Опасни тайни

23. Гърмяща змия в двора

Във вторник, след тренировката, Ема спря на паркинга на Ла Енкантада, луксозния мол на Тусон. Тя дръпна ръчната спирачка точно когато телефонът, който лежеше в скута й, изжужа.

Намери ли нещо в Гугъл за господин Мърсър?, пишеше Итън.

Не, нищо, името се среща твърде често, отвърна му Ема.

Хм. И аз ще потърся, написа той.

Мерси. Ти си най-добрият, написа в отговор тя.

След разговора си с господин Мърсър тя се чувстваше съсипана, но за щастие той се прибра вкъщи от болницата малко след полунощ. Освен че беше потърсила в Гугъл някаква информация за него и госпожа Мърсър, Ема беше претърсила и кабинета му вкъщи, в опит да открие нещо за миналото им. Но освен няколкото стари данъчни формуляра, тя не намери нищо, което да беше свързано с живота им в Калифорния.

— Ехо? — на прозореца се появи лицето на Лоръл. Тя беше дошла със собствената си кола, но Ема я беше последвала на паркинга. — Какво правиш, зомби?

Ема подскочи и пъхна телефона на Сътън в чантата си, след което извади ключовете от стартера. Когато слезе от колата, Лоръл вече крачеше забързано към магазините.

— Минава шест — извика тя през рамо. — Искаш ли да се обзаложим, че Габи и Лили вече са намерили най-добрите рокли?

— Невъзможно е да носят всяка една невероятна рокля на партито — възрази Ема. Планът беше да овършеят „Антрополъджи“, „Би Си Би Джи“, „Джей Крю“ и една камара други бутици в мола.

Лоръл стъпи на ескалатора и се хвана здраво за парапета.

— Очевидно си адски развълнувана за партито — рече Ема.

— Аха — отвърна равнодушно Лоръл.

— Очакваш с нетърпение да си отмъстиш на Подлата четворка?

Лоръл изсумтя и отмести погледа си встрани.

Ема шумно въздъхна. Имаше си достатъчно проблеми и без да се налага да търпи променливите настроения на Лоръл.

— Добре, Лоръл. Какво направих този път?

Лоръл се обърна и продължи да се вози с гърба напред, отпуснала ръце върху парапетите.

— Хубаво — сопна й се тя. — Татко каза, че пак си душила в стаята ми.

Ема примигна; беше забравила за претърсването на стаята на Лоръл. Сега, когато сестра й вече не беше заподозряна, съзнанието й като че ли беше изтрило всичко, свързано с нея.

Лоръл сви устни.

— Да не би да си търсила някакви писма, които сме си писали с Теър? В такъв случай имам изненада за теб, Сътън. Нещо, което ще те направи много щастлива. — Тя отметна кичур руса коса през рамото си. — Теър не си пада по мен, не и по този начин. — Гласът й леко потрепна.

— О, Лоръл, съжалявам — рече тихо Ема, слизайки от ескалатора. Тя посегна да я улови за ръката, но Лоръл се отдръпна.

— Снощи ми каза, че все още е влюбен в теб — каза Лоръл задавено, сякаш самото произнасяне на думите й причиняваше болка. — Просто не го разбирам. Щом сте толкова влюбени, защо се разделихте?

Ема примигна. Две групи пазаруващи преминаха покрай тях, преди да успее отново да проговори.

— Не съм влюбена в него, Лоръл. Заклевам ти се.

Лоръл завъртя очи.

— Да бе, да. Чух, че вие двамата сте си организирали тайно съвещание по време на татковото парти.

Ема стисна зъби.

— Шарлът ли ти каза?

Лоръл се ококори.

— Значи е истина?

Ема въздъхна. Миризмата на печени пържоли от заведението в края на еспланадата започваше да й причинява главоболие.

— Вярно е, но не е онова, което си мислиш. Просто разговаряхме. Между нас вече няма нищо. Аз много харесвам Итън. — Ема улови Лоръл за ръката. — Виж какво, наистина съжалявам за Теър. Съжалявам и че влязох в стаята ти без разрешение — каза тя. — Обещавам, че повече няма да се повтори. Просто търсех онези червени кожени сандали, които взе за есенния бал. Мислех да ги нося на партито на татко.

Лоръл я погледна.

— С онази зелена рокля? Шегуваш ли се?

— Сметнах, че така ще се отличавам от останалите — ухили се Ема.

— Да, щеше да приличаш на коледна елха — засмя се Лоръл и сякаш като по магия цялото напрежение между тях се изпари.

Докато вървяха към „Би Си Би Джи“, където се бяха уговорили да се срещнат, Ема осъзна, че трябва да си изясни нещо.

— А каква беше онази отвратителна ракета под фотьойла в стаята ти?

Лоръл примигна; като че ли нямаше представа за какво говори Ема. Внезапно в очите й проблесна нещо.

