Опасни тайни

28. Влизане с взлом

Миризмата на сухи листа гъделичкаше обонянието на Ема, когато в петък вечерта тя, Итън и Лоръл се изкачваха по стълбите към училището. Една кутия за обяд от неръждаема стомана, забравена до вратата на салона, проблесна под последните лъчи на слънцето. Беше седем вечерта, един час след като отборите бяха приключили с тренировките си — и половин час преди началото на бала. Лоръл и Габи бяха прави. Цялата администрация беше заминала на конференцията в Сидона, което означаваше, че нямаше защо да се притесняват, че директорката Амброуз ще нахълта в салона по средата на партито.

Пред задната врата на салона беше опънато кадифено въже. Биячът, когото Шарлът беше наела, стоеше до него със застрашителен вид, допълнен от слушалката в ухото и черните слънчеви очила.

— Здрасти — рече предпазливо Ема и му се усмихна. Той й кимна в отговор. Вратата на салона се отвори леко и без изщракване — Шарлът се беше погрижила за това, като беше залепила езичето с електриковосиньо тиксо.

Очите на Ема бавно привикваха към тъмнината. Лили, Шарлът и Мадлин, облечени в еднаквите розови рокли, които си бяха избрали в „Ла Енкантада“ предишния ден, вече бяха в салона, окачаха празнични знаменца, надуваха балони и подреждаха храната по масите. Залата вече беше трансформирана от миризлив салон по физическо в шикозен клуб с много завеси, маси и дори едно-две сепарета. Светлината беше приглушена, а в ъгъла диджеят гласеше уредбата си.

— Време беше! — извика Лили, стиснала в едната си ръка кълбо ленти с пъстроцветни знаменца, а в другата ръждясала ножица. Косата й беше вдигната на кок, а очите й бяха подчертани с дебела очна линия.

— Здрасти, мацки Мърсър — извика Шарлът от върха на една стълба. Червената й коса падаше на вълни по раменете, а розовата рокля идеално подчертаваше кожата й. Тя забоде с кабарче една картонена фигура на Джесика Рабит. — И Итън — додаде тя, кимвайки му. — Добре изглеждаш.

— Благодаря — усмихна се Итън. Наистина изглеждаше страхотно. Тъмната му коса беше сресана настрани, а синята му риза подчертаваше цвета на очите.

— Какво е това? — попита Ема, оглеждайки едрогърдестата анимационна мацка, която висеше закачена за морковената си коса.

Шарлът сви рамене.

— Намерих я в килера на мама и си помислих защо пък не?

Мадлин, чиято коса беше вдигната на артистично разрошен кок, се изкиска.

— Подготвено ли е всичко? — попита Ема, оглеждайки дървените маси, подредени покрай пейките за зрители.

— Да, записът става ли? — каза Итън, поглеждайки към сребристия лаптоп, който беше оставен до храната.

— Страхотен е. И почти сме готови. — Мадлин подаде на Ема няколко найлонови торбички, пълни с пластмасови червени чаши. — Ти отговаряш за храната. Трябват ни чаши, чинии, прибори и да се разопакова всичко от хладилните чанти.

— Ясно — отвърна Ема и разкъса пластмасовата опаковка със зъби. Но когато момичетата й обърнаха гръб, усмивката на лицето й се изпари. Тя знаеше, че трябва да е развълнувана заради незаконния бал — и до известна степен беше. Но мисълта за онова, което трябваше да свърши по-късно тази вечер, отвличаше цялото й внимание.

Все още не можеше да повярва, че е проявила куража да поиска среща с Рейвън. Беше се обадила на Итън, за да сподели с него плана си. Той настоя да му позволи да я придружи — за всеки случай. Ема добави тревогата му за безопасността й към списъка с десетте най-сладки итънови постъпки, но едва след това си помисли, че може би е прав. Ами ако Рейвън се беше обадила вече на бащата на Сътън? Ами ако след пристигането си в мотела Ема и Итън открият, че двамата вече ги чакат там?

