Пророчески сънища

18.

Вятърните камбанки се блъснаха и задрънчаха като звучно предупреждение. Но Луиз Фулър знаеше, че музиката не е достатъчно силна, за да попречи на демона да влезе в къщата й. Той идваше, когато си поиска. Бяха минали месеци от последното му посещение. Всеки път, щом той си тръгнеше, тя се надяваше да не се върне повече. Но ето че отново беше тук. Усещаше присъствието му.

Спря в средата на тъмното мазе и насочи лъча на фенера към горния край на стълбите. Чу, че демонът идва по коридора.

Лампите бяха изгаснали преди няколко минути. Луиз слезе в мазето, за да провери бушоните, но сега вече знаеше, че демонът я беше подмамил да дойде тук. Единственият въпрос беше защо си беше направил труда да я доведе с хитрост тук долу, в мрака?

Демонът я контролираше от години. Тя беше негов роб и двамата го знаеха. Той се присмиваше на нескопосаните й опити да се защити. В крайна сметка тя винаги изпълняваше заповедите му. И тази вечер щеше да го направи.

Защо я беше довел тук, в мазето?

Стъпките в коридора се приближаваха. Камбанките дрънчаха в нарастващо кресчендо. Музиката им беше трескава, отчаяна, зловеща. Безнадеждна.

Демонът се появи на най-горното стъпало, тъмна сянка на фона на слабата светлина от аварийната лампа в коридора.

— Здравей, Луиз — поздрави я той. — Трябва да ти кажа, че тези твои камбанки са станали адски дразнещи. Добре че повече няма да ги правиш.

Демонът вдигна едната си ръка. Луиз усети ужасен студ, сякаш сърцето й замръзваше в гърдите.

Сега разбра защо той я принуди да дойде в мазето. От това място не можеше да избяга, не можеше да се скрие. Беше в капан.

Открай време знаеше, че някой ден демонът ще я убие. Тази вечер щеше да се случи. Част от нея се зарадва на предстоящото освобождение. Поне мъчението щеше да свърши.

Но някакъв странен, непознат гняв изплува от дълбините.

Тя щеше да бъде отмъстена. Другата вещица също беше в града, довела силен човек със себе си. Рано или късно те щяха да започнат да питат какво се е случило с Евалин и останалите.

Луиз знаеше, че щеше да бъде мъртва, когато другата вещица дойде, ала това не беше проблем.

Гуендолин Фрейзиър можеше да говори с духове.