Пророчески сънища

42.

Гуен спря на алеята пред старата хижа. Не валеше, но сивото небе ставаше все по-мрачно и зловещо. Колата, наета от Уесли Ланкастър, беше паркирана под навеса на предния вход. Гуен паркира точно зад него.

Необикновено щедрото му предложение да купи хижата, за да я използва за снимачна площадка за новата си поредица, беше доста изненадващо за Гуен. Ала тя колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече харесваше идеята. Значителната сума пари щеше да се отрази чудесно на оскъдните й финанси, докато новата й фирма за разследвания заработеше.

Уесли не я чакаше в колата, както тя си мислеше. Не се виждаше да пристъпва нетърпеливо и пред входа. Хрумна й, че за да уплътни времето, е решил да обиколи хижата, за да огледа по-добре водопада.

Гуен извади листа с кода от чантата си и започна да го набира на панела на алармата. Със закъснение осъзна, че е отключено.

Бутна тежката метална врата.

— Уесли? Как, за бога, си се сдобил с кода?

Не последва отговор от тъмната вътрешност на лабораторията. Гуен влезе в пропития с енергия мрак. Познатото напрежение й пробуди сетивата.

Включи се осветлението на пода и огря нозете й.

Тя остави чантата си на една маса наблизо и се обърна да огледа сенчестата лаборатория. В средата на помещението светеше една секция от подовото осветление, но не се виждаше ничий силует. Гуен пристъпи напред.

— Уесли? Тук ли си?

Тя видя тялото на пода, когато стигна до две пресичащи се пътеки. Дългата руса коса не можеше да се сгреши.

— Уесли…

Втурна се към него, а сетивата й се събудиха напълно. Заля я вълна на облекчение, когато съзря аурата на Уесли.

Той не беше мъртъв, но Гуен виждаше, че не е и в състояние на нормален сън. Беше в безсъзнание.

Тя коленичи до него, търсейки следи от нараняване. Звукът от щракване на резето на входната врата я стресна и изплаши.

Чак тогава осъзна, че лампите в предната част на лабораторията още светеха.

Един познат глас долетя от сенките:

— Знаеш ли — каза Райли Дънкан, — трябва да благодаря на теб и Копърсмит, че измислихте такъв хубав край на играта. Започвах да се отегчавам от чат-стаята. Беше ми прекалено лесно да намирам клиенти на Пул.

Първата й мисъл беше, че Райли нямаше вид на убиец. Изглеждаше като такъв, какъвто беше — служител на рецепция в хотел. После забеляза лекото проблясване на дулото на пистолета му.

— Но ти не си знаел как да се измъкнеш от тази игра, нали? — попита тя. — Инстинктивно остана коленичила на пода до изпадналия в несвяст Уесли, в опит да не бъде лесна мишена. — В крайна сметка Пул е бил наемният убиец. Той е погубвал хора за пари и го е правел с паранормално оръжие. Бил е опасен.

— Да кажем само, че знаех едно: трябваше да бъда напълно сигурен в успеха си, преди да опитам. Мислех, че имам време. Освен това, докато Пул работеше, офшорната му сметка набъбваше все повече. После той ми каза, че Болинджър ни е разкрила. Довери ми, че трябва да се отърве от нея. След това се появи ти. Веднага разбрах, че смяташ, че Болинджър е била убита.

— И Пул го знаеше.

— Да, но той не се тревожеше особено, докато не се появи Копърсмит. Тогава аз направих някои проверки онлайн и открих, че той може да се окаже сериозен проблем. Затова Пул реши да ограничи щетите и да се отърве от Луиз.

— Тя е била последната, която би могла да го свърже с наемните убийства.

— Изобщо не знаехме точно какво е известно на старата вещица и дори дали някой ще й повярва, ако тя се разприказва. Но Пул много държеше на детайлите, когато се отнасяше до работата му.

— Освен това вече е бил сигурен, че ще намери заместник на Луиз в папките на Евалин от „Самърлайт“.

