Пророчески сънища

9.

Сама съм си виновна за ледената атмосфера помежду ни — помисли си Гуен. Трябваше да се сети, че не е добра идея да казва на Джъдсън истината. Знаеше, че стъпва по тънък лед, когато започна да описва какво вижда в енергията на сънищата му. Надяваше се, че собствените му парапсихични способности, съчетани с разбирането му за паранормалното, ще му помогнат да приеме таланта й. Но беше заложила на губеща карта. После допусна глупавата грешка да удвои залога: опита да го убеди да й позволи да му помогне.

Не за пръв път преценяваше погрешно някой мъж, но този път й се струваше много по-важно от обикновено. Каза си, че е по-добре истината да излезе наяве, преди да се опознаят по-добре.

От друга страна, единствената връзка, която имаше с Джъдсън Копърсмит, беше между клиент и детектив, нает да извърши разследване. Трябваше да не забравя това нито за миг.

Не показвай слабост, помисли си тя. Това беше девизът, на който Ник Сойър беше научил нея и Аби още в началото на престоя им в „Самърлайт Академи“. Това беше незабравим съвет, който си заслужаваше да следва.

Двамата с Джъдсън завършиха вечерята в напрегнато мълчание и излязоха навън. Нощният въздух беше свеж и хладен. Звездите и полумесецът грееха на обсидиановото небе, но не успяваха да осветят Уилби.

— Този град никак не ми харесва — призна Гуен, за да разчупи мълчанието.

— Не се изненадвам, като знам какво си преживяла тук.

— Какъв е следващият ти ход?

— Има доста следващи ходове — обясни Джъдсън. — Утре искам да видя старата хижа, където си открила труповете и където Зандър Тейлър те е нападнал, а после е скочил във водопада.

— Добре — кимна тя.

Тръгнаха през почти празния паркинг. Светлините на „Ривървю Ин“ блещукаха в далечината.

— Искам да те попитам, само от любопитство, какво видя в аурата на Зандър Тейлър? — заинтересува се Джъдсън.

Тя се замисли за виденията, които още я връхлитаха в най-тъмните часове на нощта.

— Нищо, което да ми подскаже, че той е убиец, поне не и преди да ме нападне. После успях да осмисля поне част от онова, което бях съзряла, ала беше прекалено късно. Това е проблемът с виденията. Казах ти много пъти, че когато са извадени от контекста…

— Без допълнителните подробности не можеш да интерпретираш онова, което виждаш. Обясни ми го съвсем ясно. Кажи ми какво видя в аурата на Тейлър.

— Долових онзи тип енергия, който съм се научила да асоциирам с наркотична зависимост. Но в аурата му не видях никакви признаци за наличие на наркотици. Споменах за лошата енергия на Евалин, но тя каза, че щом той не взима нищо в момента, тя няма да го отстрани от проучването. Напомни ми, че много хора с паранормален талант стигат до експерименти с дрога в някой момент от живота си, опитвайки да се самолекуват. Хората с паранормална чувствителност често си мислят, че полудяват. Понякога отиват на лекар, който решава, че имат психични отклонения, и им предписва медикаменти. В резултат наркотиците често са фактор в терапията на сънищата.

— Съществената идея е, че признаците за пристрастеност не са сериозен повод за тревога.

— Не са, особено след като той не показваше видими признаци да се дрогира. Чак по-късно осъзнах, че не е бил пристрастен към наркотиците, а към убийствата.

— Върховната игра на истинския психопат — заключи Джъдсън.

— Игра е точното определение за начина, по който Тейлър възприемаше уменията си. Двете с Евалин бяхме убедени, че е имал много жертви, преди да се появи в Уилби.

Един пикап, който караше по улицата, внезапно зави към паркинга. Фаровете му пронизаха тъмнината. Колата се движеше прекалено бързо и летеше точно срещу тях.

Джъдсън вече реагираше. Той сграбчи ръката на Гуен и я дръпна в защитената зона между две паркирани коли.

Пикапът спря рязко само на метър разстояние. Гуен успя да зърне надписа „Цветни композиции Хъдсън“ преди вратата на шофьора да се отвори. Жена, облечена с дънки и избеляла памучна риза, изскочи навън. Беше обута с ботуши. Тъмната й коса беше стегната на опашка. Тя не обърна внимание на Джъдсън, а впери поглед в Гуен.

— Чух, че си се завърнала — изсъска тя. Гняв и дълго потискана болка кипяха в атмосферата около нея. — Дочух също, че Евалин Болинджър е мъртва и че Оксли те е сварил в къщата при трупа. Явно си се върнала към старите си навици.

— Здравей, Никол — изрече Гуен с равен глас.

Говореше тихо и успокоително, като интуитивно опитваше да потуши гнева на жената. Но знаеше, че няма големи шансове да успее. Осъзна, че Джъдсън е застинал в застрашително неподвижна поза. Той стоеше съвсем близо и леко пред нея, отчасти прикривайки я с тялото си. Искаше й се да му обясни, че няма непосредствена физическа заплаха, но не беше напълно сигурна, че е така. Бяха минали две години от последната й среща с Никол. Тогава тя хлипаше истерично и се кълнеше да отмъсти на Гуен.

Никол погледна Джъдсън.

— Разправят, че ти си новото й гадже. Най-добре да внимаваш. Хората около нея имат навика да умират.

— По-спокойно — тихо я предупреди Джъдсън.

— Тя уби мъжа, когото обичах, преди две години, както и други хора. Обзалагам се, че е умъртвила и Евалин Болинджър. — Никол повиши глас: — Ако се задържиш достатъчно дълго край нея, ти ще бъдеш следващата й жертва. И внимавай какво ядеш. Тя използва отрова, така че после винаги изглежда като сърдечен удар или нещастен случай.

— Достатъчно. — Този път гласът на Джъдсън прозвуча рязко.

Пръстенът му заблестя леко и Гуен усети смущаващото, дълбоко зловещо излъчване.

Никол млъкна и отстъпи назад, стресната. Обърна се бързо и огледа паркинга с притеснено изражение, сякаш търсеше нещо, което я дебне в гръб. Когато не забеляза заплаха, избухна в сълзи и отново се обърна към Гуен.

— Как смееш да се върнеш тук, сякаш нищо не се е случило? — изрече тя между риданията си. — Как смееш, кучко такава!

Никол замахна злобно да удари плесник през лицето на Гуен, но Джъдсън мигновено пристъпи напред, така че да попречи на удара й. Пое го с рамото си. Плашещата горещина в атмосферата се засили още повече.

Никол се обърна и побягна към пикапа. Седна зад волана, затръшна вратата и потегли с пълна газ. Автомобилът рязко напусна паркинга и се понесе по улицата.

Смущаващата енергия се разнесе.

Гуен се взираше в габаритите на пикапа, докато не изчезнаха в нощта. Накрая си позволи предпазливо да си поеме дъх. Джъдсън стисна ръката й над лакътя и я издърпа от скривалището между двете коли.

— Какво беше това? — попита той. Звучеше съвсем невъзмутим, сякаш нищо необикновено не се беше случило току-що.

— Никол Хъдсън. Собственичката на цветарския магазин.

— Видях надписа на пикапа. Била е любовница на Тейлър ли?

— Да. Вини мен за смъртта му. Така и не повярва, че той се самоуби. Мисли, че аз съм го ликвидирала.

— И аз останах с такова впечатление — кимна Джъдсън. — Ти явно имаш страхотна репутация в този град.

— Не можеш и да си я представиш дори.