Опасни тайни

12. На пистата

На следващата сутрин, в часа по физическо, Ема и група момичета правеха обиколки спортно ходене по пистата, вместо да играят хандбал с момчетата. Всяко момиче вървеше достатъчно бързо, за да не привлича вниманието на учителя, но същевременно достатъчно бавно, за да не се изпоти и да развали грима си.

Ема се опита да се заслуша в безкрайното бъбрене за плановете през уикенда, за разочарованието от отмяната на бала и за завръщането на Теър в училище, но не можеше да се концентрира. Предишната нощ почти не беше спала, усещайки остро присъствието на Лоръл само на няколко метра по коридора.

Едва когато стигна до завоя и видя, че Гарет се качва в колата си, която беше оставил на паркинга, тя се разсея за миг. Защо добро момче като Гарет си тръгва от училище по средата на втория час? А още по-странно бе, че на пасажерската седалка седеше Ниша. Не беше ли казала тя, че вече не са заедно?

Знаех си, че примирието между Ема и най-големия ми враг изглеждаше твърде хубаво, за да е истина.

Няколко второкурснички минаха покрай Ема и в носа я удари миризмата на лосион против изгаряне и парфюм.

— Здрасти, Сътън! — извика Клара някъде от средата на групичката. Ръкавите на тениската й бяха навити нагоре и разкриваха загорелите й рамене.

— Здрасти — отвърна разсеяно Ема и се отдръпна от оградата. Не искаше никой да я види как гледа към Гарет и Ниша. Оставаше й само няколко клюкарки да решат, че не е забравила Гарет и да започнат да разпространяват слухове из училище.

Внезапно Ема забеляза Итън, който седеше на една от пейките в другия край на игрището и зарадвано се затича към него.

— Здравей, непознати — пропя тя в ухото му, полагайки ръце върху раменете му. — Да не би някой да е избягал от час? Мислех, че сега имаш английски.

Итън се обърна рязко. Когато Ема видя студеното му изражение, тя отстъпи назад.

— Малко съм зает в момента.

— К-какво има? — заекна Ема.

Итън се извърна настрани и погледът му се зарея над игрището.

— Итън? — попита тихо Ема. Но той просто си седеше там и избягваше погледа й.

Край тях минаха група ученици, които хвърляха скришом погледи към Ема и Итън. Ема веднага залепи изкуствена усмивка на лицето си, защото не искаше да разберат, че двамата се карат.

Най-накрая Итън извади мобилния си телефон и с въздишка го показа на Ема. Тя погледна към тъмната, замазана снимка на екрана. След миг осъзна, че това са тя и Теър, които разговарят на пътеката. Сърцето й се сви. И двамата бяха по бански и ръцете им почти се докосваха.

В този миг тя осъзна, че Лоръл е изпратила снимката.

— Не разбираш ли? — прошепна Ема. — Тя се опитва да ни раздели, защото ревнува.

Или се опитва да ти изпрати послание, помислих си аз. Чула е за какво разговаряхте двамата с Теър. Спри се, докато все още имаш преднина.

Итън остави телефона да падне от ръцете му.

— Да не би да я е обработила с фотошоп? Защото вие двамата изглеждате така, сякаш сте на романтична среща.

— Попитах го за нощта, когато е умряла Сътън — отвърна Ема. — Няма да повярваш какво научих.

Внезапно се разнесе трясък и металните препятствия, които треньорът се опитваше да сглоби на трасето, се разпиляха по земята. Ема преглътна тежко. Намираха се на твърде открито място. Някой можеше да ги чуе.

— Ще повървиш ли с мен? — попита тихо тя. За миг Итън просто остана на мястото си, сякаш се канеше да откаже. Когато накрая стана от пейката, Ема въздъхна с облекчение.

Двамата тръгнаха по пистата, изпреварени от група ученици. Едва когато стигнаха до завоя край спортния салон, Ема го издърпа от червения асфалт и го вкара в малката стая, където се съхраняваха спортните уреди и затвори вратата. Единствената светлина вътре проникваше през процепа покрай стената. Щеше да е романтично, ако Итън не стоеше в средата със скръстени ръце.

— Теър ми каза, че Лоръл не е останала при него цялата нощ — прошепна Ема и гласът й прозвуча кухо под ниския таван. — Само го оставила в болницата. Той ми каза, че била адски ядосана на Сътън. Думите му бяха точно, че искала да я убие.

— Леле. — Итън тихо подсвирна и като че ли забрави за гнева си. — Страхотна бъркотия.

