същата нощ, когато Лоръл едва не ме беше задушила до смърт. Бях приела този номер просто за глупава шега, но сега започвах да се замислям. Дали Лоръл не се беше упражнявала за по-късно?

Мадлин отпи от бутилката с минерална вода, докато Габи и Лили забързаха напред.

— Вече ми хрумнаха адски много добри идеи — извика Габи през рамо.

— Трябва да се погрижим за всичко, което включва един бал — избъбри Лили. — Със сигурност ще ни трябва купа с пунш и торта. Както и да накачим тонове лентички със знаменца.

Шарлът, която беше увила тялото си с хавлиена кърпа, се спря внезапно и хвана Ема за ръката.

— Къде е Лоръл? Мислех, че ще дойде с теб.

Ема сви рамене.

— Преди да тръгна, минах през стаята й, но тя не беше там.

Мадлин настръхна.

— Обзалагам се, че е с брат ми.

Ема реши, че Мадлин е права. Цял ден се беше опитвала да хване Теър насаме, за да го попита колко време е останала с него Лоръл в болницата, но всеки път, когато го виждаше, той беше с нея.

— Ауууу — пропя Габи. — Може би ще му се отрази добре да има приятелка.

— Особено, ако е една от нас — додаде Лили.

Мадлин бутна настрани едно клонче; Ема рязко се наведе, за да го избегне, когато то рязко се върна назад към лицето й.

— Точно сега Теър не се нуждае от приятелка. Първо трябва да се оправи.

— Да се оправи? — повтори Лили. — Какво имаш предвид?

Мадлин рязко млъкна. Теър беше казал на Ема, че е лежал в рехабилитационна клиника, но извън семейството тя бе единствения човек, който знаеше за това.

Освен ако не беше казал и на Лоръл…

— Имам предвид крака му — отвърна със запъване Мадлин. — Трябва да го излекува. — И това беше всичко.

— Пристигнахме! — пропя Габи, проправяйки си път през клоните. Пред тях се появиха равните червени скали. Три басейнчета с размерите на джакузи, бяха пълни с минерална вода, която бълбукаше примамливо.

Когато се огледах, усетих как ме изпълва страх. Да, това си бяха точно изворите. В онази нощ се ядосах на Лоръл заради това, че носеше огърлица, която бе същата като медальона ми, сякаш се опитваше да копира стила ми. По-късно тя ми каза, че си го е сложила само за да предизвика скандал, но очевидно не се домогваше само до стила ми. Тя искаше живота ми.

Мадлин съблече през глава туниката си и седна на скалата до басейна. Шарлът се приближи колебливо до димящата вода, без да сваля кърпата си. Ема и близначките Туитър също се съблякоха и оставиха дрехите си на купчинка. Лили потопи палеца си във водата и обяви, че температурата е идеална. Когато се плъзна вътре, тя затвори блажено очи и изхъмка. Ема също се потопи във водата и топлината я обгърна. За миг цялото й напрежение се изпари.

— Добре, време е да изготвим план за партито — каза Габи, докато нагласяше златистата катарама на банския си. — Значи ще изпратим покани по имейл на всички, които са важни в „Холиър“?

— С изключение на четирима души, които не искаме да виждаме — каза Мадлин. Тя плъзна ръце по водата, създавайки мънички вълнички.

— Може да поканим някои готини ученици от „Уилър“ — предложи Лили.

— Като момчетата от футболния отбор. — Гласът на Шарлът, която седеше на ръба на басейна и беше потопила само краката си в него, звучеше възбудено.

— Със сигурност. — Ема забарабани с пръсти по скалата. — Ако го организираме в училище, как ще успеем да влезем, след като заключат входа?

— Ами както успяхме предишния път? — рече Шарлът. Когато Ема я изгледа безизразно, тя додаде: — Номерът с фламингото и градинския гном?

— А, да — каза Ема, припомняйки си смътно клипчето.

— Ще залепим с тиксо ключалката, преди да свършим училище — обясни Мадлин.

— Ами музиката? — попита бързо Ема.

За миг всички се умълчаха, мислейки усилено. От дърветата се донесе чуруликане. Минералният извор беше толкова изолиран, че всеки звук отекваше силно в нощта.

— Бих могла да направя плей листа — каза Лили.

— Не мисля, че това ще свърши работа — поклати глава Ема. — Трябва ни истински диджей. Да го направим както трябва.

— Танк ще се справи — предложи Шарлът. — Той ми дължи една услуга. — Тя погледна многозначително към Ема.