— Боже, съвсем забравих за това. Миналата седмица убих с нея една гърмяща змия в задния двор. Беше ужасно!

— Пфу! — рече Ема, изпълнена с облекчение, че веднъж завинаги ще изтрие Лоръл от списъка със заподозрените.

Тогава Лоръл въздъхна.

— И всъщност татко постъпи много гадно, като те издаде.

Ема преглътна с усилие. Беше опасно да въвлича Лоръл в това, но тя познаваше господин Мърсър по-добре от всички. Може би беше забелязала нещо.

— Да. Напоследък се държи много странно, не мислиш ли? — попита тя.

— Може би малко, да — отвърна Лоръл, мръщейки се. — Но според мен е така, защото просто не харесва Теър.

Преди Ема да успее да измъкне още нещо от нея, телефонът на Лоръл зазвъня с песен на Риана, стряскайки стоящите наблизо хора. Тя го извади от чантата си от крокодилска кожа и го включи на високоговорител.

— Здрасти, татко — пропя момичето.

— Здрасти, скъпа — рече господин Мърсър. Гласът му отекна в стените на помещението. Ема усети как косъмчетата на тила й настръхват.

— Двете със Сътън сме — каза Лоръл. — Какво има?

— И Сътън ли е там? — Внезапно в гласа на господин Мърсър се доловиха напрегнати нотки. — О!

Ема сви пръстите на краката си в обувките на Сътън.

— Ъъъ, кога ще се приберете довечера, момичета? — попита господин Мърсър.

Лоръл погледна към Ема и сви рамене.

— Точно сега пазаруваме. Предполагам, че след това ще се прибера. За Сътън не знам.

Гърлото на Ема пресъхна.

— Всъщност аз няма да се прибирам — рече тя, решавайки на момента. — Ще спя у Шарлът. Моля те, кажи на мама. — Шарлът определено щеше да се навие, а Ема щеше да се чувства безопасност навсякъде извън дома на Сътън.

— Добре — отвърна мрачно господин Мърсър. — Поздрави госпожа Чембърлейн от мен. И не забравяй какво си говорихме, нали, Сътън?

Лоръл я погледна въпросително, но Ема се наведе напред, измъкна телефона от ръцете на Лоръл и прекъсна разговора. След това изкриви лице, опитвайки се да се държи така, сякаш Сътън Мърсър е изпаднала в поредното гадно настроение. Лоръл я гледаше със зяпнала уста.

— Леле — рече най-накрая тя. — Какво си направила този път, че да предизвикаш татко?

Никога няма да познаеш, помислих си аз.

— И за какъв разговор говореше той? Да не те е хванал с Теър на партито?

— Не — отвърна мрачно Ема, докато момичетата приближаваха „Би Си Би Джи“.

За щастие близначките Туитър стояха пред витрината на магазина и сочеха манекените.

— Кой би си купил този ужасен колан? — казваше Габи, сочейки вдясно.

Лили сбърчи нос, оглеждайки друг манекен, който държеше в ръката си голяма чанта.

— И защо им трябва да ги правят толкова изродски кльощави?

— Дами — рече Лоръл.

Близначките Туитър се обърнаха и им се усмихнаха широко.

— Още три дни до тайния бал! — пропя Габи.

— Чакай само Мадс да ти каже какво се случи! — рече Лили, джвакайки с дъвката си.

Като по поръчка в този момент Мадлин и Шарлът се появиха на ескалатора. Момичетата се приближиха бързо и всички си размениха въздушни целувки.

Габи смушка Мадлин.

— Хайде, разкажи им за срещата си с Подлата четворка.

Мадлин завъртя очи.

— Ще ми се да не ги наричаш така. Това звучи като признание. Както и да е, тези глупачки ме сгащиха в един ъгъл след училище и започнаха да ми се молят да ги поканя на партито. — Тя прибра кичур мастиленочерна коса зад ухото си и скръсти ръце на гърдите.

— И? — Лоръл изглеждаше адски въодушевена. — Ти им каза не, нали?

— Разбира се — рече Мадлин. — Но трябваше да ги видите. Малко им оставаше да паднат на колене и да се молят.

— Добре. Това означава, че определено ще се опитат да се вмъкнат неканени — рече решително Шарлът. — А щом Итън се сдобие с онзи запис, ще ги направим звезди в собствения им филм.

— С нетърпение очаквам да им зърна физиономиите — рече Габи. — Този запис беше страхотна идея, Сътън.

Ема се усмихна. Поне веднъж щеше да се гордее с идея на клуба „Игра на лъжи“! Тя не беше злобна, а просто справедлива. Освен това й харесваше, че Итън също участва.

— Никой не може да си прави шеги с нас, нали? — рече Лили и смушка Ема.

— Нали — отвърна Ема, насилвайки се да се усмихне.

Но и двете знаехме, че това не е истина. Някой ни беше причинил нещо далеч по-лошо от някаква си шега. Някой ме беше убил и приятелките ми нямаха представа за това.