— Знаеш за тези папки, а? — Райли се засмя. — Леле, не го очаквах. Добре изиграно. Но аз спечелих, понеже хакнах компютъра на Евалин и открих старите файлове. Когато Пул взел компютъра онази нощ, той просто се опитвал да прикрие следите си. Между нас казано, Пул не беше вълшебник в сферата на компютърните технологии.

— Ти си организирал и поддържал чат-стаята за парапсихични консултации, нали? Ти си Съндю?

— Впечатлен съм. Двамата с Копърсмит сте стигнали много по-далече, отколкото подозирах.

Изведнъж Гуен осъзна истината.

— Зандър Тейлър не е бил единственият син на Бъди Пул, нали?

— Не. Със Зандър бяхме доведени братя. Различни майки, един и същи баща. Татко е спял с много жени, докато е ръководел онази секта.

— А той как е научил за теб и Зандър?

— Изобщо не знаеше, че съществуваме. Аз открих Пул. Преди няколко години се заинтересувах от произхода си и тръгнах да търся дали нямам някакви близки. Намерих Зандър. По онова време той беше прохождащ убиец. Помогнах му да превърне малкото си хоби в игра с повече предизвикателства. Посочих му, че трябва да проявява по-голяма избирателност, когато набелязва жертвите си. Убедих го, че и за двама ни ще бъде по-забавно, ако преследва хора като него самия, хора с истински талант. Разбира се, в онези дни той нямаше кристала, така че убиваше по по-традиционен начин. Обичаше отровите, защото те не оставяха следи и можеше да се наслади на предсмъртните мъки на жертвите си.

— Мога да си представя как сте си допаднали двамата — презрително го изгледа Гуен. — Но как се озовахте тук, в Уилби?

— Зандър си падаше малко сантиментален. Знаеше, че съм го намерил, така че попита дали мога да открия майка му. Отне ми известно време, защото Пул беше заличил следите, които водеха към нея в Уилби, доста добре. Но преди три години се добрах до старата вещица. Представи си изненадата ни, когато със Зандър разбрахме, че добрият ни стар татко също живее тук.

— Трябва да е била вълнуваща среща.

— Пул малко се разтревожи, когато му се представихме, но веднага щом откри, че знаем за бизнеса му с убийства по поръчка и че споделяме вкуса му към играта, видя възможностите. Аз измислих идеята за чат-стаята на Съндю. Помогнах му да направи прехода от старомодния си бизнес към супер модерна фирма. Лудата Луиз обаче беше убедена, че единственият й ненагледен син Зандър е в голяма опасност от баща си, когото тя наричаше демон.

— Дала е на Зандър оръжие, с което да се пази.

— Да, и това, но най-вече се надяваше синът й да убие стареца. Но Зандър беше играч по душа. Естествено веднага започна да използва кристала в играта си на убийства. После, около година по-късно, Евалин обяви изследователския си проект и се заобиколи с куп хора с истински таланти. Зандър направо превъртя.

— Кандидатствал е за участие в проучването. И после е започнал да избива останалите от групата.

— Не можеше да се сдържи — изръмжа Райли. — Все едно да пуснеш лисица сред пилета. Двамата с Пул много се разтревожихме, казвам ти. Целият бизнес беше застрашен. Оксли може и да не вярва на паранормалните теории, но той не е глупак.

— Прекалено много мистериозни смъртни случаи в толкова малък град биха привлекли вниманието на всеки полицай.

— Зандър прояви находчивост да нагласи нещата, сякаш ти си виновна за първите две убийства, но колко дълго можеше да продължи това? Пул реши, че той е загубил контрол и трябва да изчезне.

— Но преди това Зандър скочи във водопада — напомни му Гуен.

— Да. И проблемът ни се реши. Пул беше много облекчен, повярвай ми. Аз също. Но никой от двама ни не успя да разгадае какво се е случило в онзи ден тук. Просто не можехме да си представим, че Зандър се е самоубил.

— Но и за двама ви е било удобно, че той е изчезнал.

— О, да! Починахме си добре няколко месеца и после отново се завърнахме към бизнеса.

