Опасни тайни

24. Очи в очи

Когато в сряда удари звънецът за обедна почивка, Ема отвори гардеробчето на Сътън и огледа съдържанието му. Откакто се беше вмъкнала в кожата на Сътън, тя беше направила някои промени; беше свалила малкото огледало и го беше заменила със снимка на Джони Деп, неин отдавнашен любимец, и беше свалила дразнещия магнит с надпис „АЗ СЪМ КРАЛИЦАТА НА СВЕТА, А ВИЕ СТЕ МОИТЕ КУЧКИ“ и го беше заменила с магнитче на Стюи от „Семейният тип“. Достатъчно бе, че Сътън е кралицата на училището; нямаше нужда да го оповестява пред целия свят чрез гардеробчето си.

Когато Ема грабна палтото си, телефонът в чантата й изжужа. Сърцето й едва не спря, когато го извади и видя, че се обажда господин Мърсър. Тя го остави да звъни и след малко телефонът превключи на гласова поща. С треперещи пръсти Ема натисна бутона за прослушване.

Лоръл каза, че довечера пак няма да се прибереш. Ще те покрия и този път — излая господин Мърсър в ухото й. — Но ако и утре те няма вкъщи… — Гласът му секна и съобщението приключи с кликване.

Ема погледна телефона си. Искаше й се да беше изрекъл заплахата си на глас, за да може да я отнесе в полицията. Но той беше твърде умен. Поне тази вечер нямаше да се налага да се среща с него. Щеше да спи у Мадлин — родителите на Шарлът бяха организирали вечерно парти с няколко от колегите на господин Чембърлейн — но по всичко си личеше, че на следващия ден нямаше да има друг избор, освен да се прибере в дома на Мърсърови.

Умората я затисна под тежкото си наметало. Само ако можеше да се свие в гардеробчето, щеше да го направи. За щастие щеше да обядва с Итън. Нуждаеше се да остане известно време насаме с единствения човек, пред който не се налагаше да се преструва. Особено през последните няколко дни Итън й беше истинска опора — обаждаше й се всяка вечер преди лягане и дори й донесе цветя, когато бяха у Шарлът. Госпожа Чембърлейн веднага заяви, че не е за изпускане.

Ема облегна глава върху вратичката на гардеробчето и затвори очи. Когато отново ги отвори, пред нея стоеше Теър. Тя подскочи стреснато.

— Леле! — рече момчето, разпервайки ръце. — Аз съм!

Устните на Ема се изкривиха в усмивка.

— З-здрасти — каза тя, наслаждавайки се на лешниковите му очи и сияеща кожа. Не го беше виждала от рождения ден на баща си, макар че на няколко пъти й беше изпращал есемеси. Минутите, прекарани с него, й се струваха твърде интимни и тя искаше да се държи на разстояние.

Теър се приближи до нея, облягайки хълбок на едно съседно гардеробче.

— Просто исках да видя… как си — каза тихо той.

— Ами… — Внезапно погледът на Ема се спря върху момчето, което се приближаваше зад гърба на Теър. Това беше Гарет, бившия на Сътън. Той ги беше забелязал и сега крачеше стремително към тях. Челюстта му изпъкваше от силното стискане на зъбите, а очите му бяха присвити до тесни цепнатини.

Теър също се обърна и изгледа предпазливо Гарет. Той просто го гледаше втренчено.

— На твое място не бих си губил времето със Сътън, човече. Тя вече те е забравила. Сега си има нов приятел. Или може би не си разбрал още?

— Гарет! — възкликна Ема.

Теър завъртя очи, без да се впечатли от думите му.

— Разкарай се, пич.

Гарет грозно изсумтя.

— О, забравих. — Гласът му беше натежал от сарказъм. — Ти нямаш никакво уважение към чуждите връзки, нали?

Той не отместваше поглед от Теър. Известно време никое от двете момчета дори не мигна.

— Махай се — процеди през зъби Теър.

— Или какво? Ще преспиш с приятелката ми? Оп, чакай, това вече се случи. Защото и двамата сте гадни курви.

Лицето на Теър пламна. Миг след това юмрукът му намери лицето на Гарет, който се хвана за брадичката. В следващата секунда той вече беше хванал Теър за раменете и силно го разтърсваше. Теър се опита да се задържи прав, но коленете му омекнаха и болният му крак се подгъна.

— Момчета, престанете! — изпищя Ема, дърпайки Теър за тениската. — Моля ви!

Гарет замахна отново към Теър, но той се наведе и го обхвана с две ръце през кръста. Двете момчета изръмжаха едновременно и внезапно се озоваха на пода.

— Престанете! — изпищя отново Ема.

Аз гледах ужасено… но и възхитено. Не бях сигурна дали някога момчета се бяха били заради мен и някак си се чувствах поласкана.