— Как да успея да го докажа, преди да ми е направила нещо? — попита Ема. Погледна през процепа и видя двама ученици, които се бореха на тепиха. — Иска ми се всичко това да свършва. Нещата излизат изпод контрол. Освен това, че искам да открия убиеца на Сътън, имаш ли представа колко ми е дотегнало да се преструвам? Колко ми се иска отново да бъда себе си? Целият ми живот в момента е поставен на пауза. Онзи ден осъзнах, че няма да мога да отида в университета.

Лицето на Итън омекна.

— Знам — каза той и я прегърна.

Ема зарови лице в рамото му, чувствайки се по-добре.

— Значи не ми се сърдиш?

Итън сви рамене.

— Трудно ми е да мисля, че с Теър сте заедно.

— Знаеш, че харесвам теб — и само теб.

— Знам, наистина. Но ме дразни това, че не ме покани да дойда с вас. Много ми се иска да разбера къде се намира минералният извор.

— Ами аз вече знам къде се намира. — Ема го мушна игриво с пръст в гърдите. — И двамата с теб ще отидем скоро там — сами.

— Това ми прилича на среща — промърмори Итън.

— Нали не си се отказал да дойдеш на партито за рождения ден на баща ми в събота? — попита Ема. — Моля те, кажи ми, че не си. Не мисля, че ще успея да се справя с това без теб. Особено когато и Лоръл ще е там. Достатъчно ме подлудява мисълта, че ще се намирам през една стая от нея. Вече заключвам всяка нощ вратата и прозореца.

Итън се престори, че размисля.

— Предполагам, че ще дойда — отвърна той след миг. — Но само, ако си много, много послушна. И само ако ме запознаеш с тази баба Мърсър.

— Направо ще се влюбиш в нея. — Ема завъртя очи. — Но мирише така, сякаш се къпе с „Шанел № 5“. И сигурно ще ти предложи цигара.

— Тогава ще гледам да не си забравя запалката — пошегува се Итън. — О, като говорим за възрастни дами, почти успях да разбия паролата на уличната камера. Доказателството, че не ти си организирала номера с онова дърво в двора, съвсем скоро ще бъде в ръцете на госпожа Амброуз.

— Благодаря ти! — Ема сплете драматично пръсти.

— Тогава клубът наистина ще се влюби в теб. Вече обмислят нов номер за бала, за да поставят Подлата четворка на мястото им.

Итън повдигна вежди.

— Нали нямаш намерение да причиниш нещо ужасно на тези момичета? Вярно, че са големи кучки, но знам много добре на какво сте способни вие от „Игра на лъжи“.

— Аз не съм от тях — напомни му Ема. — Може би номерът в номера, който ще им погодим на тайния бал, ще бъде прожектирането на записа на голям екран в гимнастическия салон. Така цялото училище ще разбере, че не сме го направили ние. А Подлата четворка ще трябва да отговарят за действията си.

Това ми се стори като добър номер — ефективен, но не жесток. Одобрявах.

Итън кимна.

— Това ме устройва. Камерата снима кадър по кадър, така че ще изглежда повече като прелистване на книга, а не като филм.

— Така дори е още по-добре. — Ема се облегна на вратата и се загледа в стената замислено. — Ако само имахме запис на убийството на Сътън. Това щеше доста да ни улесни живота, нали?

Лицето на Итън стана сериозно.

— Наистина ли смяташ, че Лоръл го е извършила?

— Да, наистина. Но това не означава, че полицията ще ми повярва.

— Някога претърсвала ли си стаята й? — попита Итън.

Ема нацупи устни.

— Няколко пъти — на партито по случай рождения ден на Сътън — и тогава видях, че е записала инициалите на Теър в календара си на датата, когато Сътън е умряла. — Момичето вдигна глава и се загледа в силуета на Итън. Знаеше ли Лоръл, че Теър ще се върне? Беше ли ги проследила до каньона Сабино, а след това бе прегазила Теър, докато се беше насочила към сестра си? — Но никога не съм ровила из чекмеджетата или шкафчетата. Предполагам, че трябва да опитам.

— Добре. — Итън се наведе и я целуна. — Кой знае, може пък на следващия бал да отида с Ема Пакстън.

— Може би — отвърна тя, изпълнена с надежда. Итън я хвана за ръката и двамата излязоха заедно от салона.

Докато лъчите на слънцето се сипеха върху тях, аз се чудех дали Ема някога ще получи своя хепиенд. След като разкриеше Лоръл, тя можеше да остане да живее със семейството ми, да остане приятелка с най-добрите ми приятелки и да отиде да учи в Аризонския университет на пълна стипендия заедно с Итън. Но пък аз знаех твърде добре, че не всички получават шанса да живеят дълго и щастливо.