Порових в спомените си за някой на име Танк, но не намерих нищо, а и Шарлът не се доизказа.

— Ами ако Подлата четворка реши да се натресе на партито? — попита Ема.

Лили изкриви устни.

— Можем да накараме всеки да показва поканата си на входа.

— Или можем да си наемем бияч — предложи Шарлът. — Да направим всичко супер шик, дори да си опънем кадифено въже. Обзалагам се, че пичът, който работи в „Плюш“ ще се навие срещу определена сума.

— Знаете ли, може би ще е по-добре, ако Подлата четворка наистина се домъкне. — Очите на Мадлин проблеснаха. — Може би ще поискаме да им скроим номер в мига, щом минат през вратата.

— Номер в номера! — Шарлът плесна с ръце. — Харесва ми!

Ема прехапа устни. Искаше й се този номер да не включва подигравка с някого. Но пък Подлата четворка им беше докарала големи неприятности — а Бетани беше поканила Итън на среща пред очите й.

— Като става дума за партита — рече тя с намерението да смени темата. — Вие, мацки, решихте ли какво ще носите на рождения ден на баща ми в събота?

Лили се приближи до Ема във водата и я прегърна през рамо.

— Може пък да дойда с този бански. Да шокирам малко старците.

Момичетата се изкискаха. Внезапно наблизо се чу шумолене и всички млъкнаха.

Очите на Мадлин се разшириха.

— Какво беше това?

Габи се измъкна наполовина от водата.

— Ами ако е охраната?

— Не може пак да ме арестуват! — проплака Лили.

Ема усети как настръхва. Шумоленето се приближаваше. Тя различи две фигури, които си проправяха път през храсталака. Чу се тихо изпискване и на скалата се появиха Теър и Лоръл.

— Боже! — избъбри Лили и ги изпръска с вода. — Изкарахте ни акъла, идиоти.

— Извинявайте! — пропя Лоръл със самодоволна усмивка. Тя държеше Теър за ръката. — Просто се разхождахме наоколо. — Докато казваше това, тя гледаше право в Ема. — Извинявайте, че закъсняхме.

— Да, извинявай, Мадс — додаде Теър, поглеждайки към сестра си.

Мадлин стоеше с каменно изражение на лицето.

— Защо не отговаряше на обажданията ми?

Теър примигна.

— Не съм ги чул, сигурно.

Мадлин изскочи от басейна и грабна телефона на Теър от джоба му.

— Дори не си го включил! — изписка тя.

— Съжалявам! — отвърна Теър, вдигайки отбранително ръце.

Мадлин не каза нищо. Всички се умълчаха и се спогледаха смутено. Лоръл пусна брезентовата си чанта на скалата, преструвайки се, че не забелязва напрежението. Тя съблече бялата си рокля и остави върху чантата тъмносинята си кърпа.

Теър махна с ръка и съблече черната си тениска. Гърдите му бяха гладки и загорели, а мускулите на корема му изпъкваха. Ема се усети, че го зяпа и бързо извърна поглед. Оказа се изненадващо трудно да не гледа Теър — той беше наистина великолепен.

— Ъм, аз си мислех, че това е събиране по женски — рече Шарлът, когато той седна на ръба на басейна.

Теър повдигна вежди.

— Да не би да говорите за нещо свръх секретно?

Ема повдигна рамене.

— Може и така да се каже и…

— О, я стига. — Лоръл завъртя очи. — Теър може да научи. И без това ще бъде поканен. — Тя се сгуши до него, без да сваля очи от Ема. — Но пък какво беше онова нещо, което винаги казваш, Сътън? Ако ти кажа, ще трябва да те убия?

Внезапно на Ема й стана ужасно горещо. Не й харесваше да стои тук и да говори с Лоръл за убийства, дори на шега. Не беше сигурна дори дали ще издържи да стои в един и същ басейн с нея. Без да й отговори, тя излезе на брега и уви тялото си в голямата плажна кърпа. Хладният вечерен въздух успокои пулса й и тя тръгна по една от пътеките, дишайки дълбоко, за да се успокои.

Ема седна до един голям камък и погледна към нощното небе, чудейки се още колко време ще успее да издържа на това. Нуждаеше се от доказателство срещу Лоръл, нещо, което да може да отнесе в полицията.

— Сътън?

Ема се извърна рязко. Пред нея стоеше Теър и мократа му кожа проблясваше. Беше се задъхал, сякаш беше тичал, за да я настигне. Ема се стараеше да не гледа към стегнатия му корем. Тя реши, че ще е по-добре да не гледа и мускулестите му ръце.

