Опасни тайни

25. Среднощно похапване

След тренировката и един продължителен горещ душ, Ема почука на входната врата на семейство Вега. Чуха се стъпки и миг по-късно Мадлин отвори вратата, притисна показалеца си към устните и бързо я вкара вътре.

Въпреки тихите им стъпки, от кухнята излезе господин Вега, понесъл чаша, пълна с кехлибарена течност, най-вероятно уиски. Студените му, стоманени очи огледаха щателно Мадлин, сякаш търсеха някакъв дефект. След това той впери поглед в Ема.

— Не е ли твърде късно за събирания, момичета? Утре сте на училище.

Мадлин нервно се прокашля.

— Татко, утре имаме много важен тест по физика и ще учим до късно през нощта. Може ли Сътън да спи у нас? Няма да усетиш, че сме тук — обещавам.

Господин Вега разклати питието си; не изглеждаше като че ли им вярва. Дори докато си почиваше, той изглеждаше нервен и напрегнат, готов да удари. Ема затаи дъх и се насили да не поглежда към ръцете и краката на Мадлин. Синините бяха прикрити добре с дълги ръкави и крачоли, но Ема знаеше, че те са там. Освен това бе наясно й кой ги е причинил. Не можеше да повярва, че за да не прекара нощта у Мърсърови, трябва да дойде тук.

Той може и да не беше в списъка ми със заподозрени, но беше престъпник. След като вече знаех какво причинява на Мадс и Теър, настръхвах всеки пък, когато го видех. Това обясняваше защо Мадлин ставаше толкова нервна в негово присъствие и защо непрекъснато се стараеше да е перфектна. Сигурно си мислеше, че ако прави всичко както трябва, той няма да намери за какво да се хване.

— Добре — каза най-накрая господин Вега, след като ги беше наблюдавал обезпокоително дълго време. — Но не вдигайте шум. Майка ти вече спи.

Ема се зачуди дали госпожа Вега се е опитвала някога да попречи на съпруга си да наранява децата им, или просто се страхуваше твърде много от него, за да се намесва.

Секунди по-късно двете момичета подреждаха нещата си в стаята на Мадлин. По стените висяха картини на балерини. Корици на списания, поставени в рамки, висяха до снимки на Мадс и Теър. Върху безупречно чистия й скрин бяха подредени в кръг порцеланови фигурки. Ема се зачуди дали бащата на Мадлин я кара да чисти всяка сутрин или това си беше нейният начин да се опитва поне малко да контролира живота си.

Мадлин измъкна купчина възглавници изпод лилавото си шалте и ги тръсна върху грамадното легло. После прегърна една от тях и погледна подозрително Ема.

— Знаеш ли, много ми харесват импровизираните гостувания, но защо цяла седмица избягваш да се прибираш у вас? Да не си се скарала нещо с Лоръл? Да не би вашите да ти лазят по нервите?

Ема погледна Мадлин, доволна, че е получила от нея правдоподобно обяснение.

— Напоследък Лоръл се държи много гадно. Просто имам нужда да се откъсна от непрекъснатите скандали.

— Заради Теър? — попита остро Мадлин.

Ема заби поглед в пръстите на краката си.

— Донякъде.

Раменете на Мадлин се напрегнаха.

— Ако правиш нещо с него зад гърба ми, Сътън, кълна се, че…

— Нищо не правя — увери я Ема. — Всъщност разговаряхме два пъти, но нищо повече. — Тя седна на леглото до приятелката си. — Нещата с Итън вървят много добре. Той наистина ме прави щастлива.

Лицето на Мадлин грейна в искрена усмивка.

— Итън ми се струва наистина страхотен. Кой да предположи, че разсеяният поет ще се окаже толкова добро момче? Много се радвам за вас.

— Благодаря — отвърна срамежливо Ема. — И аз мисля, че е страхотен. И разбирам защо толкова се опитваш да предпазиш брат си. Знам за клиниката.

Едно мускулче на брадичката на Мадлин потрепна. Тя погледна към вратата.

— Говори по-тихо — прошепна тя. — Той ли ти каза?

— Да. Разказа ми миналия уикенд, когато се засякохме в бакалията. — Това бе един от моментите, в които Ема можеше да бъде абсолютно откровена. — И не съм казала за това на никой друг. Не бих могла да ви го причиня.

Мадлин въздъхна.

— Благодаря. — Тя развърза опашката си и остави тъмната си грива да се разпилее по раменете й. — Обичам брат си — рече тихо момичето и улови кичур от косата си, разглеждайки нацъфтелите й краища. — Просто искам всичко с него да бъде наред.

— Знам — прошепна Ема. — Той се оправя, Мадс. Сама каза, че откакто се е прибрал, е чист.