Телефонът на Мадлин изпиука, откъсвайки Ема от мислите й.

— Тръгнали са? — каза тя в слушалката. — Идеално. Очакваме ги след пет минутки.

Мадлин пусна телефона в чантата си и се обърна към останалите.

— Обади се Габи. Тя следва Подлата четворка с колата си; очевидно те са се запътили към партито ни. Да се мобилизираме. Шар, всичко на мястото си ли е?

— Да — отвърна Шарлът и леко се изкиска.

Итън се приближи до Ема. Тя присви очи и стисна ръката му.

— Какво сте намислили, мацки?

Шарлът се усмихна коварно.

— О, решихме да добавим още нещо към видео проектирането на стената. Само за да им напомним повече да се не захващат с нас.

Итън погледна скептично Ема и тя прехапа долната си устна. Поредното нещо, което да прибави съм списъка на нещата в „Игра на лъжи“ които мразеше: престараването.

— Не е нещо опасно, нали? — Последният път, когато клубът беше изиграл номер без нейно знание, тя се оказа затворена в една скална пукнатина в пустинята.

Мадлин се изкиска.

— Господи, Сътън. Не се притеснявай.

Преди Ема да успее да попита още нещо, през отключените врати с писъци нахлуха група младежи. Момичетата бяха облечени с бални рокли, а момчетата носеха вратовръзки и панталони в цвят каки. Мадлин намали още повече светлината, а диджеят започна вечерта с една веселяшка песен.

Лили отново се появи до Ема.

— Тук са! — изсъска тя. — Подлата четворка се появи!

Ема погледна към вратата на салона. И наистина биячът беше опънал кадифеното въже и разговаряше разгорещено с четирите момичета, които бяха облечени много стилно.

— За какво ли спорят? — попита Итън с ъгълчето на устата си.

— Сигурно скоро ще разберем — отвърна нервно Ема.

— Но ние сме поканени! — възрази Ариана, момичето с боядисана на кичури коса, и подръпна кожената си пола.

Биячът погледна към велипборда си.

— Според този списък не сте.

Лили смушка Ема.

— Казах му малко да им стъжни живота. Сега ще накара Коко да докаже, че учи в Холиър, като отиде при шкафчето си… което се намира точно до салона. — Тя се ухили безумно, след което даде знак на едно момиче с видеокамера, което Ема разпозна от класа си по литература. — Сейди! Върви в коридора! Ще се случи нещо важно!

Ема задъвка долната си устна, когато биячът повдигна въжето и пропусна Подлата четворка вътре.

Той ги последва до шкафчето на Коко, а момичето с видеокамерата се промъкна след тях. Коко набра комбинацията си с раздразнено изражение на лицето. Ема се напрегна в очакване на онова, което щеше да види вътре. Ами ако беше нещо, което да им изкара акъла — или дори по-лошо от това?

На мен идеята също не ми допадаше. Не исках да бъда виновна и за нечие друго нараняване.

Видеокамерата примигна в червено и се фокусира върху момичетата. Точно когато вратичката се отвори, се разнесе съскащ звук. Внезапно отвътре се изсипа нещо и се събра на купчинка в краката на момичетата. Ема присви очи; трябваше й известно време, за да разбере какво представляваха белите продълговати предмети. Тампони.

— Пфу! — рече Ариана, взимайки с ръка няколко памучни тампона, които бяха разопаковани от найлоновите си обвивки. Останалите момичета отскочиха встрани, но тампоните продължаваха да се изсипват от дълбините на шкафчето на Коко. Тогава момичетата се спогледаха и осъзнаха, че ги снимат с камера. Лицата им почервеняха. Ариана протегна ръка към обектива в стила на кино звездите.

— Усмивка! — пропя Шарлът, облегната на касата на вратата. Тя махна с ръка към една от стените в салона, където се прожектираха образите на момичетата. — Вие сте в ефир!

