Опасни тайни

33. Тя се върна

На следващия ден Ема седеше в кафенето на търговския комплекс, който се намираше на няколко пресечки от дома на Мърсърови. На масата лежеше лаптопът на Сътън. Беше отворила туитър и бавно преглеждаше туитовете с хаштаг „ТАЕН БАЛ ХОЛИЪР“. Ако туитовете можеха да се приемат като показател, то балът беше имал пълен успех — всички възхваляваха музиката, храната, свалките и дори измъкването на косъм от полицията. Само няколко души бяха хванати онази нощ. Накрая ченгетата бяха пуснали всички и досега никой не беше издал, че организаторки са момичетата от „Игра на лъжи“. Ема и приятелките й бяха в безопасност. Засега.

Надявах се нещата да не се променят.

— Сътън? — Гласът на господин Мърсър сепна Ема. Тя вдигна глава от компютъра и го видя да върви към нея по паркинга, понесъл нова лопата в ръка.

— Здрасти, татко — рече тя, успокоена. Предишната вечер се беше обадила в болницата и беше получила потвърждение, че в нощта, когато Сътън е била убита, той е бил в операционната. Чувстваше се страхотно, че вече не се налага да се страхува от появата му, а може да го посреща с отворени обятия.

На мен ли го казваш?

Господин Мърсър застана до масата и прокара пръсти през прошарената си коса.

— Майка ти каза, че ще бъдеш тук. Трябва да се позанимавам с плевелите, но си мислех, че ако не си заета, по-късно можем да се разходим към планината. Да проучим някой друг каньон, където не сме били досега.

Ема не можа да сдържи усмивката си. Това й прозвуча като таен код, че двамата ще си поговорят повече за Беки. Предишната вечер бяха провели един дълъг разговор и Ема беше научила много нови неща за нея. Като например, че като малка е изгледала Пепеляшка пет пъти един след друг, защото й харесвало как феята — кръстница превърнала момичето в принцеса. Колко много обичала прасковен сладолед, който беше любимият и на Ема. Колко обичала училището някъде докъм осми клас, когато изведнъж се променила, и как в гимназията избягала от вкъщи… и се върнала бременна.

Но Ема искаше да зададе още много въпроси за неща, за които досега не се беше осмелявала да пита. Като например защо лицето на господин Мърсър помрачняваше всеки път, когато Ема се опитваше да говори с него за неприятностите, в които се забърквала Беки. Или пък защо госпожа Мърсър не искаше да има повече нищо общо с нея. Беки й беше дъщеря — как можеше да е толкова коравосърдечна? Или може би Беки й беше причинила нещо толкова ужасно, че госпожа Мърсър просто не можеше да й го прости?

— С удоволствие — отвърна Ема. Тъкмо се накани да предложи пътеката Каталина, за която й беше говорила Мадлин, когато едно синьо беемве отби от главния път. Ема се обърна, за да види как колата на Теър паркира пред кафенето.

Господин Мърсър присви очи. Когато Теър го видя, пребледня и Ема си помисли, че може би ще обърне и ще си тръгне. Но той дръпна спирачката и угаси двигателя. Шофьорската врата се отвори, той слезе от колата и тръгна към Ема.

Господин Мърсър впери поглед в него.

— Мисля, че ти казах да стоиш далеч от него, Сътън — рече той и стисна здраво лопатата. Допреди ден постъпката му сигурно щеше да накара Ема да откачи, но сега, след като тя вече знаеше истината, дори й стана смешно: дядо й, стиснал лопата в ръка, се кара на някакво момче, за което смята, че носи само неприятности.

Ема положи ръка върху неговата.

— Всичко е наред — рече тихо тя. — Аз го поканих. Няма проблем, гарантирам ти. И искам да знаеш, че той не ме изостави онази нощ в каньона. Просто получи нараняване и трябваше да отиде в болницата. Аз го накарах да си тръгне.

Господин Мърсър изгледа подозрително Теър.

— Добре. Но да знаеш, че те държа по око! — рече той, сочейки момчето с лопатата, след което се запъти към джипа си, който беше паркиран пред съседния магазин.

Когато Теър седна до Ема, той изглеждаше доста стреснат.

— Не съм сигурен, че това е добра идея. Всъщност си мислех да ида в полицията и да им разкажа какво ми се случи в каньона. — Той не сваляше поглед от двайсет и няколко годишния хипстър с филцова шапка на главата, който тъкмо влизаше в кафенето, сякаш го беше страх да стане свидетел на реакцията на Ема.

— Точно затова поисках да се срещнем — отвърна бързо Ема. — Онази нощ не те е блъснал баща ми. Бил е някой друг.

Теър рязко извърна глава към нея и се взря в очите й.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Всъщност научих нещо доста шантаво. — Ема отпи голяма глътка от чая си с лед. — Баща ми всъщност е биологичният ми дядо. Жената, с която е бил онази нощ, е родната ми майка. Неговата дъщеря.

Теър се ококори. За секунда изглеждаше така, сякаш не вярваше на нито една нейна дума. Или може би се притесняваше, че това е поредният номер.

— Сериозно говоря — рече настоятелно Ема. — Двамата имали среща, а ние сме ги изненадали.

Теър я гледаше изумено.

— Искаш да кажеш, че истинската ти майка е била в града и не е направила опит да те види?

Сълзи от болка опариха очите на Ема. Толкова пъти си беше представяла как Беки се връща в живота й, намира я, взима я в прегръдките си и й казва, че всичко ще бъде наред. Но след това си спомни за бележката, която майка й беше оставила в закусвалнята. Тя не искаше да има нищо общо с децата си — не беше останала в заведението да я изчака. „Нямам какво да ти дам.“

— Тя просто ме е оставила и повече не се върнала за мен — избъбри Ема, мислейки си за онзи ужасен ден, когато Беки я беше изоставила в дома на съседката. — И все още не иска да ме види. — Една сълза се търкулна по бузата й.

Теър се наведе напред и я прегърна.

— О, Сътън.

— Няма нищо — рече тя и избърса сълзите, които мокреха бузите й.

— Лоръл знае ли за това? — попита тихо той.

Ема поклати глава.

— Не. И мама също не знае какво се е случило. — Стомахът й внезапно се сви. — Не можеш да кажеш на Лоръл! Трябва да ми обещаеш, че ще си мълчиш!

— Сътън — рече тихо той. — Знаеш много добре, че можеш да ми вярваш. — Той впери поглед в нея. — Но какво означава това? Кой ме е блъснал с колата?

— Не знам — промърмори Ема. — Сигурен ли си, че зад волана е седял мъж?

Теър присви замислено очи.

— Май не съм много сигурен — отвърна бавно той.

— Просто предположих, че е баща ти, защото той тичаше след нас. Всичко се случи толкова бързо. Мисля, че беше човек с тъмна коса, но така и не можах да видя лицето му.

Ема потрепери. Дали беше просто някой крадец… или беше някой, който бе свързан със случая?

В този момент се чу силно боботене на двигател и Ема рязко вдигна глава. Една ръждясала кафява кола влезе бавно в комплекса. Пред всеки магазин тя спираше и веднага тръгваше. Теър се намръщи и леко се надигна от мястото си.

— Да не би да търси някого?

В момента, в който колата премина покрай кафенето, Ема също се наведе напред. Една жена ги гледаше над таблото. Устните й бяха свити, очите широко отворени и лицето й имаше зловещо изражение. То беше злобно и заплашително, диво и гневно. Тогава Ема разпозна очите, познатия нос и високите скули.

— О, Господи! — прошепнахме двете в унисон.

Това беше Беки.