— Бой! — изкрещя някакво мършаво момче. Внезапно сякаш от никъде се материализираха ученици и наобиколиха търкалящите се по земята момчета. Членовете на духовия оркестър изскочиха от залата да гледат, от всички страни започнаха да се стичат деца и се скупчиха в амебовидна купчина около Гарет и Теър. Половината присъстващи бяха наизвадили телефоните си и снимаха екшъна.

Двете момчета отново се бяха изправили на крака. Теър се хвърли към Гарет, но един футболист, когото Ема позна, се намеси и дръпна Гарет настрани.

— Спри се, човече — изръмжа той в ухото му. — Заради боя могат да те изхвърлят от отбора.

Гарет се опита да се освободи; очите му пламтяха и дишаше тежко.

— Голям си задник — изсъска той на Теър.

— Ти също — изфуча Теър, застанал в средата на кръга. От носа му капеше кръв.

Тълпата започна да се разотива също така бързо, както се беше събрала. Ема изтича до Теър и го докосна по рамото.

— Добре ли си?

— Този е луд — изпъшка Теър, опитвайки се да си поеме дъх. После опипа брадичката си с ръка и потрепна.

— Не трябваше да го провокираш! — извика Ема.

Теър внимателно раздвижи рамото си, след което я погледна.

— Едно е да говори за мен. Но не мога да търпя да обижда теб.

Заляха я топли вълни и тя усети, че се изчервява. Тя беше трогната от кавалерската постъпка на Теър, който я беше защитил по този начин. Това дори беше някак… романтично.

Аз също бях трогната. Особено когато той го беше направил, за да защити мен, а не сестра ми.

Някой зад гърба на Ема се прокашля. Тя се обърна и видя Итън, който си проправяше път през остатъците от тълпата. Той изглеждаше притеснен и объркан. Ема се втурна към него, доволна, че Итън не може да прочете мислите й.

— Здрасти — промърмори тя.

— Какво става тук? — попита той. — Чух, че някой се бие и че е заради теб.

Ема поклати глава; погледна към Теър, след което отново се обърна към Итън. Не й беше лесно да говори за причината, която беше довела до боя.

— Всичко приключи — рече просто тя. — И аз съм добре. Теър просто… защити честта ми.

Итън впери поглед в Теър, след което протегна ръка.

— В такъв случай ти благодаря, човече.

Теър мълчаливо пое ръката му и я разтърси.

Итън прегърна Ема през раменете.

— Искаш ли да се махнем от тук? Бихме могли да обядваме някъде навън.

— Добре — отвърна тихо Ема. Тя погледна още веднъж през рамо, за да каже довиждане на Теър и да се увери, че с него всичко е наред. Но той беше изчезнал.

Петнайсет минути по-късно Итън спря раздрънканата си хонда сивик на един паркинг, обграден от дървени решетки, увити в бръшлян и красиви розови градини. На няколко метра от тях, в едно старо викторианско имение, което приличаше на твърде голяма джинджифилова къщичка, се помещаваше един старомоден ресторант, наречен „Льо Гарсон“. Подобна архитектура изглеждаше не на място сред тухлените къщи на Тусон, което правеше мястото да изглежда още по-екзотично.

— Помислих си, че след всичко, което преживя тази седмица, ще имаш нужда от малко развлечение — рече Итън, повеждайки я към ресторанта. Вътре беше хладно и миришеше на свежи цветя. Когато очите на Ема привикнаха към светлината, тя видя няколко маси, застлани с бели покривки. Таванът се подпираше на няколко кръстосани дъбови греди, а в малките вази имаше рози и коледни свещички. Задната врата беше отворена и разкриваше огромна градина, а в ъгъла седеше музикант, който нежно подрънкваше на арфа.

— Леле — рече Ема, поглеждайки към преминаващия покрай нея сервитьор, който носеше поднос, отрупан с храна. — Това ми изглежда много луксозно, Итън. И скъпо. — Тя го погледна притеснено. — Искаш ли аз да платя?

— Разбира се, че не. — Итън се намръщи. — Погрижил съм се.

Метр д’отелът ги поведе към масата им и Ема го хвана за ръката.

Аз също бях изненадана и впечатлена от избора на Итън. Аз бих планирала срещата по точно същия начин — достатъчно уединено място, за да е романтично, с точния тип клиентела.

Двамата седнаха и разстлаха салфетките в скута си. Сервитьорът се приближи и наля вода в чашите им. Ема жадно я изпи. Итън я гледаше, подпрял брадичката си с ръка.

— Много си красива, знаеш ли?

— Престани. — Ема наведе глава.

— Наистина — настоя Итън. — Но ми изглеждаш изморена. Успя ли поне малко да поспиш?

— Само малко — призна тихо Ема. Тя огледа залата. С изключение на две добре облечени жени, които седяха на няколко маси от тях, като че ли никой в пълния ресторант не им обръщаше внимание. — Просто искам да идва по-бързо четвъртък, за да успея да претърся кабинета на господин Мърсър. Искам всичко това вече да свършва.

Итън се пресегна през масата и улови ръката й.

— Разбира се. Но сега се опитай да не мислиш за това. Трябва ти почивка — да се откъснеш за известно време от случая.