Четирите момичета се обърнаха към стената и зяпнаха от изненада. И докато гледаха, кадрите се промениха от предаването на живо, с тампоните в краката им, към записа от охранителната камера, който Итън беше успял да свали. На стената се появиха зърнестите образи на момичетата, които украсяваха дърветата в двора със сутиени и бикини. В първия момент беше малко трудно да се различат лицата на вандалите, но след това едното момиче се обърна, погледна право в камерата и й показа среден пръст. Тя носеше запазената си марка боядисана на кичури коса и нагла усмивка.

Пипнах те, помислих си аз. Приятелките ми се бяха справили повече от перфектно.

— Итън, страхотно е! — ахна Ема.

Той се ухили.

— Трябва да призная, че е доста забавно да се намирам от тази страна на номера.

Всички в салона гледаха. Първо се разнесе шепот, после всички започнаха да се обръщат към момичетата и да мърморят.

— Те са били! — казваха мнозина.

— Кои са пък тези? — измърмори някой друг.

— Загубенячки! — извиси се нечий глас над всеобщия шум.

Подлата четворка наведоха глави. Те гледаха членовете на клуба „Игра на лъжи“, които се бяха събрали до вратата, за да се насладят на победата. Ема пристъпи напред и с тънка усмивка замери Ариана с тампон по рамото.

— Сега вече знаете кой на кого се кланя — рече безгрижно тя и им обърна гръб.

Само така, сестричке. Абсолютно си го заслужиха.

Час по-късно партито беше в разгара си. Рап гърмеше от огромните тонколони на диджея, който ги беше разположил между пейките за зрители. На тавана се въртеше диско топка, проблясваха призрачни светлини, тела се поклащаха под баскетболните кошове. Сейди сновеше навсякъде със своята камера, а екипът по изготвянето на годишника обикаляха наоколо с големи професионални фотоапарати като папараци. Всички ученици от „Долиър“ се бяха издокарали като за истински бал — някои от момичетата бяха облечени с дълги бални рокли, а повечето момчета носеха вратовръзки.

— Хм, нали се бяхме разбрали за ограничен кръг гости — каза Ема, оглеждайки претъпканата зала. В нея имаше най-малко стотина човека.

Близначките Туитър се спогледаха виновно.

— Ами хората не спираха да молят за покани…

Мадлин се изчерви.

— Да, накрая поканих дори няколко момичета от студиото по танци.

— На кого му пука? — извика Шарлът. — Партито е страхотно!

Песента свърши и гласът на диджея прогърмя през микрофона:

— Посвещавам следващото парче на една група момичета — вие си знаете кои сте. Благодаря ви, че организирахте такова страхотно парти, дами!

От тонколоните се разнесе „I’m Sexy and I Know It“. Всички изпищяха и едновременно хукнаха към дансинга. Лили се изтъпанчи до Ема, която надзираваше масата с храна, и я хвана развълнувано за ръката.

— Направо ги разбихме! — изпищя момичето.

Ема й се ухили в отговор. През последния час покрай нея се бяха изредили много ученици, които й благодаряха за чудесния купон и й правеха комплименти за избора на музика и украса. Вече беше официално: момичетата от „Игра на лъжи“ се бяха върнали на пиедестала като кралици на „Холиър“.

Само да можех и аз да получа част от славата. Гледах с носталгия приятелките си. Спомнях си отлично какви чувства ме изпълваха в подобни нощи: трепетът от организирането на номера, удоволствието, което ме изпълваше когато се появявах на някое мащабно парти и решавах кой ще е късметлията да получи вниманието ми, топлината, която ме заливаше, когато срещах погледа на Теър в другия край на залата.

В този миг Ема погледна телефона си и стомахът й се сви. Беше почти осем и половина. Скоро трябваше да тръгва.

Внезапно нечия топла ръка я хвана за китката.

— Може ли един танц? — прошепна Итън в ухото й. Докато Ема приемаше поздравленията, той разговаряше с няколко ученици от класа по немски.

