Пророчески сънища

23.

Илайъс стоеше с Джъдсън пред джипа. Ник и Гуен, застанали до отворения капак на багажника, си говореха тихо, докато той поставяше вътре контейнера с геода.

Илайъс се покашля и се обърна към Джъдсън:

— Майка ти ще ме разпитва как си.

— Кажи й, че съм добре — отговори той, като не отделяше поглед от Гуен.

— Ще го направя. — Илайъс потърси друг начин да извлече информацията, за която Уилоу щеше да го разпитва.

— Значи вие с Гуен…

Джъдсън повдигна вежди.

— Какво?

Илайъс усети как лицето му пламна. Не го биваше да води такива разговори. Ако питаха него, всеки човек си имаше право на личен живот, в който никой да не му се бърка. Но Уилоу се тревожеше, а той би направил всичко за нея, дори и да се изложи.

— Изглежда, вие двамата се разбирате добре — подхвърли той престорено небрежно.

— Гуен е различна — каза Джъдсън.

— Да, виждам. Харесва ми. Дръзка е. Това е хубаво качество за една жена.

— Определено — съгласи се Джъдсън. Устните му се подсмихваха леко.

— А за тази бъркотия на острова…

— Какво за нея?

— Понякога нещата просто се прецакват, синко. Нищо не можеш да направиш. Затова продължаваш напред и не мислиш за ситуация, която не може да бъде поправена.

Джъдсън присви очи. Спря да се усмихва.

— Знам това, татко.

— Повярвай ми, разбирам какво е, когато човек, на когото си мислил, че можеш да се довериш, се оказва подъл предател. Случва се. Просто спри да го мислиш и продължи напред.

Джъдсън едва не се засмя отново.

— Както ти си продължил напред и си престанал да мислиш за Ханк Барет?

— С Барет е различно.

— Така ли? Защо?

— Най-вече защото негодникът е все още жив и здрав. А в твоя случай Джо Сполдинг е мъртъв и, слава богу, ти си се отървал от него.

— Съгласен съм с това. — Джъдсън замълча.

Илайъс изчака, защото не знаеше как да продължи.

Дотук с бащинските поучения.

Джъдсън отново насочи вниманието си към Гуен.

— Не стоя буден нощем само за да се чудя защо ми отне толкова дълго време да разбера, че Сполдинг е минал на страната на лошите.

— Браво. Това е добре. — Илайъс замълча за момент. — Тогава защо, по дяволите, страдаш от безсъние?

— Някога случвало ли ти се е да имаш чувството, че си видял нещо важно, нещо, което наистина трябва да си спомниш?

Илайъс се замисли.

— Не точно, но знам какво имаш предвид. Къде видя това нещо, което не можеш да си спомниш?

— Първия път беше в онзи ден, когато всичко на острова се прецака.

Илайъс го погледна с присвити очи.

— Първия път ли?

— Сега мисля, че го виждам, когато сънувам.

— Чувам, че Гуен много я бивало да се справя с проблеми със сънищата — вметна Илайъс.

— Тя казва, че трябва да й позволя да се разходи в сънищата ми, преди да опита да ги анализира. Процесът, доколкото разбрах, е някаква форма на хипноза.

Илайъс погледна към Гуен с присвити очи. Тя бъбреше оживено с Ник и лицето й сияеше, огряно от слънчевите лъчи.

— Струва ми се, че човек трябва да бъде напълно сигурен, че може да се довери на една жена, преди да й позволи да го постави в хипноза — отбеляза той.

— Да — съгласи се Джъдсън. — Но това не е най-трудната част.

— А коя е?

— Гуен се възприема като лечител.

А, сега вече разбрах — помисли си Илайъс.

— Не искаш да те възприема като мъж, който се нуждае от болногледачка.

— Не искам — смръщи се Джъдсън.

— Ако мъжът иска една жена да го уважава, трябва да й покаже, че уважава нейните таланти и способности.

— Знам, че не ми влиза в работата, но не можеше да не забележа, че вратата между твоята стая и тази на Копърсмит не беше заключена — каза Ник. — Или това е от съображения за сигурност?

Гуен му подаде кутията с храна, която беше помолила готвачката на странноприемницата да приготви за него.

— Прав си — рече, — не ти влиза в работата. Заповядай, храна за из път и кафе.

Ник пое торбата от ръцете й.

— Оценявам жеста ти. Ще имам късмет ако Уайът Ърп позволи да спрем дори за минута. Със сигурност няма да се отбиваме в крайпътни ресторанти. Старецът е обсебен от този проклет камък.

— Благодаря, че ще ни помогнеш да проверим имената от онзи списък, който ти дадохме.

— Няма проблем — отвърна Ник. — Задачата звучи интересно. Нещо различно е.

— Не ми казвай, че се отегчаваш на пазара за антикварни паранормални книги. Доста пари изкара там.

За нейна изненада, Ник сви рамене.

— Парите си ги бива, но честно казано, не се интересувам чак толкова от тези книги или от откачалките, които ги колекционират. Ако вие с Аби не ме бяхте убедили да се заема с това, сигурно щях да си избера друго поприще.