— Докато Евалин не е разгадала какво става, когато Пул пътува извън града уж за да посещава занаятчийски панаири. Сега той е мъртъв и ти се опитваш да разчистиш следите.

— Пул не беше кой знае какъв баща, но ме научи на някои неща през последните три години — обясни Райли. — Най-важното от които е да обръщам внимание на подробностите.

— Защо нарани Уесли, той не беше замесен в това?

— Ланкастър ми трябваше, за да те накарам да дойдеш тук тази сутрин, така че ти изпратих имейл от неговия адрес и ти направих предложение, на което да не можеш да откажеш. Когато ти се хвана на въдицата, го накарах да дойде тук с едно обаждане. Казах му, че си ме помолила да му предам съобщението ти, че искаш да се срещнете тук, за да обсъдите предложението му. Той не зададе никакви въпроси, защото ми повярва.

— Как смяташ да обясниш смъртта ми? — попита Гуен.

— Ще изглежда така, сякаш двамата с Уесли сте се скарали за бъдещето на лабораторията. Всички в града знаят, че той иска да използва това място за снимките на новата си поредица. Наясно са, че двамата се познавате отдавна. Ще се получи мотив за убийство.

— Ще убиеш мен и ще натопиш Уесли, така ли?

— Мислех да използвам Копърсмит, но честно казано, този човек ме кара да нервнича — призна Райли.

— Да ти дам ли една безплатна консултация? Всъщност твоята собствена интуиция те кара да нервничиш. Обърни й внимание.

— Не се тревожи, обръщам й… — подсмихна се Райли. — След като осъзнах, че той е успял някак да надвие Пул снощи, въпреки че Пул носеше кристала си и можеше да го използва, разбрах, че е прекалено опасно да намесвам Копърсмит в този сценарий. Но ми е много интересно как е оцелял на атаката с кристала. Пул имаше огромен опит в използването му.

— Обзалагам се, че Джъдсън с удоволствие ще ти обясни.

Райли изсумтя развеселен.

— Признавам, не ти липсва чувство за хумор. Ала има едно нещо, което искам да науча, преди да приключим с тази игра.

— Искаш да знаеш защо Зандър Тейлър е скочил във водопада преди две години.

— Как се сети?

Тя махна леко с ръка.

— Видях го в аурата ти.

— Глупости!

— Ти си пристрастен към играта да разкриваш тайните на другите и да ги използваш срещу тях — каза Гуен. — Това е като наркотик. То ръководи действията ти. Виждам го в енергийното ти поле. Било е там през цялото време. Знаех, че имаш проблем с някакво пристрастяване, но досега не бях успяла да го поставя в някакъв контекст.

— Не е пристрастяване. Аз не съм като Зандър. Той беше луд.

— Разбира се, че си пристрастен. Не би могъл да се откажеш, дори и да опиташ.

Райли се ухили злобно:

— Нямам причина да се отказвам.

— Всъщност има няколко много основателни причини да се откажеш, но такъв ненормалник като теб не би могъл да разбере никоя от тях. Е, искаш ли да разбереш какво се случи накрая, когато брат ти скочи във водопада?

— Кажи ми. — В гласа на Райли се усети внезапен изблик на енергия.

— Ще направя нещо по-добро. Ще ти покажа точно как се издъни той.

Райли се подсмихна.

— Опитваш се да печелиш време. Това е забавната част. Надяваш се Копърсмит да дойде да те спаси. Кой знае? Може и да го направи. Това е тръпката на истинската игра. Винаги има неочаквани обрати. Добре, да го изиграем по твоя начин. Покажи ми какво се случи със Зандър.

— Той видя един дух, по-точно два. И превъртя. Изтича навън през задната врата и не спря, докато не скочи във водопада.

— Това ли е най-доброто, което можа да измислиш? — Райли повдигна дулото на пистолета. — Много жалко. Надявах се на по-интересен край, но ако не се сещаш за нищо по-добро от някаква скапана история с духове, да свършваме с това още сега.

— Мога да ти покажа какво видя Зандър. Тук наистина има духове. Те се появяват в огледалния мотор.