— Поне доколкото знаем. — Мадлин погледна навън през прозореца. След това рязко се обърна и погледна Ема в очите. — Знам, че когато стане въпрос за него, направо откачам. Но ти не можеш да си представиш какъв беше животът тук без него. Когато прекарваше време с теб — а сега с Лоръл — него го няма… — Гласът й секна и очите й се напълниха със сълзи. — Не мога да живея в тази къща без брат ми, Сътън — рече най-накрая тя, поклащайки бавно глава. — Той е единственият, който ме защитава, единственият, който ме обича.

— О, Мадс — прошепнах аз, изпълнена с безсилие.

Ема прегърна приятелката си през раменете.

— Аз съм до теб — прошепна тя. Не можеше да се постави изцяло на мястото на Мадлин, но самата тя бе получила своя дял семейна драма и разбираше много добре страха й.

Аз прегърнах и двете, желаейки отчаяно да можех да оправя нещата.

Часове по-късно Ема се събуди внезапно с пламнало гърло. Часът беше три сутринта, време, което Беки наричаше часът на вещиците. Тя си беше нощна птица и всяка сутрин в три часа Ема я чуваше да крачи из апартамента.

Нощната лампа с форма на сълза, която беше монтирана на стената над леглото на Мадлин, хвърляше зловеща синкава светлина върху пода. Къщата беше съвсем тиха, с изключение на хъркането на господин Вега, което се чуваше от края на коридора. Ема искаше да затвори очи и отново да заспи, но устата й сякаш беше натъпкана с памук.

Тя отметна завивките си внимателно и колкото се може по-тихо. По-рано вечерта, докато двете гледаха телевизия и разменяха клюки, господин Вега беше надникнал ядосано в стаята.

— Къде са ви учебниците по физика? — попита недоволно той.

Мадлин подскочи поне метър във въздуха.

— Ами тъкмо си почиваме — отвърна тя. След това двете угасиха телевизора и почти не разговаряха. Ема се надяваше, че след като си тръгне сутринта, Мадлин няма да бъде наказана заради това.

Банята на етажа се намираше точно до спалнята на господин и госпожа Вега, затова Ема реши да слезе в кухнята. Стълбите изскърцаха под краката й. Тя замръзна на място за миг, убедена, че господин Вега ще дотърчи с крясъци. Просто продължавай да вървиш, каза си тя, впери поглед напред и се прокрадна към кухнята. Не вършиш нищо нередно.

В края на коридора стоеше голяма дървена ваза, в която бяха поставени клонки с ярки, жълти цветове. На масата в малката дневна лежеше старинен сребърен поднос. Ема мина по индианския килим и зави към кухнята, която все още ухаеше леко на подправки от вечерята. Точно когато босият й крак стъпи върху студените плочки, тя зърна нещо и ахна. До плота от черен гранит стоеше Теър и я гледаше.

Ема отскочи назад.

— Ох!

— Какво правиш тук? — прошепна Теър. Когато Ема пристигна, той се беше затворил в стаята си.

Теър беше облечен само с тъмносини боксерки, без тениска, и дори тъмнината не можеше да скрие мускулестите му рамене и корем. Ема бързо наведе очи.

— Ами останах да спря при Мадс.

Пулсът ми се ускори. Какво не бих дала за още няколко минути насаме с Теър Вега и неговите рамене.

Лешниковите очи на Теър обходиха ефирната блузка на Ема.

— Това е страхотно.

Колкото и да ми беше трудно да наблюдавам как Теър гледа Ема, част от мен искаше близначката ми да се приближи до него. Исках Теър да я притисне към гърдите си, за да си спомня какво е усещането да ме прегръща.

Той пристъпи към нея.

— Отдавна не си оставала да спиш у дома — каза той с груба нотка в гласа.

Ема преглътна. Теър стоеше толкова близо до нея, че тя можеше да подуши дезодоранта му и лекия ментов аромат на зъбната му паста. Той погледна към часовника, който висеше над фурната.

— Три часа — рече тихо момчето. — По това време обичахме да се срещаме, помниш ли? Затова ли дойде?

— Аз… — Гласът на Ема секна. Тя искаше да каже не, но нещо я възпря. Теър беше като магнит, който я привличаше към себе си. — Просто исках да се махна от баща ми.

Внезапно ръцете му се плъзнаха около кръста й и устните му се озоваха на сантиметри от нейните.

— Теър — каза Ема, извръщайки глава.

— Сътън — топлият му дъх опари ухото й.

— Сега съм с Итън — изтърси тя и отстъпи назад. — Ще се връщам горе.

Теър разпери ръце.

— Ами връщай се.

Ема знаеше, че трябва да се махне. Но нещо я задържаше тук, нещо й пречеше да отмести поглед от него. Лешниковите му очи я привличаха. Струваше й се, че усеща колко силно я желае.

— Аз… — прошепна тя, но остатъкът от изречението се изпари от езика й.

Недей, умолявах я безмълвно аз. Дай ми само още няколко секунди. Но в този момент тя се обърна и побягна нагоре по стълбището към стаята на Мадлин, повличайки ме след себе си, далеч от момчето, което толкова отчаяно обичах.