Опасни тайни

34. Драма с мама

Времето сякаш застина, когато колата на Беки бавно премина през паркинга. Аз се взирах в хлътналите й очи, в свитите устни, опитвах се да открия в нея нещо от мен, но всичко, което виждах, бе една неуравновесена жена. Проблемна жена. Конфликтна личност.

С много тайни.

Внезапно Беки натисна толкова рязко педала на газта, че гумите изсвистяха пронизително. В главата ми прещрака нещо. Появи се онзи спомен, в който баба и татко разговаряха, а аз подслушвах от стълбището. Спомних си думите им. Двамата шепнеха, но аз със сигурност успях да чуя баба да казва: „Тя е психически неуравновесена“ и „Склонна е към насилие.“ Баща ми изглеждаше обезсърчен, когато каза „Трябва да й помогнем, преди да е станало късно.“ Дали в нощта, когато умрях, пътищата ни се бяха пресекли? Защото ако тя бе психически неуравновесена, както очевидно смятаха те, кой знае как би реагирала, щом ме види.

Опитах се да си спомня какво се беше случило в остатъка от нощта, в която умрях; всичко след момента, когато се бях разкрещяла на баща ми и бях побягнала, изпълнена с гняв. Но в главата ми имаше просто една огромна, зейнала дупка. И въпреки това знаех, че там има нещо. Нещо, което щеше да ме изплаши до смърт. Нещо, което щеше да разбие и моето сърце, и сърцето на Ема.

Защото единственото нещо, което беше по-ужасно от мисълта, че осиновителят ми ме е убил и е заплашил Ема, бе това да беше сторила истинската ни майка.