Гуен се усмихна.

— На международен крадец на бижута ли?

— Всеки си има талант.

— Предвид характера на твоя талант, двете с Аби сметнахме, че е по-добре да се насочиш към бизнеса с книги.

Ник се усмихна.

— Знам, тревожехте се за мен, грижехте се да не попадна в затвора.

— Така е. Това беше една от причините. Но искам да те попитам нещо… Не ме разбирай погрешно, Ник, много се зарадвах да те видя, но как, за бога, се озова заедно с господин Копърсмит на това дълго пътуване от Сиатъл до тук?

— Аби ни запозна вчера, когато отидох на острова да получа инструктаж от нея.

— Какъв инструктаж?

— Аби не ти ли каза? Сигурно не е имала възможност. Тя ме помоли да я водя по пътеката в църквата.

Гуен се усмихна.

— Разбира се. Не се изненадвам. Ти си й като брат.

— Е, технически погледнато, тя има баща.

— Дори и да го беше поканила да я води по пътеката в църквата, мисля, че той най-вероятно щеше да откаже в последния момент заради някакъв неотложен ангажимент. Чух, че разводът му не протича безпроблемно. Очевидно предишната госпожа Радуел прави всичко възможно да превърне живота му в ад, а новата госпожа Радуел е започнала да нервничи, според слуховете.

От тримата Аби единствена имаше нещо, което — поне на пръв поглед — минаваше за нормално семейство. Но впечатлението беше измамно. Бащата на Аби — д-р Брандън С. Радуел, беше прочут с това, че на него не можеше да се разчита. Двуличен беше друга дума, която му пасваше добре. Радуел беше автор на бестселъра „Семейства по избор. Как да създадем модерно смесено семейство“. Най-доброто, което можеше да се каже за него, според Гуен и Ник, беше, че той осъществяваше на практика идеите, които проповядваше. В момента Радуел опитваше да се отърве от третия си брак. Съпруга номер четири вече го очакваше зад кулисите. В процеса на създаване и разваляне на семейства Радуел беше осигурил на Аби един полубрат и две полусестри. Въпреки чаровния семеен портрет на гърба на книгата на Радуел, Аби не беше близка с никого от законното си семейство.

Гуен погледна към Джъдсън и баща му, които още си говореха тихо и съсредоточено, застанали до джипа.

— Едно нещо е сигурно. Аби се омъжва за човек, който има истинско семейство. Кланът Копърсмит я прие в обятията си. Тя вече е една от тях.

Ник кимна.

— Да, ще се грижат добре за нея.

— А ти изглеждаш фантастично в смокинг.

— Разбира се. — Ник й намигна. — Но най-добрата новина е, че Жерар, сватбеният агент, е адски секси.

Гуен се засмя. В другия край на джипа Джъдсън и Илайъс млъкнаха и я погледнаха. Джъдсън й се усмихна, сякаш нейният смях веселеше и него. Илайъс присви очи срещу слънцето и кимна веднъж, сякаш това, което беше видял, го задоволяваше. После той извади ключа за колата и го подхвърли на Ник.

— Време е да потегляме, синко. — Илайъс отвори вратата на джипа. — Ти карай. Аз ще бъда въоръжената охрана.

Ник погледна Гуен.

— Притеснителното е, че той говори сериозно.

Гуен стоеше до Джъдсън и наблюдаваше как джипът потегля от паркинга. Тя махна за последен път на Ник и се отправи към фоайето.

— Какво следва по твоята програма? — попита тя.

— Следва да започнем да говорим с хората, които са били най-близки с Евалин — каза Джъдсън. — Някакви имена?

— Не са много, но една жена определено е на първо място в списъка. Луиз Фулър. Не казвам, че двете с Евалин бяха близки, защото Луиз не дружеше с никого. Но работеха заедно по огледалата и мисля, че по някакъв странен начин се разбираха. Сигурно Евалин беше единственият човек в града, който осъзнаваше, че Луиз има истински паранормален талант. Всички останали я мислят за луда.

— В такъв случай ще започнем с Фулър.

Джъдсън отвори стъклената врата. Гуен мина покрай него и влезе във фоайето. От рецепцията Райли Дънкан я погледна строго.

— Шефката иска да говори с вас, госпожице Фрейзиър. Става дума за котката.

Гуен спря.

— Сега пък какво?

Триша се появи откъм офиса с извиняващо се изражение на лицето.

— Съжалявам, Гуен. Но камериерката ми се оплака, че Макс е започнал да дере с нокти завесите и покривалото на леглото, когато теб те няма.

— О, боже, нямах представа — възкликна Гуен. — Непременно включи всички щети в сметката ми. Ще започна да поставям Макс в клетката за пренасяне, когато излизам от стаята. Няма да му харесва, но щом поврежда мебелите…

Триша въздъхна.

— Опасявам се, че това няма да реши проблема. Сара отказва да влиза повече в стаята ти, докато там има котка. Тя е алергична. Ще трябва да вземаш Макс със себе си, когато излизаш.