— Разбира се! — Тя си пое дълбоко дъх, когато Итън я притисна към себе си. Езерно сините му очи не изпускаха нейните. Той се наведе напред и леко я целуна по устните.

— Ауууу! — изписка Лили и им направи снимка.

Ема го хвана за ръката.

— Да идем на някое по-тихо място — прошепна тя в ухото му.

Итън кимна и двамата си проправиха път през тълпата. Учениците, които намираха смелост да говорят с момичето, което смятаха за Сътън Мърсър, я поздравяваха за невероятното парти и Ема им отвръщаше с уверена усмивка. Едно момиче, облечено от глава до пети в пурпурно, помоли да направи снимка на „Най-сексапилната двойка на Холиър“ Ема и Итън се спряха за миг, усмихнаха се и после продължиха. В друг момент Ема щеше да смушка Итън и да изкоментира иронията в това, че едно заварениче и един самотник внезапно са се превърнали в най-популярната двойка, но сега не му беше времето.

Когато от тонколоните гръмна песен на Колдплей, Ема придърпа Итън край пейките за зрители.

— Добре. Признавам си, че съм адски изнервена — каза тя.

Итън загрижено присви очи.

— Не е нужно да ходиш, Ема. Сигурно има и друг начин.

— Може би, но аз не знам какъв е той, а не мога да продължавам да живея така, в неведение. — Ема не спираше да върти сребърната гривна на китката си. — Животът в тази къща ме подлудява.

— Ами ако Рейвън е готова да извърши убийство? Тогава какво? — попита Итън. — Може да се окаже твърде опасно.

Ема се замисли върху думите му, загледана в пръснатите из залата ученици. Повечето танцуваха или се смееха край масите с храна.

— Може и да е опасно. Но трябва да рискувам. Моля те, подкрепи ме, Итън. Моля те. Не знам какво друго да направя.

Итън продължаваше да изглежда разтревожен, но я притисна в прегръдките си.

— Разбирам те — каза той. — До теб съм. И ще остана с теб докрай.

Ема стисна зъби.

— Всъщност доста размишлявах върху това. Ако те вкарам в стаята, Рейвън може да откачи.

Итън се поколеба, прокарвайки пръсти през косата си.

— Добре, ами ако изчакам пред нея?

Планът ми харесваше. Последното нещо, от което се нуждаех, бе сестра ми да умре и двете да се окажем някъде по средата, опитвайки се да разберем кой ни е убил.

— Дадено — рече Ема.

— Моля те, бъди внимателна. — Итън изглеждаше обезпокоен. — Не знам какво бих направил, ако нещо се случи с теб.

Неочаквано очите на Ема се напълниха със сълзи.

— Всичко ще бъде наред.

— Как може да си сигурна? — попита настоятелно Итън.

— Сигурно не мога — отвърна Ема, докато въртеше на пръста си сребърния медальон на Сътън.

— Ще бъда пред онази стая. Ако получиш някакво лошо предчувствие, или нещо не ти се стори наред, обещай ми, че веднага ще излезеш от там.

Ема се насили да се усмихне.

— Разбира се, че ще изляза.

Итън се наведе напред и отново я прегърна.

— Когато всичко това приключи, помисли си колко по-лесно ще ни бъде — прошепна Ема в ухото му. — Аз ще си бъда просто… аз. А ти ще си ти.

Итън я притисна към себе си, но погледът му бе насочен в друга посока. На вратата стояха няколко фигури.

— Какво е…

Внезапно музиката секна. Разнесоха се объркани мърморения. Ема и Итън се отдалечиха от пейките точно, когато се разнесе гласът на Мадлин.

— Ченгета!

— Никой да не мърда! — извика едновременно с нея една от фигурите.

Настана пълен хаос. Учениците хукнаха към изходите, като едва не събориха Ема на земята. Няколко полицаи изтичаха в салона и хванаха няколко деца. Отвън виеха сирени, от мегафоните се разнасяха заповеди да не мърдат от местата си и да запазят спокойствие.