— За онази купчина стари огледала в дъното на лабораторията ли говориш?

— За тях.

— Там няма никакви духове.

— Разбира се, че има — настоя Гуен. — Но трябва талант, който да ги извика да се покажат в огледалата.

— Талант като твоя ли?

— Да.

Райли очевидно беше скептично настроен, но енергията в аурата му запулсира от любопитство.

— Ако ме убиеш сега, никога няма да научиш какво се е случило в края на последната игра на Зандър — каза бързо Гуен.

— Покажи ми.

Тя затаи дъх, обърна се с гръб към него и се отправи към задната част на хижата. Всичко зависеше от това колко точно е разчела аурата му.

Не последва куршум в гърба. Тя чу стъпките на Райли да отекват по циментовия под и той я последва през лабиринта от работни плотове. Ивиците на автоматичното осветление се включваха и изгасваха при придвижването им в лабораторията. Гуен осъзнаваше интензивната гореща енергия в атмосферата.

— Това място е много странно — отбеляза Райли.

— Колко пъти си влизал тук?

— Два-три. Винаги съм мислел, че е просто един голям изоставен склад за шантавите инструменти на Болинджър.

— Обзалагам се, че не си стъпвал в огледалния мотор.

— Не съм имал причина.

— Напротив, имаше. Просто не си подозирал за съществуването му. Вътре Евалин криеше някои от тайните си. Така открих, че баща ти продължава с убийствата.

— Лъжеш. Защо й е било на Болинджър да крие тайните си в тази стара лаборатория? Хората крият тайните си в компютрите.

— Невинаги. Това може и да те шокира, Райли, но не всички се доверяват на компютрите.

Тя спря на входа на огледалния мотор. В тъмнината енергията, заключена в сребристите стъкла, кипеше и гореше. Гуен нямаше представа как Райли вижда потоците в огледалата, но знаеше, че те му влияят. Той вече беше възбуден от играта, в която беше въвлечен, но под влиянието на мотора вълнението му стана още по-силно.

— Какво е това? — Райли държеше пистолета насочен към Гуен, но вниманието му беше привлечено от блестящите, примигващи огледала. Нарастващото му замайване пламна ярко в аурата му — като наркоман, който предчувства дозата си.

— Огледалата са подредени по специален начин, за да работят като мотор — обясни Гуен. — Някога влизал ли си в лабиринт?

— Разбира се. Лабиринтите са прости за човек с моя талант.

— Съмнявам се, че можеш да влезеш много навътре в този. Зандър не успя. Направи няколко крачки и после побягна навън с писъци за духове.

— Зандър нямаше толкова силен талант като мен. Аз мога спокойно да вляза до центъра на това нещо.

— Едва ли.

— Какво има в центъра? — попита Райли.

— Колекция от невероятно ценни паранормални кристали — излъга Гуен невъзмутимо. — Те захранват мотора с енергия.

Райли махна с пистолета.

— Ти върви напред. Аз ще те следвам.

Тя мина през входа на лабиринта. Райли я последва. Когато погледна назад, Гуен видя дивата възбуда в погледа му.

— Силен е — прошепна той. — Истинска тръпка.

Вече бяха навлезли дълбоко в лабиринта. Тъмните огледала отразяваха образите им в безкрайността. Горещите стъклени повърхности отразяваха и аурата на Райли.

Сега или никога.

Гуен задейства таланта си и се съсредоточи върху енергията от сънищата на Райли. Откри дължините на вълните и го изпрати в състояние на транс. После го последва в капана, който беше създала за него.

Огледалата още се издигаха около тях, но сега изглеждаха като отворени врати, висящи над бездънно море, пълно с мъгла. Върховете на кристални планини пронизваха мъглата. Това беше място, където никой не можеше да оцелее.

Ужас и паника се изписаха на лицето на Райли. Той отиде до най-близката врата и надникна надолу към бездънната шир от лед и мъгла.

— Къде сме? — попита той задъхан. — Какво става?

— В съня ти — каза Гуен. — Аз го създадох специално за теб.

— Това не е възможно!