Гласът му беше нежен, но твърд, и Ема се насили да отпусне рамене.

— Добре — прошепна тя.

На съседната маса една жена, облечена с впита черна рокля и мъж с официална вратовръзка разглеждаха менюто с вина. Няколко хора седяха на бара и се смееха учтиво. Обстановката беше изключително изискана. Ема имаше усещането, че мястото щеше да хареса на сестра й.

Усмихнах се. Тя беше права.

— О! — възкликна Итън и се усмихна широко. — Забравих да ти кажа, че най-после успях да проникна в системата за уличните камери. Беше права, наистина го е направила Подлата четворка.

— Това са страхотни новини! — възкликна Ема, наведе се през масата и бързо го целуна. — Момичетата страшно ще се зарадват!

— Да, остава само да залепя кадрите и ще ви изпратя файла по имейл — рече Итън, леко изчервен.

— Идеално.

Сервитьорът донесе кошничка с хлебчета асорти и я остави на масата.

— Желае ли прекрасната млада двойка да чуе днешните специалитети? — попита той, приглаждайки с ръка косата си с цвят на морков. — Тартарът от риба тон е направо неземно вкусен. И не ме карайте да започвам да хваля задушените агнешки котлети с ментов сос. — На лицето му се изписа оргазмено удоволствие.

Ема се изкиска.

— Това ми звучи ужасно вкусно. Ще взема от него — рече тя.

— Страхотен избор! — пропя сервитьорът. — А за вас, сър?

— Аз ще взема коктейл скариди — каза Итън, като отчупи парче ръжен хляб и го лапна. — И, ъъъ, пържола. Средно препечена.

— Средно прррепечена! — Сервитьорът натърти по френски „р“-то, поклони се префърцунено и се отдалечи.

Ема седеше, забила поглед в скута си, но когато с крайчеца на окото си забеляза, че устните на Итън се изкривяват в усмивка, тя се засмя. Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.

— Прррепечена! — изимитира Итън сервитьора.

— Страхотен избор! Жалко, че не работи в кафенето в „Холиър“ — пошегува се Ема. — Можеш ли да си представиш? „Ъъъ, ще взема пица с франзела“. „Страхотен избор!“ — каза тя, жестикулирайки превзето с ръце.

— Или в затворническия ресторант. — Итън се изгърби и заговори с бандитски глас: — „Ей, пич, искам едно кюфте и малко от вчерашния зелен боб.“

— Страхотен избор! — извика Ема през смях. — Ами ако приема поръчките по телефона в някой китайски ресторант?

Итън вдигна ръка към ухото си, преструвайки се че държи телефонна слушалка.

— Ъъъ, здрасти, ще взема пиле „Генерал Цо“!

— Страхотен избор! — рече Ема и се изкиска.

Двамата се смееха толкова силно, че скоро всички в ресторанта ги гледаха. Ема знаеше, че се държаха абсолютно неуместно и детински, но не й пукаше. Толкова беше хубаво да може да се смее. Особено, когато споделяше забавния момент с Итън. Затова беше с него: двамата имаха еднакво чувство за хумор. Разбираха се отлично. И заедно се забавляваха страхотно.

— Обичам да те виждам такава — рече Итън, когато смехът поутихна. — Напомня ми, че колкото и добре да се преструваш на Сътън, ти си уникална.

Ема кимна.

— Много си приличаме… и същевременно се различаваме. Сякаш сме двете страни на една монета. Понякога си мисля, че се изгубвам в нея.

— Не е вярно — възрази Итън. — Винаги оставаш себе си.

Ема се загледа в подредените зад бара бутилки алкохол.

— С нетърпение очаквам отново да си бъда аз — каза тихо тя. — Господин Мърсър каза, че сегашното ми положение е много по-добро от преди. Но на мен ми липсва да бъда себе си. Искам си живота обратно. Да мога сама да правя своя избор.

— Знам — отвърна Итън. — И аз чакам с нетърпение отново да станеш Ема. — Той улови ръцете й. — Но трябва да признаеш, че да бъдеш Сътън си има и своите положителни страни. — Момчето стисна ръцете й. — Като например да срещнеш мен.

— Като например да срещна теб — каза Ема, отвръщайки на погледа му. Двамата се наведоха един към друг и леко се целунаха.

Извърнах се настрани; чувствах се така, сякаш подслушвам нещо твърде лично. Думите на Ема отекнаха в мислите ми. Искаше ми се тя да си върне самоличността, наистина. Но това повдигна един друг въпрос, към който избягвах да се връщам. Когато Ема тикне баща ми зад решетките, какво щеше да се случи с мен? Бях ли прикрепена към нея само, защото имах недовършена работа? Или това беше някакво кошмарно кармично отмъщение за всички ужасни неща, които бях извършила през живота си?

Отмъщавайки за мен, Ема щеше само да спечели. Щеше да продължи живота си като Ема Пакстън. А аз щях ли да продължа? Или щях да остана без нищо?