Ема хвана Итън за ръката.

— Да вървим!

Те се врязаха в тълпата. Момичетата тичаха към вратите и глезените им се кривяха на високите токчета. Момчетата минаваха напряко през пейките, спъвайки се в седалките. Един играч на лакрос, който си беше пийнал доста, се блъсна в Ема и я откъсна от Итън. Той започна да се отдалечава от нея като малка спасителна лодка, откъсната от кораба си.

— Итън! — извика Ема.

Учениците си пробиваха с лакти път напред. Във въздуха отекваха писъци и викове. Някой хвана Ема за рамото; тя се обърна и видя блестящите очи на Ниша.

— Побързай! — извика й момичето.

Ема се обърна към Итън, но той вече не беше на мястото, където го беше оставила.

— Итън! — извика тя. — Итън! — Погледна часовника си. Беше 20:40 часа. Трябваше да се махне от тук. Не можеше да пропусне срещата си с Рейвън.

Учениците се изсипаха в коридора, който водеше към паркинга, точно когато една полицейска кола спря пред входа. Ема се обърна и хукна в противоположната посока, по непознат коридор. Не спираше да поглежда през рамо, с надеждата, че Итън ще се появи отнякъде, но той беше изчезнал. Може би щеше да я посрещне отвън, помисли си тя. Знае къде да ме намери.

Тя продължи да тича по коридора; сандалите на Сътън бяха направили пришки по краката й. Коридорът беше тъмен и тя не виждаше почти нищо пред себе си. Стори й се, че в дъното забелязва някаква врата, но какво щеше да стане, ако тя не водеше наникъде?

Внезапно зад нея отекнаха стъпки.

— Ти! — разнесе се нечий глас.

Ема се обърна; веднага беше познала гласа. Куинлън. Естествено, че точно той щеше да я намери.

Но тя не можеше да му се остави — не можеше да му позволи да разбере коя е. Затича се още по-бързо, дробовете започваха да я болят.

— Ти, там! — Гласът на Куинлън прозвуча още по-близо. — Спри!

Ръцете на Ема се протегнаха напред и докоснаха нещо твърдо миг, преди тя да се блъсне в него. Тя отстъпи назад и видя библиотечни рафтове, пълни със стари учебници. Потърси опипом врата, но не намери.

— О, Господи — прошепна тя. Беше попаднала в задънена улица.

Уоки-токито на Куинлън изкряска.

— Хванах един — чу гласа му тя.

Ема погледна надолу, след това нагоре. Сърцето й замря. На няколко сантиметра над рафтовете проблесна малък прозорец. Който дори беше леко отворен. Пръстите й се вкопчиха в средните рафтове, тя стъпи на най-долния и започна да се изкачва. Библиотеката леко се разлюля напред-назад.

— Спри! — Фигурата на Куинлън вече се виждаше в коридора. Той тичаше с всички сили, вдигнал палката над главата си.

Ема се издърпа върху библиотеката и отвори прозореца докрай. Отворът бе достатъчно голям, за да успее да се промъкне през него. Тя се извъртя и изкара краката си през прозореца. Пръстите й се закачиха в металните жлебове на касата, тялото й се измъкна навън и тя скочи на земята. Коленете й се подгънаха, за да смекчат удара и дланите й се удариха в обраслата с трева земя. Ема побягна. Беше свободна. Беше успяла. А Куинлън така и не разбра кого едва не беше хванал.

Но аз изобщо не бях във възторг. Докато гледах как Ема тича в тъмното, си мислех колко по-добре щеше да е ако тя се беше хвърлила на пода пред Куинлън и му беше позволила да я завлече в участъка, дори това да означаваше, че ще я арестуват. Докато я гледах, аз осъзнах, че не искам тя да отива в онзи мотел — особено сама.

В онази стая я чакаха отговорите, сигурна бях в това. А с тези отговори идваше и опасността.