— Теър? — разнесе се гласът на Лоръл в далечината. — Къде отиде?

— Ей сега се връщам — извика Теър и в гласа му се долови раздразнение. Той погледна загрижено към Ема. — Добре ли си?

— Добре съм — отвърна тя, забила поглед в земята, опитвайки се да събере смелост. Това беше шансът й да го попита. — Ами ти? Забавляваш ли се с Лоръл?

Той се намръщи.

— А теб какво те интересува?

Ема зяпна изненадано.

— Извинявай. Просто се опитвах да поддържам разговор.

Широките му рамене се напрегнаха.

— Не разбирам, Сътън. — Той бавно поклати глава. — Опитвам се да продължа. Но е… — Гласът му заглъхна, отнесен от лекия вечерен бриз. — Направо не издържам да те гледам с Ландри — рече най-накрая той. — Иде ми да го убия.

О, Теър, прошепнах аз; толкова ми се искаше да може да ме чуе. Толкова ме болеше, че стоях съвсем близо до него, а не можех да му обясня какво изпитвам към него, дори сега. И като че ли умирах отново при мисълта, че според Теър чувствата ми към него за изстинали.

Студеният въздух накара Ема да потрепери във все още мокрия си бански.

— Съжалявам — беше първото нещо, което успя да промълви. Не можеше да си представи как изглежда това отстрани — преди Теър да изчезне, Сътън е била влюбена в него. В последната им нощ заедно го блъска кола, а когато се връща, Сътън вече е с някой друг. Ема се чувстваше ужасно заради мъката, която му причинява, но просто не можеше да продължи връзката си с него оттам, откъдето е била прекъсната.

— И… съжалявам, че не бях с теб в болницата онази нощ — додаде тя. — Отдавна искам да ти го кажа. Разбирам защо трябваше да се обадиш на Лоръл, но въпреки това смятам, че трябваше да бъда аз…

Теър се намръщи.

— Нямам значение. Това вече е минало.

— Въпреки това се чувствам ужасно. — Откъм минералния басейн се чу плясък и кикот. — Лоръл поне остана ли с теб през цялата нощ? — попита настоятелно Ема. — За да не преживяваш сам всичко това?

Теър се изсмя, но лицето му се изкриви от гняв.

— Наистина ли смяташ, че съм чак такъв бъзливец? Не беше нужно Лоръл да стои и да ме държи за ръката.

Ема примигна. Искаше й се да чуе нещо по-конкретно.

— Значи… тя не остана с теб?

Теър поклати глава.

— Тръгна си малко след като ме остави там. Каза, че искала да си поговори с теб. Беше бясна, сякаш бе готова да те убие. Никога не съм я виждал такава.

Ема положи всички усилия да не ахне. Думите на Теър бяха достатъчни, за да докажат вината на Лоръл.

— Мили боже — прошепна тя.

Думите нахлуха в главата ми, носейки със себе си ужасяваща празнота. До този момент не бях осъзнавала, колко отчаяно ми се искаше Лоръл да се окаже невинна. Тя беше по-малката ми сестра, момичето, с което бях отраснала, което някога считах за най-добрата си приятелка. Но думите на Теър ме лишиха и от последната капчица надежда. Онази нощ тя не е била с него и не се е върнала в къщата на Ниша. Трябваше да приема истината. Моята сестра Лоръл ме беше убила — заради едно момче.

Някой се закашля. Ема се обърна и видя нечия фигура, която стоеше в края на пътеката. Очите на Лоръл проблеснаха в тъмното.

— Ето къде си бил — каза тя. Гласът й вече не беше ласкав, а равен и студен.

Ръцете на Ема настръхнаха. Какво ли беше успяла да чуе Лоръл?

— Ние п-просто разговаряме — заекна тя.

— Да — добави Теър. Погледът се местеше между двете момичета. Очевидно не беше сигурен на чия страна да застане.

Лоръл ги гледаше втренчено. След това вдигна нещо във въздуха. Едва след примигването на светкавицата Ема осъзна, че това е било фотоапарат. После Лоръл се обърна и закрачи към басейна.

— Ела при мен когато си готов, Теър — извика тя.

Ема и Теър я изпратиха с погледи, а моето сърце се сви, докато гледах героите в тази трагедия: момчето, което обичах, близначката, с която така и не се бях запознала и сестрата, която ми беше отнела и двамата.