— Вярно е, че обикновено се нуждая от физически контакт, за да накарам някого да премине в полето на съня — спокойно заговори тя. — Но огледалният мотор променя всичко. Той засилва таланта ми. Това беше замисълът на Евалин, когато го проектира.

Трескавата възбуда отново пламна в очите на Райли.

— Значи засилва и моя талант.

— Не — отвърна Гуен. — Не работи по този начин. Настроен е към моята енергия, не към твоята.

Духовете на Евалин и Луиз се появиха в две от отворените врати.

— Крайно време беше да го доведеш тук — каза Евалин.

— Чакахме дълго.

— Съжалявам, че ми отне толкова време — извини се Гуен. — Нещата се усложниха.

— Но знаеше, че едно парче от пъзела липсва, нали? — попита Евалин.

— Да, знаех.

— Мислех, че никой не може да убие демона — обади се Луиз.

— Вече го няма — успокои я Гуен.

— Казах ти, че си вещица като мен — продължи Луиз.

— Но сгреших. Ти си по-силна, много по-силна.

— Какво става? — попита Райли. — С кого говориш?

— С духовете на Евалин и Луиз. Не ги ли виждаш?

— Не. — Райли започна да се поти. — Но там има нещо. Какво е то?

— Трудно е да се каже. Виждаш образи от собствените си кошмари. Не знам точно как ти се явяват на теб, но за мен сънят ти е коридор от отворени врати, които се носят във въздуха над океан от мъгла. Над мъглата се виждат острите назъбени върхове на кристални планини.

— Да, да, точно това виждам в момента.

— Отлично. Това означава, че имам добър контрол над халюцинацията ти. Този мотор е наистина удивителен.

— Накарай ги да изчезнат.

— Не — каза Гуен. — Ако го направя, ти ще ме убиеш.

— Не, няма да ти направя нищо, кълна се.

— И Зандър каза така. Но той беше лъжец. Като теб. Явно се предава по наследство. Единственият начин да се отървеш е, като побегнеш. Това направи Зандър.

— Къде?

Тя махна с ръка.

— Избери си врата, която и да е.

— Не! — изпищя Райли.

— Ти избираш. Няма изход оттук. Сега си тръгвам. Това е твоят сън.

Гуен мина през най-близката врата и отново се върна в реалността на лабораторията, право в ръцете на Джъдсън. Всъщност попадна в едната му ръка, помисли тя. В другата той държеше пистолета си.

Усети отъркване на козина до краката си. Макс мина покрай нея и скочи в огледалния лабиринт. Тя не знаеше какво видя халюциниращият Райли, когато се появи котаракът, но предположи, че е било нещо ужасно.

Райли започна да пищи.

— Какво му направи? — попита Джъдсън и погледна огледалния мотор.

Тя се извърна, без да се отделя от прегръдката му, и погледна блестящия светещ лабиринт. Райли беше изчезнал в лабиринта от пропити с енергия огледала.

— Изпратих го в състояние на сън и го оставих там — прошепна тя. — Същото, което направих със Зандър Тейлър. Единствената разлика е, че този път Райли побягна към средата на лабиринта, а не навън към реката.

— Той бягаше от Макс.

Райли продължи да пищи сякаш цяла вечност. После отекна изстрел. Писъците спряха.

Гуен чу първия остър звук от чупещо се стъкло след миг. Огледалата започнаха да треперят, сякаш имаше земетресение.

— Макс! — извика Гуен. — Макс, ела тук. Моля те. Трябва да излезеш оттам.

За нейна изненада и огромно облекчение котаракът се измъкна от лабиринта.

— Слава богу! — Тя го вдигна на ръце.

Треперенето се засили и стана по-зловещо. Звукът от разбиващо се стъкло отекна в сърцевината на мотора.

Джъдсън дръпна Гуен и Макс настрана от дъжда от счупени стъкла. Пред очите им моторът се саморазруши.

И после всички свърши.

Тялото на Райли Дънкан лежеше в локва кръв в средата на купчината от парчета стъкло.

Чак тогава Гуен забеляза кръвта по лапите на Макс.